logomamaninjashop

Моите рестарти

Автор: Дана Стойнова

Скоро прочетох пост от позната, в който се питаше колко от приятелите й са правили рестарт на живота си. Замислих се, колко ли хора живеят без своя рестарт, познавам хора, които от 40 години работят една и съща работа, ден след ден... Без моите рестарти, щях да загубя жаждата си за живот, не за живуркане, не за оцеляване, а за дъх, за всяка глътка вдишване от новото, от непознатото.

Преди да скоча в света на големите, всяко лято от 11-годишна, работех по гръцкото крайбрежие, заедно със семейството си, различни неща - от продавач на обувки, помощник в сладкарница до сервитьор. Така до студентските си години! После беше още по-хубаво, защото свършваше ли лятната сесия, аз взимах един куфар, качвах се на автобус за Халкидики и си намирах сезонна работа край морето! Най-лудите ми и безгрижни години. И пораснах.

Осъзнавах, че е време за сериозната част от живота, за дисциплината, кариерата, за света на възрастните и някъде тук започнаха рестартите ми. От телевизионна водеща по кабеларки, скочих в национален ефир като режисьор на проекти, рестартирах се с нова фамилия и зарязах кариерата си от любов... лъвски скок в общински театър като зам. -директор. За разкош последва пиарска дейност, най-подир дойде и най-важната ми роля, тази на майка! Всичко това през две-три години максимум.

Та, майчинството свърши, и аз седнах, и се замислих, ей сега какво правя! Разглеждах джобс и подобни, нищо не предизвика емоция в мен, не искам да работя без тая пуста тръпка! Може би минаха месеци, когато един ден се събудих с идеята или с въпроса, който всички задават на децата: "Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?"

Ей, така и аз станах от леглото и само дето не извиках решението си, ама не посмях, викам ще премисля, вече съм зряла жена, семейна, с дете, тук вече трябва малко мисъл. Аз съм така, като ми влезе бръмбарчето в главата, вари го, печи го, ще го направя и нито плюсове гледам, нито минуси. Събрах близките на вечеря и казвам: "Реших какво искам да правя и кое ще ме прави щастлива!"

Заваляха предложения - един каза адвокат, друг учител, трети даже и лекар, а аз гордо вдигнала глава, леко се повдигам, театралнича (имам две години стаж сред актьори, я) правя многозначителна пауза и заявявам: "Гримьор!" Казвам ви, все едно казах, че кацам току-що с НЛО. Е, минаха две седмици от новото ми приключение, изкарах курс и работя върху приятелки още!

Усещам емоцията, тръпката от новото, желанието за работа. Мислех, че е изчезнало, а то просто се е крило и е чакало своята муза!

girl 2573111 1280


Препоръчваме ви още:

Ново начало

За начинаещи блогъри

Световете на Аглика

Последно променена в Сряда, 03 Юни 2020 09:02
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Писмото на една майка

Писмото на една майка

21 Юни, 2020 Отношения

От къде си?

От къде си?

17 Юни, 2020 Истории

Мъж на диета

Мъж на диета

16 Юни, 2020 Забавно

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

Невидимите хора

Невидимите хора

19 Юни, 2020 Истории

Защо не го опазихте?

Защо не го опазихте?

12 Юли, 2020 Истории

Прогноза за уикенда

Прогноза за уикенда

11 Юли, 2020 Татко Калоян

Група N-Xen: Да обичаш себе си

Група N-Xen: Да обичаш себе си

09 Юли, 2020 Нашите деца

Ягодови безстрастия

Ягодови безстрастия

08 Юли, 2020 Истории

Малко мръсна история

Малко мръсна история

05 Юли, 2020 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам