Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Яна Пеева

Тази седмица от кулинарното ни предизвикателство хем я чаках с нетърпение, хем исках да мине по-бързо и да се свърши. Теодор не обича манджи. В началото, когато започнах да готвя, главното ми вдъхновение идваше от френската и италианската кухня, от големите тенджери с вкусна храна, които бавно къкрят на котлона или се готвят с часове във фурната, толкова дълго, че цялата къща да замирише на вкусно, на билки, на онази ясно различима миризма на вино. Най-любимата ми рецепта за готвене, а и за ядене, вероятно е bœuf bourguignon - телешко по бургундски, рецепта, която неминуемо свързвам с Джулия Чайлд и филма Julie & Julia. Има нещо почти магическо в този начин на приготвяне на храна, кара ме да си мечтая за малките улички под Sacre Cœur, за чаша вино на обяд и топла чиния пред мен. Уви, Теодор не се чувства по същия начин и всеки път, когато щастливо му кажа, че ще готвя месо 4 часа, той въздъхва тежко - “Ох, това не ми е любимото..." 

Задушаването действително не е трудно, изисква съвсем малко активно време готвене, но пък дава толкова прекрасни резултати, че е чудесно решение за лежерните уикенди. Самият процес се състои от два етапа: запечатване/запържване на продуктите на котлона, а след това дълго (или не чак толкова) готвене на слаб огън в затворен съд във фурната. Искрено вярвам, че всеки може да приготви страшно вкусни ястия, дори и да няма опит или увереност в кухнята. 

За braising (задушаване) са нужни: 

Съдове с дебело дъно, които задържат равномерна топлина. И капак. Оптималният вариант е чугунена касерола в капак, която може да се ползва, както на котлона, така и във фурната. Не е страшно обаче, ако нямате такава. Аз загубих моята при последното преместване (и все още страдам за нея, две години по-късно!!). Може да използвате стоманена тенджера с капак, която става и за фурна. Или пък да запечатате продуктите на тиган, а след това да ги преместите в тава с капак. Или ако нямате капак, да направите такъв от фолио. Друг добър вариант е нашият български гювеч! Най-важното е ястието да е покрито, така че парата да не се загуби във фурната, а да бъде спряна от капака, да кондензира и да помогне за готвенето. Естествено, може да използвате и multicooker/slowcooker, но се консултирайте с упътването или с интернет за точни инструкции. 

Подходящи за задушаване са по-жилавите меса, които благодарение на дългото готвене на ниска температура стават крехки и вкусни. Можете обаче да задушавате и птиче месо, риба, както и зеленчуци. А наскоро видях и рецепта за задушен ананас! 

Също така ви трябва подходяща течност - вино, бульон, доматен сок, дори вода. 

Аз имах планове да правя телешко задушено с лук и червено вино. Теодор обаче се върна от магазина със свинска плешка на стекове, така че трябваше да се примиря с това! Определено не е месото, което аз бих избрала, но когато пратиш някой друг да пазарува вместо теб, така става. Все пак методът е важен, така че спокойно (и препоръчително) може да смените месото. 

Свинско задушено с лук, мащерка и червено вино. 

600г свински пържоли

3 глави лук

4-5 скилидки чесън 

3-4 моркова

3-4 стъбла целина 

прясна мащерка 

дафинов лист

Лъжица доматено пюре (или 2-3 лъжици доматен сок) 

Чаша хубаво червено вино - винаги ползвайте хубаво, ароматно вино, което така или иначе бихте пили. Не говоря за бутилки по 50лв, естествено, но все пак недейте да правите жертви точно тук, има голямо значение. 

1-2 чаши бульон (или вода)* 

Сол и черен пипер на вкус.

Загрейте фурната на 165гр. Овкусете месото. В подходящ съд загрейте зехтин и запечатайте месото на висока температура. Аз имах 4 пържоли и слагах по две в тигана. Не го препълвайте, защото така месото се задушава и не успява да придобие нужния цвят и коричка. Ако имате много парчета, по-добре го направете на етапи. Няма проблем, ако остане нещо по тигана, стига да не е МНОГО загоряло. Когато местото е готово, го преместете в чист съд. 

Зеленчуците нарежете на едри парчета, чесънът накълцайте на ситно. Намалете температурата на котлона и задушете лука, морковите и целината. Трябват им около 7-8 минути, докато омекнат. Добавете чесъна и прясната мащерка и гответе още 2-3 минути. Изсипете червеното вино и с бъркалка оберете залепналото от дъното на тигана и добавете доматеното пюре/сок, сол, черен пипер (най-добре прясно смлян, може и цели зърна) и дафиновия лист. Ако ползвате съд, който ще преместите във фурната, върнете месото в него, когато виното се редуцира. Ако ще използвате друг съд, сложете месото и съдържанието на тигана в него, изсипете и бульона/водата. *Важно в течността да покрива съвсем малко месото и зеленчуците, няма проблем ако на места те се показват отгоре. Ако е прекалено много, няма да успее да се редуцира достатъчно и сосът ще е прекалено рядък*. Сложете във фурната и гответе 2-3 часа в зависимост от дебелината на парчетата месо. Не е фатално и повече да е. 

За хората с multicooker/slowcooker/някаква тенЖура (както шеговито я нарича Мими) - след запечатването, може да преместите продуктите в уреда си и да готвите според инструкциите му. Не мога да дам насоки, защото не ползвам, но този тип рецепти са особено подходящи и сполучливи в подобен тип "тенжури". 

Аз сервирах с картофено пюре с индийско орехче, но може и с ориз, полента (качамак, хехе) или каквото друго измислите! Съжалявам за липсата на снимки, но беше тежък ден, а светлината вкъщи изобщо не беше на наша страна. 

Следващата седмица е посветена на храни, които преди не сме обичали. С Теодор мислихме бая време, за да се сетим каква ще да е тази храна и в крайна сметка имам някои идеи. 

Споделете и вие кои са тези рецепти или продукти, които някак са успели да се вмъкнат в менюто ви, въпреки че преди не са ви били от любимите, както и любими и изпитани рецепти за задушено!

Седмиците досега и в близкото бъдеще:

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруари) - Braising/Задушено. Това е начин на приготвяне на месо или зеленчуци, който включва първо да се запечатат, а след това да се готвят на фурна или на котлон в затворен съд с течност. 

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня

Седмица 10 (7 - 10 март) - Ферментиране

 Прочетете още: 

Захарче, сготви ми пак!

Няколко полезни съвета за лятната почивка в Гърция ни дава Антоанета Матзиари от greobg.bg. Прекрасните снимки от Кавала и околността са на Татяна Чохаджиева.

Вече 5 години се занимавам с предлагане на частни вили и апартаменти за почивка в Гърция. Контактувала съм с хиляди хора относно организацията на тяхната почивка, затова ще си позволя да ви дам няколко съвета. 

Обикновено февруари е доста активен месец за плануване и резервации на летни почивки. Малко след празниците, когато отпуските са ясни, хората започват да мислят за море. Плюсовете на ранните резервации са, че има голям избор, хотелите правят отстъпки с ранни записвания и също с предплатено капаро се разсрочва плащането в по-далечен срок от почивката. 

Едно от важните неща е бюджетът. 

Някои хора харчат смело за почивка, но повечето трябва да съобразят този разход със семейния бюджет. Преценете в какъв можете да се вместите, като включите в него освен разходите за нощувки, за път и гориво, и тези за храна, а също и дребните ежедневни като сладолед, напитки на плажа, сувенири. 

Храненето е според желанието ви. Ако изберете хотел на база ол инклузив, няма да мислите за приготвяне на храна, но ще трябва да се съобразявате с часовете за това. Свободното хранене я Гърция е достъпно, вкусно и не е много скъпо. Във всички курорти има фурни с прясно изпечени закуски, струващи между 0.50€ и 3€. В таверните средно с 10€ на човек можете да се нахраните. Алкохолът повишава сметката. Бира и безалкохолно са на цени 2-4€, ципуро ( гръцката ракия) около 6-7€ за малка бутилка от 200 гр., кана вино 500 мл. около 5-6€. Вариант са гиросите тип дюнер на цени 2.5-4€ и заведения с готвена храна около 5-6€ за порция. Това са цени от моите наблюдения в курортите около Кавала. 

Почти всички частни имоти, които се предлагат, имат оборудвани кухни за приготвяне на храна. В големите супермаркети разликата в цените с България вече не е драстична. 

Дестинацията

Преценете колко далеч сте склонни да пътувате и с какъв транспорт е най-добре за вас. Издържате ли вие и децата на дълъг път? Вижте маршрута, ако на някой от семейството му става лошо при завои. Проверете предварително тол таксите (пътните такси, които се заплащат по магистралите в Гърция), цените на горивата (тях можете да видите тук), на фериботите. 

Затворете кръга до няколко курорта и търсете предимно там, защото в Гърция местата са стотици и ще се объркате от много гледане в различни посоки. 

Нещо важно от моя опит с клиенти. Обичайно настаняването е след 14:00 ч. Много хора избират да тръгнат нощно време, за да пътуват по хладно и да избегнат трафик по границите и решават, че ще отидат на плаж, докато дойде часът за настаняване. Ако сте от 8-9 часа сутринта на плажа след път, повярвайте ми, трудно ще издържите до 14:00 ч. Децата могат да са свежи и наспани, но вие ще сте уморени.

Огледайте за важни неща като болница в близост или здравен център. 

Избор на място

90% от моите клиенти търсят “на първа линия”, “близо до плажа, защото сме с малки деца”, "най-добре до плажа, до центъра, до заведения, до магазини". Малко са местата, които ще отговорят на такова търсене. Ако са съвсем до плажа, може да не са близо до заведения и обратно. Почивка пред плажа в курорт може да има своите изненади. Обикновено там е по-скъпо, по-шумно от плажните барове, коли, мотори и т.н. Отделно рискувате плажът, пред който сте да не е подходящ (дълбок, каменист) или да се ограничите само до там, при положение, че в близост можете да видите и други места. 

Лично в нашето семейство отиваме на плаж винаги с кола. Спираме възможно най-близо и разтоварваме пълния багажник с чанти и всевъзможни надуваеми неща.

Времето 

В Северна Гърция водата се стопля около средата на юни и е подходяща за къпане до към средата на септември. Зависи от годината. Извън летния сезон търсете места на юг. Тук можете да видите информация за температурата на водата, на база минали години. 

Как да намерим място?

В интернет има много сайтове, които предлагат места,  а също и директни контакти с хотели и собственици. 

За хотел е най-добре да се обърнете към туристическа агенция с опит. Те ще ви насочат и отговорят на въпросите, а и цената няма да е по-висока, отколкото на рецепция.

Извън хотелите варианти са посредник или директен контакт. Питайте винаги за всичко, което ви интересува, за да няма изненади и разочарования - етаж, гледка, час за настаняване, брой легла, бани и т.н. 

Когато запазвате директно през сайт, посочвайте коректно броя гости, деца и тяхната възраст. Може да ви спести неприятности на място като евентуално доплащане или отказ от настаняване. Внимавайте кой стои насреща ви. Срещала съм случаи на несъществуващи места, запазени по снимки и също платено капаро на някого, без собственикът изобщо да знае за такава резервация. 

Таксите за банковите преводи от България към страните от ЕС съответно  и Гърция,  значително се понижиха от декември месец насам. Вече можете да изпращате евро на цена около 5-6 лв. Тук ще обърна внимание на нещо важно. Избирайте разделени разноски SHA, защото ако изберете всички за ваша сметка OUR, ще платите около 15-20€ такса. На отсрещната страна ще бъде удържана сума около 5€ и обикновено никой от собствениците няма проблем с това. 

Все повече навлизат и небанковите разплащания като Revolut и TransferWise. Отнемат няколко минути през телефона ви. 

Желая ви страхотно лято!

Още по темата:

Сините флагове по Северното гръцко крайбрежие

Полезна информация, ако сте с деца на море в Гърция 

Икария, островът на дълголетниците 

На море в Гърция - Перамос

Автор на този прекрасен разказ е Йорданка Белева, публикуван е в сборника ѝ с разкази "Ключове"

Дойде в средата на учебната година и веднага разбрахме, че е най-красивото момче в училище. Влезе в клас с футболна топка в ръка и я запрати към сърцата ни. Стреля точно, бяхме негови. Принадлежахме му невинно и доброволно. По-късно невинността и доброто щяха да изчезнат. Новият ни съученик също.

В началото много му се радвахме. Преследвахме неуморно тази радост. Той дори се казваше Радостин и изговаряхме името му нацяло, как да съкратиш радостта до Тино или Радо Несъкратени, широки безгрижни дни.

Това момче ни очароваше детайлно – имаше някаква лекота и въздух във всяко негово преместване, беше щедър в движенията си – свиреше на китара, рисуваше талантливо, отбелязваше ефектни голове. Обикнахме го така, както се обича щастието. Понеже тогава имахме само едно определение за щастие - лятна ваканция, Радостин беше за нас вечно пладне от вечно лято.

Обаче вечността се изчерпа.
Започнахме да се караме за кого да бъде, кой има повече право на собственост, по-голям дял от приятелството му, не приемахме да е за всички, искахме един господар на тази красота и господарят беше във всеки от нас. Когато се изморихме да се разкъсваме помежду си, започнахме да късаме от Радостин.

Беше в деня, в който някой каза, че баба му е човекоядка. Помня нарастващото облекчение – значи и той не е съвършен! Помня бързината, с която това облекчение се превърна в омраза, и вече знаех – Радостин няма да оцелее. Знаците на приближаващата мъст бяха навсякъде: седеше сам на чина, момчетата не го включваха нито в тренировките, нито в мачовете, момичета го изключиха от погледите си.

После мълчаливите наказания не ни стигаха, искахме кръв.

Някой предложи да го накараме да яде сурово месо.Тези, които се въодушевиха, бяха по-сурови и кървави от месото. Оградиха Радостин плътно, извиняваха му се, че не могат да го почерпят с човешко месо, а предлагат само гълъб, прясно убит с прашка. После спряха да се извиняват.

Никога няма да забравя ръцете му. Не се отбраняваше с тях,а се прегърбваше.Спускаше се надолу и надолу, като при кацане. Приличаше на птица, с внезапно парализирани крила.После на птичка, повръщаща птичка…

Съвсем очаквано, скоро Радостин изчезна.Дълго време думата за това, което настъпи с неговото отсъствие,беше една-безкръвност.Трепвахме единствено от кратки тревоги-представяхме си как баба му идва в училище, грозна и страшна, как се развиква и как ни наказват.

Постепенно тревогата ни беше само една – ами ако баба му го е изяла? И вече искахме да е жив, да се върне, обещавахме си, че няма да го измъчваме. Щяхме да му простим,че е различен, че е красив, че е талантлив. Че е добър. Да му простим,че ни е простил. Вероятно щяхме да го обикнем повече от преди. За да си го разделяме повече от преди. Не знам.

След време разбрахме истината за баба му – през войната, докато гладували дни наред, някакви хора угоявали прасетата си с човешки трупове. Едно такова прасе попаднало в дома им точно когато си мислели, че умират от глад. После и войната, и гладът свършили. Бабата на Радостин оцеляла с преглътната погнуса и непреглътнати слухове – човекоядката.

Тя дойде в средата на учебната година. Нямаше крив нос, нито гърбица, не беше едра и страшна, не съскаше, не крещеше, нямаше орлови нокти, нито брадавица на лицето. Дребна, светла и красива. Като Радостин.

Поздрави учителката и застана пред целия клас.
Изядохте ми детето. Това каза човекоядката, и излезе.

Филмът по този великолепен разказ предизвика бурен скандал след прожекция в столично училище. Надолу споделям какво написа вчера Десислава Николова-Беседин, режисьор, във фб страницата на филма. Оттам взех и снимката, и трейлъра.

"Внукът на човекоядката" - филмът, който от вчера всички искат да гледат ;)

За съжаление не мога да се възползвам от тази чудна реклама, тъй като филмът все още е във фестивален цикъл и няма как да го споделя онлайн. Иначе всеки щеше сам да се убеди, че в труда, който аз съм положила, темата за самоубийството на дете е далеч по-фино представена, отколкото в репортажа на на BTV. Той уж цели да се предотврати (чрез скандал) именно замислянето на учениците върху суицидните начини и намерения, но все пак е излъчен в достъпно за всякакви деца време и разказва за ножички върху вени. Разбирам колегите: нямаше да звучи достатъчно скандално, ако репликата за ножичките и вените беше изрязана. В такъв момент първоначалните намерения на благородните репортажи остават на заден план.

Всъщност "Внукът на човекоядката" не показва на децата как да се самоубиват, а до какво могат да доведат уж невинните подигравки. Хубаво е някой да им го покаже, защото тези неща наистина се случват, наистина са ужасни, а начинът за предотвратяване не е да повдигнеш за малко стъкления похлупак над чавенцето си, да го погалиш по главичката и да кажеш: "Недей, мами, недей да си лош с другите дечица! Ще плачкат!". Ми не, някои не остават само с плачкането.

Разбира се, да се излъчи филмът в пълната му версия точно пред второкласници не е било разумно решение. За някои деца в тази възраст може да е ОК, за други - не чак толкова. Става въпрос за еднолична тъпа грешка от страна на директор или учител, който не си е направил труда да вникне какво точно ще излъчва, нито да последва инструкциите, които са му били дадени. Аз филм за излъчване не съм предоставяла. Предоставила съм защитен с парола линк, предназначен единствено за директори, с изричното уточнение да се свържат с мен, ако искат да получат филм за излъчване. Не знам откъде ми е хрумнало да предположа, че директорите на училища трябва задължително да бъдат интелигентни хора. И си поизпатих, защото от вчера се занимавам с разправии относно авторски права - някои от въпросните уж интелигентни хора тръгнали да разпространяват паролата за линка. За тях не съществува въпросът защо ще слагам парола, ако искам всеки да си го гледа. За агенция ПИК този въпрос също не съществува. Надявам се поне на мен някой да ми отговори на въпроса как точно да получа възмездие за това, че информационна агенция си е позволила да качи без мое съгласие на сайта си цял филм, чиито авторски права принадлежат единствено на мен, този филм е престоял там няколко часа и ако не лъжат във визуализацията на прочитанията на статиите си, е бил достъпен за гледане от минимум 17 000 потребители.

 

Автор: Яна Пеева

Продължавам с кулинарното предизвикателство! Тази седмица темата беше Ямайска кухня - нещо, което никога не бях приготвяла, нито опитвала. 

Ямайка е островна държава на Карибите, завладяна от испанците през 16в, а след това колонизирана от англичаните през 17в. Европейското влияние, съчетано с местното разнообразие на продукти и кулинарните методи, които африканските роби са пренесли със себе си, се смесват в една интересна и богата на вкусове кухня. Кухня, която на мен ми е абсолютно непозната. Всъщност единственото, за което се сещам, когато си помисля за Ямайка, е Боб Марли!

Сдобих се с две готварски книги, едната от които е от 1893г. Четенето и беше много забавно и доста объркващо, защото повечето рецепти са просто - “Вземете месо от ххх, овкусете го с подправки, после го сгответе по традиционния начин. Готовото ястие сервирайте със бяла салфетка в основата на блюдото.” Има цял раздел, посветен на овнешкото месо!  За първи път от много време ми се наложи да търся плодове и зеленчуци в Google, защото никога преди не ги бях чувала. Любими и най-често срещани продукти са: морските дарове - омари, раци, различни видове риба, специално осолена такава; кокоси, ананаси, банани, plantains (вид банани, които са зелени на цвят, имат по-високо съдържание на нишесте и са по-малко сладки, използват се в солени рецепти), ackee, което е националният плод на страната; лютата чушка Scotch bonnet, която е в сърцето на много рецепти. Най-голямата изненада за мен обаче беше, че бахарът е една от основните подправки в Ямайската кухня, а едно от имената му е именно ямайски пипер. Видът и мирисът му са ми добре познати, защото винаги е присъствал на зърна в чекмеджето с подправки на мама, но за първи път го използвах смлян и определено ми хареса!

Може би най-емблематичните за Ямайка рецепти, които открих: 

Jerk chicken - пиле, мариновано в суха или течна марината, в която има scotch bonnet, бахар, индийско орехче и други подправки. Освен пилешко по този начин се приготвя и свинско, дори зеленцуци. След това месото се готви на барбекю. 

Ackee and saltfish - Eто го съчетанието на местни продукти и английско влияние - плодът ackee и осолена риба. Националното ястие на Ямайка. Честно казано дори не мога да си представя какъв вкус има, но определено съм любопитна и ако някой ден попаднем в Ямайка, със сигурност ще го опитам. Ето тук може да прочетете повече (статията е на английски). 

Rice and peas - В ориз с грах изобщо няма грах, просто така казват на боба. Оризът се приготвя с кокосово масло, подправки и червен боб и е традиционна гарнитура към Jerk Chicken. 

Jamaican Beef Patty - Печива от маслено тесто с къри и пълнеж от овкусено телешко. 

Goat Curry - Къри с козе месо. 

Gizzada - Джизада са тарталети с кокосов пълнеж. Обещала съм на Мими да ги приготвя. 

Аз първо се ориентирах към лесното - печивата. Още в четвъртък спретнах beef patties. Не знам дали ги докарах традиционни на вкус, но определено ги докарах на вкус. Борис изяде 4 на вечеря и още толкова на закуска. Направих повече тесто, отколкото ми трябваше за пълнежа, и на втория ден ги приготвих и със зеленчукова плънка - вариация на тази, с която правя самоси. Рецептата е изключително лесна и сполучлива и определено се котира добре, така че ги препоръчвам!

През цялото време обаче ми се въртеше, че искам да сготвя и още нещо. Обмислях да направя Jerk Chicken, но все пак готвя и за едно 2-годишно хлапе, а основната част от jerk подправката са ужасно люти чушки. Затова се спрях на ямайско къри с пиле. 

Jamaican Beef Patties

Тестото:

500г брашно

250г масло студено

1чл сол

2чл къри 

1 чаша ледена вода

Забележка: Ямайското къри е различно от индийското къри. Основни съставки в ямайското са кориандър, кимион, синапено семе, анасон (семена), fenugreek (google твърди, че българското му название е тилчец), бахар. Ако не можете да намерите ямайско къри, може да добавите допълнително смлян бахар към наличното.

Започнете като нарежете или настържете маслото. Разбъркайте брашното, солта и кърито, след което го смесете с маслото. Най-лесно става на ръка, като ги втривате едно в друго. Сместа трябва да заприлича на трохи. После постепенно започнете да добавяте вода. Аз използвах около половин чаша, съжалявам, че не измерих точно какво количество беше. Трябва да получите гладко тесто. Не го работете прекалено много, когато е готово, го разрежете на две и го приберете в хладилника за поне половин час. 

Плънка:

500г телешка кайма

1 глава лук

3 скилидки чесън

Прясна мащерка (аз използвах два стръка)

1чл смлян бахар

Черен пипер (колкото прецените)

Сол 

Една ситно нарязана люта чушка (традиционно се използва scotch bonnet)

2сл доматено пюре

2-3 стръка зелен лук

Забележка: Тази плънка няма да стигне за цялото тесто! Удвоете я или експериментирайте и напълнете останалото с нещо друго. 

Яйце за намазване

Каймата се овкусява с бахар и черен пипер. Лукът се запържва в зехтин. Когато омекне и стане прозрачен, се добавят чесънът, лютата чушка и мащерката. Посолява се и се добавя каймата. Когато месото се позапържи, се добавя доматеното пюре. Оставя се да къкри, докато течността се изпари. Моята кайма пусна доста вода, затова не добавих, но ако вашата е по-суха, може да сложите чаша вода заедно с пюрето. Когато е готово, добавете зеления лук. Сместа трябва да изстине напълно преди да започнете да сглобявате!

Сглобяване:

Извадете едната част от тестото и я разточете. С купа или форма с диаметър ~12см изрежете кръгове. Сложете около 1сл от плънката и захлупете, така че да се получи полукръг. Може да намокрите ръба, за да се залепи по-лесно. С вилица притиснете, за да се запечата (и за да е красиво). Когато сте готови, може да приберете напълнените “банички” в хладилника, докато загрее фурната. Точно преди да ги сложите вътре, ги намажете с яйце. Пекат се за 30 минути на 180гр върху хартия за печене.

Останалото тесто напълних със зеленчукова смес от картофи и грах, подправени с къри. Сварих картофите, после ги запържих заедно с грах и къри. Изчаках да изстине и сглобих. 

Ямайско къри с пиле

 

1 глава лук

3 скилидки чесън

1чл накълцан пресен джинджифил (това са ~2 сантиметра от корена, в зависимост от това колко е дебел)

1 люта чушка scotch bonnet, нарязана на ситно (аз я пропуснах, защото кърито, което имам, съдържа лют червен пипер, а и вече споменах наличието на Борис, който не би понесъл лютото) - можете да я смените с обикновена люта чушка, но няма да е ТОЛКОВА люто

3-4 сл ямайско къри - вижте забележката по-горе. Ако нямате ямайско къри, добавете бахар - аз счуках 5-6 зърна, което е около лъжица.

500г пилешко, обезкостен бут, нарязан на кубчета

2-3 картофа

1 консерва кокосово мляко

1 чаша пилешки бульон

1сл сос Worcestershire

Нарежете на ситно лука, чесъна и джинджифила. Задушете ги в зехтин в тенджера или касерола. След 6-7 минути, когато лукът омекне, добавете чушката. След още 2 минути, добавете кърито и разбъркайте хубаво. Подправете пилешкото със сол и черен пипер и го добавете. След десетина минути, когато пилешкото вече не е розово, сложете и картофите, разбъркайте хубаво и изсипете кокосовото мляко, бульона и соса Worcestershire. Намалете температурата и оставете да къкри около половин час, докато сосът се сгъсти, пилешкото е напълно сготвено и картофите са меки. Аз сервирах с обикновен бял ориз и резен лайм. Не бях предвидила, че ще приготвям това и имах само една консерва кокосово мляко, иначе щях да направя и ориз с боб… Може да гарнирате с листа кориандър!

Беше много, много вкусно! Борис изяде почти цяла порция, което е голямо изключение на вечеря. 

Като цяло беше забавна седмица и определено бих повторила и двете рецепти, които приготвих, също така бих пробвала и други! Обещала съм на Мими да й направя Джизада и ще се отчета и с това в близкото бъдеще. Соня, чиято рецепта за ориз ви споделихме миналата седмица, отново се присъедини към мен с чудесна рецепта за Gem Fish Eschovich, която можете да видите в блога й

Следващата седмица ще търсим рецепти, които залагат на техниката braising. Braising означава, че първо запечатваме на тиган, а след това готвим в затворен съд с течност. Поставям си за задача освен да готвя да намеря и по-адекватен превод на думата или поне хубава дефиниция. 

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите предварително!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Braising. Това е начин на приготвяне на месо или зеленчуци, който включва първо да се запечатат, а след това да се готвят на фурна или на котлон в затворен съд с течност. 

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня

Прочетете още:

Три рецепти с мляно месо

Месечна сбирка на шестте етърви

Автор: Любомир Аламанов

Миналата година ми се скараха, че късно давам съвети. Затова да започнем рано. Днес е 10-и февруари. Четири дни преди 14-и, Денят на влюбените. И да, пак ще се обърна към българския мъж. Да му дам малко време за подготовка.

Да, точно така. Към теб ще се обърна. Знаещия всичко. Разбиращия всичко. Можещия всичко. Имащ мнение по всички теми. От финансовата политика на Тръмп до честотата на пулсациите на квазарите. Българския мъж.

Планирал ли си вече нещо за 14-и? Нещо за своята жена/гадже/приятелка/любовница/любима? Не си? Е, закършил си го. Не защото Свети Валентин е някаква институция. А защото, мой непознати приятелю, явно вече си приел нещата за даденост и си започнал да се държиш зле. Да, точно така, държиш се зле. Не си ли се замислял, че докато ти я питаш какво ще ядете, някой друг ѝ предлага да ѝ приготви вечеря? Или че докато си сипваш биричка, някой друг ѝ предлага чаша вино? Или че докато ти се оплакваш, че си изморен, някой друг ѝ предлага да ѝ разтрие краката, за да ѝ отпочинат? Или че докато ти говориш само за своята работа, някой друг ѝ предлага да ѝ помогне с нейната? Не си се замислял? Е, замисли се! Виж, тя сигурно те обича, все пак е с теб. Засега. Но, ако горните ситуации се случват ден след ден, накрая ще ѝ писне от теб. По-скоро от твоето нехайство. Да, тя е с теб, а ти си станал нехаен. Спрял си да правиш всичко, което я кара да се усмихва, което я кара да те иска, което я кара да е с теб. И тя ще спре. И ще си тръгне. И нали знаеш какво остава след това? Нищо не остава. Само една дупка.

Стреснах ли те? Ако не съм, няма смисъл да четеш нататък. Отиди и хвърляй салфетки. Или давай банкноти на танцьорки. Или каквото там смяташ, че е мъжко поведение.

А ако поне малко съм те стреснал, супер. Значи все още може да се направи нещо. 14-и февруари е скоро. Действай! Ама тя ти била казала, че не празнува този празник? И мислиш да отидеш с приятели на по бира??? А, бе, ти идиот ли си? Всяка жена, абсолютно всяка, иска нещо малко от мъжа/приятеля/любовника/гаджето си. Малко, но лично. За нея си. И ако се провалиш или забравиш, ако не покажеш отношение, край. Виж по-горе.

Добре, спокойно, не се отчайвай. Ето няколко бързи идеи. Дано са ти в помощ.

1. Кога за последно си ѝ написал нещо? Ама нещо мило. Нежно. Неочаквано. Например, че ти липсва. Или че я обичаш. Или че мислиш за нея. Нещо такова. Не си го правил скоро? Е, направи го. Още сега. Всички ще го направят на 14-и. Ти го направи днес.

2. Не са важни парите. Важно е отношението. Направи нещо лично за нея. Да знае, че е за нея. Да чувства, че е за нея. Да е сигурна, че е за нея.

3. Може сутринта да я изненадаш. Още докато спи. Или преди да я е завъртяло ежедневието. С нещо малко. Чаша кафе. Чай. Закуска. Картичка. Бележка. Ръчно написана. Лична. Ще си мисли за това през целия ден. Ще се усмихва.

4. Отмени я в нещо. Задача, задължение, работа. Отмени я във всичко. Надали ще можеш, но поне опитай.

5. През деня ѝ напиши пак нещо мило. Изпрати ѝ емотикон, гифче, нещо. Картинка на нещо мило. Което само тя ще разбере. Не казвай, че си зает. И че нямаш време за едно съобщение. Щом имаш време да обсъждаш мачовете за уикенда и да редиш виртуален отбор, все можеш да отделиш няколко секунди.

6. Накарай я да се усмихне. Ако можеш това, то всичко можеш. И после пак я накарай. И после пак. И цял ден така. Да, има шанс да те помисли за луд. Супер. Какво по-хубаво от това. Всяка жена иска нейния си мъж да е луд по нея. Не бъди скучен. Бъди луд.

7. Цвете. Задължително. Даже да ти се скара и да го изхвърли, с цвете е по-добре, отколкото без. Може и да мърмори, че всички подаряват цветя, не ѝ обръщай внимание. Нали помниш, тест е. Вземи едно цвете. Показва отношение. Показва, че си помислил.

8. Ако не знаеш кое е любимото й, пробвай с роза. Розата е универсалното цвете на любовта. За да го направиш специално за нея, измисли история. Че тази роза е кръстена на арабска принцеса, която се самоубила от любов. Например. Или друго. И двамата ще знаете, че си измисляш. Но ще я зарадваш. Ще се усмихне. Поне вътрешно. Защото си си дал труд.

9. Вземи я от работа. Да, знам, може и сама да се прибере. И да, май го прави всеки ден, забрави ли? Затова я вземи. Чакай я долу, чакай я наблизо, чакай я някъде. Няма значение къде. Няма значение колко. Просто я чакай. Тя ще го оцени.

10. Храна. Вечер е все пак, и то края на работната седмицата. Не мисли, че тя иска скъп ресторант (може и само това да иска, де, ама тогава помисли дали е правилната за теб жена). Тя иска да е с теб. Заведи я някъде, където имате спомени. Или където искаш да си създадете спомени. Или където тя ти е казвала, че иска да отиде. Няма значение дали е изискана винарна или хипстърска кюфтерия, измисли го за нея. Само за нея.

11. Или може да ѝ сготвиш нещо в къщи. Не можеш да готвиш? Нищо. Опитай. Разпитай колежките и наизусти рецепта. Нали си мъж, един алгоритъм ли няма да запомниш? Приготви нещо, направи го част от преживяването. Мислиш, че се правиш на маймуна? Супер! Няма нищо по-хубаво от това да се правиш на маймуна заради жена. Културна маймуна, все пак. Каквото и да сготвиш, тя ще го оцени. Даже да се окаже, че си уцелил нещо, което мрази или е алергична към него. Ще го оцени, защото си се опитал заради нея.

12. Подарък. Повечето ще подарят играчка. Бъди различен. Подари книга. Специална. Като за нея. С лично послание. Ще ѝ покаже, че я уважаваш като човек. А не е просто забава за теб.

13. Може да я заведеш на кино. Каквото тя иска. Или избери ти. Ама не някоя фантастична ужасия. Или Кървав спорт 18, който се опитваш да гледаш от няколко седмици. Добре де, може и нещо такова, но само ако си изключително убеден, че тя много иска. По-добре не рискувай. Нещо романтично. Романтично казах, не 50 нюанса смях. Романтично, хубаво, трогващо. Нали знаеш тези думи? Питай колежките, ще те насочат. Те знаят всичко. Да, филмът може да не ти е интересен. Ако попаднеш на него по друго време, може да ти се иска да си прегризеш гръкляна и с писъци да побегнеш в четири посоки едновременно. Но това е за нея. Не си там за филма. А за нея. Хвани я за ръка, гледай я нея, а не тъпия филм. Ще ѝ хареса.

14. Или я заведи на театър. Каквато и постановка да избереш, направи го с мисълта за нея. С мисълта, че тя трябва да се почувства специална.

15. Или я заведи на люлка например. Люлката е романтична. Няма люлки през зимата и е студено? Ми мисли, бе, нали си мъж. Вземи две палта. Или три. Или ти се съблечи. Само и само да ѝ е топло и да я качиш на люлката. Или намери люлка на закрито. Или направи.

16. Или отидете на пързалка. Има много пързалки вече. Даже до нашия офис има. Не можеш да караш кънки? Какво от това. Какво значение има, ако тя се забавлява. И да паднеш, понеси го като мъж. Засмей се. Накарай я да се смее. Или просто се разходете. Макар и малко. За да видиш блясъка в очите й. Точно така, направил си го за нея. Ще има блясък.

17. Измисли нещо различно. Място, посока, изживяване, ситуация. Припомни си какво сте говорили, какво ти е споделяла, какво е искала, какво е мечтала. През цялото време ѝ говори, забавлявай я, разказвай ѝ смешки, карай я да се усмихва, да се смее щастливо. И тя ще се включи. Лесно е. Просто показвай отношение.

18. Прибрали сте се. Или сте приключили с вечерята. Покани я на танц. Да, точно така. На танц. Може в хола, може в коридора, може в банята на отворена врата. Не знаеш как се танцува? На кого му пука, не става дума за акробатичен рокендрол. Става дума за лек и нежен блус. По-скоро даже за поклащане. За да може да те усети. Да се отпусне. Да намери опора в теб. Нямате музика? Пей, бе, тъпчо. Не можеш да пееш? Никой не ти иска да изнасяш концерти. Тя знае, че не си Павароти. Пей тихо, на ухото й. Даже може и само да ръмжиш. Пей за нея. Ръмжи за нея. Ще го оцени.

19. Какво ще правите после си е ваш проблем. Но не бързай. Не се прави на герой. Нали помниш, това е за нея. Покажи отношение. Даже само да целуваш връхчетата на пръстите й, направи го така, че да се разтопи.

20. И да не забравиш, през цялото време ѝ казвай, че е единствена за теб. Да, тя сигурно го знае. Да, ти сигурно го знаеш. Но го казвай. Не спирай!

21. Последно. Не чети само каквото аз пиша. Мисли. Ти я познаваш. Измисли нещата, които ще ви направят щастливите моменти. И които ще ви карат да забравяте всичко друго.

И да не забравиш. Идва денят след 14-и. Eжедневието ще ви погълне. Направи всичко описано по-горе пак. И през следващата седмица отново. И отново, и отново. Не спирай да го правиш година след година. Не спирай да я караш да се усмихва, да я правиш щастлива. И тогава ще си единствен за нея.

А на вас, прекрасни дами, не смея да давам съвети. Вие си знаете. По-добре от мен. И най-вероятно вече сте проиграли десетки планове. И сте ни обсъдили по сто пъти в общите чатове (ах тези женски чатове)… Само искам да ви благодаря от името на всички мъже. Ние се правим на силни, но без вас сме загубени. Ама тотално загубени. И ако вашият мъж/приятел/гадже забрави някоя от горните точки, не се сърдете много. Все пак сме обикновени, едноканални мъже. Той ви обича, само малко е глупав и забравя как трябва да показва отношение. Припомнете му и ще бъдете щастливи…

Още по темата: 

10 неща, които щастливите двойки не правят

5 подаръка, които жените не харесват

Нещичко за любовта

Автор: Йоана Боянова

Когато бях малка ми казваха Йоанка калпазанка, на вид бях добро дете, а все белята си търсех. Мама и тати рано-рано са се събрали, макар че за онова си време точно навреме е било, тя на 18, а той на цели 22 години. А аз да си призная, на 18 още имах нещо като вечерен час, за гаджета, семейство и деца направо дума не би могло да се издума. Както и да е.

Та мама и тати, млади неопитни родители, са ме захранили с боб и шкембе чорба. Баба ми веднъж дошла на гости, баща ми ми приготвя обяда. Как ли? Пасира шкембе, слага го в шише с биберон и в момента, в който прибавя оцет и чесън, баба ми си е тръгнала с гръм и трясък. Още няколко пъти така е изпадала в ужас от действията на младите родители. Мама ме е къпала на чешмата. Няма корито, няма специална подготовка. Пуска чешмата и готово. Ужас на ужасите е бил това. Добре, че тогава норвежците ги е нямало. 

Но и аз не съм останала длъжна на родителското тяло. В резултат на това закаляващо отглеждане, станах калпазанка и половина. Спомням си, когато бях на 4-5 години, висша форма на просперитет беше да имаш вила. Та и ние, проспериращото семейство, сме на вилата един ден, имаме гости, веселба, деца. А аз в пристъп на ентусиазъм със засилка хвърлям ключовете от колата в копривата. Представете си огромен двор, неокосен, пълен с коприва. Четири семейства цял един ден търсят ключ от кола. Незабравим уикенд съм им спретнала. 

Баба по онова време работеше като вещо лице в съда. Спомням си, че носеше пролетно време бежов шлифер. Модерен, не бабешки, с огромни джобове отпред. Много красив. С кой акъл реших, че ще е много весело да напълня в джобовете ѝ всичките щипки от простора. Щеше да е много весело наистина, ако в съда не правеха проверка. На входа караха всички да си отворят чантите и да извадят съдържанието от джобовете. Представете си я как вади щипки, много щипки от тези ми ти дълбоки джобове.

Не остана доволна баба, но на мен номерът толкова ми хареса, че същия го спретнах и на тати, но с тежести от гири. Баща ми по онова време, та и до ден-днешен, е лекар в болница в съседен град. Тогава пътуваше всеки ден с рейса и от спирката до болницата имаше доста ходене пеш. Та една вечер се прибра и казва: “Много тежка тази чанта.”

Ах, като видя тежестите… Апартаментът ни изведнъж отесня. 

Най-странната шега, която съм правила и после съжалявах, беше една вечер, когато видях, че мама и тати се прибират. Загасих лампите и се скрих под масата в кухнята. Мама и тати ме търсиха, търсиха и много се притесниха защо ме няма. И тогава, тогава изведнъж протегнах ръчичка изпод масата и хванах крака на мама. После много съжалих, защото наистина я стреснах.

А веднъж бях напоила всичките дамски превръзки на мама да проверя дали рекламата казва истината. С научна цел беше. После грижливо си прибрах всички на място и не си и личеше даже. Поне докато не й потрябваха.

Та така, калпазанка си бях. Дано не ми се връща.

А вие бели правили ли сте?

Още забавни истории от Йо: 

Мъж в магазин

За риба 

Излагаме се на слънце и не само

Автор: Светла Чимчимова

В годините на ранната демокрация и големите раменни подплънки, моя приятелка се омъжи за британски финансист. Момъкът си беше направо съвременен принц - оператор на престижна дейност, финансово подплатен и добре възпитан, но и доста лицеприятен, което за британец си беше постижение. Не само че не приличаше на мистър Бийн, ами направо напомняше на Юън Макгрегър. Но най-голямото му достойнство беше, че смяташе наша Мера (моята приятелка и негова съпруга) за осмото чудо на света. Мери верно си беше момиче за чудо и приказ. Ще ме извините за клишето, ама силно наподобяваше в дизайна на майска роза. Красива, умна, учеща в престижен университет и оправна като всяка българка. Можеше да избере подходяща рокля за коктейл, да спре такси в Лондон от раз, и без да и трепне окото да попари и оскубе кокошка и да спретне на любимия така харесваната от него българска бяла пилешка супа.

Не че скубеше кокошки в Лондон де. Тази дейност се осъществяваше на българска територия когато младото семейство Гордън (Джеймс и Мария) посещаваха нейните родители. Противно на произхода си, професията си и снобското си име мистър Джеймс Гордън, за приятелите в България просто Джими, страшно си падаше по българските гозби. Туй баници, бюреци, мусакички и шопски салати бяха добре дошли за трапезата, небцето и стомаха Джимеви. Най-любимото му ястие обаче беше нашенската дробсърма.

Сега, ако на Мериния ореол имаше драскотина, то това беше неумението ѝ да приготвя въпросния кулинарен артикул. Затова главен завеждащ по стъкмяването на дробсърмата беше леля Донка, майка на Мери и тъща на Джимито. При всяко идване в България иначе уверения британец плахо замолваше да бъде гостен тъкмо с туй ястие и тъщата, като една същинска мисис Потс изпълняваше това негово желание.

И така в един топла утрин към края на май, младото семейство, пребиваващо към момента на територията на Републиката, Бургашка околия, Баневски вилает, седяло на беседката в градината на родителите на булката. Наоколо картина живописна и пасторална - цъфнал гюрлюк, зелена тревица, множество представители на орнитологията извиват любовни трели, бели агънца, далечни роднини на бъдещата дробсърма, подскачат по полянката - същинска реклама на селски туризъм. Освен Мери, облечена в една по-стара риза на мъжа си, опънала боси краченца с червен педикюр, събираща витамин D за лондонската зима и Джими четящ ,,Файненшъл таймс" хвърлящ по едно око на нозете на жена си и предвкусващ предстоящото угощение с дробсърмата, там била и баш мастършефката леля Донка, свещенодействаща върху въпросното ястие. Демек чистеща ориз.

52 седмици готвене: ориз

За по-младите домакини термина ,,чистя ориз "не означава нищо, защото сега оризът се бухва направо в яденето, без да се мие даже. Но в онези праисторически времена пакетът с ориз се изсипваше на масата и един или повече членове на домакинството от женски пол се заемаха да отделят свестните зърна от камъчетата, просото и прочие зъботрошачи.

Това правела в момента и тъщата. Пъргавите ѝ пръсти се стрелкали към основната купчина ориз и с чевръсти движения отделяли зърното от плявата. Озадачен от тези ѝ действия зетят оставил настрана данните от финансовия свят и се втренчил в ръцете на тъща си. След като я наблюдавал така известно време Джеймс се навел към жена си и с тих развълнуван глас попитал:

- Мери,толкова ли е специална рецептата на майка ти, че тя брои ориза зърно по зърно?

Мера отначало не разбрала какво точно я пита мъжът ѝ, после се посмяла и накрая се опитала да обясни на британец що е то да чистиш ориз. Джими неубедително казал, че разбира.

От тогава минаха много години. Мери даде на света две британчета, направи леко британска снага и се научи да прави фамозна дробсърма. Джеймс обаче винаги казва, че нейната не е съвършена като на майка ѝ, защото не брои ориза.

Още от Светла: 

Ако Толстой имаше фейсбук

Близо 85% от българите са съгласни, че повечето заболявания, които се предотвратяват чрез ваксини, са заразни и опасни. Това показва проучване на „Института по обща медицина“, „Поликлиника България“ и „Първа детска консултативна клиника“ за нагласите към задължителните ваксини у нас. 

3

80.3% от участвалите в допитването са поставили всички задължителни ваксини на детето си (против туберколоза, хепатит Б, коклюш, полиомиелит, морбили, рубеола, паротит и др.), като от тях 67.7% са били подсетени от личния лекар, а 32.2% сами следят имунизационния календар. 7% все още не са поставили всички ваксини, но планират да го направят. 11.2% обаче не възнамеряват да ваксинират децата си. 

4

„Децата, които не са имунизирани и се разболеят, може да заразят други, с които се срещат или си играят, както и хора с по-слаб имунитет“, коментират от Института по обща медицина. „Първата ваксина срещу морбили например се поставя на 13-ия месец – преди това всички бебета може да се заразят.“ Децата под 5-годишна възраст са изложени на особено голям риск от развитие на усложнения и дори фатален край при заболявания като хепатит Б, туберколоза и коклюш. Полиомиелитът (детски паралич) пък води до трайно инвалидизиране. 

Отказът от ваксини създава сериозни предпоставки за поява или разрастване на епидемии. От януари до ноември 2019 г. Националният център по заразни и паразитни болести у нас регистрира над 1000 случая на морбили. За първите 4 седмици на 2020 г. има 59 нови случая; за сравнение, през цялата 2018 г. те са били едва 13. 

52.2% от участвалите в проучването, които са ваксинирали детето си, са го направили, защото считат, че ваксините предотвратяват заразни и много опасни болести. 17.7% са на мнение, че ползите са в пъти повече от вредите, а за 9.6% водещият мотив е, че ако не ваксинират детето си, няма да може да го запишат на детска градина и на училище.

1 1

Ваксините са задължително условие за постъпване в детска градина или училище в Италия, Франция и Австрия например, коментират от Института. Неотдавна и Германия прие закон, с който направи ваксината против морбили задължителна за детска градина. 

Почти всеки втори, участвал в проучването (48.6%), е на мнение, че ваксината се прави, когато детето, семейството му и хората, които се грижат за него, са здрави. 45.3% смятат, че една ваксина може да се отложи само от лекар. При някои противопоказания поставянето на ваксини на бебета и деца наистина може да бъде отложено, поясняват от Института. До 3 месеца това става по преценка на личния лекар, а след това – на комисия, която разглежда всеки случай индивидуално. Световната здравна организация (СЗО) публикува препоръки за това кога най-късно може да бъде поставена всяка една ваксина.

6

Най-голям процент от анкетираните (39%) смятат, че и родители, и лични лекари носят отговорност и трябва да бъдат санкционирани, ако откажат имунизация. 37.4% са на мнение, че на наказания подлежат най-вече родителите. На въпроса Трябва ли държавата да налага по-стриктен контрол при задължителните ваксини?, 48.4% отговарят с „Да“, 23.4% с „Не мога да преценя“ и 28.2% с „Не“. Световната тенденция е да се увеличава броят на задължителните и препоръчителни ваксини, както и налагането на финансови глоби за нарушителите.

По данни на ЕС всяка година имунизацията в света предпазва 2.7 милиона души от заразяване с морбили, 2 милиона - от заразяване с тетанус при новородените и 1 милион – с коклюш. СЗО обяви отказът от ваксиниране за една от 10-те най-големи опасности за здравето на човека през XXI век.

Проучването за нагласите към ваксините е проведено сред 730 мъже и жени от София и по-големите градове в България. То е част от национална инициатива под надслов „Защити хората, които обичаш“. Целта е предостaвяне на достоверна информация за имунизацията и ваксините.

Още по темата: 

Какво трябва да знаем за морбили 

10 опасни мита за ваксините

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам