Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Светла Чимчимова

Мария Пеева ми разказа, че я питали защо пише за разводи, като има дългогодишен брак само с един човек и цели четири деца, пак само от него. Защо, видиш ли, заблуждава читателя, че има личен опит в области, дето е само наблюдател. Олекна ми, че не критикуват само мен, че пиша за непреживени неща.

Дребнаво, ама човешко.

Иначе, Мими, скучно живееш, дано поне си сменяш цвета на косата и прическата. Обаче пък ме подсети за една от любимите ми истории, които доказват, че такива въпроси задават людете не само във Фейсбук, ами и в живия живот и там няма бутон блок.

Преди няколко години, моята колежка и приятелка ни записва на профилактични прегледи за рак на гърдата в хода на национална кампания по превенция на това заболяване. Прегледите се извършваха в рамките на пет дни в една болница. Отиваме двете, тя влиза в единият кабинет, аз в другия. Поздравявам доктора ( висок, елегантен, на моите години, мъж) любезно и с уважение, а той ме поглежда и ми вика:

- Покажи ми гърдите си!

Брях! И туй в лекарски кабинет не в шегаджийска група във Фейсбук. И ме зяпа в очакване. Аз се посмутих, ама се сетих, как на първия ми самостоятелен гинекологичен преглед в живота ми ( без мама демек) лекарката ме погледна и пак тъй от вратата ми рече:

- Сваляй гащите!

Знам, че докторите имат специфично чувство за хумор и какво толкова се назлъндисвам, аз да си покажа гърдите в крайна сметка съм дошла. И си ги показах. Прегледа ме човекът обстойно и надеждно с голямо внимание, не ме претупа като човек, който от сутринта е отметнал милиарди чифтове млечни жлези. Обаче през цялото време ме замеря с въпроси от лично естество, нямащи нищо общо с мамологичното ми здраве. В "Стани богат" и "Минута е много", че и в прокуратурата по-малко питат. Долу-горе така вървеше диалога:

- Как се казваш? - на "ти" ми говори.

- Светла Чимчимова.

- Странна фамилия, не съм я чувал друг път. С какъв произход е?

- На съпруга ми е. Гръцка е.

- Гръцка!?! Е как може да се ожениш за грък!? Те са ужасно ревниви. Аз имам две колежки от университета, дето се омъжиха в Гърция много се оплакват.

Докторът изпада в потрес придружен с висок драматичен тон и повдигане на вежди.

- Ама моя си е тукашен, наш и въобще не е ревнив - заемам се аз да браня либералната чест на Инжа.

- И можеш да влизаш и излизаш във вас, когато си искаш? - скептичен е докторът.

- Да, даже имам и ключ от вкъщи и нямам вечерен час - иронична съм и гледам да разчупя драматизма.

Той не ме отразява и продължава сериозно:

- Бие ли те ?

- Няма да повярвате, докторе, обаче сме заедно от ученици и не само не ме бие, ами и разправя на хората, че го бия аз - което си е жива истина, ама аз просто искам тая драма да свърши. Разправянето не е истина, не че го бия.

Докторът обаче се бори за Оскар и продължава:

- Смяташ ли, че бракът ти е успешен, с тоя хмм инженер? Харесва ли ти да си женена за него?

- Ами смятам, да - отговарям и започвам да се чудя в скрита камера ли участвам или съм влязла при психиатър по грешка.

И тука той се изправя над мен с всичките си 190 сантиметра, поглежда ме в другите очи и казва с обвинително назидателно кресчендо:

- А ти откъде знаеш, че с мен, например, няма да си по-щастлива, като си била женена само за един мъж, в един брак, а? Как знаеш, че няма да си по-добре, като не си опитала друг брак? Как? Ако не опиташ, няма да разбереш - елегантно и категорично ми се предлага да сменя положението си на инженерска съпруга с такова на лекарска. Хипотетично, разбира се. Ама се ядосах.

- Ерген ли сте или разведен?

- Ерген - малко неуверено отговаря той.

- Докторе - викам му - Вие откъде знаете, че може да направите една жена щастлива и един брак успешен, като нямате никакъв опит, нито дори и половин брак и не сте успели да излъжете поне една жена за толкова години?!?! - усмихвам се зличка, зличка.

И още много неща си казахме с тоя човек, аз не с много спокоен тон. Цялата ме разтрепери. Изобщо не можах да си тръгна, защото той стоеше между мен и вратата. И дискутирахме доста разпалено. Като излязох от там се обадих на приятелка от друга болница, да проверя дали този човек е лекар наистина или ме е опипал санитар в престилка на лекар. Защото в тоя калабалък от думи дойде друг лекар, който ми попълни медицинските документи. Не този, който ме прегледа. Питах я. Тя го познаваше. Лекар беше, естествено. Животът ме срещна още три пъти с него. Ама то са други истории.

Вечерта разказваме с моята приятелка на Инжа за тия прегледи и тя се възмущава:

- Не мога да разбера, защо мен ме преглеждаха 10 минути, а Светла стоя вътре повече от половин час?

А Инжа:

- Абе я виж колко гърди имаш ти и колко има Светла!

Сега, вярно не е от най-тактичните милият, ама бях права да го защитавам като широкото скроен и либерален мъж.

tea 635267 1280

 

Още от Светла:

Как не умрях по розови бикини

Къде се раждат тия правилни жени?

Женските изкуства за щастливо съпружество - този наръчник за успешен брак от 1930 г., описва всичко необходимо, за превръщането на една жена в съвършена съпруга, всеотдайна домакиня и грижовна майка.  Поводът за създаването на тези насъщни инструкции е големият брой разводи по онова време. Някои от тях звучат като ужасяващи отживелици, други са откровено забавни, а някои може и все още да звучат актуално.

Ето какво какви съвети дава авторката на своите посестрими, за да запазят брака си, да държат здраво юздите на семейния живот и да правят съпрузите си неизмеримо щастливи:

Дево,

Бъди въздържана, обуздавай страстите.

С голямо внимание незабелязано изучи характера.

 Наблюдавай неговото мнение за облеклото, държанието и пр. на жената.

Внимавай кое му е приятно, отвратително, старай се да усвоиш първото и да отстраниш последното, ако е в тебе.

Още от рано проявявай интерес и чети всичко, отнасящо се към неговата професия. Без стеснение питай да ти се обяснява, което не разбираш.

В края увериш ли се, че той е способен сам да се управлява, според естествената светлина на разума, а не под влиянието на майки и сестри, не се колебай. Ти ще държиш юздите на щастието през целия живот, ще го постигнеш, но с желание и постоянство.

Млада невесто,

Знаеш вече, че съпругът те е предпочел пред всички момичета, щом се е решил и те е взел за жена. За него ти си и хубава, и добра. Това потвърждават неговите мили и нежни обръщения, изказвани дори и в присъствието на други лица. Нищо не го смущава. Налага ти се да се постараеш да запазиш и заякчиш тези му впечатления.

Помни, че искрата се разгаря в пламък, затова бъди търпелива и спокойно понасяй всичко.

Не заплашвай, не избухвай и не се сърди, ако в съпруга ти има недостатъци, които по-рано умело е прикривал, не се възмущавай при свършен факт.

Погрешно е да си мислиш, че тези недостатъци, които водят към развала на семейството е невъзможно да се обуздаят. Още повече, когато не си ти виновна за появата им преди женитбата.

Бъди винаги весела и засмяна. Засмяното лице не остарява бърже.

Винаги посрещай и изпращай мъжа си, както през годежния живот.

На излизане му пожелавай лека работа, сполука или на добър час, ако заминава някъде по-далеч. 

Идва ли си мъжът вкъщи, жената ще го посрещне със засмени очи, ще му поеме дрехата и калпака, а децата в знак на почит и уважение ще се усмирят и ще станат прави, щом скръцне вратата.

 

В много семейства момичето е тежест и на такова родителите гледат с четири очи да се подаде отнякъде кандидат да му я натрапят.

Преди да се задомите, дори преди думата си да дадете, дълго се изучавайте и беседвайте върху живота с човека, с когото ще се съберете. Бъдете откровени един с друг, мислете, че всичко не е розово в семейния живот, повече се спирайте на черното в него.

Не бързайте да си отговаряте на въпросите, преди да мислите дни и нощи върху тях. Изпитайте добре себе си ще може ли да се приспособите един към друг с взаимни отстъпки.

Не е умело само да си кажете – Обичаш ли ме? – Обичам те, и с това да се свърши решението ви.

По иначе погледнато е донякъде глупаво. Обичам парите, положението – да, но самия човек, преди да заживееш по-отблизо с него или съвместен живот е прибързано. С това всеки се самозалъгва. От къде на къде дошъл някой или някой и хайде, обичам те?

Та кое обикна изведнъж? Да отговориш външната хубост е обидно. Тя може да бъде изкуствена и на улицата да срещнете по-хубав или по-хубава. Търсете, вгледайте се във вътрешните красоти, не е важно пола. Както в жената, така и в мъжа то е най-важното. Тази хубава красота е до гроб. Външната рано отлетява, мени се не от годините, а от условията в живота. Има мъже, както и жени, не случили в него, рано остаряват, погрозняват, понякога и от скрити болести, донесени в брака. Пак повтарям, изучете вътрешната хубост и при разбирателство я изгладете до съвършенство, едната и другата страна.

Жената да помни, че от измитото лице и тяло лъха свежест. То притегля, а не отвращава мъжа.

Книгата и останалите заръки може да намерите тук.

Може да харесате още:

Никога вече домакиня

Добра домакиня или добра майка

Автор: д-р Малина Станчева

Психолозите твърдят, че при някои деца разболяването е неосъзнат механизъм за получаване на внимание и нежност от страна на родителите, ако по принцип на детето му е липсвала в ежедневието. Ако това е така, родителите трябва да се опитат да променят поведението си спрямо детето.

Доказано е, че усещането за близост, принадлежност към семейството, разговорите за опознаване на емоциите, мечтите и вътрешния свят на детето подсилват имунната система и имат общо укрепващо действие,  защото тогава в организма се синтезират хормони на щастието.

Ограничете гледането на телевизия

Децата с висок фебрилитет, които лежат с часове във всекидневната пред включения телевизор, от който непрекъснато се чуват тревожни новини, стават неспокойни, по-трудно понижават температурата и често се събуждат от кошмарни сънища.

При създалата се обстановка родителите трябва да обяснят на децата, защо се налага да се стои вкъщи, да се ограничат посещенията при баба и дядо, каква хигиена да се спазва и да се отговори на въпросите, които вълнуват децата.

Подходящи занимания и игри

Болното дете трябва да се занимава съответно на възрастта и състоянието си и от двамата родители. Уместно е редуване на активната игра (редене на кубчета, рисуване, вкл. рисуване със светлина, упражняване на сръчност, описване на деня в тетрадка, учене) и пасивни занимания (четене и слушане на приказки, приятна и успокояваща музика, телевизия, таблет).

Ако решите да му купувате играчки, потърсете такива, които ще го накарат да се забавлява без ваша помощ, такива, които ще стимулират  въображението на детето.

 Ако детето е на възраст да чете самостоятелно книги добър вариант е да използвате момента да му покажете, т.нар. книги-игри, които доказано стимулират логическото мислене, въображението и възпитават у детето  стратегическо и креативно мислене.

Забавни игри, с които да стимулирате възстановяването на дихателната система

Можете да включите и комплекс игри от дихателна гимнастика, която ще спомогне за изработване на диафрагмено дишане и удължаване на издишването.

  • При разходка в парка или гората може да съберете сухи листа и да направите състезание кой ще издуха листото най-далече като го учите да поема въздух и да издиша докрай.
  • Духането на прецъфтяло глухарче или въртележка със силен въздух и свити и отворени устни също може да е забавна и полезна игра.
  • През пролетта дълбокото вдишване и издишване на аромата и сравняването на ароматите на пролетните цветя е полезно упражнение и стимулира обонянието, което може да бъде загубено при някои остри ринити.
  • Защо да не поиграем и на сапунени мехури у дома, които също ще духаме със свити и отворени устни и освен дишането ще се подобри  и  радостно настроение у детето.
  • Може да подарите и различните пищящи свирки, които са идеално средство за развиване на белите дробове на децата. Може да намерите и други предложения за дихателни игри в интернет като например „Пингвин в снежна буря”, Поставяне на хартиени букви в купа, „Помогни на жабата да се изплези” и „Помогни на топчето да мине през лабиринта”, както и други, които може да измислите сами.
  • Надуване на балони, издухване на сапунени мехурчета, „бълбукане“ в чаша вода през сламка, свирене със свирка, свирене на хармоника, духане на снежинки, или пеперуди, изрязани от салфетка, надаване бойния вик на индианците.

dr malina stancheva pediatur

 

Д-р Станчева е педиатър и детски невролог с 15 годишен опит. Специализирала в университетски детски клиники в Париж, Франция и Льовен, Белгия.

Автор на 27 научни публикации в сборници, български и международни медицински периодични издания в областта на детски болести на обмяна на веществата, клинична генетика, детска ендокринология и детска неврология. 

От   2017 г.  д-р Малина Станчева е  личен лекар на дечицата от Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ към фондация „За Нашите Деца“.

 

Още по темата:

Как да възстановим детето след остро респираторно заболяване?

Автор: Яна Палагачева

Навремето, когато са ни отглеждали нашите родители, са имали достъп (при повече късмет!) до един, максимум два вида адаптирано мляко и бебешко олио. И колкото и тоталната липса на избор в онези дни да е далече от представата ми за идилия, понякога най-искрено им завиждам за нея.

Друг любопитен факт е, че майките ни някак са оцелели, без да членуват в нито един форум, да посетят нито едно училище за родители или да вземат участие в онлайн семинар на тема „Седем вида бебешко ако - как да ги разпознаваме.“

Сега, аз като майка, която се ужасява от мисълта да е назад с информацията, съм пробвала всички гореспоменати. Впусках се във всяка следваща статия с наивната вяра, че ще намеря еднозначен и категоричен отговор на поне един от милионите въпроси, които ме измъчваха.

Излишно е да казвам, че това никога не се случи. Тъкмо напротив, убедих се, че около всяка тема, свързана по някакъв начин с отглеждане на деца, задължително се оформят  два лагера страстни привърженици на взаимоизключващи се твърдения.

За мой ужас не ставаше въпрос само за майките във форумите, а и за видни лекари и уважавани експерти, надпреварващи се да доказват противоречиви теории.

На всичко отгоре, за да си усложня живота напълно, прекарах бременността си между Англия и България, където докторите нямаха консенсус по абсолютно нито една тема.

В Англия твърдяха, че е задължително да родя естествено, докато в България не се виждаше друг вариант за мен, освен секцио.

В Англия ми биха ваксина против грип, като ми обясниха, че е много силно препоръчителна за бременни. Но всеки път, когато споменавах това в България разплаквах поне едно медицинско лице.

„Защо не им каза, че си бременна, мило момиче?,“ питаха ме те и ме гледаха тъжно, както се гледа много глупав човек.

А аз все повече затъвах в блатото на противоречивите съвети.

Отварях на телефона си безкрайния списък със забранени храни за бременни всеки път, когато си купувах сандвич и неведнъж бях убедена, че съм убила плода в зародиш заради някоя необмислена хапка меко сирене или сушено месо.

Междувременно, бях разкъсвана и от куп други противоречиви съвети в стил: „Важно е, докато си бременна само да си почиваш и лежиш. Ако ти се прииска да се поразходиш, само помисли за бедното бебе.“

 Или „Задължително трябва да правиш минимум 5,000 крачки на ден, йога за бременни и пилатес. Мий прозорците през ден и изкатери поне един връх, за да си сигурна, че ще родиш здраво дете“.

И така, с много останали без категоричен отговор въпроси, прекарах бременността си, съумявайки да остана здрава и да родя прекрасно момченце напук на кафето сутрин, което не отказах (дори веднъж изядох един фъстък!).

И тогава един ден осъзнах, че всичко до момента е било едно нищо, в сравнение с тъмната необятна бездна на тема кърмене.

Има един едва доловим, крехък консенсус сред майки и експерти, че кърменето е хубаво за бебето. Оттам нататък обаче приключва абсолютно всяко единодушие.

На поискване ли е по-добре да кърмиш или задължително трябва да наложиш режим на детето?

Можеш ли да дохраниш бебето с адаптирано мляко ако не ти достига кърма, или това е едно лесно решение за майки, които не правят достатъчно, за да стимулират тая ми ти лактация?

Възможно ли е спокойно и дискретно да накърмиш детето си навън, или по този начин подронваш морала на цялата нация?

Кой е най-добрият и безопасен начин да съхраняваш кърмата?

До каква възраст е добре да се кърми едно дете?

Всяка от тези теми гарантирано ще сложи началото на война в който и да е майчин форум по света.

Тук разбира се отново могат да се прочетат дълги списъци със забранени храни за кърмачки, в които според нашата педиатърка влизаха и всички плодове и зеленчуци. Аз, за да спазвам стриктно правилата, първите месеци се храних само с еклери.

Така или иначе всяка майка в един момент избира своя лагер, евентуално спира да общува с половината си познати и и остават само още няколко въпроса за изясняване.

Излизане навън

„Веднага щом детето напусне тялото ви, го заведете на Витоша да подиша чист въздух.“

„Трябва задължително първите 40 дни да си седите вкъщи на затворени прозорци и да не пускате никой при бебето, дори и баща му.“

Приспиване на бебе

„Оставете го да спи, когато си иска, дори това да значи, че вие никога не спите.“

„Задължително му наложете строг режим, будете го постоянно и го карайте да яде насила.“

Къпане на бебе

„Къпането задължително се извършва всяка вечер, като така се създава ритуал, на който цялото семейство се наслаждава.“

„Ако къпете бебето всеки ден, кожата му ще изсъхне и ще му донесете купища екземи.“

Успокояване на бебето

„Задължително носете бебето навсякъде със себе, за да е спокойно и да знае, че е обичано. Ако искате да идете до тоалетна, се разменете набързо с таткото.“

„Оставете детето да плаче само в тъмна стая поне три часа на ден, за да се научи, че не може да контролира живота ви с подлите си манипулации.“

Захранване

„Започнете да захранвате детето няколко седмици след раждането.“

„Изчакайте детето да проходи, проговори и да му пораснат мъдреци и тогава почнете да го захранвате.“

Или друг неразрешим дебат по темата:

„Давайте на детето храна от бурканче, тъй като тя е гарантирано стерилна и безопасна.“

„Най-хубаво за детето е домашната храна - вкусна, свежа и без никакви консерванти.“

Тук отново можете да откриете дълги и подвеждащи списъци кое след кое да въведете и да ви настръхнат косите като разберете, че бебето яде броколи от две седмици, а по схема то се дава чак след 3 месеца.

Слагане на гърне

„Почнете да слагате детето на гърне през първите три месеца, иначе няма шанс някога да се научи.“

„Детето трябва да е поне на две години, за да разбере объркващата роля на гърнето в живота му.“

Социализиране

„Детето трябва да е непрестанно с майка си през първите години, иначе ще се чувства необичано, отритнато и изоставено.“

„Пратете детето на ясла още първата година, за да се социализира или никога няма да се научи да общува нормално и да намери мястото си в обществото.“

Прохождане

„Задължително купете проходилка на детето. Това е най-бързият, безопасен и забавен начин то да проходи.“

„Слагането на проходилка крие купища рискове, децата се пребиват, изкълчват си глезените и никога не успяват да проходят.“

И още по темата:

„Задължително вземете на детето обувки с меки подметки, които осигуряват комфорт и безопасност за крачето.“

„В никакъв случай не взимайте обувки с меки подметки!! Цялото стъпало трябва да бъде здраво обхванато и да не се огъва.“

Забелване

И още една тема, която измъчва всяка клета майка на момченце.

„Задължително трябва детето да се забели, иначе гарантирано го чакат тежки инфекции.“

„Забелването е мъчение за детето и подсъдимо във всяка цивилизована страна. И задължително води до инфекции.“

Нещо пропуснах ли?

Така, след един куп дилеми,  много рязко и категорично преодолях желанието да съм подробно запозната и информирана по всяка една тема, защото това откровено ме довеждаше до лудост.

Научих се да избягвам статии в стил „Вечният дебат на тема еди-коя си“, които до една завършваха авторитетно с „Няма правилен отговор на този въпрос.“

Започнах да слушам основно малкото си останал мозък и детето си. Също така започнах да стоя възможно най-далече от хора, които казват неща в стил „В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ КАШКАВАЛ!“

Резултатът? И аз, и детето, сме доста по-спокойни и щастливи.

Още истории от Яна може да прочетете в нейния блог.

mama

Прочетохте ли:

До млечния път и назад 

Родителството в няколко стъпки

 

Казвам се Йоанна... и знаете ли кое е най-хубавото? Най-хубавото е това, че няма никакво значение коя съм аз, а само това, което бихме могли заедно, като общество, да постигнем. Аз искам само да запаля клечката.

Винаги съм вярвала в доброто. Дори и в най-трудните си моменти. Обичам родината си и дори да ми е мъчно как сега, за пореден път, политиците ни разединяват, пак вярата ми е непоклатима. Вярата в хора като вас, избрали именно този сайт, защото топлината, която историите излъчват сгрява и дава сили. Същото нещо искам да направя и аз, но по моя си начин.

Както съм написала в едно мое писмо - дълги години бях песимистично настроена. Очаквах и се притеснявах, че нещо лошо би се случило, изнервях се от елементарни ситуации, подобно на 90 % от хората. Не е лесно да се промениш и аз още работя по това. Чувах постоянно колко лошо общество сме, колко зле е младото поколение, колко пропаднала е държавата ни. Късаше ми се сърцето, но вътрешно не ми се искаше да повярвам. Един ден, мой не толкова близък познат, но човек, който ми беше направил силно впечатление с делата си към обществото, просто изчезна. В една планина. Беше ми ужасно мъчно. Смятах, че е от малкото хора, които поне се опитват нещо да правят. Казах си защо?! Защо такива хора са все неразбрани и страдат. Но нещо ме изуми. Усетих една енергия, която рядко човек усеща. Енергията на огромното количество хора в интернет пространството, които правеха всичко възможно да помогнат. Следяха издирването му, молеха се, показваха делата на приятелите му, опитваха се да помогнат някак на близките му. За капак на всичко, една нощ се появи в съня ми и ми даде знак да спра да се притеснявам, а да погледна живота по друг начин. Да видя колко е красив! В този ден аз смених очилата с по-добри. Ден подир ден, картината ми става по-ясна и по-ясна и бих искала и хората да усетят това мое чувство. 

Когато ни казват, че сме лош народ и никой на никого не помага, ние започваме да вярваме в това. Но аз си спомням как като дете чувах колко гостоприемен е българинът. Спомням си комшулука. Как си искахме малко захар или брашно по вратите. Значи не е било винаги зле, а просто нещо е забравено. Аз искам да извадя това забравено нещо наяве. Искам да покажа на хората, че можем да си помагаме и дори за това не ни е нужно да имаме пари. Просто трябва да пожелаем, да повярваме, а докато помагаме на друг, да помогнем и на себе си.

Започнах проект под наименованието “Ние сме до теб”.

Всеки от нас е изпадал в трудни моменти и за жалост ще имаме такива и в бъдеще, защото животът е едно училище и ние трябва да го завършим успешно. Представете си, че сега пред вас, седнал на пода, е един отчаян човек. Сърчицето му се къса. Плаче. Опитал е какво ли не, но вече не вярва, че ще може да се измъкне от това състояние. Познахте ли го?! Не сте ли били и вие някога така?! Всички сме били по един или друг начин и сме успели да се изправим, дали сами или с помощ.

Помогнете му сега вие, от вкъщи, като просто му напишете едно писмо. Започнете с нещо като “Здравей... знам какво ти е. И аз съм бил там, но знаеш ли успях да се справя. Ще се справиш и ти.“ Темата няма значение. Нека е нещо, през което сте минали и имате опит. Разкажете накратко, но не забравяйте, че това не е изповед, а шанс да мотивирате някого да продължи. Споделете мъката си така, че да затворите тази страница от живота си по един хубав начин, като помогнете на друг. Представете си как го чете, как бърше сълзите си, но не спира да чете. Как ви съчувства, но в един момент се усмихва, прегръща писмото и поглежда с вяра, че той/тя също може да се справи. Това е нашата цел.

Ние ще се погрижим писмата да са напълно анонимни. Ще ви помогнем да станат наистина мотивиращи, като си поговорим с вас, ако желаете. Ще бъде създаден продукт, който ще се продава на пазара и ще се потрудим себестойността му да е малка, за да може част от парите да се отделят за благотворителност, а каузите ще избираме заедно с вас. Имаме идея след време това да даде работа на хора в неравностойно положение, част от пакетите с писма да се подаряват на деца, излизащи от домове, които нямат родители, които да им дадат съвет и да ги подкрепят. Всеки човек, който си закупи пакета, може да се вдъхнови и да напише свое писмо.  Така това ще стане един кръговрат на взаимопомощ. Нo за да постигнем всичко това, сега трябва да се потрудим. 

Аз обещавам да се заема с организационните неща, а вас моля просто за едно, две или колкото пожелаете писъмца. Вече имаме такива немалко. Хората ни споделят как самото писане им е помогнало да затворят страница от живота си по един много красив начин. Позитивно и помагайки на друг. Опитайте и вие! Заслужава си! 

Повече за проекта може да научите на този линк.

Очаквам вашите писма на:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. с тема: За проекта “Ние сме до теб”. 

С обич: Една непоправима мечтателка

97264381 742974796442872 433718862840594432 n 1

 

Може да харесате също:

Надежда има и тя се върти

Усмихвайте се!

Въвеждане на книжни ваучери и финансиране за обогатяване на книжните фондове на обществени институции са две ключови мерки, предложени в подкрепа на книжния сектор

Това са двете основни предложения, отправени към еврокомисаря Мария Габриел и министрите на културата на държавите от ЕС от страна на Федерацията на европейските книгоиздатели и Федерацията на европейските и международните книготърговци, в които членувa и Асоциация „Българска книга“.

На целия книжен сектор в ЕС беше нанесен безмилостен удар по време на кризата с Covid-19, причинен от ограничаването на достъпа до книжарници или пълното им затваряне, както и отмяната на литературни и книжни събития и изложения. Авторите на предложенията изтъкват, че посочените ключови мерки ще бъдат в подкрепа на цялата книгоиздателска верига, от автора до читателя: преводачи, редактори, коректори, дизайнери, илюстратори, литературни агенти, книготърговци. 

Първото предложение е за въвеждане на книжни ваучери, с които читателите да могат да закупуват книги в книжарниците. Мярката може да бъде обособена в национална програма във всяка държава от УС. Основната цел е да се подпомогнат притежателите на ваучера, който има паричен еквивалент и който дава възможност за закупуване на книги онлйан или според местоживеене. Всяка държава ще има възможност да прецени на кои социални групи да предостави книжни ваучери - цели семейства; хора на определена възраст - тийнейджъри, пенсионери; безработни и други, в зависимост от това по кой начин механизмът би бил най-благоприятен за населението и сектора. 

Основните ефекти от подобна мярка са два - финансова инжекция за книжния пазар и същевременно промотиране на четенето. Подобни механизми вече се прилагат от няколко европейски правителства - Белгия, Франция, Италия, а предложението на Международната асоциация е той да бъде приложен като обща политика в целия ЕС.

Втората предложена мярка се състои в създаване на програми за финансиране обогатяването на книжните фондове на обществените институции. Мярката представлява обществена инвестиция, която да финансира закупуването на книги, електронни книги и научни журнали. В обсъждания механизъм от Федерацията на европейските книгоиздатели и неините членове са включени както обществените библиотеки, така и библиотеките към културни центрове, училищата и училищните библиотеки, университетите и университетските библиотеки, както и институти, занимаващи се с научна дейсност. Освен че изредените институции ще обогатят набора си от заглавия, чрез тази мярка достъпът на читалите до книгите ще се подобри значително. 

За да има най-пълен ефект, за изпълнението на мярката, според двете европейски федерации е необходимо да се ползва мрежата от местни книжарници и да се закупуват книги в разнообразни жанрове, издадени от много и различни издателства. Освен, че така помощта би била най-широка, институциите ще имат възможност за свобода и гъвкавост в избора на заглавия. 

Всеки културен сектор е засегнат от кризата в различна степен, но тя е тежка за всеки от тях. Книжният сектор традиционно е частно финансиран, получава малки или никакви субсидии от държавите. Във времена на катаклизъм той няма избор, освен да помоли за обществена подкрепа, която да ограничи въздействието на кризата.

Автор: Евелина Добрева

Понеже никак не обичам да ми е скучно и е хубаво понякога човек да се забавлява, реших да се впусна в едно предизвикателство, което измислих, а именно:

30-дневно азбучно меню

или

Как по забавен начин да разнообразим менюто си за един месец!

Идеята е всеки ден да приготвям ястия с последователна буква от азбуката и така 30 дни.
Ще започна това забавление на 01.06.2020 година.
Всеки ден ще публикувам храната която съм приготвила и няма да мамя. Ще хапвам само неща с конкретната буква всеки ден. Ще се радвам да се включите в тая щуротия с мен!

Важно!

  • В приготвянето на храната са позволени зехтин, масло, лимонов сок, доматено пюре, вино, бира, сол и всякакви подправки.
  • Закуската е препоръчителна и тя може да включва малко мюсли, някакъв плод или йогурт. 

Ето и примерното меню, което изготвих:

Ден 1 - Буква А:

  • Агнешко с апержи
  • Акула с артишок или аспержи
  • Авокадо, ананас

Image may contain: food

Ден 2 - Буква Б

  • Боб с бекон
  • Броколи с Бри
  • Банани, бадеми, боровинки

Ден 3 - Буква В

  • Воденички с вино
  • Вурстчета
  • Вишни

Ден 4 - Буква Г

  • Грах яхния
  • Грозде с гауда
  • Грис
  • Гъби с горгондзола

Ден 5 - Буква Д

  • Джолан с доматен сос
  • Домати салата
  • Дробчета или дроб / с масло, на скара, с майонеза/
  • Диня

Ден 6 - Буква Е

  • Език в масло
  • Елда
  • Ементал

Ден 7 - Буква Ж

  • Жито / топла или студена салата/
  • Желе от плодове
  • Жабешки бутчета

Ден 8 - буква З

  • Заек със зеле
  • Зарган
  • Зелева салата

Ден 9 - Буква И

  • Извара / ястие с преобладаващ основен продукт Извара/

Ден 10 - Буква Й

  • Йогурт цял ден, съжалявам.

Ден 11 - Буква К

  • Картофи с кайма и кашкавал
  • Коприва яхния
  • Кашкавал на фурна
  • Карфиол на фурна
  • Калмари
  • Киви, кашу

Ден 12 - Буква Л

  • Леща яхния
  • Лаврак
  • Лефер
  • Лапад яхния
  • Луканка
  • Лимончело за добро храносмилане

Image may contain: food

Ден 13 - Буква М

  • Мерлуза с макадамия и маслини
  • Месо /допустимо е/ с манатарки
  • Мозък в масло
  • Моркови глазирани с мед
  • Манго, мандарини, маслини

Ден 14 - Буква Н

  • Нахут /яхния, салата/
  • Наденица с ньоки
  • Нар

Ден 15 - Буква О

  • Ориз със зеленчуци
  • Орехи
  • Омар / хахаха/

Ден 16 - Буква П

  • Паста с пармезан
  • Пъпеш с прошуто
  • Патица по пекински
  • Просеко с пекорино
  • Пиле печено
  • Праскови

Ден 17 - Буква Р

  • Риба /всякаква/
  • Салата Рукола и репички

Image may contain: food

Ден 18 - Буква С

  • Спанак яхния
  • Свинско със спанак
  • Скумрия на скара
  • Скариди в масло и вино
  • Сладолед

Ден 19 - Буква Т

  • Телешко задушено
  • Треска с пюре от тиквички
  • Тиква с мед
  • Тиквички /на фурна или пържени/
  • Тирамису / ама малко, от мен да мине/

Ден 20 - Буква У

  • Ушички на скара или варени
  • Уиски с уасаби и Бог да ни е на помощ

Ден 21 - Буква Ф

  • Фасул яхния /зелен боб/
  • Фурми
  • Фъстъци

Ден 22 - Буква Х

Хумус  и малко хляб, който не издържи, може и малко хрян. ☺

Ден 23 - Буква Ц

  • Цаца
  • Царевица / печена, варена или задушена с масло/
  • Цвекло салата

Ден 24 - Буква Ч

  • Чушки с чесън и чери домати
  • Чернокоп
  • Чоризо
  • Череши

Ден 25 - Буква Ш

  • Шкембе чорба
  • Шкембе в масло
  • Шам фъстък
  • Шоколад / в допустими количества/

Ден 26 - Буква Щ

  • Щука
  • Щрудел

Ден 27 - Буква Ъ.

Тук се позволява всичко с А. Например:

Ъспержи, ъкула, Ънанас, Ъртишок.

В крайна сметка, по-добре неграмотен, но жив!

Ден 28 - Буква ь

  • Това е денят за фаст. Само на вода. Съжалявам. Не винете мен.

Ден 29 - Буква Ю

  • Юфка.

Image may contain: dessert and food

Ден 30 - Буква Я

  • Яйца по всякакъв начин
  • Ябълки, ягоди

Ако съчетаете това забавно хранене с малко повече движение и приемане на достатъчно количество вода на ден, вероятно и ще отслабнете, но по-важното е, че това ще е един наистина забавен и различен месец☺

Успех в това предизвикателство! 

Този режим на хранене няма претенции да е медицински утвърдена диета и е по-скоро за забавление.

Евелина Добрева споделя чудесните си рецепти в Кухнята на Ева. Оттам са и всички снимки.

Непременно прочетете още кога и как да пием вода, независимо дали правите диета или не.

Автор: Иво Иванов

 ‚Да имаш баба е да имаш армия“ пише любимият Фредрик Бакман във великолепната си книга "Баба праща поздрави и се извинява". „Внуците имат върховната привилегия да знаят, че има някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори когато грешат. Всъщност особено тогава.“

Колко е прав!

Това важи с особена сила за нашите географски ширини, където да гледаш внуците е въпрос на чест за (почти) всяка баба. Активното участие на бабите в отглеждането на наследниците е всъщност една много добра школа, защото така се предават ценен опит и знания – такива, които същите тия баби (и дядовци) не са могли да предадат като родители на децата си, защото... не са имали време.

Знам, знам, тук стъпвам по тънък лед – ще се намерят много противници на традицията бабите да се посвещават на внуците си, ще ми се държат пламенни речи за разглезване, за тъпчене с нездравословни храни (като например домашна баница вместо чия с личи и цветчета на теменужки) и прочие.

Не е лесно да се намери разумен баланс, трудно се излиза на глава с бабешкия легион, но си струва да се полагат усилия в тази посока. Казвам го като патил и препатил.

Бабите са бойци на тихия фронт – до печката, на пейката пред блока, в двора на село, на детската площадка. Тяхното оръжие е домашният кекс, тяхното знаме са плетените чорапи и пуловери, техният победен марш са приказките и историите, които разказват на внуците си. Победите им не са шумни и бляскави, а дребни и ежедневни и заради това често остават незабележими и пренебрегвани.

А светът дължи толкова много на бабите!

 И така както има Орден на Почетния легион, така трябва да се връчва и Орден на легиона на бабите – за особени заслуги в изхранването, възпитанието и подготвянето за живота на младите поколения. Защото едно е да те възпитават само майка ти и баща ти, а друго – когато прибавим и комплект баби и дядовци. Защото бабите и дядовците държат ключа към щастливото детство.

Но това тук ще е похвално слово за бабите само.

Аз лично познавам няколко баби, които заслужават такъв орден.

Първа в списъка е, разбира се, моята баба Райна – корава шопкиня с властен характер, преживяла няколко войни и отгледала трима сина и един болюк внуци. Тя беше от изчезващия вече вид селски баби - вечно с кърпа на главата, под която криеше дълга бяла плитка. Не ми е разказвала приказки, но затова пък слушах в захлас историите й от едно време, когато са живели на село. Тя не беше точно милата и грижовна бабка с плетка в ръка, която вари сладка и те глези с любими ястия. По-скоро си представяйте нещо като Султана от Железния светилник. 

Баба ми беше убедена, че едно момче трябва да бъде оставено да вирее на свобода – достатъчно е да се прибира за обяд. Никога не сме имали разправии за това къде съм ходил, какво съм правил, с кого съм се сбил. Благодарен съм ѝ за това отношение!

Не ме е гонила с филия по улицата, както бабите на моите приятели – Като огладнее, сам ще си дойде.

Веднъж след една несправедливост, когато се прибрах вкъщи разплакан, тя се вдигна на другия ден и отиде да говори направо с директорката на училището. Това във времена, когато хората не се срещаха с училищното ръководство за щяло и нещяло. Не знам какво е говорила, но определено има́ ефект. А нашите тогава така и не разбраха – не им казахме. Както не ѝ мигваше окото, когато коли петел на дръвника, така и не си поплюваше, когато трябваше да ме защити, нищо че на пръв поглед изглеждаше незаинтересована относно моите хлапашки дела.

Следващата супербаба е комшийката баба Лена – бабата на най-добрия ми приятел от детството. Легендарно добра жена беше баба Лена, а и правеше най-вкусните пържени картофи на света. Колко пъти съм ял у тях.

Непрекъснато нещо шеташе из къщата или из двора и като свършеше там, излизаше да премете тротоара и улицата. Вероятно заради тази ѝ непрекъсната активност и заради това, че не си трови душата с клюки, злоба, завист и слетни, доживя до цели 99 праведни години. За една бройка да чукне стотака и целият квартал да отпразнуваме юбилея ѝ.

Като ме срещне на улицата, бръкне в престилката и ми подава с трепереща ръка два лева да купя нещо на детето. „Ма бабо Лено, моля ти се, недей така!“– крещя ѝ аз в ухото, защото недочува и се опитвам да ѝ върна парите, но бабето едно си знае, едно си повтаря и не ще и да ме чуе какво ѝ говоря.

Обикновено така става, че дядовците умират първи и бабите остават вдовици и си живеят така самички още дълги години. Самички, но не и в самота!

Когато се заселихме в блока, във входа имаше цяла компания такива баби, които си помагаха взаимно и постоянно седяха на раздумка на пейките пред входа. Раздумката за бабите е като слънцето за посевите.

Отначало ме гледаха изпитателно – трябваше да преценят дали съм достатъчно добър за жена ми, която е израснала пред очите им и чиято баба Славка им е била първа приятелка. От същия легион, демек.

Когато минах всички фази на approval – процеса и бях одобрен, омекнаха и станаха по-дружелюбни.

Входът ни бе под постоянен мониторинг и контрол – ако си крадец, опитващ се да се промъкне незабелязан, спукана ти е работата. Всеки чужд човек бива сканиран от няколко чифта очи от главата до петите, след което преминава щателен разпит кой е-що е и при кого отива. Не ни трябва СОТ на нас.

Също така не можеш да внесеш нищо скрито-покрито. Внасянето на матрака на спалнята беше съпроводено с пиперливи закачки към младата булка и младоженеца и орисване от баба Данче догодина едно бебенце да се търкаля по тоя матрак. Така и стана – след по-малко от година бебето се изтъркаля на матрака.

Градинката с цветя пред блока се обработваше през деня и охраняваше денонощно от баба Пена на втория етаж. Tя седеше на столче на наблюдателницата си на балкона и зорко следеше обстановката като един истински бабешки генерал.

Когато Йоан беше бебе, го оставяхме под нейния надзор навън в количката, за да се качим за нещо набързо до горе.

Баба Пена беше дребно и компактно бабе с формат на мопс, но с нрав на бултериер. Люта македонка. Беше много серт, псуваше като каруцар и беше по-добре да не я ядосва човек. Затова никой – ни човек, ни куче, ни котка - смееше да припари до нейната градинка. А вероятно и охлювите, и червеите също са я избягвали. Тя почина отдавна, но и до днес никой не смее да откъсне цвете от градината ѝ, която продължаваме да поддържаме.

Веднъж едни циганчета с каруца минаваха по улицата и ги хванах да натоварят някакви стари вещи от къщи. Само за секунди се качих до апартамента и като слизам, ги заварвам нарамили стария хладилник на баба Пена, който стоеше на стълбищната площадка, и го смъкват и него, без никой да им е разрешил. Ама те едни клечави дребосъци, а за нула време го свалили така както големи мъже не могат – все едно мравки да пренасят смартфон. Викам им, веднага го връщайте обратно и беж да ви няма, че ако излезе баба ви Пена, ще ви смъртафаца, транжира, разфасова и подреди в камерата за дълбоко замразяване на ей тоя хладилник, дето сте го понесли! И те се ометоха яко дим.

Под нас живееше баба Надка – хрисима и добра женица, пенсиониран счетоводител. И думичка не е казала, а не е като да не сме ѝ тропали доста отгоре с две деца. Всеки първи март намирахме в пощенската си кутия мартенички за децата от нея, а за рождените им дни и плик с по някой лев.

Най-славна от всичките тези баби от блока обаче е нашата комшийка леля Венета, Господ здраве да й дава!

Ще ви разкажа само две истории, за да разберете що за баба е тя.

Прибираме се ние вечерта от дълъг път след изморително шофиране в жегата. Всички сме каталясали, изнервени и гладни. Тя звъни на вратата и ни носи пържени тиквички с млечен сос, пълнени чушки, люти чушлета и пъпеш за десерт.

"Сигурно сте уморени от път и гладни, а нали казахте, че сте изключили хладилника, като тръгнахте, та ви нося да хапнете нещо“.

Хвърлихме ѝ се от вратата на врата като на Спасител!

Когато беше погребението на баща ми, с жена ми трябваше и двамата да сме на линия. Помолихме леля Венета да гледа децата, както го е правила толкова много пъти.

Знаете как човек се насмита в такава ситуация и нямахме нищо за обяд, затова ѝ казахме да направи сандвичи с каквото намери в хладилника. Зарязахме къщата на вили и на могили и излязохме.

Когато се върнахме вечерта, децата бяха нахранени с домашна манджа, която тя беше сготвила специално за тях и имаше и за нас, и заварихме кухнята подредена и блестяща от чистота, съдовете – измити, всичко подредено и разтребено. При това беше успяла да изведе децата на детската площадка, за да поиграят на хубавото време и беше успяла дори да приспи Бобо. И за капак ни донесла и буркан домашни кисели краставички - да имаме за салата.

Йоан като малък толкова беше свикнал да ходи у баба си Венета, че чукаше на вратата ѝ и влизаше първо у тях и после чак се прибираше вкъщи, винаги почерпен с някое лакомство.

Хора, ценете си съседите, защото добрият съсед е много повече от роднина!

Колкото до собствения ни комплект баби – едната навърши 90, но никога няма да ѝ ги дадете, а не е като да не е преживяла много тежки моменти в живота си. Веднъж ѝ оставихме правнука ѝ да го гледа за малко, той заспа в скута ѝ и като се върнахме, я заварихме в същата поза – не се беше помръднала няколко часа, за да не го събуди.

Другата баба прехвърли 80, но духът ѝ е като на 18-годишна. Затова дойде ли края на май, всеки път и ние имаме абитуриентка. И така всяка година. 
Майка ми се наконтва, хваща влака и отива да празнува с гръм и трясък годишнината от завършването на гимназията. Миналата година с випуска си отбелязаха 63-тата годишнина, тази значи е 64-тата.  

64 ГОДИНИ! Хора, можете ли да си представите само!

Също като в онази пиеса на Бърнард Слейд "Догодина по същото време", животът им се измерва с годишните срещи на випуска - представете си само колко много вода е изтекла и колко събития са се случили за толкова години – та това си е цял един човешки живот!

Любови и омрази, срещи и разлъки, професионални удачи и неудачи, сватби и погребения, деца, внуци, правнуци... 
Организират се, без да имат група във Фейсбук, само с едно телефонно обаждане. Идват от всички краища на България, а някои и от чужбина дори, резервират ресторант, хапват, пийват и настава чудна веселба - с песни, танци, хора и много смях. Веселят се както на абитуриентския си бал преди толкова много години, че и по-добре! Явно умението се развива с времето при абитуриентите – ветерани.

Е, в последните години редиците им са доста оредели - кой починал, кой тежко болен, но всеки, който още се държи на краката си, отива на срещата. Като лафа с пилците, дето се броят наесен, с тая разлика, че тия се броят напролет. Майка ми се е зарекла, че докато я държат краката, ще ходи.

Ето това е дух!

Е, тая година всички ще пропуснат по обясними причини, за което много я е яд.  

Приятелите на децата ми им завиждат, задето имат такава яка баба, защото дори и на тези си години, майка ми все още може да бъде видяна на люлките със синджири, на виенското колело и на разни други въртящи се атракциони на селския събор, от които на мен ми става лошо. Добре че жена ми е на същия акъл, та двете се качват заедно и се кикотят като тийнейджърки.

Както много други баби у нас, и на мен майка ми ми отгледа децата, за което съм много благодарен. И за друго съм ѝ благодарен. Когато навремето деликатно подпитваше за внуче (вече ѝ било време да стане баба), аз се сопнах и я отрязах саркастично, че няма нищо по-лесно то това – само трябва да имам достатъчно пари в банковата сметка и съм готов за родител. Тогава тя ми се изсмя и каза: ”Мойто момче, много си заблуден! Че то дете се отглежда с много любов и грижи, не с много пари. Ако чакаш да натрупаш солидна банкова сметка и тогава чак да ставаш баща, може да се окаже, че си изпуснал влака. А парите и през прага да преливат, каква полза, ако няма радост в къщата?!”.

Такава мъдрост може да изрече само някой, който е готов за почетното звание  ‚баба‘.

Затова, ако искате децата ви да имат най-силния легион на света за защитник, не карайте бабите да чакат твърде дълго. Възползвайте се, когато ви предлагат помощта си, не се дърпайте като магаре на мост. Недейте твърде разпалено и настървено да обяснявате как вие знаете най-добре как да си гледате децата, защото баба знае две и двеста!

И помнете - който има баба, има зад гърба си армия! И това без дори да броим дядовците...

grandma 3628304 1280

Прочетохте ли:

Защото баба така каза

Каква баба ще излезе от теб? Да му е мислил дядото!

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам