Моите приятели - доматите

Автор: Лора Райчева

Имате ли си в живота хоби, което да сте почнали като почти досадно занимание заради децата и после да се е превърнало във ваша страст?

Аз имам. 

Когато децата ми бяха наистина малки, четох, че за тях е много полезно да “гушкат дървета”. Това намалявало агресията. Те моите не бяха агресивни, ама си викам “щом е полезно да се търкалят в тревички, да гушкат дървета и да късат тревички, правим го”. Събрах багажа и за първи път в живота си изкарах цяло лято на вилата. Прекъсвахме само за море и пътешествия. 

Децата първо проходиха на свобода, после тичаха, скачаха, въргаляха се в кал, караха тротинетки и колелета на улицата пред нас и си живееха доста безгрижно. Аз пътувах почти всеки ден за работа, което ме затрудняваше много, в сравнение с живота в София, където всичко ми е на пет минути пеша, но с времето свикнах.

Обаче, майка им на тия деца не се задоволява с постигнатото и все нови летви си слага, та в един лежерен ден си седя и мисля “аз хубаво готвя всеки ден различни неща, за да ядат всичко и да не са от типа “аз това не го обичам”, обаче дали не е по-добре да видят тия деца как се отглежда храна?”.

Така си разсъждавах няколко дни и решението беше взето. На другата пролет за първи път в живота ми, насадих първите си зеленчуци. Шест квадрата градинка, но в нея имаше домати, краставици, боб, грах, царевица, тиквички и броколи. Децата ми помагаха, колкото можеха, миличките.

Целта беше постигната, децата рупаха броколи като за състезание, любимата им баница стана тази с манголд, ядяха магданоз и копър и приеха за даденост наличието на лук в манджата. Даже на сън да ги бутнеш и да ги попиташ без какво не може хубавата крем супа ще кажат “без лук и морков за сладост и без картоф за плътност.”

Обаче, някъде там измежду “ще насадя и зеле, да видят как завива зелки” и “ригана ми се получи много по-зелен и ароматен от купения” се усетих, че всеки ден си ровя из интернет за зеленчуци - хитрини и тайни, болести и лечение. Усетих, че съм пристрастена....

Към днешна дата градината ми много порастна. Даже малко ми е на ръба на възможностите вече. Аз не ползвам никаква химия, зеленчуците ми растат само от слънце и вода (почти основно дъжд). Не съм педантична и към бурените, но пак градината си иска грижи. Прекарвам всеки ден време в нея. Понякога само, за да я гледам и да ѝ се радвам. Сутрин си пия кафето задължително между зеленчуците. Радвам се на всеки домат и всяка краставичка. Даже им говоря, хваля ги, ако растат бързо, карам им се, ако не връзват. Моите зеленчуци може и да не получават редовно плевене и прекопаване, но получават много от любовта ми.

Децата все още много ми помагат. Тази година имам няколко нови градинки (при мен са няколко малки градинки, не една голяма, даже боба ми е насаден около овошните дръвчета, че четох, че е много полезно за дръвчетата така) и една от тях, определена за тиквички, беше под голям наклон. Децата измислиха как да решим проблема наклон-поливане с една вълнообразна леха. Толкова забавно се получи, че ни стана любимата градинка. Баща ми каза, че прилича на Мачу Пикчу и сега така ѝ казваме.

Децата ми даже ми направиха алея от плочки между новите градинки, да не се калям като си пия кафето. Показах им с първите 3-4 плочки как да ги сложат и нататък свършиха всичко сами. Няма да умрат от глад тия деца един ден!

Но мисълта ми беше, че полека, но категорично, градинарството ми стана страст. Хванах се как в труден ден, тичам в градината, започвам да работя и цялото ми напрежение изчезва. Садя си и си мисля мои неща, поливам си и планирам морето, плевя си и измислям коледни подаръци (да, лятото планирам и осъществявам коледни подаръци). Незнайно защо, стъпя ли в градината за лошо не мога да мисля, все за приятни неща. И си тръгвам от там разтоварена от грижи.

Е, работя с ръкавици, защото все пак съм градски човек и държа като си пия коктейла в някой бар, да нямам кал под ноктите, ама мисля, че зеленчуците не ми се сърдят за това!

Та не знам за детската агресия, ама да изпиеш едно кафе в компанията на царевица и томатило, определено убива желанието да се тормозиш за глупости и да се караш с хората.

P.s. Айде и малко снимки да видите как изглежда направеното от моите и от детските ръчички, с голямото сътрудничество на природата  (даже в момента природата ми полива градинката, за да имам време аз да ви разкажа всичко това).

Lora

P.p.s. Сега обмисляме с децата да си купим кошер, че четохме една уникална книжка за пчели и се запалихме. Това лято чета за пчелите, та ако някой има опит, да сподели трудно ли е. А, иначе, децата от две години ме врънкат за крава, кокошки и зайчета. Съгласих се да си вземем куче, за да избегна кравата!

Може би ще ви е полезно да прочетете и тези 5 мита за живота на село. 

А тук Яна ви разказва за една своя мечта - село за млади хора.

Още истории на Лора вижте тук.

Последно променена в Четвъртък, 01 Август 2019 09:59
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е страх, отговорност е!

Не е страх, отговорност е!

10 Мар, 2020 Истории

Карантина

Карантина

20 Мар, 2020 Татко Калоян

Неочаквана ваканция

Неочаквана ваканция

10 Мар, 2020 Истории

С деца у дома

С деца у дома

19 Мар, 2020 Възпитание

Какво казаха майките

Какво казаха майките

09 Апр, 2020 Истории

Обичам те > ∞

Обичам те > ∞

08 Апр, 2020 Забавно

Дъщерята на лекаря

Дъщерята на лекаря

07 Апр, 2020 Истории

За кучетата и човеците

За кучетата и човеците

05 Апр, 2020 Истории

52 седмици готвене: Пържене

52 седмици готвене: Пържене

05 Апр, 2020 Кулинарно

Аз пазя теб, ти пазиш мен

Аз пазя теб, ти пазиш мен

01 Апр, 2020 Здраве

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам