Коридорът на любовта

Автор: Ина Зарева

Смугла лятна нощ. Светлините в големия град си говорят на морз. Кварталите намигат съзаклятнически, а високите сгради надменно блестят. Тихо е. Дори спорадичният вой на линейките не изтръгва тишината, а само я подчертава. Хората са потънали в сънищата си – трескаво си почиват за предстоящия работен ден или бавно рисуват мечта. Покоят е обхванал почти всички, които са го приютили.

Само в един спешен център тишината никога не е била гост. В него нощта преминава ярко, в силни звуци, бързи реакции и смели решения. Никога няма покой. Има болки, травми, операции, успехи, загуби.

Има и един дълъг коридор, изпълнен с любов. Тя струи от притеснените хора, от широко отворените им очи, които очакват някой да спаси тези, които обичат. Любовта се излъчва от всяка пора на тялото им, смесва се с тревожността им и образува една особена сплав, която насища въздуха с пареща надежда.

Пациентите, които чакат реда си, са вглъбени в неразположенията си или любопитно оглеждат останалите. Изплакват нови болки, изсумтяват стари болежки. Опознават се взаимно, разменят разбиращи погледи, изказват си съчувствия.

Мургавият къдрокоско има епилепсия. Водят го често и коридорът разпознава стъпките му. Той отдавна не се страхува, само му е малко досадно. Но пък всеки път вижда различни лица и се забавлява да изучава особеностите им.

Красавицата срещу него повръща цял ден. Малко се притеснява като го прави в този странно изпълнен коридор и е готова на всичко, за да й мине. Специфичните миризми я дразнят и провокират нови кризи.

Малчуганът, който вдига най-много шум, е стъпил на стъкло. Боли го и плачът му се носи наоколо. Останалите го гледат разбиращо и се впускат в спомени за приключения и белези.

Един възрастен господин е тук за спешна манипулация. Пристъпва от крак на крак и се опитва да се държи мъжки. Не може да се изложи пред тези млади тук, все пак.

В дъното на дългия коридор се ражда нов живот.

А малко по-късно, едно 14-годишно момиче ще се сблъска за първи път със смъртта на някой, когото обича. Ще оцени живота във всичките му форми и дължини, ще осъзнае, че смъртта е евтина, близка и неизменна.

Нощта пребледнява, градът протяга свежи улици и изпъва метални жили. Денят пропълзява и нощното дежурство в спешния център приключва, за да направи път на дневната доза борба не само за живота, но и за онази необяснима, първична любов, която иска да спечели още малко време. Още допири и погледи. Още разходки и споделености.

В този център лекарите разговарят с пациентите повече от всички останали.

Знаят къде ги боли и как да им помогнат.

Знаят какво е да обичаш без очаквания, изисквания, условности и уговорки.

Всеки ден виждат обичта в най-чистата й форма, и я бранят с всичко, на което са способни.

Там – в спешния ветеринарен център, в чийто коридор ежедневно се преподава любов.


Много мъдрост ще откриете в Съветите на Фройд за щастлив живот и Житейските уроци на вашата котка
А ако сте любители на съспенса ви препоръчваме Лов на хъскита.


 

Последно променена в Петък, 28 Юли 2017 17:42
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам