logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Мария Пеева

Преди две години сбъднахме една стара мечта и се сдобихме с къща на село. С хубавото се свиква бързо, затова и ние бързо се научихме да живеем на двора. За едно лято постигнахме много - засадихме плодни дръвчета, изчистихме плевелите, подравнихме храсти, окастрихме старите дървета, прекарахме напоителна система. Тази пролет трябваше да минем на ново ниво и да се захванем с истинска зеленчукова градинка. 

В нашето семейство много обичаме да планираме, това е огромна част от удоволствието да постигаш нови успехи. Планирахме си градината с внимание и грижа, обмислихме всеки детайл, сдобихме се с книги и наръчници. Можете да си представите разочарованието ни, когато се оказа, че заради изолацията няма да можем да пътуваме, ще изпуснем сезона и хубавата ни градинка ще се отложи чак за другата пролет.

Решихме обаче, че вместо да оплакваме ситуация, която не можем да променим, по-добре да се огледаме и да направим нещо хубаво и конструктивно около себе си. А у дома винаги има какво да се прави, нали така? За няколко дни подредихме килери и шкафове, направихме пролетно почистване, освободихме се от излишни дрехи и вещи (скоро ще ви разкажа и за това). Но продължи да ни гложди желанието да си заровим пръстите в земята, да ги изцапаме с почва и да се почувстваме истински градинари. Затова се заехме да си направим малка градска градинка на верандата. Тя е с размерите на тераса, а се получи толкова приятен кът, че не само аз се пренесох да работя там при хубаво време, но и децата излизат да си карат учебните часове навън.

Ето как освежихме малката си градинка:

1. Почистихме основно, изнесохме старите и непотребни вещи.

2. Прибрахме в удобна голяма кутия предметите, които използваме навън - топки, саксии, инструменти, лейки.

Кутия

Алекс успя сам да сглоби кутията

3. Посадихме пролетни цветя в няколко сандъчета и саксии.

4. Една практична покривка за открито прикри малките недостатъци на масата. 

маса

5. Посадихме луковици с есенни цветя, за да имаме красива атмосфера и наесен.

А най-хубавото е, че не сме приключили с градинката и отново имаме какво да планираме. Следващата стъпка е да посадя подправки, които ще подредя на декоративната стълбичка. Може да нямам истинска зеленчукова градина тази година, но ще си имам поне аромата й.

Обичам да ми е хубаво, но май повече обичам процеса, в който си го правим хубаво.

Покажете и вашите градски градинки.

Ето и други истории от рубриката #вкъществуване по идея на ЛИДЛ, където споделям нашите идеи за добър живот у дома по време на социалната изолация. В следващите седмици при тях може да откриете и още интересни идеи за градина. 

Как работим у дома

Как играем у дома 

Как спортуваме у дома 

Как се забавляваме у дома

Автор: Ина Зарева

Храбростта е мъжество. Тя не е безцелна и безразсъдна. Не е неудържимост или липса на страх. Не е дързост или войнственост.

Храбростта е мъдростта, която избира дали да действа, или да спре, когато е нужно.  Решителността, която знае колко и кога да изчака. Ясната представа за риск и възможност, за смисъл и безсмислие, за смелост и безразсъдство.

Храбростта е онази трезвост, която на моменти те превръща напълно негероичен човек за останалите. Даже могат да ти се присмеят.

„Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв“, казва и един от храбреците на поезията Атанас Далчев.

Истинската храброст е тиха и сдържана. Тя не ангажира и не притеснява никого. Не го застрашава и не го наранява.

Да си храбър, означава да си доблестен и много, много добър.

Така исках да отговоря на моето малко момченце, когато за първи път ме попита какво означава да си храбър. Обаче това беше една от онези забързани сутрини, в които всяка секунда е изчислена, така че да стигне за всичко – душ, кафе, последен преглед на неговата чанта, на моята чанта, задръстване, закусвалня, училище, задръстване, работа.

Секундите се изчерпиха още върху неговата чанта – забравеното домашно, проектът, любимият химикал. Влетяваме в закусвалнята пред училище, а аз отдавна вече съм закъсняла. Група шумни момчета са изпълнили сгушената пекарна. За миг се загубвам в ароматите на топъл хляб, въздишащ козунак и усмихнати кифлички, които ме връщат в детството. Аромати на щастие и безгрижие. Пооглеждам се тайно и се чудя как така вече не съм дете, а възрастен?! Какъв е ароматът на отговорностите, бързането и  храбростта да бъдеш голям?

Групичката пред мен бързо ме връща в реалността. Оградили са едно нисичко, мургаво и слабо момченце и го закачат. Уж по приятелски, но то се усмихва насила, без да им отвръща, за да не предизвика още от шегите им. Дръпват го за раницата, обръщат яката на поовехтялото яке, питат го дали има още дребни. Той показва в шепата си точно отброените монети и скоро закуската е в ръцете му – топла и омайващо изкусителна.

Дошъл е нашият ред. Синът ми поръчва обичайното. Отброява от парите си за деня, грижливо прибира рестото. Промушваме се покрай групичката деца в момента, в който малкото, слабо момченце почти докосва с устни парещото тесто в ръцете си, но миг преди лакомо да го захапе, един от съучениците му избутва грубо закуската от ръката му и тя пада на земята.

Безкрайни секунди тишина, в която като шамар прозвучава единствено сухото преглъщане на детето. То се навежда, взима падналата храна и тъжно я поставя в коша. Следва бурен смях и викове:

- Хайде, бързо, че закъсняваме за час.

Синът ми безмълвно наблюдава сцената. Отскубва се от мен и отново застава пред симпатичната дама – повелителка на закуските, посочва ѝ нещо от витрината и се заема да отброява монетите си.

Почти гневният ми въпрос – Нали купихме всичко, какво правиш? – увисва във въздуха. Виждам как малкото ми момченце се втурва към групата деца и подава същата като злополучната закуска на мургавото дете. То го поглежда невярващо, после  закуската, после пак него. Взима я и почти невидимо кимва с глава. Останалите млъкват. Този път тишината е оглушителна и нищо не я прекъсва до училищната врата.

Спирам и гушвам сина си много силно и много дълго, целувам го по меката коса и му прошепвам:

- Ето това е да си храбър. Ти си най-храброто момче, което познавам.

После дълго гледам как потъва в голяма сграда с голямата чанта на гръбчето си.

entry to school 2454153 1280

Автор: Дори Дамянова

Човек и добре да живее, трябва да готви.

А от един момент нататък трябва да готви с препятствия, един вид олимпиада с основни състезания по оцеляване без изгорени крайници и съхраняване на 72 см лазещо тамагочи с безкрайно любопитство и нулев процент усещане за самосъхранение. Токио 2020 може и да се отложи, но закуската, обядът и вечерята - не са!

Как готвят другите хора: Приготвят продуктите, вадят посудата, включват фурната да загрее, забъркват съставките, слагат ги да се пекат и вадят, когато са готови.

Как готвя аз: Вадя продуктите, докато едно любопитно джудже, което не може още да ходи, но лази и се изправя наднича и се държи за крачола ми. Ако мръдна, джуджето пада на дупе и мрънка. Вадя посуда, като внимавам да не затисна 8-те миниатюрни пръста, които се държат за чекмеджето и разглеждат съдържанието на чекмеджето с възклицание “А!!”. В момента, в който хвърлям някакви боклуци, две ръчички започват да си играят със заключващия механизъм. Слагам тавата да се пече. Трябва да я пъхна и да затворя за норматив, защото две ръце копнеят да се лепнат на горещото стъкло.

Пауза за реклами: Сменям памперс.

Връщам се в кухнята, две ръце все така копнеят да се препекат и те. Блокирам достъпа с коляно в шкафа до фурната, докато вися над печката да пека мръвки. Мини народът протестира с писъци. Обръщам мръвките и давам мляко. В кухнята малко пуши. Дете писка. Виждам съобщение на 3 минути, мъжът ми виси пред вратата, защото по някое време съм врътнала ключа.

Димна завеса, край на сцената. (Няма нищо изгоряло!) Шси сипа!

food 3230799 640

 

 

Автор: Мария Пеева

Напоследък много ми върви да си нарушавам принципите. Не знам от пролетта ли е, от извънредното положение ли е, но съм възмутена от себе си. Вчера ядох чийзкейк, преди да се охлади! Онзи ден споделих пост за конкурс, което никога не правя. А днес ще спомена имена на политици.

Замисляли ли сте се какво биха казали в наши дни разни видни образи от близкото и далечното минало? Какви ли бисери щяха те да родят по време на пандемия?

Нещо такова си представям.

Вместо за “За бога, братя, не купувайте” Димитър Попов би ни посъветвал

“За бога, братя, не излизайте.”

Тодор Живков би възкликнал жизнерадостно:

“Тази година КОРОНА вирус, а догодина - наш, социалистически”.

Младен Исаев щеше да добави:

“Националният оперативен щаб винаги е прав, дори когато греши.” 

(Оригиналната мисъл на поета е "Българската комунистическа партия е винаги права, дори когато греши".)

На Хитлер цитатите няма нужда да ги осъвременявам, злото е винаги на мода:

“Ако изречете една голяма лъжа и достатъчно често я повтаряте, хората започват да вярват в нея”.

“Не разбирам защо човек не може да е толкова жесток, колкото е природата.”

А Сталин би отсякъл лаконично:

“Има човек, има вирус. Няма човек, няма вирус”.

(Между другото "Няма човек, няма проблем" не е истински цитат на Сталин. Анатолий Рибаков, авторът на "Децата на Арбат" я слага в устата му, но звучи толкова достоверно, че масово се приема като негов цитат.)

Какво би казал Чърчил, ако следеше идеите за справяне с вируса в социалните мрежи?

Всеки разумен човек може да направи план за оцеляване по време на пандемия, стига разбира се да не отговаря за осъществяването на този план.

В оригинала той говори за план за победа по време на война. 

И накрая още един цитат на Чърчил, който няма нужда от актуализация:

Песимистът вижда трудности във всяка възможност; жизнеспособният вижда възможности във всяка трудност.

Вижте още: Какво би казал Толстой, ако имаше фейсбук?

Автор: Мария Пеева

Когато написах “Дайте ни избор”, много родители коментираха, че не биха пратили децата си на училище, дори ако училищата и градините отворят врати след 13 май. Сред тези късметлии съм и аз - работя у дома и момчетата се справят с дистанционното обучение.

Но това не променя факта, че има хора, които много скоро ще бъдат в крайна, подчертавам, крайна безизходица.

Първата група, която най-много ме притеснява, са самотните майки с малки деца. Много малка част от тях имат възможност да работят у дома. При положение, че ясли и детски градини не работят, тези хора остават без никакъв доход. 

Надолу споделям това, което ми написа една учителка, която е и самотна майка на две деца.

“Проблемът е, че много родители вече са изчерпали правото си на платен отпуск за годината и сега трябва да излязат в неплатен, за да гледат дете в яслена и градинска възраст. И ако в семействата с двама родители може да има вариант единият да работи, а другият да гледа детето, все пак ще имат някакъв доход. Самотните родители обаче остават без възможност да работят, съответно остават без доходи. 

По принцип за самотните родители е трудно да бъдат наети (поне в провинцията), трудно се намират и работни места в редовна смяна без събота и неделя, а заплатите са сравнително ниски и услугите на детегледачките не са добре развити. Разчита се основно на помощ от семейството и приятели, ако изобщо някой наеме самотна майка. Затова и в момента ние сме много уязвима група - изтече ли ни платеният годишен отпуск, оставаме без доходи. 

Аз като педагог имам 48 дни платен годишен отпуск + 8 дни от синдиката и още 2 дни като майка на две деца под 18 години. Вече изчерпвам платения си годишен отпуск, но не мога и да се върна на работа, понеже няма кой да гледа децата, а не мога и да ги водя с мен на работа. Единственият ми вариант остава да поискам неплатен отпуск за гледане на дете под 8 години. Което не решава проблема, защото все пак някой трябва да ни храни.”

И не, заемът също няма да ги спаси, защото това са хора с толкова ниски доходи, че дори и безлихвен кредит ще ги зароби. Ако не се намери решение за тях, те буквално са осъдени  на глад и мизерия.

Втората уязвима група са учителите и възпитателите от детските градини, които нямат дистанционни занимания. Доколкото разбирам, от директора на заведението зависи как ще се процедира, дали ще имат учителите възможност да работят дистанционно или да полагат някакъв труд по ремонтни дейности на работното място. Там, където няма такава опция, десетки, стотици в момента ползват платения си отпуск. Какво ще се случи с тях, след като изтече? И досега те винаги са били в неблагоприятна ситуация - с малки заплати за нелекия си труд, с огромни групи деца, без особена подкрепа от родители и организации. Откриването на дежурни групи за децата на лекари, полицаи, служители в непрекъсваеми производства и самотни родители ще даде възможност на тези хора да работят и да си издържат семействата. Другият вариант е платеният им отпуск да се удължи до отваряне на детските заведения или да бъдат ангажирани по някакъв начин в онлайн занимания с деца. 

Третата група са родителите на деца със СОП. Те буквално останаха в нищото и напредъкът, който са постигнали досега, е напълно изгубен. В майчинските групи се споделят десетки отчаяни постове на родители, които търсят помощ за децата си, които бавно и сигурно регресират, защото центровете, които са работили с тях досега, са затворени. Трябва да се намери начин да се помогне на тези родители и на децата да се осигурят занимания с логопеди и специалисти както досега. Не можем дори да си представим какво е за една майка, която е виждала напредъка на детето си стъпка по стъпка години наред, сега да е свидетел как детето губи умения и се връща назад.

Не знам какъв процент от населението на България са тези групи хора и не ме интересува. Това не са статистики и бездушни цифри. Това са хора около нас, които до вчера са имали работа и са плащали данъци, и са си гледали семействата, и децата им са се развивали добре. Да, всеки от нас ще помогне веднъж, два, три пъти на когото може, но това не е достатъчно. В такъв момент, в такава криза държавата, правителството, институциите трябва да докажат, че са способни да се грижат за уязвимите. 

Някакви мерки трябва да се предприемат спешно за тези групи хора - извънредни мерки, защото и ситуацията е такава, извънредна. И ако за едни е въпрос на избор, за други е въпрос на оцеляване.

 

Автор: Ваня

Не знам защо историите на различните жени/майки по време на пандемията са под заглавието „Майките-тихите герои на пандемията“. Не за друго, но аз не съм от най-тихите. Или поне не бях в началото.

Пандемията отключи в мен глас, който не предполагах, че имам. (Наистина трябваше да стана певица!) От спокойна и уравновесена се превърнах в крещяща и мрънкаща. Поне първите 2 седмици. Сега май основно мрънкам. 

С обявяването на пандемията на 13 март в мен се отключиха паник атаки, истерии, притеснения, рев, викане, крещене, безсъние и пак викане и крещене. Нали разбирате, че не съм го искала. На 36 години съм, живея в София вече 5-та година. Преди това живях близо 9 години в Германия. 

Със съпруга ми все още успяваме да се смеем над въпросите един на друг: до развод ли ще стигнем след цялата тази ситуация или само до домашно насилие. И двамата работим под пълна пара от вкъщи, а децата са под пълна пара през цялото време около нас. Добре, че той е по-спокойният от мен, та ме изтърпява до ден днешен без да повиши тон и разбира се, без да вдигне ръка. Защото усещам, че съм нетърпима за себе си на моменти.

Имаме 2 момчета, близнаци, на почти 3 годинки. Те си искат вниманието, а аз исках малко свобода, когато януари тръгнах на работа, а те на ясла. Така добре се чувствах в офиса – тишина, спокойствие. Но за кратко. Докато успея да си поема дъх, на много бързи обороти се върнах обратно в майчинството си, но сега не само грижеща се за 2 деца и мъж, а и работеща от вкъщи. И не, не се оплаквам, благодарна съм, че имам работа и сме здрави, но тази натовареност никак не ми се отразява тихо. 

Не се промени любовта към децата и семейството ми. Не се промениха прегръдките, не се промени смехът. Дори напротив, засилиха се. А промяната за мен е духовна. 

Какво ме тревожи ли? Вече май нищо, освен здравето. След дълги години на вяра открих моето четиво, великата книга - Библията, която занулява тревогите ми до нула (не винаги, разбира се. И аз си имам своите фази, но се старая). Една книга, която трудно се чете, трябва си специално време и настроение, а какво по-специално време от пандемия. 

Всичко започна с това изречение:

Исая 26:20

"Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът. "

Дано Господ се смили над нас.

Правим си планове с децата как ще отидем на море. Те ще са водолази и ще плуват дълбоко във водата с делфини и китове. Искат да им вземем кислородни маски и да се гмуркат. А след това ще сложат скафандрите и ще излетят в космоса да разгледат планетите. Искат да видят човечето с едното око от книжката за Космоса. 

Но ще опитам да живея без особени планове занапред. Да се радвам все повече на момента с децата и когато всичко това приключи да не бързам толкова, колкото преди.

Станислава и Кристина също ни разказаха как се справят в извънредната ситуация. Ето и две истории от нас.

Автор: Мария Пеева

Вече ви разказах как оцеляваме у дома, как се забавляваме, как играем и как спортуваме. Време е да споделя и как работим у дома, защото би било прекрасно, ако карантината минава само в шеги и закачки, но, уви, не е така. Налага се и да работим, поне докато измислим начин да фотосинтезираме.

Преди много години, повече от 10 вече, след известни колебания останах да работя у дома. Професията на преводача дава възможност за това. Когато забременях с третото си дете, реших, че повече няма да се връщам в офиса. В началото ми се струваше страхотна идея, после се сблъсках с проблемите на това да си едновременно домакиня и работеща майка. И накрая, както се казва, му хванах цаката. Много е вероятно вие вече да сте открили собствените си решения през последните седмици, докато работите и гледате деца у дома. Ако ли не, може би моите ще ви помогнат. Всички са изпитани на личен гръб и вършат работа.

1. Организирайте програмите на всички и ги съобразете една с друга, като приоритизирате.

Ако ползвате едни и същи устройства, това трябва да се вземе предвид. Може да изготвите семеен график, който да сложите на видно място. Нека децата се включат в изготвянето на режима, това ще им помогне да са по-съзнателни в спазването му. Ако имате възможност, обособете си кът вкъщи, който да бъде вашето работно място. Аз си имам едно ъгълче на дивана в хола и едно място на верандата, където излизам при хубаво време.

2. Опитайте да обясните на децата, че докато вие работите, те могат също да работят.

Това ще им се стори интересно, защото децата обичат да са като нас, големите. Ето някои примерни занимания за децата през времето, в което сте служебно ангажирани.

Учебни часове и онлайн курсове, ако децата са ученици.

Хоби и творчески игри за малките според интересите им – могат да нарисуват и надпишат красива картичка за баба, дядо, приятели и роднини, да подреждат колекции, снимки, играчки.

Конструиране за малки и големи – независимо дали ще работят с конструктор, с кубчета или с подръчни материали, това винаги е интересно.

Игри с вода за малките - могат например да измият, подсушат и подредят всичките си играчки.

Четене или слушане на аудио книги – подходящо и за малки и за големи.

Подреждане на пъзели.

Технологични игри.

Писане на домашни и учебна подготовка.

Спорт – намерете подходяща програма онлайн, ако няма предвидена от училище.

Водене на дневник за по-големите – но трябва да им обещаете, че няма да го четете.

 

3. Тази точка е много важна и за мен се оказа ключова.

За да ви оставят децата да поработите на спокойствие, те трябва преди това да получат една добра доза родителско внимание.

С ядосване и забележки няма да стане, повярвайте. Но ако преди това им отделите само половин час истинско внимание – да поиграете с тях на любимата им игра, да им почетете, да порисувате заедно или дори само да си поговорите – усилието ще ви се отблагодари.

4. Делегиране.

Един от основните ми проблеми, когато останах да работя вкъщи е, че всички автоматично приеха, че щом съм у дома, между другото ще свърша сама и цялата домакинска работа. Само че това изобщо не е малък ангажимент и отнема доста време. За да сме продуктивни професионално, се налага да има разпределение и на домакинския труд. Обсъдете със семейството си спокойно и без обвинения кой какво може да поеме. Ако се налага, направете график и за това. Децата обичат, когато има ясни задължения и граници и дори да срещнете известен отпор, в крайна сметка нещата ще се свършат. На по-малките можете да разкажете една приказка, която преди време измислих за Коко.

5.  Време за работа, време за почивка.

Имаше период, когато реших да работя нощем, за да мога през деня да съм „свободна“. Това е работещ вариант, ако се случва веднъж месечно, за някакъв спешен проект, но в дългосрочен план води до изтощение, изнервяне и може много сериозно да навреди на здравето. Съветвам ви да не прибягвате до него. Още в първата статия на тема „Как оцеляваме у дома“ ви бях написала, че тези дни следвам принципа „колкото – толкова“. Няма нищо фатално, ако детето не си е написало домашното или аз закъснея с половин час или ден. Напротив, фатално би било, ако допуснем престоя на семейството у дома да се превърне в драма.

Защото как бих искала да си спомняме след пет години за този период от живота ни?

„Ти помниш ли как крещя като луда, мамо, само защото украсих детската?“

Не.

Предпочитам да е „Помниш ли как изрисувах гардеробчетата в детската и ти толкова много се смя?“

IMG 4989

Може да прочетете още от рубриката #вкъществуване по идея на ЛИДЛ, където споделям нашите идеи за добър живот у дома по време на социалната изолация:

Как играем у дома 

Как спортуваме у дома 

Как се забавляваме у дома

Автор: Мария Пеева

От два месеца насам се водят безкрайни спорове дали мерките за изолация са нужни, дали са прекалено тежки или твърде леки, трябва ли да бъдат отслабени и колко, кои модели са по-добри и дали са приложими у нас. Отговорът на всички тези въпроси ще го разберем някой ден, когато всичко това отмине и статистиката покаже как сме се справили спрямо другите държави. Сега само едно е сигурно и то е следното.

Сложните проблеми рядко имат прости решения.

Идеята за връщане на седмокласници и дванадесетокласници в училище не се посрещна с радост от много родители. В същото време други родители, особено работещите с малки деца, са притеснени как ще се справят, ако училищата и детските градини не отворят.

И двете страни имат сериозни аргументи.

Аргументите за отваряне на училищата и детските градини са следните:

  1. Дистанционното обучение не работи добре навсякъде.
  2. Децата губят социални контакти.
  3. Родителите на малки деца нямат възможност да работят.
  4. Така или иначе трябва да срещнем вируса в един момент.

Аргументите против са също толкова валидни:

  1. Децата боледуват леко, но разпространяват бързо коронавируса.
  2. Седмокласниците и дванадесетокласниците, които се разболеят точно преди изпита, ще изпуснат единственият си шанс, защото дори и ако го карат леко, ще са под карантина и няма да се явят.
  3. Два месеца изолация се обезсмисля напълно, ако децата донесат вируса в домовете си, особено там, където има уязвими роднини.
  4. Голям процент от учителите също са хора от застрашените групи.

В петиция срещу отслабването на мерките родителите написаха: „Носенето на маска, физическа дистанция и недокосването на повърхности са немислими изисквания за деца в училищна възраст. Те не са в състояние да се съобразяват и да изпълняват предписанията. Носенето на маска в продължение на часове е неефективна и неизпълнима задача, още повече по това време на годината. Всеки от нас би бил затруднен от продължителното стоене с маска, а когато става въпрос за деца е практически невъзможно”. 

Може би единственото решение в случая е на родителите да се предостави избор дали децата им да се върнат на училище, или да продължат дистанционното обучение. Нека всеки родител да направи избор спрямо конкретната си ситуация.

Този вариант е сложен, но не и невъзможен. Така по естествен път класовете ще се разредят, всеки ще прецени какъв риск може да поеме, а седмокласниците и дванадесетокласниците, които изберат да продължат дистанционното си обучение, могат да се явят направо на матурите. Децата, които понасят добре изолацията и родителите, които могат да си позволят да работят онлайн или са в рискова група, ще си останат у дома. Общо-взето обществото ще се саморегулира. Учителите, които са застрашени, могат да поемат дистанционните класове.

И не искам да съм лош пророк, но може би е добре да се помисли и за опция за дистанционно обучение по желание и за следващата година, защото вирусът няма да изчезне дотогава, нито застрашените групи.

Вие какво мислите?

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Свобода

Свобода

06 Юни, 2020 Добра форма

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

Ранно пиле, рано пее

Ранно пиле, рано пее

04 Юни, 2020 Забавно

Филмът "История на пластмасата" безплатно онлайн

Филмът "История на пластмасата…

03 Юни, 2020 Образование

Добрата клюка

Добрата клюка

03 Юни, 2020 Отношения

Моите рестарти

Моите рестарти

03 Юни, 2020 Кариера

Кога да отидем на терапия?

Кога да отидем на терапия?

01 Юни, 2020 Добра форма

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам