logomamaninjashop

Пазете бабите и дядовците. Ще ни липсват!

Автор: Ралица Георгиева

Този текст е за онези баби, „истинските”, които все по-малко деца познават, а след време вече може и да ги няма. Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против съвременните баби, които просто живеят по друг начин, в градовете, голяма част от тях са родени в град. Те също са обичливи, грижовни, отдадени на внуците си (поне повечето от тях, но това е друг разказ).

Преди няколко вечери, след тежък ден в службата, минах покрай първата къща на нашата улица. Нещо ме жегна и потрепнах. Прозорчето на кухнята светеше и си спомних за бабчето, което живееше там, но се спомина преди време и сега явно някой от родата се е появил. Беше много мила бабка, около 90-годишна. Когато се нанесохме („пришелка” съм в квартала, където „кореняците” се знаят) една сутрин ме издебна и ме пита „Ти на кого си унука (внучка), мари?”. Спрях се, не бързах чак толкова, можех да хвана следващия автобус и и разказах каква съм, що съм. Бабчето остана доволно и ме изпрати да работя. През целия ден се сещах за нея. Вече я бях виждала как излиза с двата бастуна или подпряна на стол, сяда на пейката и храни 4-5 котета, които иначе живеят в двора  и две кучета, вече доста старички. Понякога им даваше хляб, друг път, най-често покрай пенсия - гранулки. Винаги имаше съд с прясна водичка, а тревата на тротоара (който всъщност почти го няма) винаги беше отъргана. Представете си това бабе, седнало на стар дървен стол, който и служи за проходилка, как търга трева с една малка мотичка... Няколко пъти предложих да помогна, но тя не пожела, искаше друго - просто да се спра и да поговорим. Спирах винаги, дори и да бързах, даже 2-3 минути за нея бяха радост. Не беше изоставена, имаше деца и внуци, които живееха из България, навестяваха я редовно, искаха да я вземат при себе си, но успяваха само за зимата - напролет се връщаше в старата (може би колкото нея) къщичка и пак започвах да излизам  5-10 минути по-рано. Беше ми много мило. Аз нямах такива баби. Моите и двете, светла им памет, бяха отраснали и живели цял живот в град, в апартамент, откакто се помня и никога не получих от тях кокичета пролетта, доматчета и краставички лятото, ябълки и круши есента. Не че нямах тези неща и в моя двор, но бабчето ми ги даваше с такова желание и усмивка, че не можех да й откажа. Веднъж дори ми подари едни много старомодни, но чудесно запазени червени обувчици с ток. Замислих се, кога ли си ги е купила, кога ли ги е обула, какви ли спомени са й носили...

Така минаха няколко години и една пролет не ме пресрещна бабчето, а некролог. Беше си отишла тихичко, през зимата, някъде при своите, а аз се почувствах така, сякаш си тръгна някой от моите. 

Мили хора, пазете бабите и дядовците, дори и когато самите те не се пазят.! Някой ден ще ни липсват страшно много!

Бъдете здрави!

Препоръчваме ви още: 

Моите баби

Последно променена в Събота, 28 Март 2020 13:21
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

Ранно пиле, рано пее

Ранно пиле, рано пее

04 Юни, 2020 Забавно

Филмът "История на пластмасата" безплатно онлайн

Филмът "История на пластмасата…

03 Юни, 2020 Образование

Добрата клюка

Добрата клюка

03 Юни, 2020 Отношения

Моите рестарти

Моите рестарти

03 Юни, 2020 Кариера

Кога да отидем на терапия?

Кога да отидем на терапия?

01 Юни, 2020 Добра форма

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам