Мама пак не стана скиор

Автор: Мария Пеева

Коко, моят 12-годишен философ мъдро заключи, че ако си в грипна ваканция, но нямаш грип, значи си в съвсем обикновена ваканция. И затова трябва да се забавляваш. Да, но в града през зимата няма кой знае какви забавления на открито, затова на бърза ръка разгледах офертите за ски почивки. Обикновено планираме пътуванията си месеци предварително и толкова рядко се случва ей така спонтанно да се вдигнем и да заминем нанякъде, че това придава на пътешествието още по-приключенски дъх. За жалост, мъжете от семейството са затрупани с работа (както каза Иван - за да почиват едни, други трябва да работят) и затова заминахме по женски: снаха ми Яна с внучето ми Борис, и аз с моите момчета Коко и Алекс. Само дано Коко и Алекс не прочетат, че съм написала "по женски", защото още в колата се скараха кой сега е мъжът в семейството. Но както и да е, да се върнем на ските.

Значи, няма какво да се лъжем, не съм скиорка и няма да стана. Не обичам да ми е студено, страх ме е, не се чувствам уверена и колкото и да се радвам на момчетата като виждам как се забавляват, просто не е за мен този спорт. Не знам за какво ме водят на пистата да ги гледам и да им се възхищавам, като не ми е там мястото? За вдъхновение ли? По-скоро за да има кой да им бърше нослетата, без да си свалят ръкавиците, а също и да принася вода, чай и сандвичи. Но хубавото е, че дори да не си скиор, на пистата винаги цари едно такова всеобщо оживление и радостна суматоха, така че никак не е неприятно да прекараш няколко часа там със снаха и внуче, докато момчетата карат. Освен това съм се изхитрила и съм си намерила хотел със страхотно спа, където и аз да се позабавлявам след ските. За Лъки Банско и друг път съм ви разказвала, те нямат нужда от реклама, но няма и как да не ги препоръча човек, хубавото си е хубаво. И както някои ходят на спа, за да се наспят, така други ходят на ски, за да отидат на спа. Важното е всеки да си прекара добре.

83775727 1853975514737083 5896102301898113024 n

Искам да ви споделя една история от времената, когато Алекс беше колкото Бобче. Приятелките и досега ме майтапят с нея и ме питат дали съм си взела ботушките с токчета.

Ето ви един типичен скиорски ден на горката майка, която тайно се надява да я оставят на мира да си почива в хотела. Мечтае си да се гони с Алекс на снежна полянка под звуците на мелодични коледни песни, които със сигурност ще прогонят всички вълци, мечки и клети туристи. Може би да отиде на спа или да почете книга… знае ли човек какви прекрасни неща се случват на хората, които НЕ ходят на ски. Но не!

Сутринта с Пеев провеждаме кратък, сънен, ръмжащ диалог. Измъчвана от угризения, че за семейното благополучие е важно да отидем всички на пистата, ставам и вдигам двегодишния Алекс. Ами в това хубаво време, редно е да види детето малко сняг, а и да попищи на чист въздух. Междувременно тийнейджърът вече е тръгнал още в ранни зори с приятелите от компанията, така че сме само с две деца. Първокласникъ чака да го заведем на ски учител. И така, хапваме с Алекс набързо в ресторанта на хотела (Коко на два пъти слиза от стаята по термобельо да ни подсети, че ще закъснеем) и се качваме да се преоблечем за пистата. Няма да изреждам списъка с катове дрехи, за да не уплаша тези от вас, които все още не са повели дребосъците си на ски. Коко е екипиран подходящо, Алекс също, Иван и той, всички тръгват към колата. Аз се суетя още малко из стаята, пооправям пораженията, за да не изплаша камериерката, накрая взимам резервни ръкавички и шапки на децата и тръгвам след тях. Пътем се сещам, че не съм взела шапка на Иван и се връщам за нея. Издирвам я десетина минути. Иван звъни раздразнено къде се бавя. Обяснявам му не по-малко раздразнено, че му търся шапката. Той злорадо ми заявява, че тя му е на главата и да тръгвам веднага. Тръгвам веднага. Пред асансьора се сещам, че докато търсех шапката, му видях ръкавиците, тоест все пак нещо е забравил, и се връщам за тях. Взимам ги и тръгвам отново. Стигам до колата и вече се каним да потеглим, но Алекс обявява, че има "ако". Коко също решава, че има "ако". Добре е, че се сещат навреме, защото за акането на пистата, може да се напише цяла отделна статия. И тя няма да е забавна. Още веднъж се връщаме до стаята, този път всички вкупом. Хигиенизираме Алекс, обличаме отново всички катове дрешки и тръгваме за втори път. Стигаме до колата и този път се оказва, че Иван наистина си е забравил шапката. (Знаех си аз, знаех си!) Обяснява ми как щял да бъде с качулка, аз демонстративно отивам до стаята и му нося шапката. Малките победи са толкова сладки.

Както и да е, най-после тръгваме за пистата. Алекс упорито отказва да седи на столче и пътува върху мен, в странна поза почти на шпагат, при която едното му краче опира в прозореца, другото в предната седалка. Сигурно му е много удобно, но на мен не. Най-после стигаме до пистата. Иван обува Коко, слагат ските, сваля от схванатата му майка заспалия Алекс, който мигновено писва. Слизам и аз от колата, стъпвам в сняг за първи път тази година и опа! Забелязвам, че най-безотговорно съм тръгнала обута със суперудобните ми и красиви ботички, (впоследствие кучето ми ги изяде) които са ми като втора кожа и си щъкам с тях из хотела. ОБАЧЕ СА НА ТОКЧЕТА!!! А Иван вместо да ме вдигне на ръце и да ме отнесе до чайната като истински рицар, ми заявява: „Меро, за какво не отидохте на басейн с Алекс, а се мъкнете на пистата!“ Обяснявам му, че съм отишла заради него, само в името на семейното благополучие, а той ме гледа и сумти. Тези мъже нищо не разбират и нищо не оценяват! Карай, казвам си, с токчета поне няма да се пързалям на снега. Да бе, да. Тежък ден си беше, но научих важни житейски уроци. Споделям ги за всички майки - НЕскиори.

  • Не ходете с токчета на писта, освен ако не сте се научили да летите.
  • Не пийте кафе, обути с токчета на писта, защото кафето, за разлика от вас, може да излети и да кацне успешно по лицето, шапката, косата и хубавичкото ви якенце.
  • Дръжте здраво мъжа си за ръката, дори да сте му сърдити, вместо да махате ядосано, че ще се справите сама (махането с ръка особено допринася за загубата на равновесие).
  • Не разчитайте намеци и не страдайте от угризения сутрин, на сънена глава, преди кафето.
  • Отидете на спа! 
  • Момчетата ми се смяха много, но познайте какво! Накрая цялата ни скиорска компания единодушно гласува, че след като съм изкарала цял ден на пистата с токчета и съм оцеляла без счупен крайник, вече съм почетен скиор!

Припомних я на децата, които отново се опитаха да ме убедят да се кача на ски и се посмяхме заедно. И този път не събрах смелост, но има време. Да сме живи и здрави, още много ски ваканции ни очакват, а някой ден може пък Борис да направи баба си скиорка, знае ли човек. Но засега бяхме така: 

83033290 10219255463071111 7921629275491401728 n

 

На пистата - Алекс с инструктора му. Хубав спорт са ските и не знам дали сте забелязали колко красиви са скиорите. Дали е от чистия въздух и спорта на открито, но лицата на всички са ведри, а усмивките - широки. Ще си позволя да похваля не само хотела, но и ски училището - Пирин 2000. Изключително удобна организация и 10 процента отстъпка за гостите на хотела - не само за ски гардероба, а и за уроците, а освен това безплатен транспорт в удобни за скиорите часове. Всеки, на когото се е случвало да търси къде да паркира, за да стигне до пистата и да разтовари децата си с все багаж, ще разбере какво имам предвид. На тази снимка сме на Бъндеришката поляна. Бобчо, също както правеше Алекс преди няколко години, много искаше да кара ски, но ще трябва да почака още малко за това. Не се сетихме да вземем поне шейна, а горе няма откъде да се наеме, но за друг път ще знаем да носим от София или да вземем от Банско.

84545902 471660607048301 7600810663182598144 n

На пистата момчетата се забавляваха, а ние с Яна пихме чай и гонихме Боби. Но в спа центъра забавлението беше за всички. Температурата на водата в басейна е идеална - 33 градуса, освен това не е хлорирана и човек направо забравя да излезе. Освен големия басейн има и детски, както и още един малък солен басейн и всякакви парни бауни, сауни, релакс стаи и какви ли не екстри. Има и много видове масажи и процедури, които с Яна не успяхме да пробваме, защото времето не стигна. Но следващия път...

 

84123178 660253628046009 5299992954683785216 n

За процедури време не остана, но пък пробвахме една от ескейп стаите! Когато идвахме през есента не работеха, но сега и двете бяха на разположение. Избрахме си хакерската. Обичате ли ескейп стаи? Непременно да пробвате, страхотна емоция е и великолепен семеен тийм билдинг! Момчетата не се скараха нито веднъж онази вечер, което е голямо постижение в нашето семейство, където всеки е най-голям, най-умен и най-прав.

Опитахме и фондю ресторанта. В интерес на истината се притеснявах малко как ще отидем в този изискан ресторант с бебе и малки деца, но хората бяха изключително любезни и търпеливи към нас. Впечатлихме се още на салатата.

83598680 477874716235477 1720067293184000000 n

 А Коко се влюби във фондюто, пробвахме класическото със сирена, а също и с пилешко.

83081498 2581108612159543 6686308698756743168 n

84863637 2489086607859970 5260100984905924608 n

Нямаше как да пропуснем и шоколадовото, което сервираха с маршмелоу, плодове и нарязани парченца кекс, гофрети и палачинки. Тук Яна каза: "Мими, ти забеляза ли, че в банята има кантар?" Защо ми го каза, не знам. Но подозирам, че скоро в кулинарната рубрика ще имаме и рецепти с фондю, защото Яна се амбицира да ни приготви у дома.

84021609 194013311718749 89209283941498880 n

Бобчо хареса детската зала. Всъщност те са две, но едната, по-новата и по-голямата, беше постоянно пълна с деца и не посмях да снимам в нея. А и честно казано, предвид факта, че все пак е грипна ваканция, предпочетохме да сме в детския кът за по-малките. Малко лирическо отклонение. Тази зала сме я ползвали още когато Коко беше колкото Бобчо и тогава си намерихме в нея една страхотна бавачка, в която всички се влюбихме и дълги години поддържахме връзка с нея. Любче, ако четеш това, да знаеш, че не сме те забравили и често си спомняме за теб! Исках да ти се обадя, но съм ти затрила телефона, така че моля те да ми пишеш.

84057394 497778057801328 583197601780727808 n

Бързо приключи нашата ски ваканция, но пък беше пълна с емоции. Алекс получи медал! Истински медал от ски-училището. И най-интересното е, че не го получи за бързина или умения (макар че за крехките си 6 години е много бърз и умел), а за спортсменство. Оказа се, че се състезавали малките скиорчета и едно от момиченцата паднало, а той спрял и му помогнал. Инструкторката много го похвали, а майчиното сърце, разбира се, гордо запърха от радост.

На връщане към София Алекс попита може ли в понеделник да дойдем отново. Обясних му, че няма как още в понеделник, но ще помислим за по-натам. А той каза: "Възможно най-скоро, нали? Защото това ми беше най-хубавата грипна ваканция".

И за мен не беше никак лоша. Още е началото на годината, надявам се да имаме много пътешествия, планирани или спонтанни, луксозни или непретенциозни, на планина или на море, всички заедно или в по-умален състав. Само да сме здрави, ще има какво да си разказваме!

84178841 163587485057491 5562262465439334400 n

Последно променена в Сряда, 05 Февруари 2020 16:04
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Какво казаха майките

Какво казаха майките

09 Апр, 2020 Истории

Обичам те > ∞

Обичам те > ∞

08 Апр, 2020 Забавно

Дъщерята на лекаря

Дъщерята на лекаря

07 Апр, 2020 Истории

За кучетата и човеците

За кучетата и човеците

05 Апр, 2020 Истории

52 седмици готвене: Пържене

52 седмици готвене: Пържене

05 Апр, 2020 Кулинарно

Аз пазя теб, ти пазиш мен

Аз пазя теб, ти пазиш мен

01 Апр, 2020 Здраве

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам