logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Една седмица карантина и никога нищо няма да бъде същото! С Росица няма да се развеждаме, а направо сме си уговорили дата за дуел. Поизчерпал съм се откъм идеи за наказания на децата и затова търпеливо сглобявам метални клетки и пробвам здравината на веригите. От три дена гледат постоянно телевизия и поне не се бият, макар че вече не си помнят имената и вият срещу луната. Ядем предимно леща. Росито много обича да ни готви червена леща, щото била полезна, но на петия ден и на нея й писна и боядиса зрънце по зрънце лещата в кафяво. С боичките да децата! Два килограма!!! Нещо трябва да се направи, защото семействата не са проектирани да прекарват толкова време заедно. Хората имат нужда от пространство, от усамотение и от личен ареал, който да е свещен. Сега отвсякъде се чуват дрелки, удари с чук и пискливи женски гласове даващи инструкции. От два часа стоя в банята и се наслаждавам на временен покой. Казал съм, че трябва да фугирам единия ъгъл, защото избива влага в хола на съседа, а той казал на жена си, че трябва да сменя тапетите, щото мухлясвали и от два часа ръчка едната стена със шпатула. Ако глупакът беше уцелил и правилната стая, никога нямаше да ни хванат!

Друг съсед казал на жена си, че ще слага външна изолация на апартамента и всеки ден виси с въжета на 11-я етаж от 8:30 до 17:00 и се прави, че работи. Дресирал един гларус да му носи бира и цигари от магазина, но вече трети ден нямало тоалетна хартия и никой не смее да си паркира колата отдолу.

Решавам да предприема спешни мерки и свиквам събрание на блока на детската площадка отпред.

Нашият блок е около 800 човека, така че ни е нужно известно време да се съберем. Първи пристигат пияниците, които пият всяка вечер долу на пейките пред входа. Всъщност, когато се вглеждам по-внимателно, разбирам, че те изобщо не са се прибирали от два дена. Хилят се самодоволно и оглеждат всички надменно, защото алкохолът убива ли вирусът?! Убива го! Ние консумираме ли алкохол?! Постоянно! Значи сме безсмъртни!

Втори идват семействата с деца. Плъзне ли грип, всички приятелски връзки между семействата се изпаряват и никакви сантименти не важат ако детето ви кихне или има сопол! Няма значение дали вечеряте всяка нощ заедно, давали сте си пари назаем или сте си подарявали бъбрек! Щом нечие дете кихне, дипломатическите отношения се обтягат или директно се късат. Общувате по строго установен етикет, чиято първа точка е да спазвате дистанция от минимум пет метра. Оттам държите под око сополивото им лапе, щото може да се отскубне и да хукне да прегръща вашите, а после ще се сърдят и ще задават въпроси като: Трябваше ли да ни риташ детето така? Защо качи децата ви на дървото? Ти детето ми с паве ли го улучи?

Трети идват бабите, които стоят пред входа и са като централната нервна система на блока. Не се шегувам, те наистина знаят всичко! Знаят кой номер обувки носят децата ми (аз знам, че едното е 28-и, но не помня кое!), кой с кого спи или кой с кого не спи, или кой с кого иска/не иска да спи и кой с кого трябва да спи. Знаят от какво са болни всички в блока или от какво предстои да се разболеят, кой са го уволнили, кой продава апартамент, защо го продава този апартамент, какво ще прави с парите от този апартамент. Те знаят неща за вас, които вие сте забравили или никога не сте знаели! Разбира се, лесно ги разпознаваме, защото са със зелени маскировъчни мушами и противогази. И забрадки! Така поне ги различаваме.

Качвам се на една люлка и откривам събранието с реч:
- Скъпи съседи, трябва да вземем решение за бъдещето на блока, защото така не може да продължава!
Пияниците вдигат наздравица и дюдюкат:
- А, добре сме си ние! Вие да му мислите!
- Момчета, не всички сме пиянде...ъъъъ, обичаме алкохол! - бурен смях откъм периметъра на съпругата ми и други хора, които ме познават добре.
Прочиствам си гърлото с респектиращо покашляне (две мушами се дърпат назад) и продължавам:
- Вижте сега, всички сме заедно в кюпа. Трябва да вземем решение, защото тази карантина ще ни унищожи. Заради това стоене вкъщи, започват да се проявяват най-лошите черти на характера ни и се опасявам, че…
- Топалови от 7-ми вход не си стоят вкъщи! - една зелена мушама със забрадка на червени цветя вдига ръка.
- И Горанови от 2-ри вход излизат! Онази вечер даже се прибраха към 11 и бяха на рожден ден на племенника си в Меден Рудник, но той не им хареса подаръка и затова Горанов спа на дивана! - втора мушама взе думата.
- А Петкови от 5-и…
Реших да ги прекъсна, че взех да се чувствам като Сталин на оперативка с КГБ:
- Айде сега да не се занимаваме с глупости и да вземем да се разберем. Имаме два избора и трябва да решим какво да правим. Или продължаваме карантината (и се избиваме след една седмица!) или прекратяваме карантината!

Оглеждам всички, за да видя ефекта от предложението ми. Пиянките пак вдигат наздравица, вадят салам и се събличат по къс ръкав. На пет мушами им се запотяват противогазите от възмущение и се кръстят. Палазови искат Микаела да отиде в тях, за да си играят с Кристин, но Росито настоява първо за пълна кръвна картина, снимка на белия дроб и скенер на всеки от техния етаж.
Убеден съм, че ако хората се обединим, всичко ще се оправи. Мисля си, че човечеството винаги се е разделяло по един основен признак: има хора, на които им се живее и такива, на които не особено. Ако се разберем и вземем едно общо решение за всички, нещата ще се подредят и ще продължим напред. Или няма да продължим!
В този момент мощен басов рев разтриса площадката от най-задните редове:
- Ти кога се върна от Холандия, бе?!
Да дружиш с Владо Палазов е като да пуснеш санбернара на приятелите ти у вас. Знаеш, че не ти мисли лошото, но понеже е деликатен и тактичен колкото 20-килограмов чук, рано или късно ще разруши всичко, което ти е скъпо.
Около мен започва да се образува ясно изразен периметър и усещам стотици подозрителни погледи. Така изглежда метеорит, когато падне насред гора. Единият от пиянките се смества по-близо до друг, за да ми освободи място и с поглед ме кани при тях. Хубави хора, трябва да ги наричам с по-приятни имена. Пиянки звучи грубо, от днес ще им викам мускетари. Хем не изоставят свой в беда, хем гледам, че пият мускатова ракия.
- Хора, успокойте се! Нека гласуваме и да решим какво ще правим!
Бабите и пияниците гласуваха за карантината, а семействата с деца се скараха заради сопола на Боримир, който се оказа гурел (наложи се да го оближа, за да ми повярват!). Бабите гласуваха "за", защото карантината придаваше още по-шпионска обстановка на блока и това ги въодушевяваше и подмладяваше. Пияниците харесваха карантината, защото държеше съпругите на разстояние, макар че след едноседмичния запой дори и мухите подържаха дистанция.
Идва края на света и той няма да е причинен от някой вирус, а от нас самите. Свърши се с цивилизацията и установения ред, а ние се връщаме към закона на джунглата. Dog Eat Dog, pendejos! Усещам как се заглеждам в Палазов и почвам да смятам. 204 см., 135 кг. от които поне по 10 кила рибица, 20 кила джолани и 100 грама мозък (паниран и с лимон!). Това, което вчера бе наш кошмар, днес се превръща в наше ежедневие!

П.П Това не се случи наистина, а е сън ( с изключение на дуела, който тържествено е насрочен за 6 май!), въпреки че вероятно би могло лесно да се превърне в реалност. Пожелавам на всички, които имат съвест и преминат през този миниапокалипсис, да не се срамуват, когато всичко свърши и се погледнат в огледалото! А останалите, които с държанието си доказаха, че сме надценили сериозно количеството морал в обществото ни, няма смисъл да бъдат поучавани или обвинявани. Не знам дали наистина го осъзнавате или просто си търсите някой, който да обвинявате и псувате, но разберете (или недейте, все тая!) - няма смисъл!

Още от Татко Калоян: 

За бабите с любов

"Понякога е полезно да поскучаеш - скуката те прави много креативен" каза снаха ми по повод новата им игра с Боби - да рисуват с тебешир по кухненския плот.

Няколко полезни съвета за извънредното положение, предоставени от вас.

Моите 5 точки за по-щастливи деца и родители - как Христина Машкова, многодетна майка и учителка се справя с извънредната ситуация

Минимум 14 дни с децата вкъщи! Минимум! С едното, двете, трите или повече деца накуп, заедно, затворени, без социални контакти и (почти) ненапускащи дома. 

Дали не звучи плашещо, стресиращо, спиращо дъха и причиняващо топли вълни. Междувременно единият или и двамата родители се налага да продължат да работят  - онлайн или при някаква минимална част от обществото - в офиса. 

Найс, а?

“И какво правим сега?”. Точно това ме попита полицаят, широко отворил очи като видя, че шофирам с изтекла преди месеци шофьорска книжка (не беше нарочно, наистина не съм видяла и с трите породени деца срокът на шофьорската книжка е едно от последните неща, които проверявам, а и тогава не шофирах активно). 

Ами...какво правим - адаптираме се! (и полицаят се адаптира -  многодетна майка с дете в колата... един от редките случаи в които многото деца помагат...).

Ежедневно прекарвам много време с деца между 2 и 6 години. Смея да твърдя, че се разбираме повече от добре, смеем се, танцуваме, учим, забавляваме се, плачем, падаме, ставаме, бършем сополи, решаваме конфликти (те сами де, аз се намесвам само ако стане напечено). И да ви кажа хич не е трудно, даже е супер забавно и ще ми липсва докато отново не сме заедно.

ОБАЧЕ! Мисълта за моите три хуни, вкъщи, заедно - на 7, 9 и 12 години. Ама вие знаете ли колко ядат? Не, не знаете?! А вие знаете ли аз колко мога да готвя?! Добре, че е симпатичната леля/баба от долния етаж, благодарение на която съм на път да стана царица на пилешката супа, боба, млякото с ориз, грис, мусака, млечна и класическа баница. Добре че е и мъжът ми, който се включва със салати, месо от не знам си какви ферми и рецепти. Мило, <3.

Добре, искаме не искаме, ще ги изхраним. С предварително планиране, обсъждане, изготвяне на менюто и реализирането, защото иначе…. Знаете ли какво е да са гладни?! Дори само единият от тях?! Дори само сладкото момиченце, което винаги се усмихва и е в добро настроение. Вярвайте ми, малко след първия огладнял и на петимата хич не ни е смешно. 

Та... Правило N1 - по време на епидемия (и не само)  задължително трябва да има приготвена храна! По възможност пет пъти на ден - три основни и две междинни хранения. 

В идеалния случай те участват в избора, приготвянето й, а след това отсервирането и почистването на масата и съдовете. 

2. Забавляваме се. Нищо не е по-силно по време на криза от смеха, усещането за заедност, за лекота, за свързаност, за любов. Как точно се забавляваме ли? Може би ще напиша подробно отделен пост. Накратко - нищо по-специално от танци, музика, борд геймс, природа, спорт.

3. Предвидимост - Когато децата ходят на училище или на детска градина те имат свой изграден режим - според възрастта би трябвало да се ориентират кой ден сме, кой ден кой ги води, кой ги взима, какво ги чака на съответното място, имат ли след това допълнителни дейности. От утре това ще се промени, постепенно ще започнат да разбират, че след уикенда мама и татко не са на работа, а те не са на градина/училище. На тази ситуация ще реагират различно. Би било добре да ги подготвим от предишния ден или от съответната сутрин какво ще се случва през деня. Какво ще прави и се очаква от съответния член на семейството. Кой къде ще работи, ако има ученици и се налага да работят през компютър. Какво ще правят майката и бащата? Ще работят ли от вкъщи, какво точно значи това, трябва ли децата да са тихи или да спазват определени правила? Така например нашите деца знаят, че баща им често има конферентни разговори и тогава те не трябва да са в стаята или трябва да са абсолютно тихи. Убедена съм, че ако на децата им се обясни адекватно и отговорно и им се гласува доверие, те ще съдействат. 

4. Традиции и ритуали. Между 15 и 16 ч. всички четем книга. Събота през деня сме сред природата, а вечерта гледаме Съни бийч. Неделя хапваме палачинки,  после се разпределяме и всички почистваме дома. Предстои заедно да доизмислим “специалните” събития за всеки ден от “работната” седмицата и така децата ще имат повече яснота, предвидимост и сигурност.

5. Лично време и пространство без деца.

Стабилността и състоянието на цялото семейство зависи изцяло от това на родителите. Няма как децата да са добре, ако ние родителите не сме добре, спокойни и отпочинали. А за да се случи това със зъби и нокти трябва да пазим личното си време и пространство. Уикендът децата не ни будят сутрин преди еди колко си часа, стриктно лягане в 21 или 21.30 ч. със съответните ритуали, твърдо не влизат в нашата стая между 2 и 4 ч.  следобед (това ще видим как ще работи през седмицата). Стараем се да ни виждат как излизаме само двамата на театър, ресторант. Не се случва често, не се и очертава да се случи скоро, но особено докато ще сме толкова време заедно с децата, още по-важно е да имаме някакво (поне минимално) време и без тях.  

Пожелавам здраве, спокойствие и незабравими моменти с децата, напук на всичко! 

Идея за домашна игра, лесно осъществима с хартиено тиксо, за която благодарим на Мартина Манева!

89260854 924288327990864 4416164916541521920 n

А това са съветите на училищния психолог, които ни предостави Крис Ка.

Подхождайки внимателно, е нужно да обясним на децата каква точно е ситуацията. Децата имат богато въображение и могат да си представят неща, които не отговарят на истиността на това, което ни се случва. Не бива да се крие информация, но я поднесете търпеливо. Изключително важно е да си направите програма за всеки ден и да я следвате.

Децата трябва да поддържат нормалният си ритъм. В тази ситуация рутината е от голямо значение. Трябва да поддържате към нормалният начин на детето, за да е правилно развитието му и да приема без излишни драми оставането в къщи.

Навийте си часовник за събуждане на детето, като при нормални делнични дни.

Оправяне на легло, лична хигиена и нормални дрешки (мотаенето по пижама не е желателно).

Закуска. Децата винаги могат да се включат в приготвянето ѝ.

Уроци. Учителите ще дадат инструкции и детето трябва да ги следва.

Време за игра. Време, в което детето да почувства свобода.

Игри с възрастни. Може да са настолни игри, нещо което да сътворите заедно.

Вашето време с детето. Физически упражнения. Скачайте, ритайте топка в хола, направете си състезание в коридора.

Време за обяд. Следобедна закуска. Вечеря. Всичко това в установените ви рутинни часове. Душ и в леглото.

Детето трябва да осъзнае, че с оставането в къщи помага на цялата ни общност. Детето трябва да се почувства значимо в цялата тази бъркотия. Да работим в екип. Въпреки че сме разделени с близки и приятели, има хиляди начини да общуваме с тях.

Позволявайте на детето да говори с приятели. Фейсбук, уатсап, скайп - всички социални мрежи помагат.

И още нещо, всички заедно ще се справим!

Повече по темата как да говорим с децата за коронавирус прочетете тук.

Автор: Мария Пеева

Престъпниците не пропуснаха да се възползват от ситуацията с коронавирус и веднага разработиха нови схеми за измама. Препоръчвам ви да предупредите възрастните си близки, които отново са най-потърпевши.

В Турция медиите съобщиха за случаи на лица, които се представят за лекари или полицаи, облечени са с униформи и обикалят домовете, уж за да направят бързи тестове за коронавирус. Възрастните хора изпадат в паника и ги пускат, а те ги обират. За да предотврати обирите турското министерство на здравеопазването предупреди гражданите, че тестове се правят само след предварително уведомяване от съответните органи и хората не бива да допускат в домовете си лица дошли за тестове, без предварително обаждане от специална телефонната линия, която е обявена.

В западните държави пък официалните органи предупреждават за друга схема - за източване на данни и финансова информация. “Телеграф” съобщи, че престъпниците се представят за банкови, полицейски и здравни служители по телефона или електронната поща и предлагат медицински съвети, възможности за инвестиция или безопасен трансфер на средства по време на коронавирус кризата. Неподозиращите жертви, вече достатъчно обезпокоени от ситуацията, предоставят финансови данни или отварят линкове с опасни вируси.

Най-вероятно и старата, добре позната у нас схема с изнудването на пари за “катастрофирал” близък скоро ще се осъвремени и измамниците ще започнат да се представят за лекари и да искат пари за лечение на роднини в болницата. Нека напомним на родителите си да внимават на кого вярват и да не се връзват на подобни схеми, а да звънят на 112.

Вижте още:

Онлайн занимания по време на карантина

Не е страх, отговорност е

Как да говорим с децата за коронавирус

Автор: Яна Пеева

Повтаряме си как можем да спасим света от комфорта на дома си, преобразуваме пространствата вкъщи в офиси, обясняваме на децата си как е важно да ограничим контактите, да мием ръцете си още по-често, да не играем на площадките. Говорим си с приятели по телефона и си пращаме смешни картинки по фейсбук, питаме се по няколко пъти на ден дали сме добре, дали понасяме добре изолацията…

Накратко - в извънредно положение сме.

И въпреки че не е никак приятно и не е ясно кога ще свърши и какво още ще се случи, има нещо, за което можем да сме благодарни. Интернетът. Интернетът, който ни позволява да се свързваме с близките си, благодарение, на който можем да се снабдим с някои от книгите, които все си обещаваме, че ще прочетем, но до които не успяваме да стигнем в забързаното ежедневие. Интернетът, който позволява на децата ни да продължат да учат, a на някои от нас да продължат да работят. Интернетът, който ни свързва със света в момент, в който е най-добре да сме отделени от него. 

Събрахме на едно място някои онлайн събития, които да разгледате с децата и семействата си, когато се изчерпате откъм интересни дейности, които можете да вършите в хола, на терасата и на двора.

За най-малките:

Fox Book Cafе пренасят четенията си за най-малките в онлайн пространството. На 18-и март, сряда, от 10:30 до 11:15 ще се проведе интерактивно четене, водено от Деси. Цената е 10лв за дете+родител, а повече информация можете да видите тук.

Издателство “Рибка” ще представят новата си книга за любимата на децата Ванилия в събота, 21-и март, от 11:00ч. Следете събитието за повече информация.

Онлайн уроци:

Уча.се - платформата е с безплатен достъп до 29-и март. Ето и официалното им съобщение: “Ние от Уча.се правим сайта безплатен за всички до края на грипната ваканция – 29 март. През последната седмица работихме безсънно, за да подготвим сайта и сървърите. Сега всеки човек има безплатно всички над 16 000 видео урока и теста по всички предмети от 1. до 12. клас, даже и за 4. група за децата от предучилищна възраст. Видео уроците и тестовете са изцяло съобразени с официалната учебна програма и дори с точния учебник, по който учениците учат и учителите преподават. Нищо допълнително не се изисква да правите – просто влезте в профила си в Уча.се. Ако нямате профил, регистрирайте се и сте готови – отнема 30 секунди. Нещо много важно – изключително сме благодарни на всички прекрасни хора, които в момента имат активен абонамент. За да сме коректни към вас и да покажем огромната си благодарност, вече заредихме 14 дни, колкото е този безплатен период, към активния ви абонамент. Така няма да ощетим точно вас, които през годините показахте колко много ни подкрепяте. 

Имаме и една молба към всички хора – нашите собствени сили стигат до 29-и. След това трябва да възстановим модела с абонаментите, за да може да продължим да съществуваме и нашият екип от над 150 души да дава все повече стойност за всички вас. Моля ви, след 29-и не ни псувайте, че сме лоши хора, които искат само пари. Всичко правим за вас.

Нека сега се постараем Уча.се да достигне до всички ученици, учители, родители, директори, за да може максимално да помогнем.”

СофтУни предоставят безплатен достъп до някои от най-желаните им обучения, нужна ви е единствено безплатна регистрация в сайта им.

И за по-големите:

Дигиталната концертна зала на Берлинската филхармония е отворена и безплатна за всички до 31-и март. Трябва само да се регистрирате в сайта им тук

Wiener Staatsoper, Виенската опера - можете да получите достъп до безплатно онлайн съдържание тук.

Театър “Възраждане” постави на живо представлението “Ало, Ало!” От Джеръми Лойд и Дейвид Крофт. Може да го гледате безплатно тук, а тук можете да подкрепите театъра, като си купите “билет”. 

Постановката “Три сестри” на А. П. Чехов, с режисьор Крикор Азарян, от Младежки театър “Николай Бинев”. Двете части ще са активни до 14:00 на 17-и март.

За здрав дух в здраво тяло:

Йога Вайб София - Безплатно онлайн студио с видеоклипове в Youtube. Клиповете ще са активни за определено време, следете страницата им за повече информация.

FitBabyHotMama ни предлагат онлайн клас по ресторативно движение във фейсбук, на 17-и март от 14:00. Следете страницата им за повече информация.

За да преборим скуката:

Издателство НИКЕ ни подаряват сборника "Убий мухата" - любими техни разкази на Йордан Радичков, които да ни помогнат да останем ведри и усмихнати. Можете да го изтеглите безплатно от тук.

Онлайн музеи:

Лувъра - Можете да разгледате част от музея-галерия-дворец тук.

Metropolitan Museum of Art (The Met) - Можете да разгледате част от изложбите на един от най-големите музеи за изящно изкуство тук

Музеят на Ватикана - тук можете да разгледате част от музеите на Ватикана.

Google Art Project предлага онлайн разходки из повече от 60 галерии и музеи из целия свят. Можете да си изберете какво да разгледате тук.

 С радост ще допълваме списъка с още дейности, които намираме из интернет, а вие можете да споделите ваши идеи в коментари.

Ето и полезна статия със стихове и песнични за най-малките, а тук можете да видите чудесни идеи за забавни игри у дома.

Обновена на 19.03.2020: СЗО публикуваха на страницата си следния отговор на въпроса дали ибупрофен може да влоши състоянието при коронавирус: "Понастоящем, с информацията, с която разполага, СЗО не препоръчва да не се използва ибупрофен." Продължавам да следя темата.

90474619 2993741387337891 1559486905597296640 o

 

Противовъзпалителните медикаменти могат да влошат Covid-19, предупреди The Guardian! Френски министър посъветва пациентите да приемат парацетамол вместо ибупрофен или кортизон.

Здравният министър на Франция Оливие Веран, който е квалифициран лекар и невролог, пусна в Туитър следното:

“Приемът на противовъзпалителни медикаменти (ибупрофен, кортизон) може да влоши инфекцията. При температура вземете парацетамол. Ако вече взимате противовъзпалителни лекарства, поискайте съвет от лекаря си.”

Screen Shot 2020 03 15 at 11.12.20

Здравните власти на Франция посочиха, че противовъзпалителните лекарства са рисковани за хората с инфекциозни заболявания, защото намаляват реакцията на имунната система.

На пациентите се препоръчва при нужда да използват парацетамол, защото “ще намали температурата без да противодейства на възпалението”.

Напомняме и симптомите на коронавирус:

Температура

Кашлица

Затруднено дишане.

Хремата и кихането не са симптом на коронавирус.

Пред бТВ общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова заяви следното:

„Могат да възникнат като усложнения нетипични пневмонии, които се развиват по по-специфичен начин. Но там няма храчки за разлика от пациентите, които развиват бактериални пневмонии. При тях кашлицата е суха. Усещането за невъзможност да си поемете въздух. За недостиг на кислород“,

Усетим ли тези признаци, специалистите съветват да потърсим личния си лекар, но първо по телефона.

„Не панически да се качим на първото превозно средство, да влезем в коридора, да постоим два часа. Да окашляваме всички около нас. Как ще издирим всички, които са се намирали в този момент в коридора?“, обяснява д-р Николова.

Пазете се и бъдете здрави!

Още по темата: 

Как да говорим с децата за коронавирус

Автор: Мария Пеева

Преди няколко години случайно попаднах на филма “Трябва да поговорим за Кевин”. По онова време вече имах две деца и бебе на път и може би затова се почувствах като залята с кофа студена вода. Случвало ли ви се е да изпитате неистов ужас при мисълта, че невъзможното, което винаги сте отхвърляли като нещо, което се случва само на лошите хора, всъщност не е чак толкова немислимо? Че там някъде има и добри, съвсем нормални майки, които...

Но не, ще се постарая да не издавам много от сюжета, за да не ви отнема удоволствието (или ужаса) да го разкриете сами. Ще кажа само, че веднага след филма побързах да си намеря и книгата. Търсех отговори, които филмът не ми даде. Бях сигурна, че ще ги открия там. Намерих я само на английски и я изгълтах за часове. Отговори все още нямах, но въпросите станаха още повече. По тази причина прекарах дни наред в издирване и проучване на десетки истории, подобни на тази на Кевин. Някои от тях споменати и в книгата.

Подобни сюжети заслужават повече от един прочит, дори повече от два. Тези дни най-после книгата излезе на български и побързах да я прочета отново. (Великолепен превод, държа да отбележа това, защото знам колко рядко някой обръща внимание на приноса на преводача, а неговата работа може да съсипе един роман или да го превърне в местен бестселър). Защо за трети път? Защото тя не е просто поредният много добър трилър, нито е само разтърсваща психологическа драма или сагата на едно щастливо и богато семейство, в което също плачат. Много повече е. Това е сбъднатият страх и най-голям провал на всяка майка.

Да родиш и да отгледаш убиец. 

Отговорите, които открих, останаха все така малко на брой, но за сметка на това трудни и болезнени. А въпросите ми станаха все повече.

Майчината обич ли прави децата добри хора?

Дали човек се ражда зъл, или липсата на обич го прави такъв?

Може ли обществото да приобщи социопата, има ли механизъм за това?

Може ли добронамереността да предотврати злото или напротив, само го провокира и изостря?

Способно ли е изобщо обществото да ни предпази? Да спаси децата ни?

Склонни ли сме да затваряме очите си за грешките на децата?

А за грешките на любимите ни хора?

Откъс:

Кевин беше (и си остава) загадка за мен. Ти самият някога си бил момченце, затова нехайно допускаше, че си преживял същото и няма какво да откриеш. Явно двамата с теб се различавахме дълбоко, колкото е дълбока човешката природа. За теб детето беше непълноценно същество, по-проста форма на живот, която пред очите ни се развива към зрялост. Само че в мига, в който го поех в обятията си, аз усетих, че Кевин Хачатурян си съществува отдавна, че има пространен и променлив вътрешен живот, чиято изтънченост и наситеност всъщност щеше да отслабва с възрастта. И най-вече ми се струваше, че той се крие от мен, а ти имаше усещането за весел и непринуден достъп... 

Има ли прошка за майката, която не обича детето си?

Дали тази липса на обич е случайна? Дали някаква дълбока интуиция не я кара да го отхвърли? 

Може ли да се живее с такава вина? 

Може ли тя да бъде изкупена?

74667929 155048539229695 5718685247374098432 o 1

 

Откъсите, които ви подбрах, не могат да предадат достатъчно добре атмосферата на това повествование, което напук на зловещия сюжет, се разгъва плавно и толкова приятно за четене. Усещането е, че неусетно пропадаш в бездната, заедно с едно семейство, което има всички предпоставки да бъде щастливо и доволно от живота, но вместо това затъва все по-дълбоко и дълбоко. И през цялото време се молиш любовта да ги спаси, а точно любовта е тази, която ги обезсилва и тегли към пропастта. И докато в началото обвинявах тази майка, с всяка следваща страница, с всяко ново писмо, все повече и повече успявах да погледна през нейните очи и да почувствам болката й, обречеността й, безизходицата, изказана без гняв и привидно дори без емоция, някак през стиснати в горчива усмивка устни, което прави емоцията още по-силна. 

Майката на опозорения Кевин Хачатурян, ето това съм аз, а самоличността ми е поредната дребна победа на нашия син... майка на детето, което всички обичат да мразят. Дълбокото ми лично възмущение обаче е от факта, че собственият ми син ми отне онова, което представлявах преди. През първата половина от живота си бях собствено творение. След мрачното и затворено детство се бях превърнала в жизнерадостен и общителен възрастен човек, който ползваше една дузина чужди езици и беше способен да се ориентира прекрасно по непознатите улици на някой чужд град. Усещането, че си свое собствено творение, е съвсем американско, би побързал да изтъкнеш ти. Сега гледната ми точка е европейска – аз съм съставена от историите на други хора, същество, предопределено от обстоятелствата. Кевин е този, който се нагърби с агресивната и оптимистична задача на всеки янки и създаде сам себе си. 

Никога няма да забравя тази книга. Връщам се към нея в мислите си всеки път, когато прочета за поредното престъпление, побой, убийство, което е дело на млад човек, на дете. Питам се има ли там, зад злодея някоя майка? Какво мисли тя, какво изпитва? Дали се обвинява?

Как бих се чувствала аз на нейно място?

Мисля, че всяка майка трябва да прочете тази книга. Също и всеки баща.

А после да поговорят за Кевин. 

Вижте още: Какво ще четем през лятото

Автор: Dicke Bertha

Не е страх, отговорност е.
От вчера уроците на част от италианските ученици включая и моите деца се провеждат в скайп. Пълен учебен ден в конферентна връзка.
От снощи цяла Италия е поставена в zona rossa. Или карантина за цялата държава.
От днес в магазини, табакерии, аптеки, маркети се пропускат по двама, до четирима човека. В "Бърза помощ" се влиза с номера. Останалите чакат отвън. Обслужващият персонал е с маски. Капучино се пие за определено време и от разстояние. Свободата е ограничена. А "Ограничена свобода" не съществува, като понятие. Икономиката е в критично състояние. Улиците са полупразни. Карабинерите сноват от време от време, като че сме в Северна Корея. Имаш право да ходиш на работа, на пазр и вкъщи. “Смелчаци”за бар също се намират. Опашките пред магазините напомнят за онези тъмни времена на диктатура, каквато си заслужихме, защото бяхме смели и не съумяхме да жертваме моловете в името на нашата и общата безопасност. В името на Свободата.

Не опазихме свободата. И не се самоограничихме за малко. Италианците не съумяха. До вчера ги гонеха по летищата с белезници. Тъпкаха се в последните влакове, като сардини. До преди две седмици правеха карнавали и модни ревюта, а всички останали ограничаваха граници. Не се спряха. Не се спряха дори когато Ломбардия пламна. Нито за малко не направиха жертва с разходката до мола и намаленията. Нито за миг не останаха у дома си. Защото “болестта поваля слабите, ние допринасяме за икономиката и сме в цветущо здраве” Казваха го така, сякаш нямаха възрастни роднини и съседи, които да предпазят. Затваряха се театри, училища и библиотеки. Дискотеки, барове, ресторанти и молове обаче поемаха колото се може повече с невероятни оферти. И ето! Всичко се преобърна за по-малко от 12 часа. Италия е под карантина, не заради китайците, които изолираха и плюеха преди седмица, а заради самите себе си. Заради алчност, самоувереност и глупост. Италия е най-недисциплинираната и самонадеяна нация. Казвам го, като многогодишен емигрант, познавайки всяка част от безотговорния им манталитет. Успокоява ме фактът, че здравната им система е окей и ще се справят, ще се справим. Ще се справим!

Аз избрах да остана вкъщи.
#Iorestoacasa 

Бел.ред. Мога да добавя само, че се надявам ние, българите, да проявим повече отговорност и да се самоограничим, за да не се стигне до такива мерки. Положението е сериозно. Нека се шегуваме, няма лошо. Но също както се шегуваме, нека спазваме и превантивните мерки.

Да намалим до минимум социалните контакти.

Да излизаме до магазина, аптеката само при необходимост.

Да не се ръкуваме.

Да спазваме дистанция от метър.

Фирмите, които имат възможност за "хоум офис", да я използват.

Да се огледаме за възрастни хора, на които да напазаруваме и да им оставим покупките пред вратата.

Да ограничим посещенията при лекар само до спешни случаи.

Да избягваме градския транспорт, ако ни е възможно.

За хигиената вече е ясно.

Осъзнавам, че това е ужасен удар по бизнеса. Но може да е още по-страшно.

Това е "Писмото от зоната", което написа Деси Михайлова още в началото на епидемията в Италия.

Напомням ви тази статия - как да се подготвим за карантина, може би ще ви е полезна. Препоръчвам ви и Как да говорим с децата си за коронавируса.

Автор: Яна Пеева

Темата на тази седмица ми беше изключително интересна от изследователска гледна точка. В първия момент, когато видях "фермeнтиране", доста се стреснах. Теоретично знам кои храни са продукт на ферментация, както и какво е ферментация, но до този момент никога не се бях замисляла да приготвя нещо такова вкъщи. Дори киселото зеле на баба само го ям и никога не съм била свидетел как се прави - нямах идея примерно какво значи да се “претака”. Сега по същество, обаче!

Ферментация е процесът на преобразуване на въглехидрати в киселини и/или алкохоли с помощта на бактерии. Използва се от дълбока древност за променяне на вкуса на различни продукти, както и за получаване на съвсем нови, какъвто е случаят с произвеждането на алкохол. Храни, продукт на ферментация са - квасеният хляб, киселото зеле, киселото мляко, сирената. Виното, бирата, както и всички други видове алкохол, също са продукт на ферментация. Освен интересния вкус, който добиват ферментиралите храни, те имат и друг бонус - богати са на пробиотици и се твърди, че носят множество здравословни ползи, като по-лесно храносмилане, имунитет и дори по-добро сърдечно здраве.

Преди да продължим към моя (изключително!) скромен опит с ферментирането, искам да наблегна на едно МНОГО важно нещо: ХИГИЕНАТА. За разлика от повечето други  техники на обработване на храна, тук липсва термична обработка и разчитаме на добрите бактерии. Освен добрите бактерии обаче в домовете си често имаме и лоши такива и е важно да се вземат някои мерки, за да се подсигурим, че те няма да влязат в пряк допир с храната ни и да я развалят. 

  1. Важно е всички съдове и прибори, с които пипате храната, да са много добре измити. Ако имате миялна, може да използвате нея. Ако не, гореща вода и сапун също вършат работа. Ако искате да сте съвсем сигурни, може да ги преварите.
  2. Използвайте възможно най-свежи и пресни зеленчуци. Ако има следи от загниване или са наранени, е възможно лошите бактерии вече да са се настанили и да заразят и бъдещите ви ферменти. 
  3. Използвайте достатъчно сол. Солта убива гадните бактерии. Може и да ви се струва, че е прекалено много, но всъщност не е, и е нужна, за да се случи ферментацията точно, както трябва. Най-добре да използвате кухненска везна, за да сте сигурни в количеството!
  4. Вярвайте на себе си и на носа си! Ако нещо мирише лошо, шансът е, че не става за ядене. Ако не сте сигурни, по-добре го хвърлете. 

Както вече казах, квасенето на хляб, приготвянето на различни видове алкохолни напитки, правенето на сирене и ферментирането на зеленчуци са все видове ферментация. Оцетът, кефирът и камбучата също са продукти на ферментация, която обаче минава през няколко етапа. Още от началото бях раздвоена между отглеждането на хлебен квас и правенето на хляб с него и ферментиране на зеленчуци или плодове. И двете неща са примери за лакто-ферментация. 

Какво е лактоферментация? 

Lactic acid fermentation, или млечно-кисела ферментация на български, е вид ферментация, в който бактерии разграждат захари, за да се получи млечна киселина. Това се случва благодарение на млечно-киселите бактерии Lactobacillales, които се намират практически навсякъде. Тези бактерии издържат на сол и виреят в анаеробна среда, което значи, че нямат нужда от въздух, за да се размножават. 

Терминът “дива ферментация” пък значи, че разчитаме на популациите от бактерии, които така или иначе обитават продуктите, без да добавяме други. 

Лакто-ферментацията може да се случи или само със сол, или със солен разтвор. И в двата случая трябва да има поне 2% сол. Продуктът, който ще ферментираме, се смесва с 2% сол (2% от теглото на продукта или 2% от теглото на продукта + водата) и се оставя да си направи магията. Тъй като млечно-киселите бактерии се справят чудесно без кислород, а плесените и другите патогени, които искаме да държим далеч от храната си, имат нужда от него, за да виреят, е нужно също така да го премахнем от храната. Това може да се случи най-ефикасно по два начина - или да използваме вакуум, или да покрием ферментиращите продукти с тежест, така че да нямат допир до въздуха. Комбинацията от достатъчно сол и липса на въздух намаляват шанса храната ни да се развали и да стане опасна за консумиране.

*Имайте предвид, че при процеса се отделя газ, затова е добре или съдовете да не са херметически затворени (аз махнах гумичката на буркана), или да ги отваряте, за да излезе газът и да не се пръснат.* 

Сега да преминем към моето преживяване… В сряда седнах и много сериозно обясних на Теди, че има голяма вероятност през уикенда, когато ще ходим на вила с приятели, да си нося с мен и буркан с нещо, ферментиращо в него. Той ме погледа, погледа и накрая сви рамене и изсумтя нещо от сорта на: “Вече нищо не ме учудва, ще носим, щом трябва.” Да, обаче нещо не успях да си разпределя времето и от много чудене какво точно да сложа в буркана, и много четене как точно да оцелеем и след консумация на съдържимото в буркана, то стана четвъртък вечер. Бях силно раздвоена между квас и ферментирали тиквички. Тиквичките се очакваше да станат готови за 3-4-5 дни, а за кваса знаех, че отнема малко повече време и много зависи от условията около него. С ужас си представях как си го взимам с нас кваса в бурканче, нося си го до вилата, оставям го на почетно място, запознавам всичките ни приятели с него и след това някой го изхвърля примерно… Та се отказах. В крайна сметка заминахме без буркан и се прибрахме без буркан. В понеделник, един ден преди крайния срок, вече ме обзе страшна вина и си представих как казвам на Мими, че тази седмица предизвикателство няма да има изпълнено, а тя ме поглежда с невъобразимо разочарование и ми казва, че вече не иска да съм й снаха, и че повече НИКОГА няма да яде нищо, което съм приготвила, дори шоколадовите бисквити с фъстъчено масло. Не, не можех да допусна такова нещо. Разгледах наличните в хладилника продукти и реших да оползотворя (или разваля, предстои да разберем какво се е случило) наличните репички. Аз репички принципно не обичам, та това е чудесна възможност за тях да се реабилитират и да спрат да бъдат подминавани всеки път, когато мина през пазара. 

Та, в понеделник сутрин аз и Борис, въоражени с два пакета репички, сол, кана с вода и вярната ми кухненска везна, се изправихме пред предизвикателството

 

 ДИВА ФЕРМЕНТАЦИЯ НА РЕПИЧКИ

в домашна обстановка:

изпълнение на един тодлър и една майка, с ограничено участие на кучета и техните косми. 

Преди да започнем пуснах в миялната двата буркана, между които се чудех, както и каната. Прегледах репичките, нарязах ги на кръгчета, подготвих си солта. Сложих буркана върху везната, тарирах (бутона TARE се използва, за да се занули теглото, когато се сложи съд отгоре) и измерих теглото на репичките + водата, която се събира в буркана заедно с тях.

Борис помагаше

Общо бяха 483г. Реших да ползвам 3% вместо 2% сол, за да съм сигурна, че всичко е наред. Нужната сол беше 0.03х483= 14,49г сол. Върнах репичките и водата в купа с капак, който се затваря плътно, изсипах нужното количество сол и разбърках хубаво, за да съм сигурна, че е равномерно разпределено. Алтернатично може да измерите колко точно е водата и да я смесите отделно от репичките, за да направите солен разтвор. Това е по-умният вариант, но аз се сетих прекалено късно за него. 

Сега, когато вече имате всички нужни продукти за ферментацията, трябва да се уверите, че репичките (или каквото сте решили да ферментирате) не изплуват отгоре. Можете да използвате тежест, плик пълен с вода, който да ги затисне, друг буркан… Аз сложих капачка от буркан, която пасна точно. 

Съхранявайте буркана на стайна температура, но не на пряка слънчева светлина (защото тя може да убие готините микробчета), отваряйте, за да излезе газът и не стойте като мен по 20930293 пъти на ден да гледате дали е почнало да ферментира - няма смисъл. Макар че, признавам, доста е готино, когато видиш първите балончета. 

Резултатът от тази седмица ще споделя другата, защото в момента още се случва магията. 

Голяма част от информацията за ферментиране научих от книгата The Noma Guide to Fermentation (Foundations of Flavor), която е доста скъпа, но се намира и втора ръка из Амазон. На мен ми беше много полезна и интересна и я препоръчвам за всеки, който има интерес към този процес.  

Следващата кулинарна седмица е под наслов Kawaii. Kawaii е японската култура на сладки неща. Не сладки като вкус, а сладки като… малки кученца, Хелоу Кити и други такива сладости. Нямам никаква идея какво ще правя, освен че явно ще трябва да поработя върху презентацията. 

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Задушено.

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня 

Седмица 10 (4 - 10 март) - Ферментиране

Седмица 11 (11 - 17 март) - Kawaii 

Седмица 12 (18 - 24 март) - Чушки 

Седмица 13 (25 - 31 март) - Deep-frying

 Прочетете още:

Вълшебните сладки на Яна

 

 

 

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Свобода

Свобода

06 Юни, 2020 Добра форма

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

Ранно пиле, рано пее

Ранно пиле, рано пее

04 Юни, 2020 Забавно

Филмът &quot;История на пластмасата&quot; безплатно онлайн

Филмът "История на пластмасата…

03 Юни, 2020 Образование

Добрата клюка

Добрата клюка

03 Юни, 2020 Отношения

Моите рестарти

Моите рестарти

03 Юни, 2020 Кариера

Кога да отидем на терапия?

Кога да отидем на терапия?

01 Юни, 2020 Добра форма

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам