Внукът на човекоядката

Автор на този прекрасен разказ е Йорданка Белева, публикуван е в сборника ѝ с разкази "Ключове"

Дойде в средата на учебната година и веднага разбрахме, че е най-красивото момче в училище. Влезе в клас с футболна топка в ръка и я запрати към сърцата ни. Стреля точно, бяхме негови. Принадлежахме му невинно и доброволно. По-късно невинността и доброто щяха да изчезнат. Новият ни съученик също.

В началото много му се радвахме. Преследвахме неуморно тази радост. Той дори се казваше Радостин и изговаряхме името му нацяло, как да съкратиш радостта до Тино или Радо Несъкратени, широки безгрижни дни.

Това момче ни очароваше детайлно – имаше някаква лекота и въздух във всяко негово преместване, беше щедър в движенията си – свиреше на китара, рисуваше талантливо, отбелязваше ефектни голове. Обикнахме го така, както се обича щастието. Понеже тогава имахме само едно определение за щастие - лятна ваканция, Радостин беше за нас вечно пладне от вечно лято.

Обаче вечността се изчерпа.
Започнахме да се караме за кого да бъде, кой има повече право на собственост, по-голям дял от приятелството му, не приемахме да е за всички, искахме един господар на тази красота и господарят беше във всеки от нас. Когато се изморихме да се разкъсваме помежду си, започнахме да късаме от Радостин.

Беше в деня, в който някой каза, че баба му е човекоядка. Помня нарастващото облекчение – значи и той не е съвършен! Помня бързината, с която това облекчение се превърна в омраза, и вече знаех – Радостин няма да оцелее. Знаците на приближаващата мъст бяха навсякъде: седеше сам на чина, момчетата не го включваха нито в тренировките, нито в мачовете, момичета го изключиха от погледите си.

После мълчаливите наказания не ни стигаха, искахме кръв.

Някой предложи да го накараме да яде сурово месо.Тези, които се въодушевиха, бяха по-сурови и кървави от месото. Оградиха Радостин плътно, извиняваха му се, че не могат да го почерпят с човешко месо, а предлагат само гълъб, прясно убит с прашка. После спряха да се извиняват.

Никога няма да забравя ръцете му. Не се отбраняваше с тях,а се прегърбваше.Спускаше се надолу и надолу, като при кацане. Приличаше на птица, с внезапно парализирани крила.После на птичка, повръщаща птичка…

Съвсем очаквано, скоро Радостин изчезна.Дълго време думата за това, което настъпи с неговото отсъствие,беше една-безкръвност.Трепвахме единствено от кратки тревоги-представяхме си как баба му идва в училище, грозна и страшна, как се развиква и как ни наказват.

Постепенно тревогата ни беше само една – ами ако баба му го е изяла? И вече искахме да е жив, да се върне, обещавахме си, че няма да го измъчваме. Щяхме да му простим,че е различен, че е красив, че е талантлив. Че е добър. Да му простим,че ни е простил. Вероятно щяхме да го обикнем повече от преди. За да си го разделяме повече от преди. Не знам.

След време разбрахме истината за баба му – през войната, докато гладували дни наред, някакви хора угоявали прасетата си с човешки трупове. Едно такова прасе попаднало в дома им точно когато си мислели, че умират от глад. После и войната, и гладът свършили. Бабата на Радостин оцеляла с преглътната погнуса и непреглътнати слухове – човекоядката.

Тя дойде в средата на учебната година. Нямаше крив нос, нито гърбица, не беше едра и страшна, не съскаше, не крещеше, нямаше орлови нокти, нито брадавица на лицето. Дребна, светла и красива. Като Радостин.

Поздрави учителката и застана пред целия клас.
Изядохте ми детето. Това каза човекоядката, и излезе.

Филмът по този великолепен разказ предизвика бурен скандал след прожекция в столично училище. Надолу споделям какво написа вчера Десислава Николова-Беседин, режисьор, във фб страницата на филма. Оттам взех и снимката, и трейлъра.

"Внукът на човекоядката" - филмът, който от вчера всички искат да гледат ;)

За съжаление не мога да се възползвам от тази чудна реклама, тъй като филмът все още е във фестивален цикъл и няма как да го споделя онлайн. Иначе всеки щеше сам да се убеди, че в труда, който аз съм положила, темата за самоубийството на дете е далеч по-фино представена, отколкото в репортажа на на BTV. Той уж цели да се предотврати (чрез скандал) именно замислянето на учениците върху суицидните начини и намерения, но все пак е излъчен в достъпно за всякакви деца време и разказва за ножички върху вени. Разбирам колегите: нямаше да звучи достатъчно скандално, ако репликата за ножичките и вените беше изрязана. В такъв момент първоначалните намерения на благородните репортажи остават на заден план.

Всъщност "Внукът на човекоядката" не показва на децата как да се самоубиват, а до какво могат да доведат уж невинните подигравки. Хубаво е някой да им го покаже, защото тези неща наистина се случват, наистина са ужасни, а начинът за предотвратяване не е да повдигнеш за малко стъкления похлупак над чавенцето си, да го погалиш по главичката и да кажеш: "Недей, мами, недей да си лош с другите дечица! Ще плачкат!". Ми не, някои не остават само с плачкането.

Разбира се, да се излъчи филмът в пълната му версия точно пред второкласници не е било разумно решение. За някои деца в тази възраст може да е ОК, за други - не чак толкова. Става въпрос за еднолична тъпа грешка от страна на директор или учител, който не си е направил труда да вникне какво точно ще излъчва, нито да последва инструкциите, които са му били дадени. Аз филм за излъчване не съм предоставяла. Предоставила съм защитен с парола линк, предназначен единствено за директори, с изричното уточнение да се свържат с мен, ако искат да получат филм за излъчване. Не знам откъде ми е хрумнало да предположа, че директорите на училища трябва задължително да бъдат интелигентни хора. И си поизпатих, защото от вчера се занимавам с разправии относно авторски права - някои от въпросните уж интелигентни хора тръгнали да разпространяват паролата за линка. За тях не съществува въпросът защо ще слагам парола, ако искам всеки да си го гледа. За агенция ПИК този въпрос също не съществува. Надявам се поне на мен някой да ми отговори на въпроса как точно да получа възмездие за това, че информационна агенция си е позволила да качи без мое съгласие на сайта си цял филм, чиито авторски права принадлежат единствено на мен, този филм е престоял там няколко часа и ако не лъжат във визуализацията на прочитанията на статиите си, е бил достъпен за гледане от минимум 17 000 потребители.

 

Последно променена в Четвъртък, 13 Февруари 2020 11:12
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Какво казаха майките

Какво казаха майките

09 Апр, 2020 Истории

Обичам те > ∞

Обичам те > ∞

08 Апр, 2020 Забавно

Дъщерята на лекаря

Дъщерята на лекаря

07 Апр, 2020 Истории

За кучетата и човеците

За кучетата и човеците

05 Апр, 2020 Истории

52 седмици готвене: Пържене

52 седмици готвене: Пържене

05 Апр, 2020 Кулинарно

Аз пазя теб, ти пазиш мен

Аз пазя теб, ти пазиш мен

01 Апр, 2020 Здраве

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам