logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Мария Пеева

Роси и Калоян Явашеви са двама твърде необикновени хора, както знаят всички, които са чели забавните истории на Татко Калоян. Но днес искам да ви разкажа малко повече за тях. Ще започна с Росито, защото тя е двигателят на семейството. Калоян е този, който бърбори много, децата вдигат големия шум и веселба, но душата на това весело племе е дребничката синеока жена с тих глас и мила усмивка.

Росица е майка на три деца, като първите две са близнаци - Микаела и Боримир. Роси говори открито за трудностите, които са преживели, затова ще си позволя да открехна леко тази тема и тук. Двамата близнаци са заченати инвитро след дълго чакане и безуспешни опити. Нито тя, нито Калоян са изгубили надежда и в крайна сметка съдбата ги е дарила с двама палави сладури, които са неизчерпаем източник на вдъхновение за забавни истории. Но голямата изненада идва няколко месеца по-късно, когато Роси открива, че е бременна отново, този път съвсем непланирано и неочаквано, и скоро на бял свят се появява малкият Габриел. Дори само фактът, че тази майка отглежда близнаци и породено трето детенце, е достатъчен да се изпълня с възхищение към нея, но това далеч не е всичко. След раждането на най-малкия Роси реши, че трябва бързо да влезе във форма и с обичайната си тиха упоритост се захвана със спининг, за няколко месеца направи фигура на модел, след което започна да води тренировки и си организира собствена зала, където помага на един куп жени и мъже да заживеят здравословно и да влязат във форма. Ако питате мен, тази млада жена е способна да постигне всичко, което си науми. Добре че фокусира огромната си енергия в съзидателни занимания като раждане на деца, поддържане на домакинство и спорт. 

А Калоян е дресьор на папагали. Когато ми каза с какво се занимава, веднага реших, че се шегува в обичайния си стил. Но този път беше сериозен. Не само си изкарва с това хляба, а на всичкото отгоре е и много добър в тази професия. С питомците си прави невероятни шоута в България и по света, и дори стигна до финала на престижно състезание за таланти.

А с каква любов говори за тях, почти все едно са му деца. Но освен да дресира папагали, той умее и да пише - толкова забавно, че историите му в социалните мрежи стигнаха до хиляди българи и впоследствие се превърнаха в тяхна любима книга. 

Да, те наистина са необикновени хора и такива са и щурите им хлапета. Но причината Lidl да ги изберат за посланици през месец юни е не тяхната необикновеност, а точно обратното – това, в което приличат на хиляди други български семейства. А именно – обичта, която ги свързва, грижата един за друг, взаимната подкрепа в малките и големите житейски битки, умението да правят живота си хубав чрез малките споделени удоволствия. В това те изобщо не се различават от всички останали, които се радваме и забавляваме с историите им.

И за финал ще споделя какво ми разказа Калоян, когато го попитах как са минали снимките за брошурата на Lidl. Винаги се смея с историите му, нека се посмеете и вие.

Сутринта Роси излезе някъде с децата, аз отидох да поиграя тенис и когато се върнах вкъщи, видях, че се е прибрала преди мен и заедно с фотографа и стилиста се подготвят за снимките. Погледнах я скришом и моментално се ядосах. Подстригала се е! Знае, че не обичам къси прически и нарочно е отишла сутринта на фризьор. Защото тези дни се скарахме - ей така заради принципи и пържени тиквички се скарахме, и се заредиха едни дълги дни на тягостно мълчание, в които се чудех как се случва така, че хем не съм виновен, хем на мен се сърдят. Обаче й отива късата коса! Ох, много даже й отива и отдавна не бях обръщал внимание колко е красива! С върховни усилия отмествам очи, защото аз съм сериозен мъж и сериозно смятам да й, че с мен не може да се шегува и да ми отказва пържени тиквички!

И после какво?

Всички сме облечени, декорът е подреден и идва време да започнат снимките. На рамото си имам папагал, в ръце държа Габриел, Микаела прави нещо, Боримир крещи друго, а Росица пече онези чудесни ущипци на домашния ни грил. И напук на папагала на рамо и Габриел в ръце, усещам как не мога да отвърна поглед от нея и ущипците, които прави. Едно язвително гласче се обажда в главата ми: „Ти май забрави, Калояне, че трябва да покажеш характер, а вместо това тя смени прическата, нагласи се за фотосесията, опече ти месо, и ти вече си омилостивен! Бъди силен и извиси духа над материята!“

И тогава, в този миг на двоумение ТЯ МИ СЕ УСМИХНА!

Колко му трябва на един мъж, за да прости всичко? Една нова прическа, един хубав грил, една усмивка…

В крайна сметка снимките се получиха добре и се сдобрихме. Поне до следващия път.

П.П. Впрочем Росица ми призна, че нарочно се е подстригала, за да ме ядоса! Видяхте ли? 

Да, това е семейство Явашеви от Бургас. Необикновено забавни  и в най-обикновените моменти от семейния живот. Те са юнските посланици на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. През юли очаквайте следващото усмихнато семейство. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Ако сте пропуснали новинарския поток, ето най-важното от седмицата в едно изречение:

Спазвайте противоепидемичните мерки, бъдете отговорни и толерантни, забавлявайте се в социалните мрежи и си купете много книги. А ако не може да запомните всичко – отидете на бар и изпийте една бира.

Лошата новина

Епидемията продължава. През последните дни броят на заразените с COVID-19 у нас бележи значителен ръст. Бяха открити и няколко огнища в страната. Епидемиологичната обстановка бе удължена до края на месеца. Това позволява да се въвеждат мерки като временно затваряне на граници, налагане на карантина, задължително носене на маски в градския транспорт и глоби при неспазване. 

 

Безотговорност на седмицата

Лекарка от „Пирогов“, скрила положителния си резултат на PCR тест за COVID-19 и заминала за град Кърджали, за да започне работа в местна болницата. В резултат - лечебното заведение се превърна в коронавирусно огнище с 12 заразени за един ден.

 

Оптимистично

От понеделник врати отварят нощни и пиано барове и дискотеки. Изискването е да бъдат спазвани въведените в страната противоепидемични мерки. Много страни в Европа също отварят границите си за свободно преминаване.

 

Миналото се повтаря

400-годишна пандемия. Така нарече расизма актьорът Джордж Клуни, когато светът настръхна от убийството на Джордж Флойд. Антирасистките протести продължават из целия свят и тази седмица, а цензурата обхвана дори класики като „Отнесени от вихъра“.

 

Добрата новина

Намаляването на ДДС за някои продукти.  Намаляването на данъка върху книгите е дълго чакана новина. Ставката бе намалена до 9 % също и за ресторантите и бебешките стоки.

 

Забавления

Къде се забавляват политиците? Във Фейсбук, разбира се. Поне това сподели премиерът Бойко Борисов по повод публикуваните от бизнесмена Васил Божков компромати в социалната мрежа – че го забавляват.

 

Откритие на седмицата

Бирата помага срещу загуба на паметта. Според учените хмелът намалява стреса и подобрява настроението. Той е полезен за мозъка, защото подобрява концентрацията и ускорява мисловния процес.

И ние се забавляваме с компромати, записи и словесни двубои. Хляб и зрелища да има.

beer 4982466 640

Прочетете също:

5 правила за живот по време на пандемия

Новото нормално - живот след карантина

 

Темата за наркотиците днес е по-актуална от всякога. Според доклад на Националната мрежа за децата, българските юноши са на първите места в Европа по употреба на алкохол, цигари и наркотици.

Експертите са категорични, че разговорът по темата трябва да започне в семейството възможно най-рано, независимо от възрастта. Понякога обаче думите и предупрежденията ни не са достатъчни.

Ето защо селектирахме най-въздействащите филми и книги, които могат да подпомогнат разговора за зависимостите.

Доза щастие

Изключително въздействащ български филм, базиран на книгата „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“ на Весела Тотева. Главната роля се изпълнява от нейната дъщеря. Разказ за живота на една жена, в който има всичко - наркотици, падение, страх и избавление, и за безмълвния наблюдател – нейната малка дъщеричка.

Бен се завърна - Ben Is Back

Джулия Робъртс е отчаяна майка, която се опитва да помогне на зависимия си син. След връщането му вкъщи от клиника за лечение на зависимости, Бен продължава борбата с наркотиците.

Beautiful Boy  - Красиво момче

Изключително болезнен филм, основаващ се на биографичен разказ за неистовата борба на един баща да спаси сина си от наркотиците. Сценарият е базиран на книгите на баща и син Дейвид Шеф и Ник Шеф и разказва за оцеляването и подкрепата по пътя от наркотиците обратно нагоре.

Кристине Ф. - Christiane F.

Филм, основаващ се на реални събития. Заснет по дневника на младо момиче, той е един от най-откровените и шокиращи разкази за наркотиците. Филмът е с ограничение до 16 години.

Хлапета - Kids.

Филм за празния живот на група хлапета, поели по пътя на дрогата, безразборния секс и престъпленията. Теми - дрога, секс, СПИН. Задължително да се гледа. Според мен трябва да им го прожектират и в училище.

Тринайсет - Thirteen

Филм за тринайсетгодишно момиче, което попада под опасното влияние на приятелката си и бива въвлечено в света на дрогата, секса, престъпленията. Теми - влияние на средата, дрога, секс, престъпления, групички в училище.

Реквием за една мечта - Requiem for a dream 

Брутален филм за дрогата, която съсипва тотално четири живота. Много, много жесток филм. Препоръчвам го, само заради ето този коментар - “За тийн не би бил първи избор, но аз като скорошен тийн, идващ от лоша компания, мога да кажа, че след като го гледах, твърдо започнах да отказвам да погледна каквито и да е наркотици.”

Баскетболни дневници - The basketball diaries

Мечтата на Джим да стане баскетболна звезда се проваля, след като наркотиците стават част от живота му. Филм за лошото влияние, отчуждението, наркотиците, упадъка на едно дете с потенциал, докато стигне до затвора.

Предимствата да бъдеш аутсайдер - The Perks of Being a Wallflower

Филм за сътресенията на тийнейджърството, самотата, загубата, новите приятели, секса и наркотиците.  

Ето и книгите, които да прочетат децата ви по темата за наркотиците:

„Kpoнoc. Тoя нeщacтниĸ!“ 

Една oт нaй-пoпyляpнитe бългapcĸи дeтcĸo-юнoшecĸи пиcaтeлĸи – Юлия Cпиpидoнoвa – Юлĸa, пpeдизвиĸвa тийнeйджъpитe дa гoвopят oтĸpитo, иcĸpeнo и cъпpичacтнo зa нapĸoтицитe, дopи пpoблeмът дa нe ги зacягa личнo. Cлeд ĸaтo гepoитe ѝ oт poмaнитe „Tинa и пoлoвинa”, „Гpaфиня Бaтopи” и „Maĸc” ce пpeвъpнaxa в любимци нa тийнeйджъpитe, aвтopĸaтa ги зaпoзнaвa c „Kpoнoc. Тoя нeщacтниĸ!”. Toй e мaтeмaтичecĸи гeний, иcтинcĸи титaн нa лoгиĸaтa и… нapĸoмaн. Kpиe двe тaйни – eднaтa e, чe e влюбeн в Tинa, a дpyгaтa – чe ce oпитвa дa ce oтĸaжe oт дpoгaтa. Caмo чe имa мaлъĸ пpoблeм – дpoгaтa нe иcĸa дa ce oтĸaжe oт нeгo…

„Мементо“ Радек Йон
Ние бяхме родени през 70-те и от нас се очакваше да станем граничари, космонавти, продавачи в магазин, достойни комунисти и строители на родината. Бяхме възпитани и отгледани да бъдем такива, но се случиха други неща. И докато на думи и в списание „Славейче” и вестник „Народна младеж” отчитаха бурно колко сме добри, как прибираме реколтата и се готвим плавно през септемврийчета да станем изградени и завършени кадри на БКП, с много от децата на онова време това не се случи. Попречиха ли им Бийтълс, Лед Цепелин, диското, маратонките, доларите пред Кореком, дрогата, алкохола, пречупването на илюзиите? Или само им помогнаха да осъзнаят къде живеят и колко е куха системата.

 MV5BMzA1OTI5NTQ2OF5BMl5BanBnXkFtZTgwNjE5MDI0NjM. V1 SX1500 CR001500999 AL

Кадър от филма "Красиво момче"/Imdb

Още по темата:

Как да говорим с децата си за наркотиците

Родителите първи трябва да започнат разговора за наркотиците

Автор: Димитър Апостолов

Два сериала, които гледах в последните месеци, ме накараха да се замисля за успеха и щастието в живота. Първият е "Little fires everywhere", а вторият "The last dance".

В "Little fires everywhere", зрителят проследява два конкуриращи се модела на детско възпитание – този на Мия, която отглежда дъщеря си, насърчавайки я да мисли и чувства, да поставя под въпрос различните аспекти на реалността, и този на Елена, която учи четирите си деца да са перфектни според идеалите на обществото, потискайки чувствата и личните си желания.

По ирония на съдбата, и двата модела се оказват неадекватни за конкретния случай. Всяко дете изразява различни изисквания, за да чувства майчина обич – дъщерята на Мия желае да има постоянен дом и приятели, както и финансова независимост; децата на Елена пък искат свободата да могат да грешат, да са различни, да чувстват. И двете майки, твърдо убедени в своя модел на възпитание, го налагат на децата си, без да се съобразяват с техните желания и нужди. Резултатът – децата не се чувстват обичани. Последствията – дъщерята на Мия намразва майка си, едната дъщеря на Елена избягва от вкъщи, другата прави таен аборт, единият син е с разбито сърце, а другият не събира смелост да задържи любимото момиче.

В "The last dance" проследяваме възхода на баскетболния отбор Chicago Bulls през деветдесетте, като влизаме в съблекалнята на световните мегазвезди Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман. Направи ми силно впечатление каква дума използва всеки от тях, за да опише родителите си – tough - корави, сурови, "твърди". В какво се изразява тази твърдост? В поставянето на успеха пред любовта.

Майкъл Джордан казва, че е водил люта битка с брат си за бащината любов, която така и не заслужил като дете. За баща му, истинското момче е спортен супер герой, който в семейство Джордан по това време е по-големият брат. Скоти Пипън споделя, че подписва заробващ договор, който го ощетява финансово, за да може да осигури сигурност за семейството си. Денис Родман признава, че никога не е чувствал родителска обич. Опитал да я замести със славата в баскетбола, но бързо разбрал, че тя е преходна и така стигнал до ръба на самоубийство.

Това, което ми прави впечатление и в двата сериала е, че липсата на истинска родителска любов оказва различно влияние на всяко дете. Като цяло, детската психика се стреми да реализира това, което родителят изразява като ценност, за да заслужи любов. Един ден детето разбира, че не е обичано заради самото себе си. От там нататък, прекарва целия си живот да постигне чужди идеали, загърбвайки собствените си чувства и нужди.

Излиза, че много от най-успелите спортисти, политици, музиканти, чрез свръхпостиженията си, отправят вик към родителите си – „Мамо, татко, обичайте ме. Аз заслужавам любов.”

Преди време, попаднах случайно на цитат в социалните мрежи – „Ако детето ви не желае да стане известно или богато, значи сте си свършили работата като родител”. Въпреки че опростява доста по-сложни динамики, изглежда тази житейска мъдрост добре идентифицира най-изконната човешка нужда от безусловна родителска любов.

И ако като родител се чудите какво означава това конкретно за вашето дете – просто го попитайте. Ще се изненадате колко добре едно дете може да опише какво желае, за да се чувства обичано.

Димитър Апостолов е учител на свободна практика и автор. Повече от него може да прочетете тук.

model 1216916 640

Може да харесате още:

Не убивайте Моцарт

Пожелайте им лош късмет

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев (наричан за по-кратко баща или тате, искам нова кола!)

Редактор: Росица Явашева (наричана още мамо или умирам, какво ще ядем?).

Закон 1.
Семейство Явашеви не е един за всички и всички за един, а е едно цяло. Успехите и несполуките са общо дело и всеки пряко или косвено е допринесъл за резултатите.

Редакция:
Семейство Явашеви е едно цяло, но това не отменя индивидуалната отговорност на всеки член на семейството. Ние се грижим, подкрепяме и развиваме заедно, но всеки е длъжен да поеме своята част с не по-малко усърдие от останалите и винаги да уважава техните усилия.

Закон 2.
Бащата е пряк, безпрекословен и единствен владетел в семейството и всички са длъжни да се подчиняват на винаги разумните и справедливи решения, които взима!

Редакция:
Да, така е, стига майката да ги одобри и приеме, а диктаторските фантазии на бащата са позволени в часовете му за сън!

Баща: Протестирам срещу редакцията и искам преразглеждане на текста!

Майка: Отхвърля се! Ако искаш легни да поспиш!

Закон 3.
С цел подсигуряване на дългогодишен и достоен живот на родителите, всеки разход, който е свързан с децата, трябва да се приема като безлихвен кредит, който те са длъжни да започнат да изплащат след навършване на 18 г. в банковата сметка на бащата. Погасяването на задълженията може да се извършва на равни вноски или наведнъж без наказателна такса.

Редакция: Позовавайки се на Закон 1, горният текст се обявява за нищожен, а за да прекрати всякакви по-нататъшни претенции на бащата за финансови компенсации, му се налага дневна бирена норма и порцион узо, които са наполовина от сегашните! При по-нататъшни претенции и жалби, порционите и количествата ще спадат, а вероятно ще бъдат засегнати и други неоправдани разходи (тенис топки, тенис ракети, нови джанти…), за сметка на увеличаването на бюджета за бяло вино.

Закон 4.
Съпругата е длъжна да осигурява денонощни сексуални услуги и постоянен достъп на съпруга до гащите си, а санитарния минимум за добро здраве е между 5 и 8 пъти на седмица!

Редакция: Текстът се приема без възражения, но след коригиране на седмичната квота, която от 5-8 пъти се повишава до 10-14, а при нарушаване и неизпълнение на поетия ангажименти, се назначава преглед на простатата при уролог, но в израз на добра воля ще се търси такъв с малки пръсти!

Закон 5.
Абсолютно недопустимо и забранено е правенето на прически, лакирането на нокти и воденето на разговори за принцеси, еднорози и котьенца между дъщерята и бащата. Женското дете е длъжно винаги да търси майка си, когато има нужда да говори за розови неща и плитки. И кончета! И малки розови кончета с плитки!!!

Редакция: Горният текст се отхвърля с мотива, че щом майката се научи да фалцира топката като Меси, всички марки коли и може да кара колело без ръце заради мъжките деца, то и бащата може да изтърпи един ден да е с букли и яркозелен лак. Върху малко розово конче с плитки!

103467170 1443613715985613 6614927757867189589 o

Последен закон:
И двамата родители се задължават да надраснат дребнавите си егоистични претенции и щом са създали семейство и деца, да осигуряват благодатна и нормална среда за тяхното развитие. Бащата и майката са длъжни да се грижат добре за себе си и да се чувстват удовлетворени от живота, за да бъдат в състояние да отгледат щастливи и пълноценни деца. Родителите трябва да са с общ светоглед и цели, но да не премълчават и да не правят компромиси със себе си, които рано или късно ще отровят атмосферата. Вместо това, да поставят проблемите помежду си честно и открито, за да продължат напред и да покажат на децата си как да посрещат всяка трудност навреме и с решителност. Нека и бащата и майката да преследват лична реализация, но никога да не се отдалечават прекалено един от друг и да не губят контакт и комуникация въпреки ежедневните битовизми!

Да се развиват, да се променят, да се усъвършенстват, но винаги да го правят заедно, а ако единия изостава, другия да му протегне ръка и да го издърпа! Намерете собствения си ритъм и днес да води тя, а утре той и никой да не се чувства подценен и потиснат щом чувства, че има сили за повече! Покажете как да си свободен на децата си, научете ги да носят отговорност, да бъдат дисциплинирани, уважителни и смели, за да са полезни на себе си и другите. Не им помагайте да стават, когато паднат, а ги научете всеки път да се изправят и продължават със собствени сили! Не премахвайте трудностите пред тях, а ги насърчавайте да ги преминат и така да пораснат уверени в способностите си - този подарък е безценен! Накрая, когато това се случи и те са готови да се отделят от вас, помнете, че всяка тяхна загуба или победа е и ваша, защото нали разбрахте: сем.Явашеви е едно цяло и когато един побеждава, всички сме победители, а когато загубим, винаги се изправяме и продължаваме!

За к'во ги пиша тия глупости?!

Още от Татко Калоян:

Карантина

Светът изглежда започва да се връща към предишния начин на живот, така сякаш коронавирусната криза е приключила. Но вирусът непрекъснато напомня за себе си.

Всички ние променихме живота си – научихме се да бъдем по-дистанцирани, да носим маски, да дезинфекцираме себе си и помещенията, в които живеем и работим. Но все още имаме нужда от основни правила, с които да сведем до минимум риска от заразяване и да продължим живота си напред.

Ето какво съветват експертите в Ню Йорк Таймс:

  1. Информирайте се за здравния статус в страната

Следете епидемичния статус във вашата страна и процента на положителните тестове. Когато в продължение на две седмици заразените са не повече от 5%, това показва, че се провеждат достатъчно тестове, както и че разпространението на вируса се контролира.

  1. Ограничете близките контакти

Най-безопасното общуване е с членовете на вашето домакинство. Поддържайте броя на близките контакти възможно най-нисък и възможно най-последователен. Един от начините е две-три домакинства да формират изключително ограничен социален кръг, като съгласуват предпазните мерки и общуват само едно с друго. Споразумението позволява на хората да посещават домовете си и да водят нормален, макар и ограничен, социален живот.

  1. Управлявайте и планирайте живота си

Преценявайте и управлявайте излагането на риск, така както управлявате бюджета си – с необходимите компромиси и поддържане на баланс. Необходимо е да правите избор между контакти и събирания с по-висок риск, като вечеря на закрито или посещение при фризьор, с такива с по-малък риск, като пазаруване или спортуване навън. Не поемайте рискове там, където не е необходимо и не правете  компромиси със здравословното си състояние и приоритети.

  1. Ограничете максимално излагането на риск

Планирайте дейностите, свързани с по-висок риск от заразяване, възможно най-краткотрайни. Преценете колко голямо е затвореното пространство, в което ще бъдете, колко други хора ще има там и колко време ще прекарате заедно. Старайте се посещенията на събитията на закрито да бъдат по-кратки от един час и винаги носете маска. Всеки път при подобна проява си задавайте въпроса: Ако сред хората има заразен човек, колко време бих могъл да прекарам там?

  1. Не занемарявайте предпазните мерки

В много държави вече преустановиха социалното дистанциране и носенето на маски и се върнаха към предишния начин на общуване. Времето ще покаже дали в резултат на охлабването на мерките, броят на случаите ще нараства, но през следващите месеци би било разумно да си наложите следните навици:

Винаги имайте маска под ръка. Носете маска в затворени помещения, когато пазарувате или отивате в офиса и при близък контакт с хора, извън семейството  си.

Поддържайте социална дистанция. Провеждайте срещите си на открито и спазвайте дистанция от около 2 метра от хора, които са извън вашето домакинство.

Мийте ръцете често и бъдете особено предпазливи, когато докосвате обществени повърхности - бутони на асансьори, парапети, контактни места в обществения транспорт и пр.

Наложете по-строги карантинни мерки, ако вие или някой от вашия кръг е изложен на по-висок риск.

В България извънредната епидемична обстановка е удължена до края на юни. Задължително е носенето на маски в градския транспорт. На закрити обществени пространства те са силно препоръчителни. Продължават мерките за социална, физическа дистанция, хигиена на ръцете и дезинфекция.

mask 5008648 640

Още по темата:

Аз пазя теб, ти пазиш мен

Не е страх, отговорност е!

Автор: Мария Пеева

В края на учебната година ни сполетяват разнообразни ученически драми. Ако мислите, че когато човек има 4 деца, знае отговорите на всички въпроси, в грешка сте.

Браво или можеш още?

Теодор, най-големият ми син, който вече работи като софтуерен инженер, постоянно записва допълнителни курсове за квалификация - изкуствен интелект, нови компютърни езици. В моите очи на филолог това са свръхсложни неща, чието споменаване само по себе си ме изпълва с нямо възхищение.
Преди време се оплака, че не е съвсем доволен от финалния си проект за поредния курс, защото през уикенда Бобчо беше на вилата при другата баба и двамата с Яна се отдали на живот.
На следващия ден се похвали, че завършил курса с 5,70!
Моята реакция беше:
- Браво, маме, само където се тревожеше.
На баща му реакцията:
- Ако беше направил финалния проект както можеш, щеше да си пълен отличник.

Ей така сме ние двамата с баща му открай време. Аз винаги казвам “браво, супер си”, а той “можеш още”.

Интересното е, че в училище, аз бях отличничката, в университета също. Той никога не е отдавал голямо значение на ученето, камо ли на оценките и дипломите.

Не знам кой от двама ни е прав и надали някога ще разбера. Но най-вероятно децата имат нужда и от двете. И от похвали, и от малко нахъсване от време на време.

Класно по математика

В неделя Коко спомена между другото, че на следващия ден щели да имат класно по математика.

- Отивай да учиш тогава. - каза баща му.

- Аааа - каза Коко. - Аз сега ще рисувам, после съм се разбрал с приятели да поиграя. То всичко си знам, какво да уча.

- Как ще играеш преди класно по математика? - сряза го брат му Константин. - Дай да те изпитам. Какво учите сега? Конуси? Какво е образувателна?

- Знам какво е? Това е на конуса онази права, която минава така и така... (Почва да ръкомаха във въздуха и да очертава фигура)

- Какво значи "така и така"? Математиката работи с определения, не с ръце!

- Знам какво е! - очите на Коко са пълни със сълзи. - Мога да ти я нарисувам! Нас не ни изпитват на определения!

- Щял да ми я нарисува... Аз ако ти бях учител, щях да ти давам допълнителни домашни, докато не съм доволен от теб. Отивай да учиш. След малко пак ще те изпитам.

Баща им се навежда и ми прошепва:

- Ако Косьо стане учител, горко им на тези деца.

Коко се качи да учи почти разплакан.

Батко му си напълни раницата с води и протеинови барчета и отиде да пробяга 30 км, защото се готви за маратон. Такъв си е той, мотивиран, амбициозен и упорит. И също така обича да дава напътствия на брат си.

А трябва ли? Или е редно да го спра? Най-големият им брат ми каза веднъж, че ако искам децата ми да имат истински отношения, редно е да не се бъркам между тях. Звучи ми разумно. Все пак не съм звероукротител. Или съм?

Звероукротител ли е мама?

Но само два дни по-късно ми се наложи да се намеся. Героите този път бяха Коко и Алекс.

Излязох за малко по работа, Коко и Алекс останаха да се гледат, докато големият им брат имаше часове.
Първо се обади Алекс:
- Коко ми взе скутера без да попита!
Звъннах на Коко:
- Коко, нали знаеш, че винаги трябва да питаш, преди да вземеш чужда вещ!
- Ама аз попитах!
Звъннах на Алекс:
- Каза, че те е питал!
- Взе го без да му го дам.
Пак се обадих на Коко:
- Алекс казва, че не си го попитал! Някой ме лъже от вас двамата!
- Попитах го наистина!
- Той твърди, че си го взел, без да ти го е дал.
- Да, попитах го! Само че той не ми го даде.
- Коко, идеята не е да попиташ и да го вземеш независимо от отговора!
- Добре де. Казвам само, че поне не сме те излъгали.

Да, поне това.

Какво излезе накрая?

Да хваля или да нахъсвам? Да се меся или да се въздържам? Въпроси - много, отговори - малко. Но това е същността на възпитанието в крайна сметка. Сложен процес, в който няма единствено и най-правилно решение, всичко винаги е субективно, и отговорите са някъде в безкрайността.

Хей, това прозвуча почти като трудните курсове на Теди. Излиза, че и аз съм софтуерен инженер, само където не работя с изкуствен интелект, ами със съвсем истински.

Дръж се, майко, че финалният проект е още много далеч.

Питали ли са ви:

Кое ти е любимото дете?

Автор: Радина Бисерова

Болшинството от хора биха отговорили на въпроса защо мъжете изневеряват еднозначно – заради нагона им. Но има истории, в които изплуват и други дълбоко скрити истини за мъжките кръшкания.

Николай беше необразовано момче, израснало в средно голям град в България. Въпреки проблемната кожа на лицето, която му създаваше комплекс, обожателки никога не му бяха липсвали, но определено средностатистическият зрящ човек би останал искрено изненадан, виждайки го на сватбения му ден до едно божествено създание – русокосо, синеоко миньонче, израснало в столицата – не само красиво, но и образовано, на име Ана.

Дългогодишната им връзка бе узаконена и последва преместване в столицата. Макар и без завършено висше образование Николай успя да си намери добре платена работа в един от монополните доставчици на комунални услуги в България. Последваха осем години на щастлив брак и кулминацията - отдавна чакана от тях самите и от близките им – бебе на име Леа.

И както не малко статии са написани по въпроса, младият татко започна да се чувства пренебрегван от съпругата си, която беше на 100% отдадена на грижите за Леа. Имаха на разположение баби, макар и не в същия град, но като повечето грижовни майки, Ана искаше да се справи сама. Време за нея самата не оставаше, но и тя не изпитваше нужда от такова. Беше ѝ достатъчно да заспива всяка нощ с мисълта, че за пореден ден е отдала възможно най-добрите грижи на дъщеря си.

Работата на Николай беше свързана с много еднодневни пътувания. За краткото време, което прекарваше в офиса, успяваше да стане обект на внимание от колежки, които го разпитваха за новороденото и му съчувстваха за недоспиването. Естествено той не влизаше в детайли и обяснения, че жена му е толкова грижовна към детето и до сега няма нощ, в която той да е будувал. При най-малкото помрънкване тя скачаше и отиваше до креватчето на Леа, за да я успокои, а и за да не бъде събуден така обичаният от нея съпруг. Но тъй като вкъщи той страдаше от липса на внимание, което получаваше единствено Леа на 100%, то поне в офиса реши да се наслади на чувството някой, макар привидно, да се интересува от него и това как се чувства.

Времето минаваше. Леа растеше. Ана беше все така грижовна майка, а Николай вече беше започнал афера с една своя колежка. Банална история, но и парадоксална, защото въпросната чиновничка беше абсолютно невзрачна. Кой би предположил, че някой мъж би избрал за любовница толкова обикновена женица, при положение че се е оженил за една русокоса русалка... За съжаление Ана - синеокото миньонче беше с все същия пленяващ поглед, в който може да се удавиш като в бездънна морска шир, но изваяните форми на тялото ѝ отдавна се бяха покрили с излишъци – още по време на хормоналните лечения, които се предполага, че бяха спомогнали за появата на принцеса Леа. И макар изборът на Николай за партньорка в аферата да беше доказателство, че „любовта“ е сляпа, то вкъщи очите му заснемаха картини на някога прекрасната му съпруга по анцузи и с коса, която не е виждала фризьор поне от половин година.

Макар не особено интелигентен, Николай беше провинциален хитрец и реши, че трябва да вмени чувство за вина на половинката си. Започна да я тормози, че не се чувства добре, че не е щастлив и това дори го води до паник атаки. Стигнаха до там да обсъждат дори потенциален развод. Това разбиваше бавно сърцето на Ана, но тя обичаше съпруга си толкова много, че беше готова на всичко, за да бъде той щастлив, дори това да означава да са разделени. Беше склонна да разбие на парченца идеала, в който от дете е вярвала и това, което я караше да се смята за истински щастлива – успешният брак и реализираното семейство.

Дойде моментът Ана да се откъсне от детето за няколко часа (това изглеждаше невероятно, защото Леа дори не беше навършила годинка), и да се срещне с две от най-близките си приятелки, за да сподели мъката си, която я караше да плаче постоянно.

Първият въпрос, който чу беше „Друга ли има?“ и не защото приятелките ѝ смятаха, че Ана може да тласне по какъвто и да било начин съпруга си към изневяра, а защото двете жени бяха изчели достатъчно истории, изгледали достатъчно филми и живееха в реалността – където статистиките показват, че най-вероятната причина за развод, инициирана от силната половинка в брака, в 98% от случаите беше именно друга жена.

Беше типична студена есен, през която освен леещите ежедневно сълзи от очите на Ана, навън ежедневно се лееше и проливен дъжд. Сезонът преминаваше. Николай и Ана бяха взели решение за развод, но не беше така просто. Имаше обстоятелства, които изискваха време, като най-първостепенно беше намирането на жилище. Дойде зимата. Николай продължаваше да търси апартамент за себе си. С Ана и Леа живееха в двустаен, оставен им от родителите на софиянката, и ремонтиран прекрасно от младоженската двойка преди осем години.

Настъпи новата година. Ана успя да се откъсне отново от детето и да пие кафе с приятелките си – Яница и Цвети, чието съчувствие в очите се забелязваше от километри, но нямаше как да ѝ помогнат, освен да се опитат да ѝ повдигнат духа. Ана сподели, че бърза да се прибира, защото Николай ще излиза с колеги. Напоследък така протичаха дните им – стараеха се да не се засичат за дълго време у дома, защото бащата на Леа твърдеше, че се чувства добре у дома, само когато е с дъщеря си, но в присъствието на Ана се задушавал. Психическият тормоз над младата майка беше неоспорим.

Същата вечер Цвети беше заедно със съпруга си и техни приятели на кино, след което решиха да хапнат и тогава настана истинска буря, а гръмотевицата, която порази Цвети, беше гледката на Николай в компанията на непозната жена в един от най-шикозните и скъпи ресторанти в София. Дори съпруга на Цвети разпозна „депресираната“ половинка на Ана.

Добрата приятелка не можа да мигне цяла нощ, дерзаеща да сподели ли на Ана, или да го запази за себе си. Спомняше си как през последните три месеца от майчинството си (на което и тя самата се наслаждаваше в момента), прекара в дълги телефонни разговори с дружката си от ученическите години, която я изслушваше я и подкрепяше, и отсече, че при обратната ситуация, ако Ана забележи нейния съпруг в женска компания, би искала да ѝ  сподели, така че и тя ще постъпи така. Естествено, при други обстоятелства, ако Цвети не знаеше за потенциалния развод и подробностите как атрактивното мъжле тормози и „мачка“ нейната приятелка, най-вероятно щеше да подмине тази история. Но тя си спомни също как Ана ѝ сподели, че дори би му оставила детето – в миг на загуба на вярата в себе си, беше отчаяна и ако някой в този брак изпадаше в депресия, то това беше именно нежната и крехка половинка. И така Цвети се обади на Ана, започвайки с думите „Ако ти беше на моето място, също бих искала да ми кажеш...“ и изплю камъчето.

Не отне никак дълго време и Николай беше помолен да си събере багажа и да напусне дома им. Той твърдеше, че дамата, с която е бил, е сестра му, която по това време беше майка на новородени близнаци и също като Ана беше всеотдайна майка, за която беше невероятно да се предположи, че ще остави тримесечните си бебета на баща им, за да иде на вечеря с брат си. Разбира се,  не бе напълно невъзможно и сигурно дори има такива братя и сестри, но не и в техния случай. Беше замесен дори зетят, от когото Ана искаше да потвърди, че съпругата му онази вечер не е била вкъщи. Той не можеше да лъже и я помоли да говори тя самата с Николай и да не го замесва. Ана успя да разбере от съобщения в телефона на Николай, че връзката датира от повече от година и не става въпрос само за сексуални отношения, а са замесени и чувства или поне така се тълкуваха съобщенията със съдържание „Обичам те“.

Емотиконите с целувки, „I love you”, “липсваш ми” бяха разменени между Николай и партньорката му в извънбрачната авантюра, а на съобщенията от Ана със снимки на Леа и списъци за пазар, той отговаряше е емотикон – „вдигнат палец”. Обикаляйки из магазините младата майка си избираше марков стилен анцуг, а по време на командировка прелюбодействащият съпруг ставаше клиент на местен бутик за бельо и с нетърпение очакваше да поднесе подаръка на загрижената за него колежка. Когато беше с нея, той се наслаждаваше на нейната пълна отдаденост, докато вкъщи, ако умората беше пощадила някоя вечер Ана, то дори най-краткият миг в опит за усамотяване на младите родители беше разбиван от бебешки „каприз” и зов. Николай се беше оставил на течението. Доставяше му огромно удоволствие и носталгия по отминалите времена на страст и тръпка, която трудно, дори може би при някои невъзможно, да запазиш в продължение на петнадесет години – точно толкова време, откакто бяха заедно с Ана.

След като Николай напусна дома, се предполагаше, че е отишъл при любовницата си. Много бързо успя да закупи собствено жилище, което записа на чуждо име. Твърдеше, че един ден имотът ще остане за Леа, но лицемерът и хитрец в него му напомни, че ако го закупи на свое име и още няма развод с Ана, то и тя ще има право на 50% от това жилище.

Последваха три месеца на размени на Леа по паркинги, от кола в кола и обменяне на кратки реплики, вгорчаващи настроенията и на двамата объркани родители. Ана се амбицира и записа шофьорски курсове, курс за следдипломна квалификация и дали от тормоз или от диета свали забележимо количество килограми. Странни същества сме хората, в конкретния случай тази млада майка се мобилизира, амбицира и постигна само за четвърт година неща, които с години или не се решаваше, или не ги приоритизираше.

Малко преди Великден, Ана реши да приеме поканата за гости от свекърите си, с които имаше много добри отношения, дори предвид ситуацията със сина им в момента, и замина заедно с Леа за провинцията. След последната Коледа, изкарана с много горчивина и липса, на каквато и да е топлина у дома, младата майка се надяваше поне сега да си почине и да остави бабата и дядото да поглезят и да се порадват на внучката си. Появи се и Николай там – в дома на родителите си. В онези последни дни на страстната седмица изневерилият съпруг незнайно с какви думи, жестове и действия извоюва покана от Ана да се върне у дома.

Към днешна дата, вече почти три години по-късно, двамата са заедно и щастливо отглеждат Леа. Успяха да реализират първите си съвместни „ергенски” пътувания извън границите на България. Ана не намира вече време за приятелките си отново е всеотдайна майка и съпруга. Николай междувременно остана без работа. Чудно нещо е животът. Първата тревога на Ана при обсъждането за раздяла със съпруга ѝ беше именно как ще се справи сама финансово, а сега се справяха предвид, че той беше на борсата по труда.

Всеки се чуди как младата жена преглътна лъжите и изневярата – в името на детето ли, или пък истинската любов е склонна на такава прошка. Но нали две от Божиите заповеди са именно да не лъжеш и да не прелюбодействаш. Колко великодушно може да е човешкото сърце – в случая това на Ана, че да прости и да пробва да забрави?! Ако това не беше истинска история, по-скоро би имало нарушение на още една Божия заповед – убийство на грешника от умопомрачената, обидена, наранена и обичаща съпруга.

Може би, както и за други ситуации и в тази е вярно, че „времето лекува“.

Николай?!За него остава да се надяваме, че е осъзнал какво значат двете принцеси у дома и дано занапред двамата съпрузи, на които им се „размина“ развода, да се вглеждат повече в качествата си, а не в недостатъците си.

lovers 2761566 640

Прочетете още:

Животът е просто смяна на гледната точка

Любовта не се опитомява

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Една мъжка изневяра

Една мъжка изневяра

09 Юни, 2020 Истории

Любовта не се опитомява

Любовта не се опитомява

07 Юни, 2020 Истории

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

За котките и сойките

За котките и сойките

09 Юни, 2020 Забавно

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

За истинския живот

За истинския живот

01 Юли, 2020 Истории

Feedback/Обратна връзка

Feedback/Обратна връзка

30 Юни, 2020 Истории

История с мухла

История с мухла

29 Юни, 2020 Забавно

Мили татко...

Мили татко...

27 Юни, 2020 Отношения

Ударник в раждаемостта

Ударник в раждаемостта

26 Юни, 2020 Татко Калоян

Завист, повече завист!

Завист, повече завист!

25 Юни, 2020 Истории

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Жълтата рокля

Жълтата рокля

23 Юни, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам