Съжалявам, че станах майка!

Майчинството е абсолютното щастие. В свят пълен с разводи, раздели и разочарования, единствената неприкосновена любов е любовта към детето. Не всички жени обаче мечтаят за деца или са щастливи с майчинството си. Те раждат, а после съжаляват, че са го направили. Ние вярваме, че няма нищо по-смислено от това да си родител, но има жени, за които това не е така. И тъй като никой няма право да съди другия за това как се чувства, решихме, че е редно да ги изслушаме и може би да се опитаме да ги окуражим. А молбата ни е, вместо да ги съдите в коментарите, да споделите защо сте щастливи, че сте майки.

Списанията и социалните мрежи са пълни със снимки на щастливи млади майки, които се разхождат с красивите колички и сладките дечица в тях. От време на време се появяват статии за това, че майчинството е пречка към постигането на жизнен баланс, но те се изгубват в морето от истории на активни майки, които успяват във всичко и постигат  пълен дзен.

В последно време обаче се чуват и гласове на хора, които открито признават, че съжаляват, че са станали родители: „На снимката са двете ми деца – на 3 и 5 години, а аз приличам на човек на границата на самоубийството. Точно така се чувствах в този момент. Не съм си представяла, че майчинството може да бъде толкова ужасно.“ – споделя жена.

В социалните мрежи се появиха групи за хора, които съжаляват, че са станали родители или осиновители. В информацията към тях е казано, че са създадени, за да знаят родителите, че чувствата им са нормални и в тях няма нищо срамно.
Един баща публикува в подобна група следния текст: „Дъщеря ми е почти на 5 години. Тя е удивителна. Но първите 4 години от живота й аз съжалявах, че се е родила. Завиждах на свободните си приятели и бездетните семейства. Сякаш бях умрял и загубил предишния си живот. Започнах друг, в който имаше по-малко радост, секс, сън и удоволствия. Само ако можеха хората да говорят за това открито! Сигурен съм, че много родители страдат, но се боят да разкажат за това. Те се усмихват пресилено и дават вид, че всичко им е наред.“

Ето три истории на майки, които не се побояха да си кажат истината.

680x453 1 328bb6655f14e80f6fe260c36cf5df78690x460 0xc0a8392b 194325601489075736


Виктория Елдер: „Хората не обичат да чуват, че майките не искат да бъдат майки“


Виктория е на 48 години, сътрудник в ипотечна компания, дъщеря й е 18-годишна. Някога Виктория била убедена, че иска дете. Но когато за пръв път взела в ръце дъщеря си осъзнала, че е направила чудовищна грешка. Тя обича дъщеря си и се грижи за нея. Но е сигурна, че ако се върне 18 години назад, ще избере да остане бездетна.
Преди година тя публикува пост за отношението си към майчинството и получава над 600 гневни коментара. Съветвали я да се обърне към психиатър, наричали я „егоистка“ и „кукувица“. Коментиращите съжалявали дъщеря й, изказвали подозрение, че Виктория взима наркотици, че иска да привлече вниманието към себе си.
„Хората не обичат да чуват, че майките не искат да бъдат майки. Мисля, че причина за това са стереотипите, с които живеем.“- споделя Виктория Елдер.
Нейната дъщеря Морган я поддържа и се гордее със смелостта на майка си: „Самата аз не искам деца, защото ще бъда отвратителна майка. Твърде силно съм влюбена в себе си.“ – признава Морган и добавя - „Много мои приятели също не искат да стават родители.“

680x453 1 0b1d92571613a3d557c30d632fb486f5690x460 0xc0a8392b 4882223021489078485

Сара Фишър: „Винаги и във всичко търсех успеха.“

Миналата година в Германия излезе книгата на Сара Фишър „Лъжата за щастливата майка. Защо предпочитам да бъда баща“. Книгата е посветена на дъщеря й Емма, която сега е на 3 години. До раждането на момиченцето Сара имала успешна кариера на фотограф и журналист. Наближавала 40-те, когато срещнала Александър, който мечтаел за семейство: „Мъжът ми искаше деца и аз се съгласих да опитам. Първо, защото го обичам и второ, не вярвах, че мога да забременея.“ – разказва Сара. Тя се споразумяла с Александър да се грижат заедно за детето, за да не се налага да изостави кариерата си. Но първите пристъпи на съжаление се появили с първите контракции. Сара започнала да се съмнява, че идеалният семеен план ще проработи.
„Винаги съм търсила успеха, на всяка цена. Била съм в 180 страни, едва не умрях от обезводняване в джунглите на Мадагаскар. Яхтата ни беше нападната от пирати в Индийския океан. Оживях след хранително натравяне в Туркменистан. Бях убедена, че ще се справя и като майка, но сгреших. Това, което ми се случи след раждането не съм си представяла и в най-страшните кошмари. Чувствах се като героиня в криминална драма. Имах чувството, че това наказание – майчинството – е измислено специално за мен.“ – разказва Сара.
Когато дъщеря й била на 4 месеца на Сара й предложили работа, свързана с командировки. Веднага била атакувана с критики и обвинения: „Нима работата за теб е по-важна от майчинството? Как можеш да оставиш мъжа си сам с детето? Дете, което расте без майка, изостава в развитието си.“ – казвали приятелите й.
Мъжът й също не я подкрепил. Тогава тя написала книгата, в която разказала за майчинството, без да украсява фактите:
„Истинското майчинство е отсъствие на себереализация, романтика, сексуално влечение, то е скука, наднормено тегло, провиснал бюст, депресия, недоспиване, пълно затъпяване, криза в кариерата, бедност и преумора“ – пише Сара Фишър – „Когато се ражда майка, човекът който е била тази жена умира, в същото време мъжът й си остава този, който е бил и преди – банкер, дърводелец или лекар, а детето получава като бонус.“
В книгата се говори и за съвременните бащи и ролята им във възпитанието. Бащата се смята за герой, ако от време на време смени пелена. При това този „рядък вид“ не се оплаква, че семейният живот е тежък. Той се е влюбил в самостоятелна, поддържана жена, която се е превърнала в глупачка, с която не може нормално да общува, защото говори само да деца, чистене и готвене. Освен това е ужасно депресирана и съвсем не обръща на мъжа си дължимото внимание.

Книгата направила Сара известна. Но тази известност била по-скоро негативна. Съседите престанали да я поздравяват, родителите в детската градина на дъщеря й я осъждали, получавала заплахи в социалната мрежа. Не можела да се храни и спи нормално, дори мислела да емигрира. Но получила и стотици писма с благодарност.
“Ние живеем в 2017 година. Всеки може да изкаже свободно мнението си.“  - казва Сара. Тя обожава дъщеря си, но въпреки всичко тъгува за предишния си живот.

680x453 1 def1d145a5a97e9b38a3887a423d4db4690x460 0xc0a8392b 10966481871489078582

Джесика Роуз: „Майчинството се оказа досадна работа.“

Джесика Роуз, блогър от Берлин, става популярна благодарение на постовете си с хаштаг #regrettingmotherhood (съжалявам, че съм майка). Тя има много критици, които смятат, че да си признаваш подобни чувства е недопустимо. Джесика се омъжила рано. Безумно искала деца, макар мъжът й да предлагал да изчакат. В крайна сметка го убедила, че им е време да станат родители. Първоначално не можела да забременее, затова преминала и през няколко ин витро процедури.
На 25 години родила първата си дъщеря.
 „Имах твърде романтична представа за майчинството“- спомня си Джесика. – Мечтаех си как ще ходя на детската площадка, как ще бъда любяща и съпричастна майка. Но се оказа, че ненавиждам детските площадки. Ужасно скучно е да стоиш и гледаш как детето ти се люлее на люлките, а другите майки бягат подир техните отрочета.“
Когато станала майка Джесика истински опознала себе си: „Аз съм независим човек. Чувствам се самотна, защото съм „вързана“ за децата си. Майчинството се оказа досадно занимание. Аз съм твърде нетърпелива, искам да живея в свой собствен ритъм, но се връщам от работа, а децата се карат, крещят и не искат да спят.“ – казва Джесика. Тя смята, че поколения родители години наред са потискали негативните си емоции, за да оцелеят.

В коментар за „Гардиън“, психотерапевтът Андрю Маршал, казва, че нито един от клиентите му никога не е споделял, че съжалява, че е станал родител: „Това е най-голямото табу. В обществото има култ към майчинството. Това е следствие от разводите. По-рано ние вярвахме, че любовта ни е завинаги. Сега се самоубеждаваме, че единствено любовта към детето може да бъде вечна и безкористна. Може би е време да спрем и да се запитаме кой е смисълът на живота ни и да признаем, че той не е само в децата.“ – смята Маршал

Материала подготви Янка Петкова
Източник: The Guardian

Последно променена в Събота, 18 Март 2017 15:24
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам