Майките искат промяна, а не преврат

Автор: Атанас Ташков

Здравейте, казвам се Атанас Ташков и подкрепям Протеста на майките. Това, което ще прочетете, вече би трябвало да сте го виждали много пъти през последните месеци, но сега ще го обобщя и ще дам няколко нагледни примера. Може примерите да са прекалено нагледни и нечия ранима душевност да се повъзпали, затова ви предупреждавам отсега.

Какво се случва?

През последните няколко години излизат едни хора, бутат разни там странни неща и вдигат шум. Ако се вгледате, ще видите, че това са ТЕЗИ родители на ОНЕЗИ деца.

Е, за мен това не са ТЕЗИ родители, а са конкретни хора, мои роднини, приятели и съседи. Те имат своите лица и имена, и излизат открито с тях. За мен това са Мая, Валя, Веси и много други, с които съм се запознал през последните 17 години.

Не са и ОНЕЗИ деца, те също имат своите лица и имена: Гого, Мария, Мила и много други. Повечето от тях може рядко да ги видите и затова си има причина - за да ги видите, те трябва да излязат от дома си и да отидат някъде. И колкото и да е невероятно, това е един много, ама много голям проблем. Далеч не всеки може просто да се обуе, да се облече и да отиде някъде. Излизането през вратата, влизането в асансьора, слизането по стълбите, транспорта, тротоарите, стълбите, всичко това, което за другите е нещо елементарно, за тях е като изкачване на планина. За другото няма да споменавам.

Какво искат тези хора?

Същото, каквото и вие - да са хора. И децата им, и те да са хора.

Да ги видите, че съществуват, че имат своите мисли, чувства, желания, че им е приятно да бъдат с други човешки същества, да си пообщуват с вас, да си поиграете, въобще да споделите времето си с тях. Както и с другите си приятели. А ако се престрашите, ще видите, че те, да и те, колкото и да е невероятно, са интересни личности, които могат да ви дадат много. И любов, и смях, и радост.

И сега, дръжте се здраво, защото следва потресаващата новина: те могат и да са полезни. Да, представете си, колкото и да е невероятно, това, че някой не чува, не означава, че не може да пише! Или ако има проблем с ходенето, то може и да няма проблем с говоренето. Тогава защо да не се трудят, защо да не са в полза за себе си и всички нас, защо да не живеят пълноценен живот? В голяма част от случаите трябва малко помощ и промяна в околната среда и ОНЕЗИ хора заемат своето място сред нас. Да сте чували за Стивън Хокинг?

Защо протестират?

Като цяло, защото има проблем за решаване. Този проблем е много сложен, прониква на всички нива в общество ни и засяга всеки негов детайл.

Ако трябва да съм конкретен: социална сфера, здравеопазване, образование, инфраструктура, и т.н., и т.н. Накъдето и да погледнете ще видите проблем.

А тези хора не са проблем. Както се вижда в примера по-горе те са една възможност, която трябва да се реализира. И ТЕЗИ хора с ОНЕЗИ деца не само искат, те конкретно адресират проблемите и посочват техните решения.

Иначе казано (обяснението е в стил разбираем и от вицепремиер, предупредени сте) ТИЯ хора НЕ искат торби с кинти фърляни на калпак в тълпата. Защото дори и да им дават по 10000 седмично те няма да могат да влязат с количката в асансьора. Те не искат да ги дондуркат, те искат да са полезни и пълноценни.

Какво ТОЧНО искат?

Искат системна промяна. Да, колкото и да е невероятно, „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“ не е произволно нахвърляне на думи, не е нелеп емоционален рекет, не е безполезно мрънкане, а е плод на дълбоко разбиране на проблемите и начина за решаването им.

Затова и ТЕЗИ хора с ОНЕЗИ деца искат:

1. Индивидуална оценка

2. Регистър

3. Парите да следват (човек, проблем, проект и т.н.)

И тука започва сложната конкретика, която обхваща толкова много сфери от живота ни, че не може да бъде описана кратко и разбираемо. Реално е пакет от закони и произтичащите от тях промени.

Ще дам един пример: ако имате проблем, сега ще получите стол на колела, стол за баня, патерици и други неща в комплекта. А дали тези неща ще са подходящи за вас? Дали са с вашия размер? Дали могат да се пригодят към обитаваната от вас среда? Всичко това не се взима предвид, просто го получавате, защото така е предвидено. А ако не чувате как ще ви помогнат патериците? Да, точно така, в момента Системата „помага“ на глухите да проходят, на слепите да чуват, и на куците да виждат. Да ви звучи като подигравка?

Това е все едно ако не виждате надалеч, да идете при личния лекар, да ви прегледа и след това да ви каже: да, имате проблем и ето го решението по клинична пътека - антибиотик, аспирин, витамин В комплекс, противопърхотен шампоан, половин бъбречна трансплантация (другото не се доплаща) и клизма. Щото разбираш ли това били най-често срещаните проблеми.

Реален случай: количка, стандартна, в която детето получава изкривявания водещи до операция за десетки хиляди левове. Вместо количка, за 1/10 от стойността на операцията и прогрес в състоянието.

Коридорите на властта и майките

onezi maiki4

Как да се реализират промените?

Като за начало трябва да има пакет от закони, които да започнат прилагането на тези промени. И тук навлизаме в конкретика, която е прекалено сложна за неспециалисти, за това я пропускам. Тук майките имат думата.

Проблемът е, че живеем в реален свят и трябва да се съобразяваме с възможностите и ресурсите.

Възможностите са ясни. ТЕЗИ хора имат конкретни решения, те не седят и чакат наготово. Това, което не се вижда е една денонощна работа, търчане по работни групи, събиране на информация и добри практики, и сметки, сметки, сметки…

Ресурсите също са ясни. Има предвидени средства за разходи, добавиха се ОНЕЗИ 150 млн. Но освен това има и примерно административен капацитет на структурите. Там няма да коментирам, че се сещам за текущото WC-е, чете се „вице-„ и лексиката търпи рЕзки промени.

Какъв е ТОЗИ протест?

През изминалите три години се случиха доста неща. Имаше много срещи, доста позиции се сближиха, дадоха се много обещания, поеха се конкретни ангажименти. И нищо от тях не се случи. Нищо в смисъл на нищо. Ама съвсем нищо. Никакво нищо.

И на ТЕЗИ хора им писна. Писна им да ги правят на маймуни. Да навъртат стотици километри, за да участват на среща, а след няколко часа да чуят и видят съвсем различно нещо. Писна им в 22:00 да се съгласуват едни текстове, а в 9:00 на следващия ден да са съвсем други. Писна им да си пилеят отпуската, за да висят пред разни врати и да чакат с часове да ги приемат на срещата, на която официално са поканени.

И излязоха на палатките. Излязоха и с точно определен срок, в който вече поетите ангажименти да бъдат спазени.

А след като този срок беше пропилян, след като и следващите два бяха пропилени последваха палатките на „Дондуков“.

И нещата се случиха. Изненадващо се оказа, че можело и да се спазват договорките. И че има с какво да са полезни.

Какво се случва сега?

Подготвен е пакет от закони, които са внесени в Народното събрание, внесени са в комисиите и започва разглеждането им преди внасянето за първо четене. Има хора, които участват в този процес пряко, те ще коментират кое, как и защо се случва. До този момент, на думи има пълно съгласие и одобрение.

Това е един компромис, защото нещата трябва постепенно да почнат да се случват. Да, тези закони не са идеални, да в тях има неща, които ще търпят промени, да би могло и още по-добре да е, но отнякъде трябва да се почне.

От първостепенно значение е ангажиментите да са включени в Закона за бюджета за 2019 г. и да са финансово обезпечени.

Защо Закони, а не Кодекс?

Защото законите могат да бъдат приети сега и да започнат да се реализират възможно най-скоро, а работата по Кодекс, доколкото въобще е възможно да има такъв акт, хвърля хоризонта на 3-5 години, поради своята комплексност, а това е меко казано неприемливо. Постепенно материята ще се развива, а след 3-5 години ще има достатъчно практика, за да станат нещата още по-добри.

Също така важен е и политическият цикъл. Няма кой да се хване на глупостта сега някой да се ангажира с акт за следващия парламент.

Онези другите майки!

44671222 350975498972132 3442781282654748672 n

Защо не спира протеста?

Защото до този момент няма спазено обещание. Даже при лично поети ангажименти на възможно най-високо ниво, тези по-надолу си позволяват да не спазват договорките, на които лично са присъствали и са си дали съгласието. Примерите са прекалено позорни, за да ги давам, не се шегувам.

Може да видите КРЕСЛИВИТЕ майки защо са такива, има достатъчно телевизионни записи. Това, което не знаете, е че вечерта преди тази среща е имало един разговор, на които са поети ангажименти. На сутринта на палатката отиват едни „много важни“ хора, за да ги поканят на среща в Народното събрание. А тези КРЕСЛИВИ майки да вземат да се обадят на медии, защото представи си не щът да се договарят потайно. И на тази среща отново да слушат същите безсмислени дрънканици, които са по-скоро тост, отколкото сериозен разговор. Вие бихте ли станали такива КРЕСЛИВИ при такова отношение?

Кой плаща протеста?

Плаща всеки сам. Колкото може. Вижте банерите, балоните, палатките. Повечето са на много централни места, спокойно може да минете покрай тях и да ги видите.

Палатката в София, която всъщност е градинска тента е от възможно най-евтините. За три месеца е в състояние, в което всеки друг просто би я изхвърлил. В събота и неделя я потегнахме. С 12 метра найлон, въже за простор, тел за окачени тавани, ремонтна лента и свински опашки. Плати ги съпругата ми. И всички, които се бяха случили на палатката, се хванахме и свършихме работата. Дано да издържи следващия дъжд, ако не - пак ще съберем пари и ще я ремонтираме.

Същото е и с балоните - който може купува, после всички ги надуват и се отива на протест. Както виждате, последните 2-3 пъти балони няма. Сещате ли се защо?

Знамената и дръжките за тях, които са всъщност телескопични удължители за боядисване, също някой ги донесе.

Тениските не знам първоначално кой ги дари, но вече който иска сам си ги прави, има го надписа, който иска да си направи и стикер. Ако някой се сети и донесе на палатките и там има, но НЕ се продават и никой не събира дарения.

Идват всякакви хора и даряват кой каквото може: солети, чипс, банички, вода, кафе, чай. Даже донесоха шапки и ръкавички, и за майките, и за децата.

При протеста на „Дондуков“ от съседните кафета носеха чай, разни малки вкусотийки и предоставиха достъп до… ъъъ… да кажем, че чаят трябва да намери естествения си път. При това сами, без никой да ги моли.

Пак казвам - идете и вижте, това не може да се скрие. Вижте как изглежда палатката, как се поддържа чистота, поговорете с хората в съдните кафета, всичко се вижда.

Кой стои зад протеста?

Вижте снимките. За тези три години, и най-вече за последните три месеца, ще видите едни и същи хора. Това са 10-15 майки в София, в другите градове не ги познавам. Всяка от тях излиза с името си, с ясен ФБ профил, и много лесно може да се проследи с кого контактува. Могат да се срещнат и в работните групи.

Стои ли БСП зад протеста?

Ще дам пример: за три месеца в палатката са дошли 8 (ОСЕМ!!!) от 240 народни представители. Палатката е на буквално 10 метра от входа на парламента, всеки минаващ оттам може поне да кимне, ако не чак да иде и да поговори. Статистически погледнато това е по-скоро грешка, отколкото факт.

Много интересна е реакцията на разни ГОЛЕМЦИ, с разпознаваеми отТъВъ-то образи. Бягат като от тежко заразни, за разговор и дума не може да става. Преди да излязат колата спира точно пред входа и почти се телепортират в нея. Не се шегувам.

А това, че на сутринта след изцепката на WC-то някой си позволява да злоупотребява с мъката им и да се снима на техен фон… Това ще си виси на съвестта МУ.

За да е недвусмислено ясно: не, не стои. Както и никоя друга партия, без изключение. Който иска да дойде и да подкрепи, но като личност, индивидуално. Работа има и ще има за всички. Но без партии.

А WC-то?

Ще говоря само и единствено от мое име: за мен такъв изказ е безусловно неприемлив. По принцип, от който и да е човек. В случая обаче става дума за изречено от Вицепремиер. Това е длъжност, намираща се в десетте най-важни за държавата!!! Практически всичко казано от заемащия я е официална държавна позиция. Конкретното име на заемащия я няма абсолютно никакво значение, никакво. Нито от коя политическа формация е. Това е позорящ факт, неизмиваем, не може да има друго последствие от освобождаване на заеманата длъжност поради непригодност за изпълнението на задълженията. Точка!

А конкретния индивид заслужи искреното ми презрение, затова и името му няма да бъде написано тук. Разбрах, че уж се бил извинил, щото така го накарали партньорите. Сутринта отново каза, че не смята казаното за неправилно, за поне десети път оттогава. Както и да се погледне, това не е плод на разбиране, а натиск да се устиска кокала.

Конкретно като личност е показал, че такова е принципното му поведение. Такъв е бил през годините, такъв е и сега. Вероятността да се осъзнае и промени е точно никаква. Няма какво да се отговори, не може да бъде воден спор. За мен не е проблем да формулирам тезата си по разбираем за него начин, но няма да го правя. Такива като него се хранят от скандали и омраза, затова каквато и злост да се изсипе по него ще я възприеме като освежаващ душ.

Но има и друго. Когато премиерът е извън страната, се определя негов заместник да е изпълняващ длъжността премиер. Това се налага от чисто формални задължения: от подписване на бумащина до въпроси от националната сигурност. Практиката е, такъв заместник да е някой от вицепремиерите. Та чисто хипотетично може да се окаже, че и. д. премиер е изтрещял въпросната глупост…

Отивам на протест. Първият ми от 30 години...

onezi maiki3

Има ли политически искания?

Има искания за политики. Това означава, че има искания да се определят принципите, по които действа държавата, а не КОЙ да ги действа тези принципи.

Ще дам пример: това е като разликата между метро (превозно средство) и Метро (търговска верига). Пишат се с едни и същи букви, подредени по един и същи начин, но означават принципно различни неща, нищо че на моменти са близки едно до друго.

За да има политическо искане би трябвало някой да излезе и да каже: „Махнете го тоя министър, щото за нищо не става, ей го нашия, за чудо и приказ е.“ - Да припомня случая, когато министърът на труда си подаде оставката и незабавната реакция на КРЕСЛИВИТЕ майки.

Не се сещам за разговор, при който да не се казва недвусмислено, че се иска промяна на работата, не на работника. Както и допълнението, че всяка промяна води до 3-6 месечно забавяне, докато новият навлезе в работата. Загубеното време води до загубени животи.

Искате ли оставки и нови избори?

Отговорът е същия - НЕ, това води до забавяне, а то е неприемливо. Нови избори означава отлагане с една година. В идеалния случай.

Кой иска избори?

Да погледнем календара: мандата на главния прокурор е седемгодишен, настоящия е избран на 21.12.2012 г., а встъпва в длъжност на 10.01.2013 г. Избира се от Парламента. Айде, сещайте се кой иска да си подчертае цената за гласуването (пак разбираемо като за wc-та).

А ако тоя поговори още един-два дни електоралната му подкрепа ще стане като на Яне Янев, помните ли го?

Да се сещате, защо внезапно взе да се извинява? Даже и без да му искат извинението.

Какво следва?

В момента следва работа на експертно ниво по законите. За нея не мога да кажа нищо, защото тона е професионална материя и може да се коментира само от преки участници.

Защо майките?

Защото на другите не им се получава. Ако им се получаваше сега нямаше да има протести. Те имат всичката необходима информация, експертиза и т.н., но този път решенията ще са техните и нещата ще се подредят. Защото Майките знаят, могат и искат! И така ще бъде!

Кои са майките?

Това са нашите роднини, приятели и близки. Някои имат проблеми в семейството, други имат лични проблеми. А има и такива, които помагат. Всякакви са. Има и юристи, и лекари, и мениджъри, и обикновени работници.

И излизат с имената си, без да се крият зад нищо.

Както сами казват: „Не ни е страх от нищо, няма какво да губим, и нищо няма да ни спре.“

Това са. С едно изключение: не им закачай децата! Ако ще ги обгрижваш - може. Иначе много внимавай! И не се притесняват да го кажат в прав текст на всякакво министерско величие. Без майтап!

А на фона на всичкото, което ги плюе и облива с какво ли не, изглеждат като диамант пред гурел. Те знаят как да ги чистят.

Къде са татковците?

Където им е мястото - подкрепящи майките. Трудно е ги видите, защото майката не оставя детето си на кой да е. Не ги питайте те какво мислят, защото далеч не са толкова мили като майките. Да не се стига до тях.

Естествено, говоря за бащите, не за източниците на генетичен материал.

И накрая:

Защо подкрепям протеста?

Защото това е начина хора да започнат да живеят като хора. При това при ефективно, както за тяхна лична полза, така и за държавата, и като творящи данъкоплатци и като яснота на финансирането.

Защото всеки трябва да получава това, което му е необходимо и ще му е в полза.

Защото ако има регистър, ще се знае кой какъв проблем има, какво НЕ може и какво МОЖЕ (!!!); какви средства се отделят за решаването на проблемите и подпомагането на възможностите; колко са тези като него; какъв е ефектът от изразходването на средствата; и т.н. и т.н.

А тези, които са най-зле ще могат достойно да изживеят дните си, а не да вегетират в агония. Няма да давам примери.

Няма и да споменавам тези, които се молят децата им да напуснат този свят преди тях, защото няма кой друг да се погрижи за тях. Това не е поза за пред камера, където клет родител да пОсне сълза, за да събере умиление. Това е дълбоко изстрадано и осъзнато изказване на отговорен човек, ясно съзнаващ кое как се случва. И при това не един.

Искам много ясно да го кажа: аз не съчувствам, не съизживявам, не съм изпълнен със състрадание към ТЕЗИ родители на ОНЕЗИ деца. Това са моите приятели, имат своите лица и имена, те не са атракцион или нещо за сочене с пръст. Това са МОИТЕ приятели, с ТЕХНИТЕ деца. Аз ги познавам, имаме много общи спомени, децата са ме допуснали до тях да си играем. За това аз заставам С тях, не ДО тях, не ПРЕД, не ЗАД, не където и да е, а заедно с тях, там където те имат нужда и тогава, когато имат нужда. Защото съм видял достатъчно, за да осъзнавам, че не бих могъл даже да подозирам какво изживяват и през какво са минали, минават и ще минат.

Те нямат нужда от съчувствие, състрадание или съжаление. Това са отговорни хора, знаещи, можещи и искащи промяната. Те имат нужда от моята, твоята, нашата подкрепа за да осъществят необходимото. Който може да помогне, другите да не се пречкат.

Затова Мая, Криси, Цеци, Валя, Веси, Вера, Надя и всички останали - не сте сами, заедно сме. Вие си го знаете, но пак да ви го кажа. Който иска да дойде с нас.

Фотограф Татяна Чохаджиева


Препоръчваме ви още:

Система, зачената в грях

И Европа изкрещя

Да не дава Господ!

Последно променена в Сряда, 24 Октомври 2018 17:49
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам