Ти не си от дом

Първото нещо, което исках да стана като порасна, е „продавач в плод-зеленчук". Винаги гледах опиянено леличките как слагат картофи, домати, краставици в онези алуминиеви купи на кантарите и връткаха ръчката нагоре-надолу. Следващият ми спомен за „какво искам да правя като порасна" е от предпубертетските ми години и е свързан с предаване по един от двата канала на телевизията, в което се разискваше темата за навършилите пълнолетие деца от домовете за сираци. По-късно разбрах, че в тези домове не растат само сираци, а и деца с живи биологични родители, но без родителска грижа.
 
Не помня дума по дума предаването, естествено, но това, което и днес си спомням, е усещането ми, след като то свърши. Това, което разбрах на финала и което не е никаква изненада е, че децата след навършване на 18 г. остават на произвола на съдбата. И на силите и уменията си. Разказаха за няколко деца и съдбите им. Щастлива развръзка имаше само при тези, на които има кой да подаде ръка. Много ме развълнува едно време това предаване, много мислех по въпроса и един ден в едно списание на няколко страници срещнах разгърната историята на жена, която приютява в дома си деца „завършили“ в домове. В този ден реших да направя като нея някога, когато имам къща.

Когато си дете, естествено, всичко е лесно и постижимо.

Вече съм далеч от детството и от времето на двата канала по телевизията. Сега има много канали, много предавания и разследвания по темата с децата, лишени от родителски грижи. Има приемна грижа и свързаните с нея размисли и страсти. Попаднах скоро на предаване, темата на което беше неправомерно поведение от страна на млад мъж, чийто живот е минал по домове за сираци. Наистина не помня какво точно беше извършил този човек – някакво дребно до средно хулиганство или измами. Обаче свидетелите, участващи в историята, както и хората от екипа на предаването, няколко пъти натъртиха, че това същество е „от дом”, „той е от домове”, „ми те от домовете, дето са такива....”.

Ми не, не са от домове. От майка са!
Както и вие сте от майките си! И акцентът и обидното отношение не трябва да са върху тия деца и възрастни, които са расли в подобни заведения, а върху майките им. Върху майките им, върху социалната политика, върху злоупотребяващите с длъжността си социални работници и възпитатели впоследствие. Само не и върху децата. Защото проблемите с децата, лишени от родителска грижа в или извън регистъра за осиновяване, не са проблеми на самите деца. Но децата стават проблем след години, когато всички очакваме от тях да се впишат някакси в обществото, да работят, да се грижат за себе си. А гледаме на тях като на някаква си там прослойка, подхвърляме им някакви дарения и ги научаваме, че на тях им се дава всичко, защото си нямат никого. И изведнъж ги изритват навън, за да се оправят сами, пак нямайки си никого. Това са поколенията сираци след 90-те. Имат още бая време на тоя свят, в тая държава...

 
Знам, че сега има приемна грижа (пак до навършване на пълнолетие). Знам, че не всички са „такива”, че има изключения. Знам, че има приемни родители, които осиновяват, и които помагат на питомците си след навършване на пълнолетие, но това далеч не са всички. И като чуя: „Те не стават за нищо, те си мислят, че някой им е длъжен...” откачам. Откъде се предполага да се научат тези деца да ценят, да уважават, да се стараят, да постигат? Откъде се предполага да им дойде идеята, че не всеки им е длъжен? Каквото се сее в душите и ценностите на тези деца, това се и жъне години наред! Всички имат нужда от внимание и изграждане, не само от задоволяване на физически потребности... Промени и мисъл трябват из основи. И на майките.

Автор: Зелено Прасе С Маргаритка


Вижте още: 

Майките, които убиват

Осиновяването - непопълнената графа в българската душевност 

За да няма деца "от дом"

Народ от високи хора

Последно променена в Вторник, 03 Октомври 2017 23:15
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам