Пустиняци на път за Мадрид

Автор: Мария Пеева

Преди две седмици в пристъп на лудост и еуфория на бърза ръка купихме самолетни билети за Мадрид, за финала на Шампионска лига. Ливърпул срещу Тотнъм, ще бъде битка на титани, а Пееви (и още няколко хиляди фена) не могат да оставят своя отбор да върви сам, нали така?

Оставаше само да резервирам спане за скромното ни семейство от осем души и съответно да намерим билети за финала.

В тази история ще ви разкажа за къщата, която резервирах, защото билети за мача все още нямаме.

Като проверих цените за престоя в Мадрид, оказа се, че и други фенове са побързали да резервират. Три нощувки щяха да ни струват има-няма пет хиляди евро. Нищо, каза Пеев, търси в околността, ще вземем коли под наем.

Това значително разшири избора, но се оказа, че и в околността къщите са резервирани. След като точно бях харесала една и някой (сигурно фен на Тотнъм) ми я открадна под носа, се разбързах и без много-много да проверявам резервирах следващата къща в околностите на Мадрид, която ми изскочи в търсачката и беше достатъчно голяма да ни побере. Успокоих се и се концентрирах на билетите за мача. Безуспешно засега, но до утре има още цял ден.

И така, едно еуфорично семейство и една притеснена майка с аерофобия вчера сутринта потеглиха към летище София в ранните часове на деня.

61636255 428370034609718 6440100458722754560 n

Шоуто на Пееви започна още от таксито. Коко, петокласникът, много се вълнува от Африка, защото я изучават по география, а той е получил петица, макар че толкова обича този екзотичен и непознат за нас континент. За да ни докаже, че петицата му е обидно ниска оценка, постоянно ни препитва. В шест сутринта на път за летището, се наложи да отговаряме на всякакви въпроси за столици и държави, за племена и порядки. И това, представете си, докато сърцето ми се свиваше и се подготвях за раздялата с този прекрасен свят, както всеки път преди полет. Никак, ама никак не ми беше до Африка.

- Добре, мамо. - не млъква това дете. - Кое е най-ниското племе?

- Пигмеи. - отговарям търпеливо и се чудя кой ще се грижи за животните ни, като падне самолетът, а ние всички сме вътре.

- Добре, позна. А кое племе е най-високото?

- Не знам.

- Ох… Аз ги знаех, ама ги забравих сега. Звучаха много африкански. Но слушай, знаеш ли как се казва племето, което обитава пустинята Калахари?

- Е, как да се казва. - отговарям аз. - Щом обитават пустинята, би трябвало да са…. ПУСТИНЯЦИ.

Момчетата (и шофьорът на таксито впрочем) толкова харесаха този отговор, че го приеха за верен. А когато се качихме в самолета, Пеев каза:

- Пустиняците потеглят за Мадрид.

И така до края на пътуването си закачихме прозвището пустиняците от София.

61319170 651564361936447 7905855381031616512 n

Само ще допълня, че сложихме коланите, самолетът потегли, а после спря и стюардът обяви, че се налага да изчакаме заради “малка техническа авария”. Чакахме един час на летището, докато някакви хора влизаха и излизаха от пилотската кабина и ремонтираха самолета.

61929480 2406992579530999 7841061641843113984 n

 

Случвало ли ви се е някога? Представете си какво е чувството за нещастната ми аерофобна душа. Умирах отново и отново. И само благодарях на бога, че откриха “малката авария” сравнително навреме, тоест преди да излетим.

61369306 320674785499839 4035447328818069504 n

Добре, че пилотът беше жена, та си проверява нещата преди да излезе. “Изключих ли ютията? Спрях ли котлона? Прибрах ли тенджерата с боба в хладилника?” Тази прецизност спасява живот, не се шегувам.

61510168 1328633213980080 274508934893535232 n

Когато пристигнахме ни очакваха две изненади - една приятна и една не толкова.

Приятната беше, че колата под наем се оказа чудесна бяла тойота хибрид с навицагия и всякакви екстри. Влюбих се в нея.

61328090 423113041801761 3918576806222888960 n

Не толкова приятната беше, че къщата в околността на Мадрид се оказа на 130 км.

Момчетата нададоха страшен вой. Но когато пристигнахме и влязохме вътре, изживях своя кратък миг на “Казвах ли ви аз?”. Вижте сами защо. Къщата е истински разкош, много стара, в типичен испански стил, с високи дървени тавани и два вътрешни двора, с огромно пространство, изпълнено със спомени, снимки, картини, дърворезби и всевъзможни произведения на изкуството. Просто е вълшебна. Мога да прекарам дни тук само за да я разглеждам, и пак няма да открия всичките й тайни. В същото време е невероятно удобна - добавили са всички модерни джаджи, с които сме свикнали. Влюбихме се в нея.

61737897 2044735929162528 9216764199605108736 n61409813 470341650403752 9081755802485653504 n61381895 449925915578129 8025337540095508480 n61210508 532553040620199 4464412019344277504 n61427768 2447735768779574 5974226438457393152 n61428088 446844482746375 2637462089882402816 n61463312 323974951826820 4063354239601082368 n61481061 2297826927154289 995219513907609600 n61485913 2350535155271143 8888823032575950848 n61499850 456582438441695 7342425031223279616 n61621392 824822684557528 184632002580840448 n61667485 529644897570994 6725340262031163392 n61728193 2164730216896123 3864515756515393536 n61730538 841917909508880 2208107274591797248 n61837221 489773411763845 994431357344022528 n

Селцето също е великолепно. Нарича се Сотосалбос, близо е до Сеговия. 

61299161 668207533632940 4410560031464882176 n61427188 391485611462433 2825848447930728448 n 161531600 356281235018631 5231736320803471360 n61598450 2544503455582838 9179457130124541952 n

Мисля си, че никога нямаше да открием това прекрасно местенце, ако спекулантите не бяха вдигнали цените на хотелите в Мадрид. Да са живи и здрави.

Но момчетата все пак се постараха да ми отмъстят. Косьо и Теди знаят малко испански и разчитах на тях да превеждат. Още на летището те ме накараха да науча една важна фраза.

- В случай че се изгубиш, мамо. - каза Теди. - Повтаряй след мен “Йосой гата пелигроса”. Означава “Помогнете, моля, изгубих се."

И аз повтарях ли, повтарях. Те обаче твърде много хихикаха в шепи, та нещо се усъмних и попитах приятелките в групата.

Оказа се, че значи “аз съм опасна котка”.

Опасната котка не остана длъжна на пустиняците.

На снимката отдолу виждате похода на Пееви към “близкия ресторант”.

61677867 326037858296503 952735316618248192 n61338913 389677538305199 6717965863313473536 n62050143 2248232548586321 6913875552365445120 n61378152 2158910650825318 7006158211824746496 n

Но ресторантът си струваше.

Нашите приключения скоро продължават, вече в Мадрид (само на 130 км е все пак). А за тези, които се чудят как се озовахме тук, ето началото на историята, в която Пеев се предаде.


Препоръчваме ви още:

Пееви ще покоряват Европата

Леголенд и красивата баварска провинция

Лондон, винил и караоке

Последно променена в Петък, 31 Май 2019 11:16
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Бели малини

Бели малини

10 Авг, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам