Готови за бебе

Автор: Вени Николова-Миронова

Една година. 

Преди година по това време усещах... страх. Сковаващ страх.

Егоистът в мен беше в паника, че трябва да се грижи за нещо по-живо от кактус (с който не винаги се беше справял добре).

Бохемът в мен ронеше горчиви сълзи над чаша безалкохолна бира, като рисуваше апокалиптични картини на тъмен зандан, от който нито ще излизаме, нито ще ни дават да пием вътре.

Пътешественикът беше стегнал два куфара до вратата и не спираше да мърмори -" И как така бебе, и кой ме е питал, и къде ще ходим с това бебе?!? До парка? Напускаааам".

Поспаливото ми аз направи няколко ритуални опита да проспи бременния си живот, докато беше в дълбок шок и истерия, че ще спим пак след… 18 години.

Философът в душата ми не спираше да блъска глава над въпроса защо и как ще се наложи да пораснем. 

Четящото ми аз отказваше да си пълни главата с бебешки глупости. 

Изобщо ни една част от мен не беше нито готова, нито съвместима с идеята" бебе".

До майката, която се крие в банята

А после... 

После се оказа, че нищо не сме разбирали от бебета :) 

Оказа се, че сме пропуснали най-важната част, която всичките ми аз вкупом осъзнаха - че всъщност не раждаме, всъщност прераждаме част от себе си. 

И в ръце държахме не просто бебе, от тези, дето хората говорят за тях, а нашето бебе.

Поспаливото ми аз се влюби в това спящо и топличко създание и се гушкаше с него до обяд. 

Пътешественикът намери в новия пасажер много нови поводи за приключения и причини да посетим и нови, и стари места, и с кеф стяга още един малък куфар (само куфарът му е малък, не целият багаж:). 

Бохемът беше в еуфория, че не спря да излиза, срещна нови страхотни хора и си пие винце на терасата. 

Егоистът се научи да сменя памперси и да бърка домашни пюрета, но беше щастлив, защото това не беше просто бебе, беше си егоистично нашето бебе. 

Оптимистът си приписа заслугите, че нашето бебе е едно такова усмихнато и яко. 

И не, не се наложи да пораснем, напротив, нашето бебе ни даде 1001 причини и извинения да се връщаме в детството, да гледаме през неговите очи и да откриваме всеки ден заедно. 

Та всъщност, вероятно още не съм готова за бебе по принцип… 

Но дефакто съм егоистично влюбена в нашето позитивно, усмихнато, поспаливо, пътуващо, обичащо малко бохемче, защото се оказа, че ТО всъщност съм АЗ, и АЗ всъщност е ТО.

Вижте още:

Синът на моя син

Плевел и плява

Последно променена в Сряда, 18 Септември 2019 08:59
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам