Ninja Editor

Ninja Editor

Стартирана е от телевизионния канал Cartoon Network, Фондация „Сийдър“, Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Международна социална служба – България“ и редица телекомуникационни компании

Днес се поставя началото на кампанията „Децата са на всички нас“. Нейната основна цел е да насърчи обществото да промени своята нагласа към децата, лишени от родителска грижа и възприятието му за благотворителност. Кампанията е инициирана от популярния детски телевизионен канал Cartoon Network и 3 организации с нестопанска цел. Подкрепена е и от 5 национални и регионални телеком и платформени оператори и 6 телевизионни канала.

Специално за инициативата стартира информационен сайт,  където всеки, който желае, може да научи повече за целите, усилията и развитието на кампанията.  Информационно видео по темата ще бъде излъчвано в цялата страна по Телевизия Евроком, ЕKids, TV+, еТВ, TVN и ТВ Запад. Идеята му е да мотивира хората да се замислят за начина, по който виждат различните деца.

Трите фондации-партньори са Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Сийдър“, Фондация „Международна социална служба – България“. В техните Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) живеят деца и младежи, лишени от родителски грижи. Един от най-важните стремежи в работата на фондациите е предлагането на разнообразни дейности, които им помагат да придобият умения, необходими за успешното справяне с предизвикателствата на живота. Освен за самите деца и за обществото е от решаващо значение да окаже съдействие в развитието на техния потенциал, да им помогне да създават пълноценни връзки и приятелства, за да поемат отговорно своите роли в живота.

Телеком и платформените оператори, подкрепящи инициативата са А1 България, Булсатком, Networx, Еском, Кабел Сат-Запад. Като част от кампанията, партньорите ще осигурят и допълнителна подкрепа за децата, чиято грижа е поверена на трите фондации. Група младежи ще посетят София и офис на А1 България, където ще бъдат запознати с различните професии в компанията, какви компетенции и образование са необходими за тяхната работа.

Организациите, включени като партньори на кампанията, стоят зад една обща цел – да помогнат на децата и младежите в неравностойно положение да бъдат припознати като пълноценни членове на обществото. Партньорите предоставят информация как чрез общи усилия, можем да дадем възможност за образование, приятелство и лично развитие на тези деца.

Cartoon Network EMEA

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6-12 г. и чрез разнообразното си и успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Ние, мечоците“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е марка, собственост на Turner – една компания на Warner Media.


Препоръчваме ви още:

Райчо, който не стана мой

27 деца заживяха в приемни семейства с подкрепата на фондация "За нашите Деца"

Ти не си от дом

 

„Личният стил“ от Румяна Пенева – най-новата книга на изд. „Софтпрес“, насочена към всички, които се стремят към по-добра и колоритна версия на себе си, ще бъде официално представена на 13 юни (четвъртък) от 19:00 ч. в клуб „Книгата“ (София, ул. „Г. С. Раковски“ 193).

61972585 2247445748701365 7808220668335489024 o

Авторката, позната от платформата Coloriten.com, ще разкаже защо е решила да събере опита си като консултант в книга и какви са нейните послания. В уютна и приятелска атмосфера ще се водят разговори за подхода към личния стил като начин да изразяваме себе си, а за пример ще бъдат дадени няколко вдъхновяващи истински истории.

IMG 06121

Гостите на премиерата ще имат възможността да получат от авторката, практични съвети за грижата за външния си вид, а един от тях ще спечели безплатна консултация от Румяна.

„С времето видях много жени и мъже, които търсеха себе си, а понякога даже не знаеха, че се търсят. Имах честта, защото наистина е чест, като консултант по цветови анализ и личен стил да мога да подкрепя техните лични процеси, да споделя знанието, което притежавам и което натрупах с времето, и после да наблюдавам чудесата, които се случват. Промените на хората вдъхновяват живота ми и вливат дълбок смисъл, от който лично аз имам нужда. И това си заслужава!“, Румяна Пенева

IMG 08811

За книгата

Често ли смятате, че няма какво да облечете въпреки препълнения си гардероб? Интересувате ли се от мода и тенденции в облеклото? Или може би не обръщате никакво внимание на външния си вид? „Личният стил“ е за всеки, който иска да направи крачка към промяната и да внесе повече увереност, красота и радост в живота си.

lichniyat stil 301

Авторката Румяна Пенева от Coloriten.com ви среща с теорията на личния стил и науката за цветовия анализ, като същевременно ви предлага експертни съвети и практични инструменти, които ще ви помогнат да подчертаете силните си страни. Работата с дрехите и цветовете не е равносилна на суета и повърхностно мислене. Тя е начин да изразим себе си, да покажем уважение към тялото си и да променим живота си за добро.

rumyana

За автора

Румяна Пенева се занимава професионално с цветови анализ и личен стил от 2007 г. и е основателка на Coloriten. Консултирала е стотици хора за подходящите цветове и съчетания за облеклото и грима.

Създадено през 1994 г. от студенти по информатика, днес „Софтпрес“ е сред най-големите български издателства. Стремежът на издателството да представя на пазара „Книги за цялото семейство“ печели любовта на читателите и го превръща в чест гост в семейните им библиотеки.


Препоръчваме ви още:

5 любими книги на български автори

Подвеждащи изрази в козметиката

Тайна с дъх на парфюм

Автор: Мария Пеева

В групата ни майки споделиха за нова притеснителна игра.

Деца изскачат на улицата пред коли, правят смешни физиономии и бягат. Най-лошото е, че не е единичен случай. Ето какво разказаха три майки. Обърнете внимание - случките са от различни градове!

"Прибирах се с колата и в една от кварталните ни улички, между колите видях, че нещо шава. Намалих, почти спрях и точно тогава две хлапета около 7-8 г. изскочиха съвсем преднамерено и притичаха пред колата... набих спирачки, но блокирах. Така се изплаших, че не отбих да потърся родител или поне да им кажа колко е опасно. А те се смееха и избягаха, докато аз се блещех. Само това повтарям на моите деца. Да не тичат, да се оглеждат, а сега онемях като мумия. Определено бяха доволни, че ме изплашиха, а и така бяха застанали - като в засада и изчакаха максимално да приближа, за да изскочат."

"В понеделник вечерта отивам за нощна смяна. Чакам тролея. На спирката ученици от две близки училища. Един хлапак (6-7 клас) с развързани връзки на обувките се правеше на интересен като причакваше колите и скачаше на платното да мине пред тях. И така на няколко пъти. Вярно, че спирката е до училище точно, има пътека и легнал полицай, колите са със заострено внимание, но все пак е опасно. Правя забележка, а той ми се репчи нагло и се смее идиотски."

"И на мен ми се случи. Две момичета на около 13-14 год. На два пъти преднамерено изскочиха пред колата на "Нишава" преди пресечката с "П.Ю. Тодоров". Добре че карах мноого бавно. Държаха се странно и неадекватно, на второто изскачане не издържах и си отворих прозореца и се развиках, но каква полза - все едно на стената говоря, просто се затичаха?!? Това поведение ме изуми!"

Знаят ли децата ни как да се държат на улицата?

9cb8dfd774cee31c9ec136ef59796c21 XL

Не знам дали това е нова опасна игра, която излиза на мода сред децата, но реших да споделя тези истории с вас. Нека всички изрично да поговорим с децата си - лятната ваканция наближава и те ще прекарват все повече време навън сами. Ясно ми е, че повечето от нас дори не могат да си представят, че децата им биха се държали толкова глупаво и безразсъдно, но ако се върнете в собственото си детство, вероятно ще си спомните всички опасни лудории, които сте правили самите вие. Аз лично ще говоря с моите, съветвам и вас да го направите.

Освен това смятам да им напомня, че се пресича САМО на зелен светофар, не защото не го знаят и не го учат в училище, а защото са деца и се мислят за безсмъртни. Никакво пресичане на червен светофар, никакво бягане по улицата. Това трябва да е закон за тях, не просто поредното досадно правило за нарушаване. Миналата седмица в София загина дете на 15 години. Едно семейство е почернено завинаги, един млад живот прекършен... заради неправилно пресичане! Можеше да е моето дете или вашето. Говорете с тях отново и отново. И нека не забравяме, че най-важен е личният пример. Всеки път, когато ние, родителите, пресичаме улицата на червен светофар или на неправилното място, показваме на децата си, че правилата МОГАТ да се нарушават. Това ли искаме да научат от нас?

За столчетата в колата да напомням ли? За предпазните колани? Може би ще пиша отделно за това, сега темата са пешеходците.

Има и друго, което ме притеснява. Забелязвам все повече деца, които вървят по тротоара и си гледат в телефоните.

114915836 m

 Питам се дали децата ни осъзнават, че това може да завърши така!

114496654 m

И възрастните го правим. А така човек е абсолютно неадекватен и разсеян, не осъзнава какво се случва около него и не може да реагира правилно. Не се отнася само до децата. За шофирането с телефон в ръка по-добре изобщо да не коментирам. Четох данни за САЩ, че 64 процента от катастрофите се дължат на употребата на телефон по време на шофиране. Надали у нас е различно.  

Ето едно полезно видео, което може да покажете на децата си - инциденти с пешеходци, които са се разсеяли с телефона си.

Проверете и дали детето ви знае отговорите на тези въпроси. Те спасяват живот.

Весела и безопасна ваканция на всичките ни хлапета!


Препоръчваме ви още:

За цицините и сълзите - 10 съвета за малките ни колоездачи

Урок по безопасност за най-малките

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета

Помните ли случая в САЩ, през януари тази година, когато 13-годишно момче избяга от къщи, след като родителите му взеха мобилния телефон? Детето беше открито мъртво, загинало в студа, 4 дни по-късно. Разбира се, не всяко дете се пристрастява до такава степен, но границата между нормална употреба на електронни устройства и истинска обсесия е много тънка. Мисля, че съветите на тази психоложка ще са полезни за много родители през ваканцията и не само.

През ваканциите децата често са оставени сами с компютъра. Виждате, че след игра на таблета си, наследникът става агресивен? Понякога дори ви заплашва? Молбата да спре с игрите предизвиква истерия? Детето ви се опитва да заобиколи ограниченията, които са му наложени и ползва лаптопа тайно? Вероятно е време да повторите правилата и да се заставите да ги спазвате и вие самите.

Настоявайте на своето. Това е първо правило за всички родители, когато става дума за използването на каквито и да било технологични средства. Какъвто и начин да сте избрали да осъществявате този контрол, бъдете последователни в отстояването му.

Епизодичните слабости – понякога да се казва „не“, понякога „да“ са честа грешка на родителите. Ако постоянно отговаряте с „не“ на молбите на децата да удължат времето за игра на таблета с 5 или 10 минути, те ще престанат да питат. Ще разберат, че винаги ще получават отказ. Ако казвате ту „да“, ту „не“ ще ви молят постоянно с нагласата, че в някакъв момент ще ви пречупят, защото по-рано са успявали.

Ако детето не слуша, това най-вероятно е следствие от родителската непоследователност. Децата се държат така, както им е позволено. Точно затова последователността е толкова важна.

Какво е Синдром на електронния екран

igri online2

А ако си причини нещо лошо?

Поканиха ме да се запозная с осемгодишния Луис, защото поведението му в училище силно се е променило през последните няколко месеца. Спори с учителите, нарушава правилата, пречи на останалите. Срещнах се и с майка му и разбрах, че тя също има много проблеми с него. Жената разказа, че Луис редовно вдига скандали и изпада в истерия, ако го помолят да остави таблета си. Искал да има пълен достъп до него и на родителите им било все по-трудно да отказват, защото поведението му рязко ставало агресивно – запрашвал ги, че ще се нарани, че ще нарани по-малката си сестричка или ще счупи нещо.

Бащата често пътувал в командировки и за възпитанието на сина отговаряла преди всичко майката. Тя започнала да се притеснява, че детето може да се самонарани. Първоначално родителите се опитали да наложат някакви ограничения за ползването на таблета, но понякога, когато момчето било уморено и не можело да заспи, майката му разрешавала да поиграе с него в леглото, защото това го изморявало и заспивало по-бързо. Макар да знаела, че това е лоша идея, му позволявала да го прави, за да може тя самата да си почине или да свърши нещо вкъщи.

Постепенно той започнал да изисква все повече и повече време за игри преди и след училище. Майката разбрала, че ситуацията излиза от контрол и започнала често да му отказва. Това само влошило поведението на Луис. Той нападал сестричката си, заплашвал да разбие телевизора и маминия телефон, да изхвърли собствения си таблет през прозореца.

Жената се почувствала съвсем объркана, мислела, че лошо е възпитала детето си, щом се държи толкова агресивно. В крайна сметка започнала да му разрешава да играе на таблета, защото само това го успокоявало. Понякога опитвала да бъде строга, друг път отстъпвала. Държала се непоследователно и не успяла да запази авторитета си. След време Луис започнал да се държи зле и в училище.

Смартфон за детето

37b053d298ad6b8a5ead98aec083d327 XL

Налагането на лимити и отстояването им

Моята намеса се ограничи преди всичко до майката. Върнахме се към основите на възпитанието, за да ѝ помогна да наложи граници и да стане последователна. Помогнах ѝ да осъзнае, че може да извоюва победа, независимо от това колко агресивно е поведението на момчето. Успокоих я, като ѝ казах, че когато мъжът ѝ отсъства, може да разчита на подкрепата ми и на подкрепата на близките си (с които не беше споделила проблема си от срам).

Жената първо наложи забрани за ползване на таблета през почивните дни. Покани вкъщи баща си и каза: „Днес ще дойде дядо ти и докато той е тук, ти забранявам да ползваш таблета си.“ Дядото пристигна и се опита да разсее Луис, поддържайки правилото наложено от мама. Възрастните казаха на детето, че ако не слуша, ще изключат интернета и дори електричеството. Дядото оказа много сериозна подкрепа на майката и ѝ помогна да почувства, че властта отново е в нейни ръце.

Много скоро Луис разбра, че това е планиран подход и че майка му ще се придържа към него. Казаха му, че ако счупи таблета си, просто вече няма да има, същото се отнася и за телевизора. А ако обиди сестра си го очаква много сериозно наказание – ще му приберат всички любими вещи.

В друг случай използвахме отнемането на таблета като наказание, защото това беше основното му забавление. Ако се държеше лошо, майката му намаляваше позволеното време онлайн.

Създадохме график за ползването на всякакви технологични средства, към който жената строго се придържаше: ако всичко е наред, тя спазваше този график. Ако нещо не беше наред, отново се придържаше към него. Най-важното в случая беше да е последователна.

Луис постепенно си научи урока и разбра, че майка му ще следва ограниченията в ползването на таблета и че агресията няма да му е от полза. Когато осъзна този факт, той се успокои и прие правилата, защото беше по-добре да ги спазва, отколкото съвсем да няма достъп до устройствата.

Майка му от своя страна започна да му отделя повече време. Заедно караха велосипеди в парка. Четеше му приказки за лека нощ, за да заспива по-лесно.

Придържайки се към установения график, тя успя да намали времето за онлайн игри двойно, до много по-приемливи нива. Тази последователност се отрази благоприятно и на поведението на момчето в училище.

Договор за електронни игри с тийнейджър

a2a520e3be86eae9697108af8c2431bc XL

Как да отстоявате позициите си

1. Очертайте ясни и точни граници, дори ако детето ви бурно се противопоставя на ограниченията във времето за ползване на технологии.

2. Строго се придържайте към изискванията си – то трябва да знае точно кога трябва да спре. Ако работите онлайн, стоите във фейсбук или туитър, по-скоро ще сте склонни да дадете още 5 минути на детето. Тези 5 минути ще прераснат в 10 и т.н. Придържайте се към ограниченията и бъдете твърди, когато времето изтече.

3. Преди да позволите ползването на таблет, лаптоп, смартфон и т.н., уточнете с какво ще се занимава детето след това, за да знае какъв е планът.

4. Ако ползвате таймер, предупредете детето 5 минути преди да изтече времето.

5. Спрете да ползвате своите устройства – ако детето изключи смартфона си, вие също трябва да го направите.

6. Бъдете последователни, отговорни и контролирайте ситуацията, така децата ви скоро ще разберат, че няма да промените решението си.

Авторката Д-р Елизабет Килби е клиничен психолог. Специализира в работата с малки деца и семейства с емоционални и поведенчески проблеми.

 


Препоръчваме ви още:

Интернет хигиена

Мобилните игри за деца - гледната точка на един баща-разработчик

Новите технологии

Два смъртни случая на потребители от ЦНСТ ДМУ (Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания) Червен бряг, един от който буди съмнения - това става известно след журналистическо разследване на сайта napricel. Публикуваме текста с тяхно позволение и ще проследим случая.

В ЦНСТ ДМУ Червен бряг явно има проблем. Зад него стоят ръководителката на центъра – Валентина Марченко и шефката на Агенция социално подпомагане Червен бряг -  Наталия Лукова.

В записа ясно се чува как Марченко налага безцеремонно потребител с пръчка, а виковете оглушават и съседните къщи и блокове.

 

Причината за “руския” метод за дисциплина, налагане с пръчка, явно е покровителстван от директорката на социалните грижи Наталия Лукова, която отговаря и за отдела “Закрила на детето” в Червен бряг.

Image 399926 128

В записа ясно се чува как Марченко, след като е наказала потребителя с умствена изостаналост, използвайки добрите си контакти с Лукова, безцеремонно заплашва нейна служителка заради близките ѝ контакти с Христо Гешов.

Цели два смъртни случая са регистрирани в същия център в Червен бряг. И забележете в рамките на месец. На един от потребителите, който вече не е сред живите, Марченко и Лукова, отказват да бъде извършена аутопсия. Христо Ренев Латинов, видно от снимковия материал, е малтретиран системно.

61843726 2897378873819880 2962642284429967360 n

Интересно какво ли би констатирала евентуална аутопсия на трупа? За съжаление обаче никой не знае и няма да разбере! А че потребителите се бият системно свидетелстват и граждани на Червен бряг, които живеят в близост до центъра от семеен тип.

Какви мерки ще бъдат предприети срещу Марченко и Лукова, очакваме да разберем. Нашият екип успя да се свърже с всички отговорни институции. Подадохме сигнал и до Окръжна прокуратура, органите на МВР, Социалното министерство, отдел “Закрила на детето”.

Кое е смущаващото в изнесения запис?

На първо място, разбира се, е малтретирането на потребители с умствена изостаналост. И на второ, но не по-маловажно е, ровенето в личния живот и забраната на служители да живеят свободно. И ако, разбира се, не изпълнят заръката на ръководството: "ще ти се стори града тесен!”, “нито една партия няма да може да ти помогне!”, “знаеш ли какво ще ти се случи?!” и ред други закани.

Подобни действия и думи доказват, че в Червен бряг царува не демокрация, а феодализъм! Защото в една демократична страна, в 21 век, член на ЕС, подобни действия са не само неморални, но и незаконни. А след подобни записи, станали достояние на обществеността, замесените, които заплашват, изнудват и репресират, биват уволнявани дисциплинарно и съдени. Както става ясно от записа, г-жа Марченко не се притеснява! Тя просто чака да дойде края на юли, да се пенсионира и “да си хвана чантичката”!

Какви действия ще предприеме фирмата, която стопанисва ЦНСТ ДМУ Червен бряг, също предстои да разберем. По неофициална информация още вчера ръководството е пристигнало в Червен бряг и са започнали проверка. Справка показва, че фирмата не е коя да е! Стопанисва доста подобни центрове и не би следвало да толерира подобно отношение!

Снимка: sever.bg


Пепоръчваме ви още:

Система, зачената в грях

"По-добре да не се раждат изобщо... "

Никой не е застрахован

Първа глава

Одри Вилньов знаеше, че онова, което си въобразява, няма как да се случи. Беше голяма жена и можеше да направи разлика между реалността и въображението си. Но всяка сутрин, докато шофираше през тунела „Вил Мари“ от дома си в Източен Монреал към работното си място, тя виждаше. Чуваше. Усещаше неизбежността.

Първият знак щеше да бъде експлозия от червени светлини, когато шофьорите натиснат рязко спирачките си. Камионът отпред щеше да завие внезапно, гумите му щяха да поднесат и тежката машина щеше да се блъсне странично. Адски писък щеше да отекне в коравите стени, да се стрелне към нея и да я погълне. Клаксони, аларми, спирачки, крещене.

Тогава Одри щеше да види как от тавана се откъсват огромни парчета бетон и повличат след себе си плетеница от метални вени и сухожилия. Щеше да рухне скелетът на тунела, който поддържаше цялата структура. И целия град Монреал.

До днес.

Тогава, тогава… кръгът от дневна светлина в дъното на тунела щеше да се затвори. Като око.

След него – мрак.

И дълго, дълго очакване. Да бъде смазана.

Всяка сутрин и всяка вечер, докато Одри Вилньов минаваше с автомобила си през инженерното чудо, което свързваше двата края на града, структурата се сгромолясваше.

– Всичко ще бъде наред. – Жената се изсмя тихичко на себе си. – Всичко ще бъде наред.

Увеличи звука на радиото и запя в един глас с музиката.

Но по ръцете ѝ, хванали волана, все така лазеха тръпки, дланите ѝ започнаха да изстиват и да се сковават, а сърцето ѝ затуптя бясно. Върху предното стъкло на колата се плисна вълна от киша. Чистачките я отмиха и оставиха след себе си полумесец от мътни ивици.

Колоната от автомобили отпред намали скоростта. После спря.

Очите на Одри се разшириха. Такова нещо не ѝ се бе случвало никога преди. И без това пътуването през тунела бе ужасно преживяване. Но да стои неподвижно в него беше невъобразимо. Мозъкът ѝ се вцепени.

– Всичко ще бъде наред.

Но не можеше да чуе собствения си глас – толкова бе тъничък, че не успяваше да надвие оглушителното бучене в главата ѝ.

Жената заключи вратата отвътре с лакът. Не за да попречи на някого да влезе, а за да не позволи на себе си да излезе. Плах опит да спре непреодолимото си желание да се втурне навън и да бяга, да бяга с писъци, докато не се измъкне от тунела. Стисна волана. Здраво. По-здраво. Още по-здраво.

Стрелна с поглед опръсканата с кал близка стена, тавана, отсрещната стена.

Пукнатините.

Мили боже, пукнатините.

И немарливите опити да бъдат замазани.

Не ремонтирани, а прикрити.

„Това не означава, че тунелът ще рухне“ – уверяваше сама себе си.

Но пукнатините се разширяваха и поглъщаха разума ѝ. Всички чудовища от кошмарите ѝ се материализираха и започнаха да изпълзяват и да се протягат към нея през ужасните процепи.

Одри спря музиката, за да се концентрира, изострила вниманието си до краен предел. Колата пред нея се придвижи едва забележимо. И отново спря.

– Давай, давай, давай! – повтаряше умолително.

Но Одри Вилньов беше в капана на ужаса. Нямаше къде да избяга. И ако тунелът беше страшен, онова, което я очакваше в сивия декемврийски ден отвън, беше още по-лошо.

От много дни, седмици, месеци, дори години – ако трябваше да е напълно честна – тя знаеше, че чудовищата съществуват. Живееха в пукнатините на тунелите, в тъмните улички и в спретнати, подредени къщички. Носеха имена като Франкенщайн, Дракула, Марта, Дейвид и Пиер. И почти винаги човек се натъкваше на тях, където най-малко очакваше.

Надзърна в огледалото за обратно виждане и оттам я изгледаха две уплашени кафяви очи. Но в отражението забеляза и своето спасение. Сребърния куршум. Дървения кол.

Красива празнична рокля.

Посветила бе часове наред, за да я ушие. Можеше – трябваше – да прекара това време в опаковане на коледни подаръци за съпруга и дъщерите си. Да пече курабийки във формата на звездички, ангели и весели снежни човеци с копчета от бонбони и желирани очички.

Вместо това всяка вечер, щом се прибереше у дома, Одри Вилньов слизаше направо в мазето при шевната си машина. Надвесена над изумруденозеления плат, бе извезала всичките си надежди в шевовете на тази празнична рокля.

В съдбоносната вечер щеше да я облече, да се появи на коледното тържество, да се озърне и да почувства изненаданите погледи върху себе си. В прилепналата зелена дреха невзрачната до този момент Одри Вилньов щеше да бъде в центъра на вниманието. Но целта ѝ не беше да привлича вниманието на всички присъстващи. Само на един мъж. А когато той я забележеше, можеше да си отдъхне.

Щеше да му прехвърли бремето си и животът ѝ щеше да си продължи постарому. Пукнатините щяха да бъдат поправени. Проблемите – изгладени. Чудовищата – изпратени обратно там, където им е мястото.

Пред нея се виждаше изходът към моста „Шамплен“. Обикновено не излизаше оттам, но днес не беше обикновен ден.

Одри пусна мигач и забеляза как шофьорът от съседната кола я изгледа кисело. Накъде пък е тръгнала тази? Всички бяха в капана на задръстването. Но Одри Вилньов бе в още по-ужасен капан. Мъжът ѝ показа среден пръст, което обаче не я обиди. В Квебек този жест бе толкова често срещан, колкото и дружелюбното махане. Ако квебекчани произвеждаха автомобили, емблемата в центъра на предния капак щеше да е във формата на среден пръст. При нормални обстоятелства Одри щеше да отвърне също толкова „дружелюбно“, но в момента бе твърде заета с други мисли.

Престрои се в най-дясната лента, към изхода към моста. Стената на тунела бе на метри от нея. Ако се протегнеше, можеше да вкара юмрук в някоя от дупките.

– Всичко ще бъде наред.

Одри Вилньов знаеше, че може да я очаква какво ли не, но нещата едва ли щяха да бъдат „наред“.

Svetlina v puknatinite cove

За книгата: 

„Светлина в пукнатините“ връща инспектор Гамаш в Трите бора за нова, неочаквана мистерия

Пукнатините са неизбежни в живота ни – издълбани физически или оставили следа в душата ни. Те обаче са единственият ни шанс да се възродим след тежък удар, да позволим на светлината да проникне в тъмните кътчета в нас, които неусетно трупаме с времето. Деветата част от поредицата за инспектор Гамаш – „Светлина в пукнатините“ – носи това послание, а знаменитата канадска авторка ни отвежда отново в идиличното селце Трите бора, за да ни представи още по-мистериозен криминален случай.

Инспектор Арман Гамаш е извикан, за да се справи с една необичайна загадка. Изчезнала е възрастна жена, чиято самоличност приятелите му от Трите бора първоначално прикриват. Скоро обаче е ясно, че става въпрос за световноизвестна персона, чиято слава се простира не само в САЩ, а и в целия свят. Ще разколебае ли тази немаловажна подробност скромния и уравновесен главен инспектор?

Особено сега, когато отношенията му с доверения му подчинен и близък като син инспектор Жан Ги Бовоар са критично обтегнати…

Детективът малко по малко разплита мистерията, но едновременно с това е принуден да разкрие и престъпление, планирано десетилетия наред точно под носа му. Натрупва се напрежение, което кара читателя да прелиства неуморно, докато не разкрие истината, заложена в самия финал на книгата. Типично за стила на Луиз Пени, в романа са вплетени емоционални човешки истории, които обогатяват криминалния сюжет и му придават особена топлота.

Louise Penny1
Интересен факт около книгата е, че оригиналното ѝ заглавие, How the Light Gets In, е заимствано от песента „Химн“ на Ленард Коен, чиито права Коен преди време безвъзмездно отстъпва на авторката. Тогава Пени все още работи по втората книга от поредицата, „Убийствено студена“, но жестът на Коен, който на този етап е изправен пред сериозни финансови затруднения, силно я трогва.

Така „Светлина в пукнатините“ се нарежда сред изкусните творби на авторката, в които винаги откриваме много повече, отколкото сме предполагали.

Неслучайно USA Today нарича книгата „изискана и сложна“, The Washington Post – „необикновена; великолепен мистериозен роман, който общува не само с разума, а и със сърцето и душата“; Publishers Weekly пък го определя така: „изкусен сюжет… величествен… разгръща се умело и интелигентно.

Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите ѝ са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.

 

Препоръчваме ви още:

Какво ще четем през лятото

Игри на злото

Убийството е всичко

 

Автор: Мая Цанева

Чувала съм, чела съм, изпитвала съм със собствения си стомах всякакви истории за това какво е да си жена на диета, да живееш с жена на диета и т.н. И май рядко, или никога, ми се е случвало някой да споделя какво е да живееш с мъж на диета.

Моят съпруг не е фитнес маниак. Виждал е фитнес само от прозореца на колата или от тротоара, който минава покрай залата с уреди. Той е здравомислещ мъж, който се грижи да бъде във форма поради здравословни причини и поради факта, че имаме син-торпедо, който не търпи някой да стои седнал, легнал или в тишина около него.

За капак мъжът ми си взе жена, която споделя с него и чистенето, и миенето на прозорци, и пазаруването. Накратко – няма шанс да оцелее, ако не е във форма.

Всичко започна няколко години след като се събрахме като двойка в общ дом. Постепенно си наместихме характерите, килограмите и се сдобихме с онези издайнически няколко килограма в повече, които демонстрират семейно щастие.

Веднъж отидохме на гости при моите родители. Майка ми беше на диета. Тя ни погледна леко критично и ми прошепна дискретно: „Нещо ми се виждате поналяли.“ И така, по време на вечеря, някак неусетно, небеизвестният г-н Дюкан седна с нас на масата и там си остана. Ние започнахме известната диета и постигнахме добри резултати. Мъжът ми свали 10 кг, аз – около пет и това беше само началото.

Купихме кантар. Сложихме го в спалнята. Всяка сутрин и вечер моят мъж се мери. Аз - не. Ако се чувствам във форма, държа дрехите да ми стават, а не стрелката да се върти нервно под и над моите идеални килограми.

Мъжът ми се стреми към Олимп-а на неговото идеално тегло – 80 кг. „Катери“ го с диета без глутен (не ме питайте как ми се наложи да преровя целия интернет за рецепти за ядлива, но традиционна храна за сериозен мъж, за когото „чия“, „киноа“, „лимец“ бяха думи от кръстословици), после ми отказа бобовите растения, а напоследък се муси и на част от плодовете.

Нека поясня – аз съм по-скоро злояда, но имам голеееми очи. Може да изям едно парче баница или една хапка шоколадова торта, но обичам храна! Затова и гледам кулинарни канали – храня се с един поглед!

Също така имам и син, който колкото и да не обича моята супа от спанак, трябва да се храни разнообразно, а и е пощенлив също като мен. Имам и пощенлив мъж, който трудно понася изкушението на вкусна баница, да не говорим за мусака или домашен чипс.

Той не е дебел!

e303e2027514497aaa0603a129a3eb42 XL

И така стигаме до моята драма.

Аз казвам: „Искам да направя баница!“

Той: „Направи половин порция – за теб и за него!“

Аз: „Не става – няма да се изяде и ще съхне!“

Той: „Тогава – салата? Направи за вас нещо друго“

Аз сумтя и едва блещукащото желание да готвя изгасва, защото никой няма да оцени истински моето кулинарно постижение. От друга страна, било лято, та на кой му се готви, щом ще ходи на море, редом с фитнес сирени и аквамени, нали... Семейна диета ще е!

Миналата седмица всеки ден вечеряхме салата за нас и някакъв аламинут за малкия, за да не оставим дънките съвсем да изпаднат от дупето му. Мамо, не се притеснявай, внукът ти е жив, здрав и яде много плодове. Да, гащите му падат, но това не е новина, нали...

Всеки ден аз повтарях мантрата, в която вярвам, че понякога тялото си изисква определено здравословно тегло, под което няма да падне, освен с насилнически мерки като глад например. Мъжът на диета ми отвръщаше, че всъщност аз не го разбирам, не знам колко му е важно да стане 80 кг. И така изяде всичкото кисело мляко в магазина. И доматите, и яйцата също.

В петък този, който проверяваше теглото си на кантара сутрин и вечер, ме прегърна възторжено и с блясък в очите ми каза, че е на 2 кг от Олимп. Урааа, ама не...

Щял да продължи диетата, но явно беше изгладнял и предложи: „ Цяла седмица храним това дете само с протеини и зеленчуци. Да изпържа едни кюфтета?“. Съгласих се на минутата, заради доброто на сина ни, естествено.

Тази седмица се надявам бащата на диета да се довразуми и да разреши да сготвя я леща с наденица за тях, я баница с лук или може би сладкиш с кафява захар, тъмен шоколад, някоя череша за разкош... Ох, гладна съм...

Оставям ви, защото с мъжа на диета планираме по месинджъра какво да пазарува.

„Плодове и зеленчуци?“

„Да, вземи и хляб, защото разбих хайвер“

Йессс, ще ядем!

 

Препоръчваме ви още:

Как свалих 15 килограма

Мотивационни съвети за отслабване

Ям малко, а дебелея

Автор: Лени Рафаилова

Добра съм точно преди да се събудя. Мразя аларми преди седем сутринта. Разкъсват ми сънищата и от цветни платна ги превръщат в раздрани парцалени късове. Отварям очи. Първо едното, после другото. Само сутрин го мога това. Кучето се е сгушило до гърдите ми и похърква спокойно и леко. Не е за ставане, не е. Май вали, май не. Някакво мътно слънце се опитва да надхитри тъмното. Не му се получава особено. Мозъкът ми загубва спомен за съня и ставам все по-лоша и все по-мрачна, и все повече не се харесвам.

Не си намирам пантофите. Сигурно кучето ги е изяло през нощта. Щъкам боса и ми е хладно на петите и на пръстите. Някак приятно хладно. Съседите са сварили кафе, време е и аз да сторя същото. Обичам този аромат, напомня ми, че някога съм била малка и майка ми ме е будила сутрин. Без аларми. С нейния глас. Тихо и лекичко. А баща ми пие кафе и пуши цигара на терасата. Кафе. И колко е хубаво да си малък.

Магазинът долу точно отваря, виждам през балкона и набързо обувам още мокрите си от снощи маратонки. Ще изтичам за хляб. За децата, за някой и друг сандвич за училище. Кафето е кипнало и малката ми панелна каторга мирише разкошно. Кучето се е събудило и се разтяга на килима. Тегли ми една прекрасно широка прозявка и отива да разбуди другите. Помага ми на добра воля. Куче е, все пак, най-добър приятел.

Облачно с думички

d1092dcb6158c3fcc8ced99bb0c7f775 XL

Нося хляб и някакви кифли. Ръми, ама едвам го усещам. Спи слънцето, още спи някъде. А аз не обичам да го чакам чак толкова. Ще взема да се покатеря нависоко и да му издърпам завивките. Пред входа ни има цветно петно. Някое дете е изпуснало тебеширите си и дъждът снощи ги е превърнал в картина. Синьо, червено, жълто, зелено. Да грее върху старите плочки и да им вземе сивото. Всички излизат. Всички излизат без капка желание за излизане. Защото имат задачи. Учат, работят. Аз нямам вече такива. Ще изляза и аз, с кучето и с кафето. Имам две цигари и шест хиляди добри намерения.

Мисля най-добре на зелено. В градинката розите са цъфнали и нахално ме гледат през своята недокосната красота. Изкъпали са листенца и вече са готови за слънцето. Аз също. Измивам четири меки лапи и моят съдружник в скиторенето, отива доволно да си подремне, додремне, по-точно. Той обича да спи. Аз също. В съня си съм хубава, много млада съм там и съм цветна. Като петното пред входа. Измивам си грозните мисли с топла вода и сапун, режа лимон и го дишам, ям го, с корите, и правя забавни гримаси на кучето. То нещо ми клати глава.

Зарязвам отворен прозореца и излитам навън. Имам твърде шарен чадър, твърде. И всички ме гледат. Колите висят в задръстване. Аз вървя покрай тях, даже леко подтичвам, с маратонки в цвят портокал. И ми е смешно, ах колко много е смешно, щом гледам света през очилата си розови. В ден като този.


Препоръчваме ви още:

Шизофренично

Време назад

Смелостта да бъдеш свободен

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Имало едно време...

Имало едно време...

15 Юни, 2019 Истории

Къде е мястото на децата?

Къде е мястото на децата?

14 Юни, 2019 Възпитание

Не убивайте Моцарт

Не убивайте Моцарт

14 Юни, 2019 Възпитание

Нашето доброволческо лято

Нашето доброволческо лято

13 Юни, 2019 Развлечения

Дневник на котарака-беглец

Дневник на котарака-беглец

12 Юни, 2019 Забавно

За правата и хората

За правата и хората

12 Юни, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам