Както децата прощават

Мама и тате понякога грешат. Почти никой не им прощава, освен децата.

Няма значение дали е първото дете или 10-тото. Родителите грешат. Всеки ден.

С първото нямаш опит и изобщо не си наясно какво правиш. Затъваш в книжните съвети на най-добрите психолози, които един с друг не са съгласни.

Не си съгласна и със съветите на родителите си, защото си изпитала грижите им на собствен гръб. Със съветите на съседите, приятелките, непознатите лелки на детската площадка, които са потресаващо разнообразни и всички претендират да са чистата истина и последна инстанция.

Най-тежко е да понесеш нежеланите съвети на опитните майки.

С високомерна снизходителност, с насмешка и често без да се притесняват от думите, теб те обявяват за глупачка – „това не се прави така“. Защото те години наред го правят иначе и при тях работи. Не се разминаваш само с мнението на една опитна майка, винаги има втора, трета, десета, която те осъжда и ти дава своята рецепта за справяне, предричайки ад в бъдеще, ако не се съобразиш с мнението ѝ.

Защо постъпват така, нима те не грешат? Нима не са били млади и неопитни? Може би и с тях някой се е отнесъл по този начин и сега си връщат, за да се самоутвърдят, за да заличат раните, които са им причинили други опитни майки. Разбирам тези жени.

Аз самата преди време постъпих така с приятелката си. Тогава ме бяха унижавали по-опитни от мен и когато на гости ми дойде една моя много добронамерена приятелка, с много активната си дъщеричка, която веднага започна да скубе и хапе моята, си позволих да я „посъветвам“. Нея - близката ми жена. Толкова беше силно желанието ми да се почувствам добра и умна майка. На неин фон. Знам, че се почувства зле. Слушаше ми с виновен вид и кимаше. После се измъчва дълго време и не можеше да си прости грешките. Искам прошка от нея.

Защо майките се критикуват помежду си

52436fbdfde019ceb073eef702c11f48 XL

Всеки ден, когато изпитвам на свой гръб опитите на другите майки да осъдят решенията ми, методите ми на възпитание, общуването ми с дъщеря ми, предричайки ми страшно бъдеще, не се опитвам да предам „щафетата“ нататък. Защото едни и същи рецепти не подхождат на всички и не могат да работят винаги.

Защото всички сме поставени в различни обстоятелства, защото децата ни са различни и с всяка изминала минута палитрата от чувства се променя. Защото сме различни.

И трябва всеки ден да мисля как да постъпя в тази съвсем нова ситуация, която не прилича на никоя друга досега. Детето отново не може да направи избор и плаче. Но вчера не можеше да избере, защото и двата варианта бяха еднакво желани. Онзи ден – защото нямаше сили да избира, прекалено много му се спеше. Днес е превъзбудено и е заето със съвсем други преживявания и новите избори му пречат да се справи с това, което го вълнува. А миналата седмица се страхуваше за себе си.

Всеки път трябва внимателно да поглеждам детето и да се старая да почувствам, да разбера причината.

И когато не съм се наспала и когато просто нямам сили, когато съм сърдита и ядосана, когато трябва да бързам за някъде и да решавам някакъв проблем - греша. Нещо не съм догледала, не съм усетила, не съм разбрала. И постъпвам неправилно. Понякога не разбирам това веднага, а после, по-късно, когато всичко това избие в поведението на детето, в думите му, в нови ситуации.

Опитвам се да поправя стореното. Обвинявам се за грешките си, по-безпощадна съм от всички. Защото другите не страдат за детето ми, не виждат тъжните му очи.

Обвинявам се и гледам други майки, успешни, поддържани и си мисля, че при тях всичко е наред – „Ето тя е добре, всичко ѝ е както трябва. По-добра е от мен.“

Така се ражда това чувство – аз също искам да съм най-добра. Може да се утвърждавам за сметка на някоя по-неуверена и неопитна от мен. А може да се уча, гледайки детето си, да се старая да го разбирам и после да мисля как да решавам безкрайните, ежеминутни родителски задачи. Няма да се предам. Ще греша, но ще продължавам напред през ежеминутните родителски предизвикателства. Ще си простя, както ми прощават децата ми. За да имам сили да продължа да търся, да намирам решения.

Почувствай се лош родител

afd36ce84d87b9358445bca2e522695b XL

И постепенно започвам да решавам проблемите си самостоятелно. Това ме радва много.

Започвам да пиша за своите находки, успехи, за намерените решения. Другите майки ми благодарят за вдъхновението. Ползват ценния ми опит. Споделям грешките и неуспехите си, защото те съществуват. За да е пълна картината, за тях също трябва да се пише. Това са моите все още нерешени проблеми. И е важно да не създавам впечатлението, че моите решения са универсални и еднакво подходящи за всички. Това не е така.

Пиша за грешките и трудностите или за нещата, които не разбирам. Появяват се други майки, със своя опит, които с коментарите си, и с писмата си, ме прегръщат, подкрепят, споделят своите решения. Това ме вдъхновява, освежава мисълта ми, позволява ми да погледна в дълбочина. Вземам от тях идеята, адаптирам я и я прилагам към своята уникална ситуация.

Винаги се намират унижаващи майки, които бързат да хвърлят камък по мен, да ме осъдят за грешките ми. Повярвайте ми, никой не може да ме осъди по-жестоко от мен самата. Знам, че правя много неща не както трябва, не както е написано в книгите. Вървя по собствен път, мой си път. И греша. Като всички. Старая се да поправям тези неизбежни грешки. Да ги предотвратявам, както мога. Като всички майки около мен.

"Експертната" логика е ясна – нямаш диплома по психология – не раждай. Нямаш право да отглеждаш деца, защото не знаеш нищо за когнитивния дисонанс, нито за възрастовите норми, нито за мозъка на детето. Слушай ни, ние ще те ръководим.

И започват да ми обясняват как да отглеждам децата си. Някои безплатно – без да вникват в детайли в семейната ситуация, характери, обстоятелства, особености – направо на стената в социалните ми профили. Други платено – опирайки се на многочислените прийоми, които са изучили.

И ако опитните майки, с техния сарказъм и предричания на ужаси, ми се иска да ги прегърна, тези, последните, бих искала да хвана за гушата.

Не, не отричам науката. И аз чета известните специалисти. Много чета.

Но своя уникален живот трябва да строя сама, разчитайки на своите чувства, на своите виждания и разбиране, според обстоятелствата. Никой не познава детайлите като мен.

А добрият, макар и тактичен поглед отстрани, може само да допълни картинката. Затова чета. Затова общувам с другите майки.

Не се предавайте, момичета! Не бийте тези, които грешат. Протегнете ръце и ги прегърнете – с думи, с поглед, утешете ги. Помнете болката си. Не причинявайте същата на другите. Прощавайте си и си вярвайте.

Автор: Вера Писаренко, педагог и майка


Препоръчваме ви още:

13 ненужни съвета към младата майка

Търпимост и търпение

Не слушайте чужди съвети

Последно променена в Понеделник, 29 Април 2019 11:52
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам