Страстната седмица на една греховна домакиня

Автор: Ина Зарева

Неволите и страданията ми започнаха преди много години с една супа, която трябваше да излекува възлюбения ми. Той, за разлика от други мъже, понася стоически всички грипове и неразположения - изолира се някъде и в общи линии чака да му мине. Но аз като едно същинско отроче на д-р Куин Лечителката и д-р Хаус, не пропускам удобен случай да задоволя и майчинския, и франкенщайновия си инстинкт едновременно. И да му покажа, че го обичам, разбира се. И така, освен фанатично спазване на лекарската рецепта до милиграми и секунди, включих и целия арсенал народни лечения, които както и да протичат, винаги започват с топла супа.

А тази, която аз щях да направя, бе не само топла, не само лековита, но и самата Вълшебна супа на баба. В нея са всички полезни вещества на света, цялата цветна палитра от зеленчуци и аромати, които не просто си стоят във врящата течност, но и правят любов вътре и от тях се раждат нови аромати, които на свой ред се множат, и накрая цялата тази ода на радостта прегръща всяка клетка на тялото ти, лекува я, целува я, и я оставя влюбена и щастлива завинаги.

И така, спазвайки абсолютно всички пропорции, последователност и съчетания на участниците в този екстаз на сетивата, аз в онзи момент, в малката, студентска квартира, сервирах на бъдещия си съпруг една топла и гола... порнография. Зеленчуците, съставките, подправките и водата се бяха съединили в някаква сплав и нещото в тенджерата можеше да се реже с нож, стига да не те е страх, че е живо и ще започне да бълва от съда, и да мъсти до девето коляно.

Горкият човек, някак не само оцеля тогава и от болестта, и от моите кулинарни престъпления, но и взе че се ожени за мен. Вероятно е решил, че щом мога да създам такава порнография в тенджерата, кои знае на какво съм способна.

И заживяхме мирно и щастливо – той готвеше, аз го вдъхновявах, той готвеше, аз го вдъхновявах. Докато децата не пораснаха и не започнаха да четат, да гледат телевизия и да научават мръсни думи като кекс, сладки, курабии, бухти, кифлички и всякакви други цинизми.

Разбира се, че се опитвах. Разбира се, че се стараех. Взимах рецепти от приятелки, гледах предавания, четях във форуми, нахъсвах се като за мач с Кличко:

– Виж сега - казвах си - две деца си родила, образования имаш, кола караш, сложни работи работиш, не може една шепа тесто да е по-умно от теб и да те надвие.

Оказа се, че има по-лоша степен от блондинка – тестянка и това съм аз. Нещата, които правих изглеждаха като „Майката на Уистлър“ след намесата на Мистър Бийн, а мозъкът ми ставаше все по-кръгъл и по-гладък - точно като тесто.

Коледните ми сладки, например, всеки път се проваляха в различни дисциплини – или на вкус, или на вид, или на изпеченост, или на всичко взето заедно. Една година дори опитах фондан – каквото и да беше това, много малко от него остана върху сладките. Тъкмо го бях изстъргала от стените и приключвахме с последните пломби и ето ти - дошъл Великден.

А, не! Не може повече така! Христос какви страдания е търпял заради мен, аз един козунак да не мога да направя за Него. Каква християнка съм изобщо – самобичувах се и даже се заплаших с обет за мълчание, от което имаше най-голям ефект. И започнах да се подготвям като за докторска степен – събирах и анализирах материали, правих проучвания и анкети, разработвах концепции и стратегии, подготвях се настървено, както за нищо друго досега. Накрая открих и Светия Граал на козунака – не брашното, не маята, не броят яйца и количеството захар, а месенето. И не какво да е месене, а в пералня! Значи увива се тестото хубаво с найлон, пуска се на центрофуга и пералнята върши останалото.

Още първата партида ми донесе академична степен. На никого не казах за тайната си, само победоносно се оттеглих, за да приготвя следващата титла в живота си – ето, свят, доказах се. Не съм тестянка вече. Аз съм умна и способна жена. Ето, Господи – принасям ти в дар тези прекрасни козунаци, нищо че аз ще си ги изям. А Ти направи едно чудо да не ми се лепят никъде, а?

И втората партида плътно, жълто и ароматно тесто влезе в пералнята. Центрофугата въртеше ли въртеше, а аз си мислих колко изключително интелигентна и креативна съм – сега ще си почета книжка, вместо да меся до припадък, а накрая резултатът отново ще е възхитителен.

След 7 минути в пералнята ми, вместо възхитителност се бяха настанили Содом и Гомор. Найлонът се бе скъсал и втасалото тесто преливаше от всяка дупка на барабана като пипала на страшно чудовище – бях сътворила поредното срамно порно в живота си.

През следващите 24 часа изливах всевъзможни препарати в горката машина, пусках я толкова много пъти и на толкова градуси, че заприличваше на кремиковска пещ, стържех, чистих, молих й се, разкайвах се, отново наливах поредния препарат, отново чистих и бършех, молих и се разкайвах. Нищо. От нея се носеше аромат на простреляно, мъртво и разлагащо се тесто, което сякаш ще се съюзи всеки момент с онази тъмна сянка на порно супата от младостта ми и двете ще ме задушат в обятията си като в зловещ хорър филм.

Нямах никакво време за губене при задаващата се пустинна буря от пране преди празниците. Обадих се в сервиза, а на уречния час оставих възлюбения си съпруг да посрещне майсторите под предлог, че имам много важна работа. През последните дни се чувствах като извършила най-тежкия грях на света – не спях, не ядях, не мислих за нищо друго, освен за това как хората идват, виждат вкиснатото тесто в пералнята и започват да си мислят ужасяващи неща за мен и моето домакинстване. Можех и да съм долнопробна порноактриса в готвеното, но за чистота вкъщи бях Страшният съд. А сега те ще решат, че този уред никога не е използван и се е затлачил в тиня, сажди и собствен сос едновременно, а мен ще ме вземат за хипи.

Страданията разпъваха мислите ми, а душата ми се гърчеше в срам и безнадеждност.

Обаждането на съпруга ми ме изтръгна от чистилището:

- За нищо на света да не купуваш повече от този омекотител! Момчетата се хванаха за главата. Никога не бяха виждали подобно нещо – толкова е некачествен, че се е отложил по всички важни части и тръби. Чистеха ги поне час. Знаеш ли колко много беше... И как миришеше.

Спасена съм! Спасена съм! Има Бог и Той обича козунаци!

И пералнята ми е спасена. Работи безупречно, вътрешността й е като нова – върти се, блести и най-важното не мирише на нищо мъртво.

В нея сега е любимият ми червен шал, в който са завити тридесетина бъдещи шедьоври. Ако се съди по постигнатото с чорапите във времето, ще боядисам най-прекрасните Великденски яйца, а после ще патентовам технологията.

Ако на Великден не си изкупя греховете, кога!?!

 

Последно променена в Четвъртък, 13 Април 2017 10:38
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Специалната рецепта

Специалната рецепта

06 Фев, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Онзи един ден

Онзи един ден

10 Фев, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам