Пътеки, пещери и огромни лъжици

Милка Димитрова ни разказа за едно чудно и забравено местенце и помоли да го споделим за всички, които обичат българската природа.

Село Арда е сгушено в Родопа планина, на самата българо-гръцка граница, на една екопътека разстояние от извора на реката Арда. Тихо, спокойно, с много зеленина и много вода, извираща от безброй чешмички край пътя и от самата планина. До него се стига по удобен планински път, с неизбежните завои, от Асеновград през Смолян до село Смилян и още 20-тина километра до Арда. По път може да посетите Бачковския манастир, селата Чокманово, Могилица и Кошница. В Смолян се намира единственият Планетариум в България, за ученици предлагат 40 минути пътешествие в Космоса само за 3 лв.

От крайния квартал Средок /по пътя за село Мугла/ започва безкрайно красивият и искрящо свеж Каньон на водопадите - 46 на брой, на река Еленска, пътеката се вие покрай реката и се прехвърля ту от едната, ту от другата и страна, много добре маркирана и приятна за разходка. Изминава се за около 4 часа спокойно ходене, с време за снимки, гледки от панорамни площадки и хапване. Другата екопътека, която привлича посетители, е Невястата, която започва от манастира Свети Панталеймон и се вие над самия Смолян. Манастирът е много красив и поддържан, до него има и стена за катерене, и мини приключенски парк.

В село Смилян може да направите почивка за кафе, хапване и интересни истории за прочутия фасул, може и да се закупи – много е вкусен. Селото е голямо и в него има живот, хора и кипи оживление, (има дори метално сърце за събиране на капачки за кампанията „Капачки за бъдеще“). В читалището се намира етнографска сбирка, посветена на фасула. Отделете си и един ден за басейн в симпатичното заведение „Родопски рай“, където освен плуване и плаж, предлагат и стаи за гости, и ужасно вкусни родопски специалитети като клин, пататник и паниран боб. Специалните родопски манджи се предлагат и на още няколко места в селото.

Следващото село по пътя е Кошница, наместено цялото в един завой на реката, сякаш на дъното на кошница. От него тръгва екопътека към върха на хълма, където се намира реставрирана крепост от римско време, къса и приятна пътека с пейки и невероятен изглед към селото и отсрещните хребети. По пътя между Кошница и Могилица се намират две пещери, които си струва да се посетят – Ухловица и Голубовица.

Ухловица се намира в горната част на стръмен склон, но въпреки катеренето нагоре е по-лесна за посещения, защото е отворена от май до септември без почивен ден за 9:00 – 17:00 ч., а от октомври до април почива в понеделник и вторник, осветена, с екскурзовод на кръгъл час, с много и много красиви образования. Името й произлиза от думата „Улулица” – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата. Ако сте с автомобил, може да го оставите на изградения за целта паркинг в подножието на възвишението, а после да поемете по алеята до входа на пещерата.

 

Голубовица е по-сложна и представлява цяло приключение да я посетиш, влиза се под вода със специални костюми и водачи, една част се преминава пеша през самата река, друга с лодки – есктремно е, но подготвено и обезопасено от водачите. Табела с телефони има край самия път, задължително се уговаря среща с тях, не само заради трудността, но и защото посещения се осъществяват през късното лято и есента, през останалото време пещерата е пълна с вода.

В село Могилица се намира най-голямата дървена лъжица, опряна на дървен постамент, в композиция с бъклица и пейка в центъра на селото, пред кметството. Имаше идея да кандидатстват в Книгата на рекордите Гинес, но не знам какво стана, лъжицата обаче се превърна в символ на селото, всички преминаващи се снимат с и на нея /ние също, всяка година. Майсторът, направил оригиналната лъжица, е Минчо Минчев – дърводелец, изработил безброй прибори, съдове и сувенири от дърво. Самата лъжица скоро след неговата смърт се напука и развали, но цялото село участваше в направата на нова, поставена на същото място през 2018 г.

 

Срещу лъжицата се намират Агушевите конаци – най-добре запазеният комплекс от късното средновековие за Салих Ага и неговите трима синове. В момента е частна собственост, но срещу символична такса и уговорена среща собствениците пускат да се разгледа отвътре. Интересна е самата архитектура, стаите, скритите кътчета, но няма мебели и украса. В село Арда няма изявена забележителност, но самото място е тихо и прекрасно, идеално за семейни почивки и туризъм. Ние отседнахме в къща за гости „Караиван“, прекрасно реставрирана и с всички съвременни удобства – барбекю и джакузи на двора, страхотна тераса тип чардак над него, кухненски кът с камина, телевизия и интернет вътре. В селото има още три-четири места за отсядане: „Митница и ТКСЗ“ (закачка към соца), къща „Аргирови“, „Комплекс Арда“. В една махалите над с.Арда, Лъгът, е родена Валя Балканска. В самото село, а и във всички други, предлагат разходки с коне и водач, силна и вкусна храна и чиста природа. Децата ги качихме на кон, естествено, но правехме и много пешеходни разходки из района. Удобно е и за велопреходи, но не съм видяла да предлагат колела под наем, така че трябва да се закарат собствени. Има обособени екопътеки с места за пикник и барбекю, препоръчвам разходката до изворите на Арда и до Ардин връх.

За любителите на млечни продукти - в Смилян си заслужава да се посети и една мандра с хотелче към нея, наречено Млечен дом Милкана. Правят уникално вкусен млечен десерт - цедено кисело мляко със сладко от ягоди, малини или боровинки, както и много хубаво кафе, а стопаните са гостоприемни. Към комплекса има и магазин, от който могат да се купят всякакви сирена, правени по швейцарски рецепти - прекрасно мезе за вино. Предлагат и стаи за настаняване, полянка за игра и снимки с дървени статуи на крави - прилагам една, лично мен ме умиляват.

За любителите на барбекюто - две чудни местенца. От този тип, дето се обаждаш, казваш какво да ти приготвят и отиваш. И двете се намират на около 2.5 км от Арда, след една махала, наречена Горна Арда, на самата гръцка граница. Приятен марширут за пешеходна разходка. Едното се нарича "Узуновия камък" - има беседки и огнище, но е като горско заведение - друг ти приготвя мръвките. Другото, "Гераница" има и стаи за преспиване, правят дори цяло агне след заявка. По-гиздаво, в народен стил, с дървени люлки и въртележка за децата. Мога да препоръчам от менюто пържена пъстърва (от техен развъдник), салата от смилянски боб с кисели краставички, качамак с месо или сирене. За пиене - опитайте плодовите сокове, които те сами правят от ягоди, малини, къпини и после разтварят с вода и домашна ракия.

Прочетете още: 

С балон над софийското поле

Макак Конак - едно вълшебно кътче

Курбан чорба и двойна дъга

 

Последно променена в Сряда, 24 Юли 2019 09:21
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам