logomamaninjashop

Дъщерята на лекаря

Автор: Виктория Бешлийска/Words do Worlds

Родителите ми са лекари.

Баща ми е специализирал вътрешни болести, а мама — педиатрия.

Като бях малка, тях вечно ги нямаше. Все бяха или на работа в болницата, или на специализации в София. София... това далечно място за мен беше придобило образ на кукла с дълги мигли и синя рокля на бели цветчета, която ми бяха донесли след едно дълго отсъствие. Татко беше главен лекар в болницата в Гулянци, но даваше нощни дежурства, мама — детски лекар и също дежуреше нощем. Често се случваше смените им да съвпадат. Затова нас със сестра ми ни гледаха баба и дядо, докато аз не станах в първи клас, а кака в пети и вече можехме да стоим и сами у дома. Е, тогава хората много разчитаха и на съседите, та често ни наглеждаха комшиите отсреща, но и те работеха в болницата — жената беше медицинска сестра, а мъжът ѝ — шофьор на линейка.

Като станах в първи клас, сутрин мама ме водеше на училище. Излизахме от блока, пресичахме главната улица, тя ме оставяле пред входа на училището, даваше ми 20 стотинки за закуска и отиваше на смяна. Когато свършвах училище на обяд, често отивах при нея в кабинета. Спомням си как прекрачването на прага мигновено ме отнасяше в друг свят. Натрапчивата миризма на мозайка, балатум, спирт, реванол и дезинфектант и до днес се подвизава в ноздрите ми при спомена за отделението. А отровнозелената боя на стените още ме кара да настръхвам, щом срещна този цвят някъде.

92223393 2356918377931591 6072124136296022016 n

Въпросната миризма, отсъствието на родителите ми по цели дни и нощи и твърде натуралистичните илюстрации в учебника по анатомия, който въпреки страха си като дете разлиствах с интерес, са нещата, които още тогава ме караха да осъзная, че като порасна, НЕ искам да стана лекар. Спомням си как веднъж, на сутринта след поредното дежурство на мама, докато прегръщах пижамата ѝ, с която спях наместо плюшена играчка, ѝ казах:

— Никога няма да стана лекар и да оставям децата си сами нощно време.

Днес често се питам как ли се е почувствала от думите ми. Но тогава давах този категоричен обет, докато същевременно се разхождах из градчето, пременена в удобната гордост на въпроса чие дете съм, да отговарям: „ На д-р Бешлийски”. Тези думи вършеха чудеса: виждах едноврвменно благодарност, признателност и възхищение в очите на непознатите всеки път, когато ги изричах. Нямаше човек, който да не познаваше родителите ми. Дори събота и неделя, когато почиваха, у дома се върволяха хора за преглед, а те не връщаха никого. В знак на благодарност пациентите носеха бонбони „Амфора”, кокоши яйца, коняк „Плиска”, цветя (естествени и изкуствени) и какво ли още не.

90683308 2347209385569157 8725366631808630784 n

А в моя клас имаше две момичета — сестри от ромски произход, които повтаряха първи клас по една-две години. Освен възрастово, превъзхождаха останалите деца осезаемо и физически. Тези две девойки, които мама наред с останалите им братя и сестри неведнъж беше лекувала, не даваха никой да ме закачи. Веднъж в междучасието по-голямата хвана показалката и я размаха срещу едно от момчета, които по детски се заяждаше с мен.

Но дори това не промени твърдостта ми да мечтая за друго, а не за лекарска професия — например да стана балерина, учителка, водеща на централната емисия новини по БНТ, разследваща журналистка и какво ли още не..

91431806 2352578718365557 1074916519030292480 n

***

А после дойде демокрацията с всичките ѝ кризи и злощастни реформи. Гордостта да бъдеш лекар се подмени от обидата на обезценения труд. На същия хал бяха и учителите, и редица хора с други почтени професии, които нямаха досег с материални ресурси и резерви. А само и единствено с хора. И толкова е било трудно да си родител лекар или учител в онези години, че само възпитанието, моралът и призванието са могли да те държат над повърхността, мисля си.

Заради това по своя различен път поеха цяло поколение деца на лекари, които НЕ станаха лекари и оставиха неонаследени учебниците, знанията и уменията на родителите си. В това число и по-голямата ми сестра, която се отказа от медицината, срещайки се с неудовлетвореността на родителите ми във втората половина на 90-те години, когато заедно с промените в системата от съсловието им беше оттеглен огромен кредит на доверие, незнайно защо. Тогава първо баща ми, а след няколко години и майка ми свалиха престилките. По пряка или косвена линия останаха в здравеопазването, но не облечени в бяло. Сестра ми се насочи към икономиката. А аз си останах с мечтата за телевизионна кариера.

91454062 2351835295106566 1647324931035234304 n

***

03.04.2020 г., петък вечер. Едва съм дочакала края на работната седмица след усилни дни на тактическа словесна борба с вируса. По новините на БНТ дават репортаж за 18-годишно момче, доброволец във ВМА. Заради пандемията то е в Академията всеки делничен ден по няколко часа, за да помага при дезинфекцията на помещенията, така че лекарите да останат при пациентите и да не се налага да имат излишно натоварване. През уикенда момчето наваксва с онлайн уроците в училище. Мечтата му е да стане лекар и смята, че с това, което прави сега, помага.

Така е. То вече лекува.

Свръхчастицата е в него и тя може да се прояви в момент, когато светът неистово крещи, че има нужда от оздравяване и от хора на първа линия. Дано му провърви.

Още от Виктория: Бърза рецепта за щастие

92121494 2356174624672633 8854880610410299392 o

Защото призванието и признанието трябва да вървят ръка за ръка и никое не може да оцелее твърде дълго без своята заслужена половинка. Гледам това 18-годишно момче и си отговарям на въпроса, който си задавах преди няколко вечери — не трябваше ли да стана лекар, за да мога да помагам сега, когато има нужда от повече хора на фронта? Признавам пред себе си, че не всеки го може, не всеки носи свръхчастицата.

„Трябва да звънна на сестра ми”, казвам си след малко. Впрочем, от около десет години тя работи в аптека, почти на първа линия.

90486107 2345252535764842 4278389628475539456 o

Последно променена в Вторник, 07 Април 2020 09:47
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

Ранно пиле, рано пее

Ранно пиле, рано пее

04 Юни, 2020 Забавно

Филмът "История на пластмасата" безплатно онлайн

Филмът "История на пластмасата…

03 Юни, 2020 Образование

Добрата клюка

Добрата клюка

03 Юни, 2020 Отношения

Моите рестарти

Моите рестарти

03 Юни, 2020 Кариера

Кога да отидем на терапия?

Кога да отидем на терапия?

01 Юни, 2020 Добра форма

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам