Простете ни… и ни вярвайте!

Написаното от доктор Елисавета Георгиева ме трогна дълбоко. Споделям го с вас с нейно позволение. Надявам се да стигне до много нейни колеги, да ги накара да се замислят, да признаят грешките си, да се извинят за тях, да поемат отговорност. И най-вече да променят системата, която допуска родилки и пациенти да получават унизително и безчовечно отношение

След нескопосаното, несвързано и непрофесионално изказване на директора на сливенската болница по тежкия казус с починалата родилка, обидно не само за обществото, очакващо от нас истинност, обективност и компетентност, но и за мен, като лекар с 38-годишен стаж, реших, че е редно да споделя някои свои нелеки мисли... Редно е да се чуе не само мнението на недотам образовани, безчувствени журналисти, известни блогъри и шеметни рок звезди, обявяващи ни на 100% за убийци и мафия, но и тревожните размисли на един обикновен български лекар.

Иска ми се хората да знаят, че ние, повече от всички, искаме да се знае истината за всеки отделен трагичен случай, защото част от нас умира с всеки от тях, и новите - щастливи и нормални раждания, не запълват пукнатините, оставащи в сърцата ни. Дълбоко вярвам, че болшинството от колегите ми са добри професионалисти и добри хора и нека обърканото ни общество намери сили да покаже, че ни вярва. Когато си се отнесъл грубо, непрофесионално, безчовечно към раждаща жена, ти не само си наранил нея, ти си наранил вярата на хората, достойнството им, и собствената си човешка същност, и това не трябва да се допуска никога!

Професията ни е безкрайно тежка, ние много често сме преуморени, изнервени, ядосани, объркани, невъзпитани или цинични, но не го правим от зла умисъл, убедена съм в това, дължим ви обаче извинение и поклон за търпението.

В момент като днешния най-важна е нашата съпричастност, уважение и разбиране към мъката на опечалените близки.

Не по-малко важно е обаче, да запазим и своето самоуважение и вяра в нашите професионални и човешки знания и умения и собственото си достойнство и преклонение пред нашата велика професия. След нас идват не много, но някои от тях са способни и целеустремени млади хора, които трябва да продължат да вярват, че Акушерството е най-прекрасната част от медицината.

Аз лично, благодаря на всички свои пациенти, които са ми повярвали и вярват, и на тези, които съм разочаровала или наранила, защото сърцето, умът и ръцете ми са били винаги с тях. Благодаря на своите учители, защото Акушерството е изкуство, емоция, тежък, включително и физически труд, и безкрайно себеотдаване - проф. Пиперков, спасил майка ми, доц. Грозданов и Порязов, помогнали за децата ми, доц. Йорданов и проф. А. Димитров - истински корифеи в Родилна зала, прекрасните лекари на Пазарджик - д-р Михайлов, Младенов, Бейков, Георгиев, Антонов, Тошкова, чиито живот и работа са били истинският университет за мен, на акушерките Михова, Даданска, Гогосова, Килова, научили ме на "живото" акушерство, на толкова много свои колеги, акушерки и санитарки...

Благодаря на децата си, че заспиваха без мен и още ме обичат, и на съпруга ми, че ме търпи толкова години, в които празниците са били обикновени делници и денонощна работа.

Ами, казах го... Още много има... Но все отнякъде трябваше да почна...

Простете ни...

И ни вярвайте!


Препоръчваме ви още:

Родилно отделение, сектор Наказателна медицина

Родилките разказват...

Докторе, благодаря

 

Последно променена в Вторник, 21 Август 2018 15:17
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам