logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Петър Велков

Тази седмицата е най-смъртоносната (50 починали) от началото на пандемията, а има още 2 дни от нея, като 26% от починалите тази седмица са без открити придружаващи заболявания към момента.

Болниците продължават да се пълнят и да бележим всекидневни рекорди – 874 (и то с пореден висок брой излекувани за последните седмици), медицинските специалисти да поддържат високи стойности по заразеност (12 днес), смъртността продължава да расте драстично всекидневно (над 2,5 пъти по-висок леталитет за последните 7 дни, отколкото средно за пандемията). Започнахме ударно новия месец, който по мои, а и на повечето специалисти, прогнози ще задмине, най-вероятно, предния рекорден по най-много жертви и по почти всички други стойности, в които юли беше рекордьор.

Новите диагностицирани с Covid-19 са 297 като това е при 6433 теста за последните 24 часа. Традиционно във вторник, сряда и четвъртък се правят най-много тестове, защото тези дни съвпадат с максимални срок от 72 ч. за направа на PCR тест преди пътувания с цел туризъм и днес точно достигаме рекорд за седмицата. Това се случва поредна седмица. Вчера имаме 13% ръст в тестовете, на който отговаря спад от 2% в откритите случаи. Възможно е вече, влизайки в най-отпускарския месец, да няма голямо значение в кой ден от седмицата се намираме за увеличението на пробите, в резултат на пътуващите, но ще видим тепърва. Сегашната седмица за първите четири дни заема второ място след най-рекордната до този момент.

По-важното, което трябва да гледаме (по принцип, но последните седмици трудно можеше да ни даде ясна представа), е процентът позитивни тестове от общия брой, който днес е 4,6% при 5,3% и 4,3% средно за миналата седмица. Ако имаме разбивка по причина за тестване (пътуване, симптоми, контактен) и какъв % на позитивните има всяка група, то бихме могли да направим по-ясни изводи, но на този етап е много трудно.

Да видим какво е положението в страната – днес имаме рекордни 27 области с нови случаи. Само в област Ловеч няма открит позитивен. Положението в 5-те епицентъра е следното:
София (80), Пловдив (35) Добрич (28), Варна (25), Благоевград (13). В София и Добрич случаите се утрояват след последните ниски стойности. Във Варна, а и особено в Благоевград спадат драстично, но тепърва имайте предвид, както многократно съм ви обяснявал, откриването и тестването на контактни лица изисква време, а понякога и самото тестване се изнася напред във времето с оглед търсене на по-голяма надеждност в резултатите от теста. Възможно е в тези региони и РЗИ да имат сериозен проблем с капацитета си за проследяване и тестване. Доцент Кунчев обяви, че всички РЗИ служби в страната търсят доброволци в момента.

Положението в другите области, в които има повече случаи, е следното: Разград (16), Бургас (10), Плевен (10),Смолян (8), Ямбол (8), Позитивното е, че в последните дни се запазва тенденцията за ниски стойности в Кюстендил (4) и Русе (2), дано там са овладели обстановката.

От началото на т.нар. втора вълна или втори пик "тежките случаи" не може да се използват като най-надежден и добър индикатор, защото повечето от починалите вероятно не минават през интензивните отделения (заради промяна на инструкциите - влизат на командно дишане пациенти само в краен случай), а и поради рязкото влошаване на състоянието на някои пациенти, а през миналия месец често имахме точно такива случаи (около 30% до 50%), които директно умираха преди да стигнат до интензивните отделения. Това се вижда най-отчетливо в дните, когато има много починали, но случаите в интензивните отделения намаляват с малко или дори се увеличават. Вчера е поредното потвърждения за това – имаме 11 починали, а случаите в интензивните отделения се качват втори пореден ден дори с 3. Тук обаче категорични изводи не могат да се направят заради неизчерпателната статистика - съобщава се само общият брой на настанените в интензивни отделения, но не и дневните промени - колко души са починали от тях, колко са се подобрили и са преместени в други отделения и колко са новопостъпилите. Но със сигурност тенденцията е за силно влошено състоянието на доста хора последните седмици – висока смъртност при дори увеличение на нивата в интензивните отделения.

 

Митът за платените болни

coronavirus 5054082 1280

Много е притеснително, че броят лекувани в болница нараства значимо (и то при сменени процедури, протоколи и постъпващи далеч само по-тежки случаи в сравнение с предния пик през април) и бележим нов рекорд – 874, скок с поне 80 нагоре спрямо данните в началото на седмицата. Увеличават се на ден с около 15-20. В края на първата вълна/пик хоспитализираните бяха едва 132. А още по-притеснителното е, че това се случва на фона на отново много висок брой излекувани последните седмици – 220. За съжаление, не знаем колко от излекуваните са били изписани в болницата, а техните места са заети от нови, нуждаещи се хора, което ще ни покаже какъв е реалният % хоспитализирани днес. Със сигурност няма как от 297-те новооткрити да има само 2 (колкото е разликата между вчера и днес). Обичайно около 20% от откритите за деня попадат в болница по света, след като този процент последно време беше дълго време около 14-15% у нас, то последните 2 седмици започна рязко да скача и в момента отново се връща към обичайните си стойности на дневна база, което за днес би било 45 човека минимум. Ръстът в хоспитализираните мина 100% от края на юни.

Ще припомня, че проблемът не е толкова в големия брой новозаразени, а в хоспитализираните, защото те директно след време се трансформират в % смъртни случаи, като това е неизбежно. За България до 30-ти юни, процентът смъртност сред хоспитализираните е над 13%. С оглед огромния ръст смъртни случаи този месец, то този % ще скочи драстично, за съжаление.

16,8% от всички активни случаи се лекуват в болниците (при 14,4% в началото на предната седмицата), като 5,38% от тях са в критично състояние. От една страна е добре, че поддържаме горе-долу всички проценти спрямо средните за света – % хоспитализирани, % критични случаи. Това означава, че у нас, въпреки все още малкото в абсолютен брой открити хора и смъртни случаи, то нямаме нищо странно. Лошата новина, е че ако продължаваме да поддържаме тези проценти и случаите нарастват, то в абсолютни числа нямаме да имаме капацитет здравната система да се справи. Това е много ключово условие – не забравяйте, че имаме определен брой легла и медицински персонал, който може да се справи. Не са важни само процентите. Един прост измерител за натовареността е "човеко часовете на обучени хора по работните места, оборудвани с нужната техника и консумативи за извършване на съответни дейности".

Един от важните показатели (който се гледа в световен мащаб), за това на какъв етап от кризата е всяка държава, е съотношението, коефициентът, между новозаразените и излекуваните лица. Показател за лоша тенденция е, че у нас всекидневно няколко пъти е разликата (днес 1,4 пъти, при 1,9 пъти средно за последните 3 седмици) и са повече новозаразените от излекуваните, въпреки огромния брой оздравели. Ако ситуацията продължава да е такава, броят на активните случаи ще расте драстично, а от там и броят на хората в лечебни заведения и тн. Т.е. това, което трябва да гледаме, е съотношението между новодиагностицираните случаи към излекуваните случаи и това трябва да е в полза на излекуваните случаи, за да знаем, че стихва епидемичната обстановка, както е в немалко държави в Европа и света.

Днес броят заразени медицински е 12 при средно 8 за месеца. След като миналият месец беше най-жестокият от гледна точка на най-много заразен медицински персонал (при средно 9 на ден) и то при наличие на повече защитни облекла, повече информация за вируса, повече процедури, но и ужасяваща умора от медицинските кадри, този негативната тенденция продължава да бъде все по-притеснителна. 5,6% от всички заразени в България са медицински кадри, а от тях 35% са лекари, а 34% сестри.

Броят на починалите днес е отново много висок - 11, при средно близо 3 смъртни случая за пандемията до тук. 8,7% е средната смъртност (леталитет) за последните 7 дни при 3,3% средно за цялата пандемия у нас.

Официално вече тази седмица е най-смъртоносната от началото на пандемията с 50 починали, а има още цели 2 дни, като 26% от всички починали са без открити придружаващи заболявания към момента, като отново имаме млад човек в тази група – мъж на 37 години.

*Починалите в България без придружаващи заболявания

18,6% от умрелите от Covid-19 в България са без открити придружаващи заболявания. Този процент непрекъснато расте от юни месец насам, в началото на който беше около 12%....А още по-притеснителното е, че това се случва на фона на увеличаване ефективността на лечението и процедурите (на база напредъка на науката) и на фона на намаление рязко на средната възраст на заболелите.

Най-младите загинали без открити съпътстващи заболявания са на 19, 33, 36 и 37 години, a 17% от тях са под 50 години.

Прави впечатление, че 70,4% от смъртните случаи без придружаващи заболявания са на мъже.

В статистиката не са включени 5 смъртни случая, които са силно притеснителни, това са на млади хора (мъже) на моята възраст – на 31, 36 и 37 години единствено с диабет и на 31 години със затлъстяване, както и един от най-младите починал от Covid-19 – на 21 години с вродено бъбречно заболяване.

Важно е също така да уточним, че мащабно изследване в Италия доказва, че 89% от смъртните случаи от Covid-19, са причинени от самия вирус, а не от съпътстващите заболявания. Същото се доказва от редица аутопсии по света, включително и направените у нас.

Изследване на Университета в Глазгоу разкрива, че средно човек умира 12 години по-рано вследствие на COVID-19, в резултат на заболяване се е намалил тяхната очаквана продължителност на живота. Изследването е направено при отчитане на всички съпътстващи заболявания, с които са били хората преди да умрат с вируса и колко биха живели те с тези заболявания, ако не бяха се срещнали с Covid-19. Човек с диабет, високо кръвно и други придружаващи заболявания, би могъл да живее до старини, ако не се срещне организмът му с такъв жесток вирус и контролира другите си заболявания.

 

Още по темата:

5 правила за живот по време на пандемия

Автор: Йоана Боянова

Стояна хич не обичаше да не знае всичко. В главата й се въртеше мисълта, че нещо не знае. Има някаква тайна, ама каква. Не, не ставаше така. Трябваше да разбере тайната, която мислеше, че не знае.

Стояна живееше в китно село до София, ама в София не одеше, оти е много шумно. Имаше си къща, подредена, на три етажа, кой от кой по-добре обзаведен. Стояна си изучи децата, дъщеря - адвокат, син - лекар. И при нея си живеят. Всеки на свой етаж. Ама Стояна готвеше за всички.

Стана, пи кафе, и чувството, че има нещо тайно от нея, не я оставяше. Беше накиснала череши да прави сладко. Изми ги, заля ги със захар и си рече: Ще ида за хляб! Гинчето ще ми каже точно каквото не знам.

Обу си чехлите, некви нови, леки, Коркове ли бяха, забрави, ма се едно е без обувки. Тая новата мода е нещо страшно. Телевизоро на стената, телефоно у джобо. Ей свето се извърте. Па и телефоно става на камера. Па предава и от Америка.

Тамън тръгна по улицата и зад гърба й тайно в къщата на Стефан се пъхна Гинчето магазинерката. Стояна по пътя поздрави всички, говори си с всеки, пита за децата, зимнината, почивката, коя какво е сготвила, кой къде е сега, защо, как и какво. Всички по пътя разпита.

История с мухла

whisper 408482 640

Стигна до магазина, почти беше сигурна, че от Гинчето ще разбере точно каквото не знае. Влезе със задоволство в магазина, обаче Гинчето я нямаше, беше мъжът й зад тезгяха:

- Стояно, Гина каза, че иде да пиете кафе, не сте се разбрали.

Стояна взе хляба под мишница и бързаше към вкъщи. Нещо важно ще да е.

Стигна до вкъщи, а Стефан пушеше на двора.

Когато Стояна го попита за Гинчето, много се притесни и избяга.
А Стояна така се ядоса, че са се изпуснали с Гинчето, че не знае каквото трябва да знае.

Нещо говореше Стефан, ма не можеше да чуе, проклетият петел не спираше да кукурига.
- Млъкни бе, проклетнико - мърмореше Стояна.

Ей, не спираше да кукурига тоя петел. Не можеше да чуе какво си говорят в съседния двор.

С един замах го приключи и вече знаеше, че ще го сготви на супа.

Вечерта децата бяха много щастливи, маминка им беше приготвила вкусна супа от петел. Чудно готвеше Стояна. Чудно.

 

Още от Йоана:

Панелна рапсодия

Тази седмица сме ви избрали рецепти за сладка от групата на Яна и Ивелина Сол&Пипер. Щедрото лято, пъстрата ваканция и интересните кулинарни предложения ви гарантират забавни и много вкусни емоции.

Сладко от динени корички

Галина Петкова

Това слънчево сладко се прави в нашето семейство от много години. Откак се помня баба всяко лято го приготвяше. Напоследък се охлаждаме от жегата с диня и си хапваме почти всеки ден по малко и си насъбрах кори.

Използва се само бялата част на кората. Може да бъде нарязана както на кубченца, така и в някакви формички. След като измия кората, я нарежа на ленти. Внимателно чистя зелената част на кората и режа на малки кубченца. Около 1 на 1 см. Или 1.5 на 1.5 см. Но не е нужно да отделяте чак такова внимание на размера. Дори не е нужно да са съвсем еднакви кубчетата. Те се поставят в тенджера и се покриват със студена вода. След като водата кипне се прецеждат и се налива отново студена вода. След като кипне се прецежда и се пълни със студена вода за последен (3-ти път). След като водата кипне за трети път се отцежда. Към коричките се добавя захарта, ванилията и лимоновия сок. По принцип може да се добави съвсем мъничко вода, но не е задължително. Коричките пускат вода. Аз този път добавих около 50 мл. Като накрая тя се беше редуцирала значително.

Оставя се на средна температура да поври докато коричките станат прозрачни. Когато това се случи се добавя лимонтузуто. Разбърква се добре и се сваля от котлона. Сладкото се насипва в чисти и сухи бурканчета. След като се поставят капачките се оставят върху кърпа с капачките надолу. Ако няма да е за директна консумация стерилизирайте бурканчетата за 6-7 минутки.

107475276 10158207721583758 5244086562790390935 o

Сладко от вишни

Преслава Колева

Вишните се изчистват и се заливат със захар. Съотношение 1 към 1, на 1 кг. вишни се слага 1 кг. захар. Престояват 24 часа и после сладката смес се вари, докато се сгъсти. Затваряме в бурканчета и воала. Сладкото е готово. Като изключим чистенето на костилките се приготвя супер лесно. От 4 кг. вишни излизат 20 бурканчета. 

107663748 10220988864525012 5962400031799389596 o

Сладко от люляк

Maya Lehrbäck‎ 

6 чаени чаши люляк (само цветчетата); 3 чаени чаши вода; 3 чаени чаши захар; 1 чаена лъжичка лимонтузу.

Водата със захарта завира. Прибавя се люлякът. Когато капка, капната върху чиния не се разлива, се прибавя лимонтузуто. Горещо се изсипва в буркан и се обръща с капачката надолу.

103983064 3255571134465915 6845491340789508429 n

Вижте също:

Три арменски рецепти

Три рецепти за уютен уикенд

Автор: Любов Даскалова

Искам да Ви кажа, че този август трябва да ни го броят за работен и отпуската да ни се прехвърли за 2021! Как пък не остана медия, която не изля своя стратегия за предстоящата учебна година, бе?! Аз се чувствам денонощно на работа само докато чета препоръки и правила от журналисти, музиканти, продавачи, инженери, юристи, космонавти, хотелиери, стари баби или дори обикновени житейски философи, които творят с неизчерпаема енергия така, че до 2078 година да са добавени в поне една учебна програма с фундаментално откритие, изплувало в наши дни на страниците на нещо като медия. Откъде се пръкна тази дълбока всенародна експертиза в образованието, та всеки говори с нескрита убеденост на персоналната си гледна точка и така умело привнася имагинерен опит като доказателствен материал, бе?!

Ето, днес съм се зачела в поредния вариант на иновативна форма на обучение тип тюрлюгювеч, в която присъственото обучение ще се съчетава с дистанционното, а аз вече заживявам с мисълта, че може и за киборг да се наложи да подпиша допълнително трудово споразумение през септември. Звъня веднага на Петрова, информатичката, която я познаваме като същинска амазонка в дигиталния свят, оцеляла непосечена от хакерските атаки на петокласници, от сривовете на zoom по време на педагогически съвет и опазила храбро и успешно електронния дневник от ученическа намеса, благодарение на която училището можеше да завърши на първо място по успех за тази и съседните области.

Петрова е любезна женица с железни нерви и прецизна отзивчивост, която винаги може да намери решение на всеки технически проблем. Викам й:

- Петрова, хвърляй спасителния пояс, че сме попаднали в мъртво вълнение и за пореден път нещо ни влачи към дъното, бе! Казвай къде да отида и как да се въоръжа с тежка обучителна техника, за да мога през новата учебна година да изпробвам клонирането в реална и виртуална среда!

 Тя отсреща ме пита:

- Муци, ти правила ли си преглед по онази Наредба 4? Как си със здравето? С колко човека си говоря в момента? – леко несигурна нотка в разговора започва да се усеща.

- Петрова, аз съм си цяла-целеничка, все още неразполовена, защото е август. Води се отпуск, усеща се като октомври, снимачна площадка, камера, микрофон, проба 1-2-3, клапа, „Урок за нови знания“, учебен предмет „Математика“, тема „ … „. Реално присъстват двадесет ученици, виртуално присъстват 6 ученици, осем баби, две майки, четири каки, един батко, три бебета и 1 братче в яслена възраст. Котки, кучета, папагалче, хамстер, чинчила и рибки не ги отмятам по списък. Аз съм пред лаптопа, пуснала съм камера, микрофон и говорители. Седнала съм на учителския стол, с едното око гледам класа, с другото – монитора. Започвам с плавен преход от предишния час и каня децата да си покажат домашните. Двадесет реални деца започват да разлистват тетрадки, три виртуални залепват лист на камера, където се вижда последна сричка от дума и съюз, едно виртуално дете крещи „Мамоо, написа ли ми домашното снощииии?“, две виртуални деца закусват още. Бабите им не са реализирали изпълнение на най-ниското ниво на пирамидата на Маслоу и поради тази причина налагат забрана за преминаване към второ ниво. Девет реални деца се смеят с глас, микрофонът от класната стая пренася озвучаването в шест отделни домакинства, две кучета започват да лаят възмутено на детския смях. Тичам до говорителите, изключвам ги за една минута, докато кучетата се усетят, че това е учебен процес, а не нашествие на гладни котки.

Тъкмо пускам говорителите отново и чувам повече от шест разнообразни форми на един и същи въпрос – „Къде е тая Даскалова? Така ли си кара часа, като се крие от камерата?“. Едно от кучетата още не се е успокоило. Давам кратко виртуално обяснение, че проверявам тетрадките с домашните на учениците. Три виртуални деца ме питат „А на нас кога?“. После. Нали урокът тече, а времето препуска еднакво бързо в реална и виртуална среда?

laptop 3087585 1280

 Сядам зад монитора и започвам да гледам в двоичен код – 1 - към реалността, 0 – към виртуалността. Има колеги, които увеличиха диоптър, аз трябва да внимавам за страбизъм, но това ще е екстра, ако се размина само с него. Освен очите, може и в съзнанието нещо да се изкриви, но ще внимавам. Задавам въпрос за преход към новата тема. Говорители, микрофон, камера – работят. Всичко е статично, а аз се размечтавам да взема с дясната ръка един микрофон с голям оранжев дунапрен, пред мен да пристъпва висок и снажен оператор, който се казва Джейсън Момоа, и аз да го гледам право в очите. Той да ми се усмихва с лявото око, а дясното да се вижда уголемено в обектива на камерата. Само така ще се чувствам изключително мотивирана, да не кажа окрилена и на „гребена на вълната“, сърцето ще играе със сто удара в минута, а аз ще съм перфектна във всяко едно отношение, защото този поглед ще ме вдъхновява. Започвам да пиша на дъската, обаче Джейсън не е до мен, а аз съм забравила да извъртя камерата към моето амплоа.

Реалните дечица следват стъпките ми, виртуалните започват да ме търсят. Чува се телефонен разговор между две баби „Абе, тая Даскалова пак ли изчезна? Така ли й дават заплата залудо?!“, другата й отговаря, че по нейно време такива своеволия никога не е имало; първата се сеща за нещо вълнуващо от ученическите й години и започва да разказва за първото си либе в осми клас. Осемнадесет реални деца се смеят до припадък, аз едва намирам сили, смелост и вътрешен баланс, за да помоля бабите да продължат разговора си в съседна стая, защото всичко се чува от всички. Тъкмо преминавам към второто важно определение, което трябва да обясня на учениците, когато едно виртуално дете ме пита може ли да отиде до тоалетна. Шест реални деца му отговарят, че може, защото си е у тях. Една майка гардира вратата на детската стая и не допуска миграционни процеси към други територии на семейното жилище, съобразявайки се с учебното време.

Така.

Аз продължавам от средата на определението към неговия край и съвсем естествено задавам дежурния въпрос „Има ли въпроси“ , който, ако можеше да покаже колко е изтъркан, сигурно щеше да онагледи най-много „грапавините“ на един силициев атом. В този момент седем реални ръце се вдигат в класната стая и пазят мълчание. Три виртуални ръце са маркирани в Teams. Една котка преминава пред камера, едно малко дете си търси самосвала, четири реални деца едва сдържа смеха си. Една майка си признава на глас, че нищо не е разбрала, което в миг изкоренява всички задръжки, а реалният и виртуалният смях се вплитат в една обща звуково-светлинна феерия, достойна да отбележи с целия си колорит Деня на хумора и сатирата в Габрово през 2021 година.

Аз я разбирам жената. Започвам да преподавам новата част на урока за втори път. Изключила съм всички микрофони на виртуалните ученици, за всеки случай дърпам щепсела на моите говорители и в монолог преподавам сбито. На един виртуален екран вече стои отблизо баба и размахва пръст. Аз освобождавам нейния микрофон, за да чуя процедурна реплика. Бабата на свой ред ме пита как не ме е срам да изключвам микрофона на внучката й! С какво право лишавам детето от комуникация с мен? Какъв урок за нея е това да не може да си говори с учителката в клас? Можели да си гледат по тази логика и клипчетата от БНТ2, щото там дори с интерактивни дъски работели хората, а не като мен – с някакъв си маркер, който на края на изречението на дъската вече избледнявал до такава степен ,че задачите се превръщали в китайски ребуси!

Аз не съм конфликтна личност и споделям на бабата, че е права, но все още образованието търси и експериментира най-разнообразни мисловни находки на популярни хора от всички браншове и отрасли на икономиката, социалния строй, здравния статус и т.н. Тя не ме разбира съвсем добре, бил ми прекъсвал микрофонът. Излъчването на живо крие различни препятствия. Досещам се, че трябва да напиша доклад до директора, да ми изпише един соларен панел в случай, че спре токът, четири акумулатора за голям дизелов двигател, с които да захранвам лаптоп, мултимедия, говорители и осем зарядни на ученици. Ще внимавам да не забравя да заръчам малък микрофон с предавател, който да закачам отзад на катарамата на сутиена като истинските телевизионни водещи, защото предимно с рокли ходя. Може би е добре да се поръча PTZ-камера за всяко едно отделно виртуално дете, което самостоятелно от вкъщи да си я управлява и да я насочва дистанционно към мен, докато съм в движение. Също така наистина ще питам за оператор, но ако не е Момоа, просто няма смисъл да идва друг. Може би е добре да се помисли за GPS-тракер, с който да не се губи доказателствен материал къде съм по време на час. Към втория срок вече можем да говорим за триизмерна реалност, а към края на годината и за холограма. После поемам към Орбиталната станция със следващата ракета на Илон Мъск, обещавам! Ще видите, че и оттам ще преподавам!

- Алоооо, Даскалоооооваааа!!! Жено, мини през личната да ти пусне един преглед при психиатър, бе! Вярно, че са жеги тези дни. И на мен ми е малко напрегнато.

- Какъв преглед бе, Петрова?! Ей сега ще дойде септември! Искам само да се молиш самият Мъск да не реши да ни пише стратегията за учебен процес по време на Ковид-19, че ще прескочим всичко написано и следващия разговор ще го говорим през сателитен телефон! Айде, със здраве!

 

Вижте също:

НВО - невероятна и велика онтогенеза

Убедени сте, че разбирате вашето куче? Всеки негов поглед и допир с влажен нос са само и единствено от любов към вас? Разкрили сте мистична природа на вашата котка? Приемате тежкия ѝ характер и ревността като знак за вечна любов?

Прочетете тайните дневници на любимците си и се пригответе за по-голямо разочарование и от първия пиърсинг на тийнейджъра си. 

Дневник на кучето:

8:00 – Kyчeшĸa Xpaнa! Любимoтo ми!

9:30 – Пътуване c ĸoлaтa! Любимoтo ми!

9:40 – Paзxoдĸa в пapĸa! Любимoтo ми!

10:30 – Чесане и галене! Любимoтo ми!

12:00 – Кучешки бисквитки! Любимoтo ми!

13:00 – Игpa нa двopa! Любимoтo ми!

15:00 – Размахвам опашката си! Любимото ми!

17:00 – Вечеря! Любимото ми!

19.00 – Игра с топка! Любимото ми!

20:00 – Еха! Гледам телевизия с хората! Любимото ми!

23.00 – Заспивам в леглото си! Любимото ми!

cat 1287819 640

 

Дневник на котката:

Ден 983 от моя плен.

Моите похитители продължават да ми се подиграват, като ме занимават с малки странни висящи предмети. Те вечерят обилно с прясно месо, докато аз съм принудена да ям сухи, твърди гранули.

Въпреки че изразявам презрението си към дажбите напълно ясно, все пак трябва да ям нещо, за да поддържам силите си. Единственото нещо, което ме крепи, е мечтата ми за бягство.

В опит да отвратя похитителите си, отново повръщам на килима. Днес обезглавих мишка и пуснах тялото й в краката им. Надявах се това да нанесе страх в сърцата им и ясно да демонстрира възможностите ми. А те само възклицаваха и ме превъзнасяха какъв добър малък ловец съм! Планът не сработи добре.

Тази вечер имаше събрание на техните съучастници. По този случай бях оставена сама през цялото време. Дочух, че моето отстраняване се дължи на способността ми да предизвиквам „алергии”. Трябва да разбера какво е това и как да го използвам, за да си осигуря надмощие.

Днешният ми опит да убия похитителите ми, мотаейки се в краката им, докато вървят почти успя. Трябва да опитам това отново утре в горната част на стълбите.

Убедена съм, че другите пленници са подкупени и са предатели. Кучето го пускат редовно на свобода, а то изглежда изключително щастливо да се върне. Очевидно е дебил. Птицата е информатор - научила е техния ужасен език и редовно си говори с тях. Сигурна съм, че докладва за всеки мой ход. Моите похитители са я подсигурили с метална килия,  затова животът й е в безопасност. Засега. 

Автор - неизвестен! Текстът ми прати на английски Люси Рикспуун, съавторка на "Писмо до сестра ми". Преведохме го, за да се посмеете и вие.

Може да харесате също:

За котките и сойките

Лутър, нашето второ дете

Нови 90-минутни тестове, които могат да разграничат коронавирус и грип, ще бъдат въведени в домовете за възрастни и болниците на Великобритания от следващата седмица.

Тестовете, наречени „животоспасяващи“, ще помогнат да се разграничат случаите на болни от COVID-19 и тези на заболели от други сезонни вирусни заболявания. Това ще е особено необходимо през есенно-зимния сезон, когато ще циркулират различни вируси. Така пациентите ще получат максимално правилни насоки затова как да защитят себе си и останалите.

Пробивът е много важен, не само защото човек ще може едновременно да се тества за грип и други вируси също, но и заради бързите резултати.

Новите тестове могат да бъдат успешно прилагани в места с много хора, като училища и университети, като с тях да се тестват и тези, които нямат симптоми, но могат да са преносители.

Междувременно американска компания обяви, че разработва коктейл от антитела, който предотвратява и лекува COVID-19. Коктейлът от две моноклонални антитела е успял да блокира почти напълно коронавирусната инфекция и е успял да намали ефекта от заразата във второ изследване, при което животни са били заразени с много по-висши нива на вируса.

Компанията вече е започнала и клинични изследвания върху хора, за да оцени каква е способността на терапията с антитела за превенция и лечение на COVID-19.

Източници: BBC, OFFNews

coronavirus 5293557 1280

Още по темата:

5-те хранителни добавки срещу коронавируса

Безопасно ли е децата да се върнат в училище по време на пандемия

Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван материал под заглавието "Видео показва как баща в Елин Пелин отвлича детето си с още двама души" споделям становището на Национална мрежа за децата.

Ние от Национална мрежа за децата обръщаме внимание на спешната необходимост от реформа в модела, по който се работи за разрешаване на родителските конфликти с цел да бъде защитен най-добрия интерес на децата.

Видеото показва сцени от кавга, съпроводена с физическа саморазправа. То е публикувано от майката с обяснение, че бащата на детето със съдействието на още едно лице отнемат тригодишната й дъщеря.

Това е пореден случай, в който при задълбочаване на родителски конфликти се прилагат всякакви средства, включително търсене на справедливост в медиите. Не са рядко и случаите, в които механизмите на Закона за домашно насилие също се използват като допълнително средство за налагане на надмощие. При всички подобни казуси най-потърпевши остават децата, на които абсолютно незаслужено и често необратимо се нанасят тежки щети.

Мрежа за децата се застъпва за медиация и мултидисциплинарна работа с родителите в конфликт

Национална мрежа за децата от години се застъпва за развиване на възможностите за подкрепа на родителите чрез мултидисциплинарна работа с всеки от тях поотделно. Тази работа трябва да има за цел да се повиши чувствителността на родителите към нуждите на децата, които се изменят в хода на спора. Налице е остра необходимост от цялостно изменение в модела за решаване на родителски конфликти. В него трябва да бъдат въвлечени психолози, терапевти, медиатори, с чието съдействие да се търсят решения в полза на децата.
Активно се застъпваме за подобен подход и заставаме зад позицията, че в хода на всяко съдебно производство и последващите действия за изпълнение на съдебните решения следва да бъдат ангажирани допълнително експерт-консултанти, които да:

  • информират родителите за начина, по който конфликтът влияе на детето;
  • разгледат нуждите на детето и как след раздялата си родителите могат да ги задоволят;
  • обяснят какво представлява здравословната комуникация между родителите;
  • и как медиацията може да помогне в намирането на решение по родителски спор.

Посредством подобен подход, съчетан с допълнителна терапевтична работа с родителите, подобна ситуация може успешно да бъде предотвратена, а интересите на децата – запазени.

Писмо до майката, която крещя на детето си вчера

hiding 1209131 640

 

 

Отново призоваваме медиите към етично отразяване на случаите, свързани с деца 

От изключително значение е и начинът на огласяване на информацията в подобни случаи, което отново трябва да става с оглед запазване на най-добрия интерес на детето и да е съобразено с Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето и Етичния кодекс на българските медии.
Ние от Мрежа за децата подкрепяме становището, че подобно медийно отразяване на спор между двама родители не съдейства за решаването на конфликта и не работи в полза на засегнатите деца. Обществото трябва да развие чувствителност за негативното въздействие, което би могло да има подобен тип медийно отразяване и в същото време да запази активната си позиция относно интересите на децата.

Необходима е превенция от страна на държавните институции

Навременната и професионална намеса на институциите също би допринесла за превенция на ескалацията на подобни конфликти. В конкретния случай едва в резултат на придобилия публичност в социалните мрежи клип, Държавната агенция за закрила на детето се е самосезирала, като са уведомени отдел „Закрила на детето“, районното управление по местоживеене на детето и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ с искане клипът да бъде премахнат поради съдържащите се в него лични данни на детето. В резултат на това е образувана проверка от Районна прокуратура – Елин Пелин за евентуално престъпление.
Липсва единна методология за обследване и съответно гарантиране най-добрия интерес на децата, закрепена в действащата правна уредба и прилагана еднозначно от експертите в сферата. Паралелно с това държавата все още не е превърнала в приоритет насочването на родителските конфликти към алтернативни форми за намиране на решение.

Злоупотребата с децата при родителски конфликти трябва да бъде прекратена 

Ние от Мрежа за децата заставаме зад позицията, че децата са особено уязвими в конфликтни ситуации между родителите и е недопустимо да се злоупотребява с тях. Нищо не оправдава поведение, което застрашава детския живот, здраве и пълноценно развитие.
Пътят към запазване на техния най-добър интерес минава през превенция и професионална подкрепа за разумно и отговорно разрешаване на конфликтите и тежките житейски ситуации.

Вижте също:

Мамо, тате, обичайте ме!

 

Здравей Мария! 

Харесвам много блога ти и днес, пътувайки по магистралата, наблюдавайки поведението на повечето шофьори ми се искаше да напиша един много гневен коментар във ФБ. Не беше един или два пъти да ме притискат отзад, залепени буквално за колата ми и едно погрешно движение би могло да е фатално! После се замислих кой ще го прочете и реших, че няма много смисъл, не съм била никога добър писател, дори и във ФБ. Ти имаш голяма аудитория и ми се иска да зачекнеш тази така болезнена тема. А именно: какво кара българина да е “джигит” на пътя, да поставя останалите в напълно неоправдан риск на пътя, да не спазва правила и да изпреварва отдясно, да притиска колата отпред, залепен без никакво отстояние. Тази тема особено много боли, когато на задната седалка са и нашите деца. Ние все искаме другите са спазват правилата, да имаме една функционираща държава, а не искаме да спазваме никакви правила, нито да уважаваме правата на другите. Живея по принцип в Германия и може да прозвучи много цинично, но първата седмица в БГ се чувствам залята от разочарования...а съм по принцип голям патриот. Та така.. хубавото е, че все още изпитвам гняв. Спре ли да ми пука, изгубила съм всякаква надежда. Анелия Б.

************ 

Благодаря за повдигнатата тема, Анелия. Ти самата си го написала чудесно, но ще добавя няколко думи и аз.

И на мен ми се е случвало всичко, което описваш. Защо българинът обича да е джигит на пътя? За някои хора може би е начин да покажат, че са нещо повече от другите. Понякога е, защото карат по-хубава кола и искат да се изтъкнат, а друг път - точно обратното, защото колата им е стара, но хей, те са велики шофьори и всички ще им дишат прахта, нищо че всеки миг могат да се разпаднат.

По данни на Евростат за 2018 г. България е с най-много жертви на автомобилни катастрофи в Европа. Всяка година по пътищата на страната загиват около 600 души, а ранени - понякога тежко -  са около 9000. Голямата част от жертвите са млади хора и деца. Статистиката може да се види в сайта на МВР

За шофирането в нетрезво състояние сме писали много, за тарикатите на пътя също. Но колкото и да пишем, докато няма сериозни глоби и санкции, проблемът няма да се реши. Докато има корупция в полицията и шофьорите знаят, че актът ще им се размине с “една почерпка”, нарушители и джигити ще има. А някои от тях, уви, ще станат и убийци. На всичкото отгоре мнозина ще се разминат с условна присъда, което допринася към усещането за безнаказаност на пътните нарушители.

Как ще живеят с мисълта, че по тяхна вина нечий живот е изгубен?

На този въпрос отговор нямам.

Но имам приятелка, която изгуби всичките си крайници при катастрофа.

Имам и вече бивш приятел, който уби човек и доволно ми разказа как се е разминал условно.

Имам кауза на дете, изгубило родителите си при катастрофа, която редовно подкрепям.

Имам и аз надеждата, че няма да е винаги така и ще ставаме все по-съвестни граждани и шофьори.

А има и какво да се направи. Ето къде можем да сигнализираме за всякакви нарушители по пътищата според информация от правен сайт за граждани.

Как да подам сигнал до КАТ?

  1. Един от начините да подам сигнал до КАТ е чрез телефонно обаждане до специален номер за спешни повиквания 112
  2. Друг начин да подам сигнал до КАТ е по електронен път. Възможно е това да стане чрез електронно писмо на адреси:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.(Регионален център 112);  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Пресцентър МВР).
  3. Възможно е да подам електронен сигнал и чрез специално мобилно приложение.

Какви са условията за подаване на сигнал?

Какво трябва да знам, ако искам да подам сигнал по телефон 112?

  • Не може да ми бъде отказан достъп до него.
  • Мога да се обадя и да съобщя за всякакво пътно нарушение – например неправилно паркирана кола. Информацията, която трябва да предоставя на център 112 в случая, включва моите имена, телефон за връзка, точен адрес, ориентир за мястото на нарушението, както и дали то представлява опасност за населението.
  • Набирането на телефонния номер 112 е безплатно, включително и за уличните телефонни кабини.

Какво трябва да знам при подаване на сигнал чрез електронна поща?

  • Мога да подам сигнал с предложение за действия до КАТ чрез електронна поща. Хубаво е да знам, че за нарушения и престъпления, които не са свързани пряко с участниците в движението по пътищата, КАТ могат да препратят сигнала ми към съответната служба.
  • КАТ са длъжни да ме информират за съдържанието на сигнала.
  • Анонимни сигнали НЕ СЕ разглеждат. При изясняване на случая КАТ може да изиска сведения и документи, но не и ако предоставянето им накърнява достойнството ми или представлява опасност за мен.
  • До два месеца, ако не предадат случая на по–горестоящ орган, КАТ трябва да излязат с решение. Междувременно те са длъжни да ме държат в течение за това, което вършат. Решението по моя сигнал ми се съобщава писмено в едноседмичен срок от постановяването му.
  • Ако случаят стигне до съда, могат да ме призовават като свидетел. Мой граждански дълг е да се явя. Ако обаче се опасявам, че свидетелстването може да ми навреди, имам право да се откажа. В този случай трябва да уведомя писмено съда, като в отказа си посочвам и мотивите.

Какво трябва да знам за мобилното приложение?

  • То е създадено със цел да улесни гражданите при подаването на сигнали з пътни нарушения.Чрез него имам възможността по–бързо да изпратя информацията и доказателствата (снимки, видеозаписи) до МВР. Ето защо, ако съм хванал нарушител в движение (неправилно шофиране), мобилното приложение ще ми свърши по–добра работа.

Възможно ли е нарушителят да научи за мен?

Не, тъй като личните ми данни са защитени и достъп до тях имат единствено служителите на МВР и центровете за спешни повиквания 112.

Какво друго можем да направим?

  • Да не бъдем агресивни шофьори, “тарикати” и “джигити”. 
  • Да не забравяме, че правилата на пътя са за всички, за нас включително.
  • Да се погрижим за безопасността на всички пътници в колата ни.
  • Да не си гледаме телефона, докато шофираме.
  • И накрая, но може би най-важното - да даваме добър пример на децата си, които се учат от действията, а не от думите ни.

На всички, които потеглят на път - в отпуск или по работа - леко и безаварийно!

Ето и една полезна статия къде да подадем сигнал при всякакви други нарушения, опасности и престъпления.

Тук разказвам за съдбата на Любчо, чиито родители бяха убити, а той осакатен от пиян шофьор. При всяка възможност подкрепям неговата кауза.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам