Превръщам се в майка си!

Сигурно всяка жена си казва, че изобщо не прилича на майка си. Дори двете да имат еднакви усмивки, еднакви ръце, по еднакъв начин да свиват устни, когато се ядосaт - не, те просто няма как да си приличат. Всъщност обаче възможно ли е изобщо да не приличаме на майките си? Кристина Йовчева сподели в групата ни Мами Нинджи, че въпреки всички превантивни мерки все пак е прихванала туй-онуй от майка си. А вие приличате ли на вашите?

Чувала бях, че момичетата започват да приличат на майките си (това като вид предупреждение към мъжете най-вече го чувах), ама някак си не го вярвах. Не исках да го вярвам, даже възмутена бях, че такова нещо изобщо може да е вярно. 

Когато ги чувах тези приказки, все ми бяха пред очите ей такива ситуации: да се държиш старомодно и консервативно според детето си тийнейджър, да ядосваш мъжа си само с едно изсумтяване, да се караш на дъщеря си, че не си хвърля памука с лакочистител в тоалетната, а в коша с боклук и той мирише (това го чувам и до ден-днешен и не мога да повярвам, че мама сериозно ми напомня за такава глупост, все едно за първи път си чистя лак)... Да определяш вечерни часове в най-яките дни от ваканцията, да се тревожиш за всевъзможни глупости, да “предвиждаш” куп опасности и да се опитваш да предпазиш другите от тях... това АЗ да стана такава?!? Аз??? Абсурд!!!

Мили нинджи, аз съм почти на 40 години. Имаме със съпруга ми три деца. Все се опитвам да бъда “модерен” родител. Прекарвам с децата си цялото възможно време на света. Грижовна и всеотдайна съм - даже към мъжа ми! Често даже си мисля, че може би успявам да бъда не лош родител. И освен това бягам с висока скорост от всяка ситуация, в която бих могла да разпозная майка си в мен... Не защото тя някога е била лош родител, а защото искам да съм различен родител. Обаче какво забелязах в последно време: 

Ръцете ми добиват формата на ръцете на майка ми. Започнах да изписвам някои букви като майка ми (добре, че пиша рядко на ръка). Оказа се, че съм си купила жълта риза - майка ми имаше такава едно време. Оказа се, че синът ми тийнейджър смята, че съм назадничава (в резултат му определих вечерен час, та да види той назадничавост!). В 90% от времето мисля всевъзможни щурави сценарии за децата ми и ги развеселявам искрено с поведението си. Когато се разболеят, им казвам тъй омразното от моето детство: “Аз казах ли ти да не ходиш без пантофи/да се облечеш по-добре/ да си закопчаеш якето/да не пиеш студена вода!!!” Обаче вчера, мили нинджи, ударих дъното! Чух се как викам от другия край на апартамента на 9-годишната ми дъщеря: “И да не забравиш да изхвърлиш памука с лакочистител в тоалетната, защото оттук го надушвам!!!”

Остава само да питам мъжа ми дали вече успявам да го изкарам от кожата така, както прави майка ми с баща ми, обаче, честно, страх ме е да го направя!

Прочетете още:

38 въпроса, с които ще опознаеш майка си

Между САМО и ВЕЧЕ

Единствената майка, която някога ще имам

Последно променена в Неделя, 23 Юни 2019 10:02
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам