Ninja Editor

Ninja Editor

Откъс

Алекс посегна и улови ръката на момичето. Беше студена като лед. Не беше слушала кой знае колко внимателно разказа на Рут, но нямаше как - трябваше да мине през него, за да тласне нещата към следващия етап.

- Колко дълго беше в болница?

- Почти две седмици. Най-напред заздравя раната на главата ми; явно бях изгубила доста кръв. Проблемът беше другото.

Рут се чувстваше неудобно да разказва за другите си наранявания, но Алекс държеше момичето да преживее болката и унижението си още веднъж.

- Колко шева бяха?

Рут трепна.

- Единайсет.

Алекс видя как челюстта на Рут се стяга, докато момичето си припомняше отново ужасите на личния си ад.

- Рут, дори не мога да си представя през какво си минала и много съжалявам, задето те принуждавам да се връщаш към него, но това е необходимо за възстановяването ти в

дългосрочен план.

Рут кимна и впи в Алекс поглед, в който се четеше безпрекословно доверие.

- Кажи ми с твои думи: какво ти отне онова чудовище?

Рут се замисли за момент.

- Светлината.

- Разкажи ми.

- Светлината вече я няма. Постепенно установих, че преди онази вечер виждах всичко, огряно от светлина. Целият свят беше светъл, светлина имаше дори в мрачните и дъждовни дни, а сега зрението ми сякаш се е увредило и виждам света от мрачен по-мрачен. Летните дни не са така ярки, вицовете не са смешни, на никого вече не вярвам. Погледът ми към света и към всички хора – дори и онези, които обичам - се промени завинаги.

- Какво провокира опита ти за самоубийство?

Рут свали единия си крак, преметнат върху другия, седна нормално, после отново кръстоса крака.

- Когато го видях да излиза с кучето от онзи бар, отначало бях шокирана. Не можех да повярвам, че толкова скоро е отново на свобода, че правосъдието ме е онеправдало по такъв начин, но почувствах и нещо повече – тонът на момичето подсказваше, че сега за първи път си дава сметка за онова, което говори. - Разбрах, че никога няма да се освободя от яростта и гнева, които нося в себе си. В жилите ми тече чиста омраза и това ме изтощава безкрайно. Осъзнах, че той винаги ще има власт над мен и аз с нищо не мога да променя това. То ще приключи само когато единият от нас умре.

- Но защо трябва да умираш ти, а не той?

Рут се поколеба.

- Само този вариант е под мой контрол.

Алекс я погледа мълчаливо няколко секунди, после затвори бележника си и го постави на масата.

– Може и да не е съвсем така – почна тя замислено, сякаш идеята ѝ беше хрумнала току-що. Всъщност Алекс насочваше Рут към нея още от първия им съвместен сеанс. - Готова ли си да ми помогнеш да направим един експеримент?

Рут сякаш се поколеба.

- Имаш ли ми доверие?

- Разбира се.

- Тогава искам с теб да опитаме нещо, което може и да помогне. Може да ти върне поне малко от светлината.

- Наистина ли? - попита Рут с най-жалния си гласец.

Явно се надяваше на някакво проклето чудо!

- Да, наистина - Алекс се приведе напред и опря лакти на коленете си. - Преди да започнем, искам да разбереш, че това ще бъде само една визуализация, едно упражнение, в което образите имат само метафорично значение.

Рут кимна.

- Добре тогава. Гледай право напред. Ще изминем пътя заедно. Представи си, че стоиш пред бара, където той ходи да си пие питието, но вече не си жертва. Чувстваш се силна, уверена, правото е на твоя страна. Не дебнеш с ужас да го видиш как излиза от кръчмата, напротив - нямаш търпение да го видиш. Отдавна чакаш тази възможност. Не се криеш в сенките и не се страхуваш.

Гърбът на Рут се поизправи, а челюстта ѝ леко се издаде напред.

- Той излиза от кръчмата и ти тръгваш на няколко метра след него. Маниерът ти не издава заплаха: ти си просто сама жена, която върви по улицата след един възрастен мъж, без да се бои. Пръстите ти се свиват около дръжката на ножа, скрит в джоба на палтото ти. Уверена си и напълно контролираш ситуацията.

Алекс забеляза как погледът на Рут се спря върху ножа за писма на писалището. Идеално.

- В края на улицата той свива по страничната алея. Изчакваш удобен момент, когато наоколо няма жива душа, и ускоряваш крачка. Стигаш на метър зад гърба му и казваш: „Извинете“. Той се обръща изненадано и ти го питаш колко е часът.

При предложението да се изправи очи в очи с нападателя си, дори само в мислите си, дишането на Рут се ускори, но тя преглътна тежко и кимна.

- Когато той вдига ръка, за да погледне часовника на китката си, ти забиваш ножа в корема му с всичка сила. Отново чувстваш допира до неговата плът, но сега ти определяш правилата. Шокиран, той поглежда надолу, а ти правиш крачка назад. Той поглежда лицето ти и едва сега те разпознава. Докато пада на земята, си спомня онази вечер. Кръвта багри ризата му и образува локва под него. Ти отстъпваш още крачка назад и гледаш как кръвта му изтича, и отнася със себе си цялата власт, която той има над теб. Гледаш нарастващата локва и разбираш, че той вече не те контролира. Посягаш и измъкваш ножа от раната. Възвръщаш си контрола, съдбата си. Връщаш си светлината.

Лицето на Рут се изопна. За миг Алекс се изкуши да ѝ предложи цигара.

Замълча съзнателно и изчака минутка-две, преди да продължи.

- Как си?

Рут кимна и откъсна очи от ножа за писма.

- Чувстваш ли се по-добре?

- Интересно, но да, по-добре съм.

- Това беше едно метафорично упражнение, което представляваше визуална презентация на процеса, в който си възвръщаш контрола върху живота.

- Чувствам се много добре, някак пречистена - призна Рут с крива усмивка. - Благодаря ти.

Алекс я потупа по ръката.

- Мисля, че за днес стига. Другата седмица по същото време, нали?

Рут кимна, благодари ѝ още веднъж и си тръгна.

Алекс затвори вратата зад гърба ѝ и се разсмя с глас.


За книгата:

IGRI na ZLOTO

Инспектор Ким Стоун в нова надпревара с престъпен ум в “Игри на злото”

Разкриването на мистерии и вникването в дълбоките дебри на психиката на престъпника са доказано силни черти на британската писателка Анджела Марсънс. Във втората част от поредицата за инспектор Ким Стоун - “Игри на злото” - авторката обрисува нещо много по-плашещо от обикновената проява на зло. В центъра на сюжета стои един истински социопат, перфектно замаскиран като високоуважаван, ценен член на обществото. Може ли дори опитен полицай като Ким да се подведе по това, което виждат очите, или инстинктите ѝ ще решат и този случай?

В “Игри на злото” (изд. "Еднорог") криминалната история се преплита с елементи на психологически трилър - комбинация, която не просто задържа вниманието на читателя. Тя буквално го кара да прелиства неуморно, докато не стигне финала на историята. Всеки почитател на книгите, които търсят причините за всяко действие дълбоко под повърхността на видимото и лесно обяснимото, ще се наслади на книга 2 от поредицата на Марсънс.

За авторката:

Marsons

За написването на “Игри на злото” Марсънс не разчита единствено на завидното си въображение. Тя изследва трудове на клинични психолози, които дават научно обяснение на явления, които са загадка за обикновения човек. Възможно ли е например някои хора да са изцяло лишени от чувство на емпатия и привързаност към живите същества? “Игри на злото” дава отговор на този въпрос,  при това изцяло достоверен.

Анджела Марсънс е популярна авторка на криминални романи, спечелили ѝ милиони почитатели по цял свят. Историята ѝ е забележителна и служи за вдъхновение на младите писатели. Марсънс получава множество откази от издателства - в продължение на 25 години. Тя обаче не се отказва и само три години след публикуването на първият ѝ роман от поредицата за инспектор Ким Стоун “Сподавен писък” от книгите ѝ са продадени над три милиона копия, преведени на 26 езика. Книгата заема пето място в класацията за най-продавани артикули на Amazon UK за 2015 г. Живее в малко градче в областта Уест Мидлъндс в Англия и макар мястото да е често арена на горещи събития в книгите ѝ, Марсънс твърди, че сюжетите ѝ са изцяло художествена измислица. Ето какво споделя  в предговора към книгата: 

“Започнах да пиша „Игри на злото“ с намерението да разкрия природата на същинския психопат. Няколко пъти бях близо до решението да включа в характера на Александра Торн някаква, макар и незначителна слабост, някаква ахилесова пета, която да внушава, че надежда за спасение на героинята все пак има. В крайна сметка обаче останах вярна на факта, че колкото и да ни тревожи и плаши тази мисъл, сред нас живеят хора, неспособни на разкаяние. За наш късмет обаче на света има и хора като Ким Стоун, които застават на пътя на злото.”

 


Препоръчваме ви още:

Започва Пролетният базар на книгата

Убийството е всичко

Да се осмелиш да шофираш

 

Алекс Вукадинов е ученик от 11 клас на СМГ. Владее английски и японски език. Занимава се с програмиране и хардуер от 1 година, а в свободното си време обича да играе волейбол с приятели. Заедно с приятели от училищния клуб по предприемачество, Алекс създава PartyMe - изцяло безплатна платформа, целяща да направи организирането на детски рождени дни много по-лесно, бързо и удобно. Само за 4 месеца в платформата са включени повече от 30 парти места. Наскоро оригиналната идея PartyMe спечели ІІ място на националното състезание за ученически стартъп проекти "Teenovator". Как се става предприемач на 17 – разберете от разговора ни с Алекс:

Математика, японски, английски, програмиране, предприемачество, спорт - какво още не знаем за теб и как намираш време за всичко?

Успявам да намеря време за тези неща, защото съм мотивиран. Независимо колко е трудно, има ли човек силно желание, винаги има и начин. Възприемам нещата, с които се занимавам, като предизвикателства и възможности, но определено не в натоварващ смисъл.

Сред създателите си на платформа за организиране на детски рождени дни - откъде се роди идеята и как се реализира? 

Идеята за PartyMe дойде от затрудненията на доста мои връстници да измислят как и къде да празнуват рождените си дни. Естествено, трябваше да започнем отнякъде и решихме това да бъде от най-малките. Впоследствие искаме да се разширим, за да можем да достигнем до всички. Разработваме я от началото на 2019 и за толкова кратко време имаме добър напредък. Засега сме вкарали 35 места и имаме уговорени срещи с още в близкото бъдеще. Останалите в екипа са мои съученици. Всички сме членове на клуба по предприемачество от "Тийноватор". Имаме ментори и партньори, които ни съдействаха много в процеса на създаването.

60176840 2408332849244258 4713365181567074304 n

Какви бяха твоите рождени дни?

Аз определено съм късметлия, защото всичките ми рождени партита бяха готини и изпълнени с хубави спомени. Най-радостен бях, когато нашите ме изненадаха с първия ми лаптоп.

Имаш по-малък брат, който също така упорито те следва по пътя към успехите. Какво парти би му организирал, ако зависи само от теб? 

Той е много запален по футбола, така че определено ще е нещо по темата. Кристиано Роналдо е негов идол и било много вдъхновяващо, ако го срещне по някакъв начин. :)

Какви други проекти планирате със съучениците ти?

В момента сме много вдъхновени да работим по PartyMe и там влагаме много голяма част от усилията си. Не сме размишлявали върху други идеи засега.

Най-голямата ти мечта? 

Аз съм практичен човек. Нямам някакви конкретни мечти, а по-скоро си поставям цели, за да мога да продължа да се развивам.

Интервюто взе Зарина Василева


Препоръчваме ви още:

Софи, която мечтае да снима късометражен филм

Божидар, който ще сбъдне мечтите си

Марина - фурията, която няма граници

 

Рок баби или рокаджийки в златна възраст – както и да наречеш седемте жени от BabsBg, все ще е необичайно. Жени на 65+, с кожени якета и кубинки, които пеят кавъри на известни рок парчета, не се срещат под път и над път. Не е чудно, че за тях вече са чували и в чужбина. Рок групата от казанлъшки баби се създава през 2018 по идея на екипа на читалище „Искра 1860“ в Казанлък. И правилно! Стига вече стари градски песни. Проектът е толкова неконвенционален, че е грях да не поразпита човек.

Защо баби?

Това е първоначалната идея на музикалния проект, създаден в читалище „Искра – 1860” в Казанлък, който събра възрастните дами, за да ги направи истински звезди. Още повече, че жените са по-последователни, атрактивни, изпълнителни, трудолюбиви…

Каква беше първата реакция сред дамите в зряла възраст, когато обявихте кастинг?

Казанлък и общината бяха рекламно провокирани от проекта. Кастингите обявихме по регионалните медии. Направихме два рекламни спота и плакати, явиха се доста кандидатки с много енергия и оптимизъм. А що се касае до реакцията – да, имаше такава, след като обявихме кой остава в групата.

45664020 1741695662626396 7560573128926035968 n

Колко жени се явиха? Разкажете кои бяха най-забавните моменти от кастинга? Какви песни изпяха?

Явиха се над 60 жени, които получиха творчески предизвикателства от петчленното ни жури - актьорски и музикални задачи. Кандидатките бяха гъвкави и забавни на провокациите, напр. стихотворението „Аз съм българче“ рецитираха като първолак или старец, а песента, с която се представяха, трябваше да я изпълнят като оперна, джаз, рап, кънтри или народна певица. Чухме много патриотични и детски песни, стари градски и фолклор - бяха рядкост.

IMG 1834 ok

Как избрахте точно тези жени?

Критерият ни беше да притежават пластичност и артистичност. Важно за нас беше излъчването им, не акцентирахме толкова на пеенето, защото бяхме наясно, че в процеса на работа, те ще се потопят, с професионалисти, в пеене, танци и .т.н.

IMG 7718 ok

Представете ги с няколко думи.

Първата рок група от баби в България. Това са седем дами в златна възраст - бизнесдами, бивши учителки, счетоводителки, данъчни... Пеещи, артистични и надявам се скоро по-пластични жени, средната им възраст е 68 години. Музиката им е в душите, както обичат да подчертават. 

IMG 2496 ok

Как се отнасят към Вас бабите – като към ръководител на групата или като към внук – месят ли Ви питки, плетат ли Ви чорапи?
(въпрос към Стоян Петров, ръководител на групата) 

С огромно уважение. Очакват ме с нетърпение и вълнение за репетициите, защото аз живея в София и рядко напоследък се виждам с тях, но Стефка Денева ме замества достойно и им помага да разучават песните. БАБСБГ имат занятия по актьорско майсторство, пластика, вокал, публично поведение и реч. Програмата сама по себе си говори, че хората, които работим по проекта с енергия, желание и любов, се отнасяме към всичко твърде отговорно и резултатите са налице. Това е читалищен проект, но целият екип, който е ангажиран с вокалната група, са доказани професионалисти.

IMG 4834 ok

Как реагират семействата, внуците? Фенове ли са?

Определено да! Поставете се на мястото на внука на баба, пееща рок. Някои от внуците са насърчили своите баби към тази изява. Т.е те вече са от най-любимите.

Ще има ли дядовци? Изобщо как дядовците гледат на тази идея и какво мислят за жените си, които пеят в групата?

Проявяват разбиране и се радват. За момента музикалния проект не предвижда алтернативна група.

Има ли сред рок бабите някоя истинска рокаджийка?

Провокираме го в тях.

57589747 1978976592231634 1318408647516094464 o

Как подбирате песните и разучавате репертоара?

Всеки месец - нова песен! Стоян Петров и Боян Христов избират репертоара и правим аранжиментите. Петър Москов адаптира с красиви български думи, текстовете на английски. Почти всеки ден репетираме.

Чували ли бяхте групите, чиито кавъри изпълнявате?

Подбираме да са световни хитове засега. Скоро ще започнем да репетираме и авторска музика.

Колко песни имате вече в репертоара? Какви са бъдещите ви творчески планове :)

Вече са шест. Пеем парчета на Майкъл Джексън, Мадона, Куин, АББА, да запазим в тайна плановете засега.

47124250

Правили ли сте опити да се свържете с някоя от групите, чиито песни изпълнявате?

Имаме такава идея.

Кога ще има турне?

Нека да направим репертоар, върху това работим. Интересът от публиката е огромен. Подготвяме се за тези срещи.

Как ви се вижда Евровизия като цел?

Бихме обмислили такова предложение.


Както разбирате, дамите от BabsBg репетират сериозно, разучават и трупат репертоар, записват в студио, вземат уроци по актьорско майсторство и танци. Освен това вече имат международна известност, с каквато малко родни рок групи могат да се похвалят. В края на краищата "Дойче веле" не пишат за кого да е. Чакаме турнето, за да ни облъчат с енергията и таланта си. Феновете могат да следят изявите им на страницата BabsBg

А междувременно, БНТ, поканете BabsBg да ни представят на Евровизия!

Интервюто (от целия екип) взе Янка Петкова

 

Препоръчваме ви още:

Когато баба ти е хакер

За бабите с любов!

Каква баба ще излезе от теб? Да му е мислил дядото!

 

Автор: Мария Пеева

Вчера бяхме на рожден ден. Ама класически голям рожден ден - с много гости, с музика, с танци, с речи и голяма торта. Чудесно си прекарахме, но сега друго искам да ви разкажа.

Сред гостите имаше една двойка на около 50, познавам ги, съседи са ни, но не се виждаме много често. Може да се каже, че ни събират рождени дни на общи приятели. Те са симпатично, много интелигентно семейство, и двамата хора с професии, с пораснали деца. Изглеждат добре, поддържат се, но не са от хората, които на 50 откриват силикона, тръгват на фитнес, и си купуват порше, ако разбирате какво имам предвид.

Та тази симпатична двойка кротко си седеше на масата, смееха се, говореха си с другите гости, виждаш обикновено семейство с трийсетина години брак, нищо повече. Докато не започна веселата част с танците.

Първа скочи жената, изпревари всички, даже и момичетата с красивите рокли и изящните фигури.

- Виж ти, - казах си. - колко е хубаво душата ти да танцува.

Ама на тази жена не само душата й танцуваше, а цялото тяло. Направо професионално. Но изумлението ми не приключи дотук. Минути по-късно до нея се изправи и мъжът й, този петдесет плюс стабилен едър човек и двамата като почнаха едни стъпки, то не бяха завъртания, приклякания, премятания, скоци, и то на всякаква музика. Няма бавно, няма бързо. Завладяха дансинга, ви казвам.

Изпълних се с безмълвно възхищение. Ама как досега не съм ги забелязала тези двамата колко са добри! Как съм пропуснала!

 

Не знам дали съм ви споменавала друг път, ама моята голяма, голяма мечта е един ден ние двамата с Пеев също като на кино (ех, “Усещане за жена”) да се понесем в страстната прегръдка на танца под звуците на “Vacanze Romana” в лъчите на залязващото слънце на някой безлюден средиземноморски плаж. Сигурно ви звучи много смешно тая мечта, предвид факта, че съм стабилна матрона, майка на 4 деца, а и баба вече, но какво да ви кажа? Всеки луд с номера си. Та моята мечта е такава - с Пеев да се научим да танцуваме танго. Напомням му от време на време, той ме реже. Танците не са му сила и нищо не е в състояние да го убеди. Все намира начин да ми откаже. Помня, веднъж му показах едно великолепно видео, в което двама влюбени танцуват и му се примолих с най-убедителния си тембър - онзи на мъркащо котенце, сгушено в розова кошничка на бродирано памучно одеялце.

- Хайде бе, хайде бе, мило. Нека да тръгнем на танго, знаеш ли колко ще сме СЛАДКИ?

А той ме отряза.

- Меро... Теб те знаем, но аз мога да съм всичко друго, ама не и СЛАДЪК.

И така моят несладък съпруг ми отказва - вече години наред. Но аз не губя надежда.

По някое време танцувалната двойка седна да си отдъхне, а аз ги поздравих.

- Прекрасни сте! Не знаех, че танцувате. Да не би така да сте се запознали едно време - в някоя школа?

- Нищо подобно. - отговори ми дамата. - Наскоро се записахме на курс за двойки, наблизо тук в едно училище го организират. Много бързо напреднахме, учителят е чудесен. Иначе аз обичам да танцувам, но мъжът ми нищо не умееше.

- Ванка, чу ли! - възкликнах - И той е бил ДЪРВО като теб!

Малко конфузно се получи, но те си ме знаят, засмяха се. А физиономията на Иван се опъна, знаеше какво предстои.

- Ама наистина беше дърво. - каза съпругата. - В неделя от пет часа е. Елате ако искате, ще ви хареса.

Погледнах Пеев умолително.

- Ванка, ми да отидем да видим?

- Не. - отсече той.

- Поне веднъж?

- Не.

- Може само да погледаме?

- Не.

Имаше един Иван

imashe

Впрегнах всичките си тайни оръжия. Тоест, обгърнах голямата му мъжка длан с моите две малки ръчици, отметнах коси, повдигнах леко рамене, усмихнах се многообещаващо, погледнах го косо с ОНЗИ поглед и запърхах с мигли като пеперуда. Този номер винаги работи при Иван, винаги. Така преди 20 години го убедих да се преместим в София, а преди една година - да си купим къща на село. Той просто не може да откаже на "пеперудите". По-силно е от него.

- Ванка… Аз много искам да ходим на танци. Много. Обещал си ми на моя 50-ти рожден ден да танцуваме танго. Моля те, хайде да отидем тази неделя и само да опитаме.

Известно време мълча и пуфтя, което ме изпълни с надежда. После само мълча, което леко ме притесни. Предпочитам да пуфти - това означава, че се опитва да надвие себе си. Любовта прави чудеса, знаете.

- Меро… Не е моето нещо това.

- Знам бе, Ванка, ама обещавам ти, ще направя всичко за теб, каквото кажеш! Моля те, моля те, моля те!

В този миг видях как устните му се свиват да отронят отново НЕ. И преди да се усетя какво казвам, избълвах:

- Слушай! Ако се съгласиш да дойдеш с мен на танци, ЩЕ НАМЕРЯ БИЛЕТИ ЗА ФИНАЛА НА ШАМПИОНСКА ЛИГА В МАДРИД.

Мили боже! Защо изобщо казах това и как ми хрумна! Ами сега?

Изражението на Пеев се смени. Напрегна се някак. Извинителният поглед, с който се канеше да ми откаже, изчезна и футболният запалянко изскочи на преден план.

- Ще намериш ли?

- Да.

- И затова искаш да ходя с теб на танци?

- Да, една година.

- ЕДНА ГОДИНА ЗА ЕДИН МАЧ?

- Ливърпул, Ванка.

- Не може ли просто да ти подаря нещо? Да се откупя един вид?

- Не, една година танци. Само в неделя е все пак.

Футболът - този омразен спорт

b7e607e23f1646b9ce9f7d0da4fbe580 XL

Позамисли се.

- А ако на втория път треньорът каже, че не мога да идвам?

- Никой треньор не би казал такова нещо.

Засмя се.

- А представи си, че все пак каже. Представи си, че ми заяви: „Г-н Пеев, моля ви да не идвате повече, защото пречите на цялата група.“

Обаче аз добре си познавам мъжа.

- Ванка, ако разбера, че си ПЛАТИЛ на треньора, за да те изгони, просто ще намерим друг курс.

И в този чудесен, прекрасен миг той осъзна, че съм го хванала натясно и просто се предаде.

- Добре. Имаме сделка. Една година танци срещу билети за финала на Шампионска лига в Мадрид.

И така.

На път съм да сбъдна една стара, стара мечта.

Самолетните билети са купени, резервирала съм и спане.

Сега остава само да намеря билетите за мача, по възможност без да се налага да си продам колата за тях.

Идеи? Някой? Нещо?

 

Прочетохте ли

Да си поговорим за любовта... отново

Решението за финансиране на Специализираната болница за активно лечение по детски болести "Проф. Иван Митев" бе оповестено от министъра на здравеопазването, след срещата на представители на здравното заведение с премиера. На предстоящото заседание на Министерския съвет Кирил Ананиев ще внесе постановление за отпускане на средствата, които са предназначени за лечение на пациентите и увеличение на заплатите на работещите там.

Изповедта на един "убиец в бяло"

769b00b1ac8a825dda9a097a96ed7078 XL

Припомняме, че срещата на представители на специализираната педиатрична болница се проведе след серия от протести, които организираха работещите в нея. Те настояват за:

1. Специален национален статут на настоящата единствена детска болница в България, както и свързани с това механизми за допълнително финансиране на дейността. Това означава болницата да не бъде търговско дружество, а да бъде лечебно заведение с гласуван бюджет и ясен ангажимент от страна на държавата да осигурява финансиране за качествена диагностична и лечебна дейност. 

2. Да се премахнат лимитите от страна на НЗОК в детското здравеопазване изцяло

3. Достойно заплащане на служителите в болницата - осигуряване на заплати, с които не само да се оцени труда на специалистите, а и да се привлече достъпно нов персонал, за да могат да продължат работата си.

Когато си прекалено уморен да се бориш за себе си

79fb78d76f4028fb13a8ce228606e3c7 XL

Вчера, след консултациите с представители на МЗ и НЗОК, председателят на БЛС д-р Иван Маджаров съобщи, че ще бъдат завишени цените на клиничните пътеки в педиатрията, а местата за специализантите по неонатология ще бъдат увеличени. Днес беше оповестено и отпускането на над 1 200 000 лв. за 15 апарата за дихателна неинвазивна реанимация и 50 кувьоза, които ще бъдат предоставени на държавни и общински болници.

Снимка: offnews.bg

Прочетохте ли

Преглътнахме много, но вече не искаме

На 28-ми май (вторник), по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и в навечерието на Международния ден на детето, започва най-голямото пролетно книжно изложение в България – традиционният Пролетен базар на книгата.

Любимото пролетно събитие отново ще предложи на многохилядната си публика вълнуваща разходка сред хиляди книги, представяйки над 160 български книгоиздатели и книготърговци на три нива в НДК.

Proleten

В рамките на шестте дни на изложението посетителите ще могат да се насладят на традиционната културна програма, наситена с премиери на книги, четения и срещи с автори. На щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, която ще се проведе на Мраморно фоайе, предстоят десетки срещи с автограф с писатели и поети, сред които Божана Апостолова, Боян Биолчев, Деян Енев, Димо Райков, Здравка Евтимова, Костадин Филипов, Петър Величков, Таня Иванова, Цочо Бояджиев и други.

Паралелно с Пролетния базар на книгата ще се проведе и Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи. Програмата на второто издание на Фестивала също ще бъде на Мраморно фоайе и ще се състои от разнообразни събития, подходящи за всякакви възрастови групи - срещи с автори, преводачи и художници от България и чужбина, сред които Алесандро Гати (Италия), Борис Стоилов, Бьорн Суртлан (Норвегия), Гюдрюн Скретинг (Норвегия), Иглика Дионисиева, Петя Миладинова; майсторски клас по творческо писане с Петя Кокудева; творчески работилници; изложба на илюстратора Любен Зидаров.

SILF2019

Официалното откриване на Пролетния базар на книгата и Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи е на 28-ми май в 10:30 ч. в Мраморно фоайе на НДК с участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче”. Част от церемонията е и откриването на изложбата „Любен Зидаров. Майсторът на детската илюстрация”. Автор на богато и разнообразно творчество в областта на илюстрацията и изкуството на книгата, простиращо се през последните седем десетилетия, Любен Зидаров е илюстрирал повече от 200 книги. През 2016 г. и 2017 г. е номиниран за най-престижната награда за детска литература в света – Мемориалния приз „Астрид Линдгрен”. Често определян като създател на модерното течение в илюстрацията за деца у нас, с голяма доза вероятност, в момента Любен Зидаров е най-възрастният действащ илюстратор на планетата.

За подробна информация за съпътстващите събития и участващите изложители следете сайта на Асоциация „Българска книга“, а също и страницата на събитието във Фейсбук.

Работно време: 
28. май - 01. юни (вторник - събота), от 10:00 ч. до 20:00 ч.
02. юни (неделя), от 10:00 ч. до 18:00 ч.


Препоръчваме ви още:

Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи

Книжният ни списък за лято 2018

Кой обича приказки? Любими книжки за бъдещи читатели

Автор: Станислава Славова-Петкова

Тимпаните, които обикновено удряха в ритъм, когато се готвеше да изнесе презентация, сега не бяха в унисон. Звукът им в главата му пораждаше опасно кръвно налягане, знаеше го. Сутрешното черно кафе беше придобило отвратителен горчив вкус в устата му. Беше средата на деня, средата на седмицата и ако се вярваше на времевата диаграма на стената – две седмици в закъснение, спрямо срока за изпълнение на проекта. Как се беше стигнало дотук? Ризата по гърба му започваше да лепне, когато осъзна, че някак си именно той беше пропуснал нещо, не беше успял да организира, натисне хората си. Как щяха да наваксат сега? Шефовете от централата в Германия постоянно измисляха нови и нови икономии, все по-къси крайни срокове, съкращения, товареха ги с все повече проекти, нали българите правеха всичко – с високо качество, на добра цена. Колко пъти се беше питал дали някой от колегите му в германския офис щеше да си вземе работата в къщи, безплатно разбира се, само и само да стигне крайния срок. Да, бе. Пет часа за тях означаваше пет часа. Уикендът беше време за семейството.

Седна на компютъра и пусна мейл до групата по проекта, за оперативка след 10 минути. Хвърли машинално поглед през стъклените стени на офиса си към залата, в която работеха подчинените му, за да види каква ще е реакцията им. Подразни се, че стъклата не бяха добре почистени. Както и очакваше, реакцията на колегите му не беше като да е купил за всички билети за концерт на Стинг.

Оперативката мина без капка ентусиазъм. Успя да се навика хубаво на двама от колегите, защото задачите, които по план трябваше да приключат преди 3 седмици, не бяха изпълнени. Изненадата дойде от това, че вместо да му отговорят с шега, в типичния им полухлапашки стил, и двамата в един глас му се дръпнаха, че колежката, която отговаря за предишния етап от проекта, не им е изпратила финалната си версия. Той се огледа, само за да установи, че нея я няма на оперативката. С края на окото си видя един от подчинените му на прибежки, надявайки се да не бъде забелязан зад компютърните бюра, току-що да идва на работа. На въпроса къде е колежката, двамата отговориха, че е бременна в последен месец и този факт обуславяше стоенето ѝ вкъщи, за да се подготви за идването на бебето. Бременна? Бременността не траеше ли 9 месеца? Той защо нищо не беше забелязал? Позвъни на вътрешния телефон, за да извика закъснелия колега на оперативката. Беше точният човек, който щеше да свърши работата на колежката и следващите двама да продължат. Когато той влезе в залата, шефът прекъсна предстоящите му обяснения само с поглед, накратко синтезира информацията, до която беше стигнал до момента, и нареди задачата да бъде приключена до края на седмицата. На въпроса дали за този допълнителен труд, колегата ще получи бонус, отговори, че по-скоро ще получи уволнение, ако не се справи в искания срок. Тишината, която настана в малката заседателна зала, само увеличи звука на тимпаните в главата му. Защо щорите бяха вдигнати, слънцето ужасно печеше в очите му и отблясваше от схемата с проекта на стената, така че нищо не се виждаше от него.

Никога никой програмист в тази фирма не беше уволняван. Обучени високотехнологични специалисти се намираха трудно, проектите изискваха работа в екип. Отсъствието на човек от офиса спъваше другите, но чак пък уволнение? Закъснелият колега, подобно на останалите, в началото все едно беше в шок. Постепенно, осъзнал значението на явната заплаха, примигна няколко пъти. Бавно се изправи, изпънал рамене и със съвсем ясен глас заяви, че от известно време е започнал да разглежда обяви за работа в други фирми и предложението на едната се е оказало изключително привлекателно, предвид прекрасното интервю, което са провели с в известен столичен ресторант, и цифрата, която е видял написана на салфетката, побутната към него. Без да изчака ефекта от думите си, той излезе през стъклената врата съвсем спокойно, отиде до бюрото, взе чашата си за кафе и се отправи към асансьора.

Хищник в офиса

081844b8a29c886d25746ccb5304f59d XL

Шефът извика началник личен състав и освободи останалите от оперативката.

Началникът на личен състав се казваше Жанет и беше нахакана млада дама на около 30 години. Предимството пред възрастта ѝ беше, че успяваше да докаже всяка своя теза, преди още събеседникът ѝ да си е отворил устата. Беше начетена и със самочувствие, завършила два родни университета и няколко международни квалификации. Облечена винаги безупречно в бизнес стил и на високи токове, тя представляваше самото съвършенство. Гордееше се много с умението си да привлича във фирмата най-добрите специалисти. Непрекъснато следеше обявите за работа, ходеше на дипломирането на най-престижните университети, ловеше програмисти като месоядно растение горски дребен бозайник. Въпреки или именно заради перфекционизма ѝ, колегите ѝ малко се страхуваха от нея. След нуеместна забележка със силно изразен сексуален елемент по неин адрес, един от тях беше излязъл в болничен и когато се върна вече я избягваше. Наложи се да бъде в нейно присъствие на годишното отчитане на представянето си и беше излязъл от залата зачервен, дори един твърдеше, че го е чул да повръща в тоалетната.

Тъкмо заради нейната твърдост, здрав разум и решителност я извика шефът. За да поведе в битка армията си, му трябваше добър генерал.

Жанет се реши на смел и неочакван ход – извика целия екип от програмисти да садят дръвчета през уикенда. Един от заместник-кметовете по райони беше неин колега от университета и тя не срещна особени трудности да вземе разрешение за засаждането им. Предложи идеята на шефа, като я представи под формата на тиймбилдинг. Да се платят 10 дръвчета и три лопати не беше кой знае какъв разход за фирмата. Въпреки това тиймбилдингът се оказа пълно фиаско.

Жанет усети леко раздразнение, защото никой не беше дошъл сутринта в уречения час в парка. Първите, които пристигнаха, попитаха дали има кафе и когато разбраха, че няма да получат и сандвичи, уморени и сънени се излегнаха на близките пейки. Втората вълна дойдоха час по-късно. Жанет вече беше бясна, но това можеше да се разбере само от човек, който много добре знае какво стои зад неподвижната ѝ усмивка – силно стиснати зъби. Въпросът на новопристигналите не се отнасяше до това дали има кафе, а се прехвърляше на следващага напитка за деня – бирата. Дали има бира, дали наблизо продават бира, някой носи ли БИРА? Тук вече Жанет извиси глас с призив всички да се съберат около нея, за да им даде инструкции как и къде да засядят дръвчетата.

Въпреки че всички наблюдаваха внимателно невероятния технологичен процес по засажденето на дърво, само един опита да изкопае реална дупка, и то само защото като дете беше прекарвал летата си на село, място свързано предимно с ръчен труд. На третата дупка обаче той се измори. Няколко от останалите колеги несръчно му помогнаха да зарине поставената в средата на дупката фиданка, но беше очевидно, че останалите 7 дръвчета нямаше да имат това щастие.

Жанет беше принудена отново да се обади на познатия си заместник-кмет, докато наблюдаваше как двама от колегите ѝ все пак бяха намерили заведенийце с кебапчета и БИРА недалеч. Трабваше да се признае за победена. Нещо по-надълбоко не беше наред.

В понеделник тя внимателно започна да привиква един по един колегите в кабинета си и да се опитва да разговаря откровено с тях (доколкото това беше възможно). Те обаче повече мълчаха или сумтяха и просто чакаха да ги освободи. Беше около три часа следобед, когато от стаята, която се ползваше за почивка и хранене, се чу страшна врява. Двама от колегите сипеха страшни обиди и клетви един срещу друг. Както се разбра по-късно - по повод последното останало парче тиквеник в хладилника. Жанет авторитетно отсече, че тиквеникът е на този, който си го е донесъл или поне той трябва да го разпредели на останалите. Оказа се, че тиквеникът е общ, той просто си е стоял в хладилника, докато регресивно не е намалял до едно-единствено парче.

Авантюрист, който живее на десертчета,
любител на домашната храна или изявен кулинар?

a8299b50549935ba2e46d7d395abc9bb XL

Жанет нямаше време да разследва откъде се е появил въпросният тиквеник, защото шефът я повика, за да я уведоми, че напуска още един от програмистите и без много церемонии я запита докъде е стигнало разследването ѝ. Погледнато отстрани, началник човешки ресурси не беше постигнала успех нито при тиймбилдинга, нито от разговорите си с колегите, отделно дори не ѝ се мислеше да споменава тъкмо започналото разследване на появилия се от нищото и след това бързо изчезнал тиквеник. Докладва сбито само, че разследването ѝ все още тече. Шефът ѝ промърмори нещо от рода на „Тече то, ма и текучеството също тече“ и я прати да си гледа работата.

Следващата седмица на публиката в офиса беше предложен невероятен спектакъл – двама от програмистите се сбиха. Самата идея за излишни движения, силен звук и болка беше противна на повечето, включително и на участниците в конфликта, но явно сетивните им прагове бяха паднали. Темата на спора беше досто мъглява, но от коментарите наоколо беше загатнато за недоядено шоколадче и неуместна забележка по адрес на програмен код отправена от единия към другия програмист.

В петък една от колежките, която преди беше със страхотно тяло, изваяно в резултат на продължителни тренировки, започна да изглежда по-закръглена и шефът, пропуснал бременността на предишната колежка, реши да навакса с любезност с тази, като я поздрави. Три минути по-късно тя изхвърча от кабинета му разплакана, защото не беше бременна, а просто започнала да пълнее, заради спирането на тренировките.

Проектът, който трябваше да е венецът на усилията, най-красивото творение на целия екип, беше пълен с грешки, не вървеше и беше абсолютно непригоден за презентация пред клиентите следващия месец. Дори да успееха да напишат и поправят всичко, нямаха достатъчно дълъг тестов период.

Всички бяха нервни и непрекъснато гладни, въпреки че вендинг машината биваше зареждана всеки ден – обслужващите я не можеха да се нарадват на късмета си с тия побъркани програмистчета.

Всички мислеха, че вече са видели всичко, свързано с драми в офис, докато една от колежките, която беше скъсала с приятеля си и почти непрекъснато плачеше, не започна до пищи истерично. В офиса се беше появила мишка. Привлечена най-вероятно от остатъците храна по бюрата, мишката се беше настанила на топло в един от принтерите и стартирането на работата му я извади от скривалището ѝ.

Шефът беше бесен, Жанет – безсилна. Само честолюбието ѝ да не падне победена и да реши загадката на блокирания офис, я спираше да не напусне. Разсеяно хвърли опаковката на второто за деня си кафе в коша за боклук и мимоходом отбеляза, че той не е изхвърлян от известно време. Трябваше да говори с чистачката, поне боклукът трябваше да бъде изхвърлян навреме. Не можеха да тънат, освен в проблеми, и в мръсотия.

Изведнъж нещо ѝ проблесна. Трескаво постла един вестник на пода и изсипа съдържанието на коша върху него. Започна да брои празните чашки от кафе. Ако обикновено пиеше по две на ден, значи кошът и не беше изхвърлян от... четири седмици. Обади се на счетоводството и поиска справка откога зареждането на вендинг машината се беше завишило до ежедневна практика. Едва получила отговора им, се отправи към заседателната зала, за да проследи времевата графика на закъсняващия проект. Четири седмици назад, потвърдени от боклука в коша, сметките в счетоводството и времевата диаграма, нещо се беше случило и беше нарушило целия ритъм на работа в офиса.

Дишането ѝ се учести и Жанет си наложи да се върне в офиса си и да помисли на спокойствие какво се беше случило преди четири седмици – посещение на инвеститори, застрахователи, конкуренти, черна магия... Жанет, стегни се, това да не ти е някой болен от Средновековието, каква черна магия? Глупости на търкалета, както казваше баба ѝ. Да, баба ѝ... Отвори бележника си с разписани срещи и ангажименти месец назад. Точно преди четири седмици, в петък, беше уволнила чистачката Цветелина Тотева, поради съкращения в бюджета.

6 типа "токсични" колеги

3d9d200e77520aff5d4ca2a5d7f84097 L

Само за да потвърди подозренията си, извика в кабинета първия ѝ попаднал колега. Съвсем случайно той беше един от „побойниците“, иначе кротък двуметров русоляв великан с флегматични движения.

- Леля Цецка? Разбира се, че ми липсва, ти ли я уволни? И защо? Много ли спестихме сега? Такава хубава мусака правеше… – и съвсем неочаквано той се разплака. Жанет беше шокирана. Първо, от плачещия пред нея мъж (какво да го прави, дори и седнал е по-висок от нея? Никак не върви да го успокоява, камо ли прегръща, та тя е началник, не им е майка-леля-сестра) и после от фамилиарното обръщение към чистачката.

Почна да привиква един по един служителите и да ги разпитва за леля Цецка. Неусетно и тя започна да я нарича така, колегите сами ѝ разказваха различни случки, ястия, съвети, които им беше давала чистачката.

След десетия програмист, Жанет придоби една доста ясна картинка какво тихичко се беше случвало в офиса, благодарение на въпросната леля Цецка. Първо, навсякъде блестеше от чистота. Санитарните помещения, стаята за почивка с кухненския бокс, офисът – никъде нямаше и една троха, по прозорците и вратите на кабинетите – дори и пръстов отпечатък. Леля Цецка беше носила и дори готвила в офиса любимите ястия на всички (с изключение явно на Жанет, която се хранеше обикновено навън) – нещо, което само едно дете, работещо в столицата, далеч от родителите си в провинцията, би оценило. Освен това леля Цецка беше изслушвала и окуражавала, подкрепяла и мъмрила, вкарвала в правия път и потушавала още в зародиш различни конфликти. От всички разкази, Жанет беше най-изумена, когато празбра, че леля Цецка е давала съвети по програмиране. Намери досието ѝ в архива и се зачете. После стана. После седна пак. Да, определено уволняването на тази жена беше грешка.

Шефът седеше в кабинета си, вгледан в компютърния екран пред себе си, но Жанет не остана с впечатлението, че той вижда нещо. Затова започна атаката си фронтално:

- Тиквеник.

- Какво? – шефът ѝ я изгледа вече фокусиран смаяно. – Какво каза?

- Тиквеник е това, което Ви липсва. Направен от лела Цецка. Правила го е специално заради Вас. Знаела е, че имате проблеми със стомаха и това ще помогне работата на храносмилателната Ви система...

- Жанет, предлагам да спреш дотук или ...

- На Ванчето, колежката, която роди, ѝ е готвела спанак, заради ниския и хемоглобин, и е препоръчала да пие фолиева киселина, още преди гинеколажката да ѝ го каже. Проверих, това е лекарствен продукт, необходим за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Предпазва от спина бифида на плода.

- Жанет, предлагам да седнеш и да се успокоиш ...

- А Валентин, високият колега, сещате се, нали, дето ни сменя месеците по календарите на стената, та той има брат близнак, който живее в чужбина. Знаете ли какво означава близнаци да са разделени – голяма драма е. Другият си е намерил приятелка, но нашият тук наскоро се е разделил с едно момиче и се чувства изоставен повече, отколкото е нормално за човек на неговата възраст... и пол. Или трябва да се сдобри с това момиче, или да си намери ново, защото иначе го виждам и той да напусне скоро.

- Жанет, как ги разбра тия неща чак сега? Това не е ли била работата ти и преди, нали си началник човешки ресурси?

- Да, но явно леля Цецка я е вършила по-добре от мен, освен това аз не умея да готвя, пък и го нямаше в трудовата ми характеристика, като ме взимахте на работа...

- Да, но ако знаехме за храната, поне там щяхме да организираме кетъринг нещо, не само машината за закуски.

- Относно машината за закуски – леля Цецка е била забранила яденето на „боклуци“. Първо – не са полезни и ако на някой му се прияде нещо, да ѝ кажел на нея. И второ – не обичала да намира опаковки и трохи по бюрата. Който ще яде вафли... – Жанет не довърши заплахата, но беше ясно, че вафлояденето влечеше след себе си немусакоядене като наказание. – Радвала се и е обичала служителите като собствени деца – продължи тя по-тихо. - Всяка сутрин им е носела домашно приготвени закуски – бухти, палачинки, кекс. Били са мотивирани да идват навреме на работа. Който закъснее, остава без храна. Била е изключително жизнен човек и е давала личен пример за непрекъснато самоусъвършенстване и липса на всякаква форма на мързел – нещо, което щеше да е много полезно при саденето на дръвчетата...

- Добре де, щом вече знаем какъв е проблемът, значи можем и да го решим – шефът плуваше вече в свои води. – Дефиниран проблем - решение беше неговото житейско призвание.

- Ти ще си общуваш повече с колегите, нали вече и без това са почнали да ти споделят, и ще поръчваме храна от някоя фирма. И готово.

- Не е точно така. – въздъхна Жанет. – Цветана Тотева е била учител по информатика, един от учебниците по програмиране, по който най-вероятно са учили повечето колеги тук, е неин, без те дори да знаят. В почивките те са споделяли с нея проблеми по кода и тя ги е насочвала за възможното решение. Реално, освен всичко друго, е работила при нас и като нещатен консултант, безплатно.

Шефът се изправи и се загледа в булеварда, който се откриваше през прозореца му.

- И ти си се подготвила. Добро проучване си направила, благодаря ти. Щом досега не си се съгласила да не я връщаме на работа, значи друга ти е идеята...

- Да, боя се, че ще трябва да напусна, а вие да върнете леля Цецка на работа. Формулирайте длъжността ѝ както ще е най-удобно за пред собствениците в Германия, за да не е застрашена позицията ѝ по никакъв начин в бъдеще. Според мен ще трябва да отидете лично при нея, да се извините и да ѝ предложите адекватно възнаграждение и плаващо работно време, за да се върне тук. Живее наблизо, 15 минути пеша, проверих адреса. За себе си вече проведох няколко интервюта и има една привлекателна оферта, която мисля да приема. Предупредила съм, че ще стартирам след една година.

- И какво ще правиш цяла година?

- Ще се науча да готвя.


Прочетохте ли

Казанът

Между 28.05. и 02.06. за втора година в София ще се проведе Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи, организиран от Асоциация “Българска книга”. Форумът  ще се състои успоредно с традиционния Пролетен базар на книгата. Домакин на събитията е Националния дворец на културата, а мястото на срещите с гостите – Мраморното фоайе.

Във фокуса на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи е да се създаде неформална атмосфера, в която участниците да се запознаят с творчеството на съвременни европейски и български автори и художници. Да се обособят условия за образователно-артистични кампании с цел насърчаване на четенето и въображението сред подрастващите. Децата да получат свободен, неограничен достъп до литературни събития, срещи с писатели, творчески ателиета, да посетят театрален спектакъл и да се насладят на изложба.

Събитията, предложени от тазгодишната програма на фестивала, обхващат широк спектър от теми, обърнати към подрастващи в различни възрасти и сфери на интереси.

Изложба, посветена на майстора на детската илюстрация Любен Зидаров ще се открие на 28-ми май от 10.30 часа. От началото на 50-те години на 20-ти век досега големият артист е илюстрирал над 200 книги, сред които българските издания на класически произведения на световната литература за млади читатели: „Приказки на Шехерезада”,„Островът на съкровищата”, „Андерсенови приказки”, „Том Сойер” и др.

В съботния 1-и юни от 10:15 ч. заедно с Велиана Симеонова от блога „Двама с мама“, малките читатели и техните майки могат да се присъединят към пъстрото ателие по изработка на обложки за книги в Международния ден на детето. Във веселата компания на Том Сойер, пирати и приказни герои, въоръжени с моливи и усмивки, ще сътворят уникални обложки за любимите си детски книги, вдъхновени от кориците, рисувани от Любен Зидаров.

Читателят живее хиляда животи

fdcdab7b883db46c6461d37dc1d99b74 XL

Друга покана към гостите на фестивала е срещата с любимите влогъри и автори на тийнейджърите – Стан и Стефи на 1-и юни от 12,00 ч. В рамките на „Магия или наука” чрез игра и експерименти ще бъде представена новата книга на Стан.

„Тайните на студийния фотографски проект” - събитието, организирано от издателство „Знаци”, цели да запознае в детайли с работата на първия ателиерен художник-фотограф Петър Папакочев. Своеобразен гид на срещата ще бъде Георги Папакочев, синът на изявения майстор на кадъра, а за публиката е предвидена прожекция на фотографски илюстрации и техники, ще бъде представена най-новата книга-албум „Паметта на светлината”, включваща над 340 снимки на видни българи от всички сфери на изкуството. Събитието е на 2-ри юни от 12.00.                                                                                                                                                              

Театралното предложение към публиката на фестивала е сценична интерпретация на произведението „Карлсон, който живее на покрива” в изпълнение на Театър „Карлсон”.   Датата и часът за срещата на децата с чудния свят на ексцентричния герой на Астрид Линдгрен е 30-ти май от 12.30 часа.       

Интересна покана към подрастващите и по-големите читатели на хубави истори отправя издателство „Еуниката”. Срещата разговор с Владимир Шишков и д-р Людмила Емилова ще покаже нетрадиционен прочит към често невидимите супергерои, които помагат на всички да растат здрави и силни – зеленчуците. Всеки ще може да се запознае с техните тайни заедно с Боби в царството на зеленчуците. Датата е 1-ви юни от 11.00 часа.

За най-малките австрийската марка Jolly ще има отворена работилничка, която всички малки и големи художници ще могат да посетят и да нарисуват картина по тема  „Моят любим герой от приказка/книжка“. Предвижда се томбола и всеки ден ще се теглят по двама печеливши, които ще получат награда от Jolly.

Другият основен акцент в програмата на фестивала са срещите с български литератори и чуждестранните им колеги. Сред ключовите между тях са „Майсторския клас по творческо писане с Петя Кокудева”(2-ри юни, 13.30), представена от издателство „Жанет 45”; разговор, организиран от издателство „Фют” с Цвета Брестничка, председател на Асоциация Родители (29-ти май, 10.30); среща с илюстратора Борис Стоилов, представен в програмата от издателство „Хермес” (2-ри юни, 11.00). Сред международните гости на фестивала, с които публиката ще може да се срещне отблизо, са Алесандро Гати, писател, преводач и сценарист от Италия, получил широка популярност със серията си истории за Шерлок Холмс (29-ти май, 11.30); Бьорн Суртлан от Норвегия: публицист с диплома от художествена академия, посветил въображението си на истории за деца и тинейджъри (30-ти май, 10.30), Макис Цитас от Гърция, признат като автор на една от най-добрите гръцки книги за деца – „Бездомният Костас” (28-ми май, 13.00); Гюдрюн Скретинг от Норвегия, отличена с наградата за дебют в областта на литературата за деца и юноши на норвежкото Министерство на културата (31-ви май, 11.30).


Препоръчваме ви още:

Те четат

Библиотеките

Искате да имате добри и умни деца - четете им на глас

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Летният лагер – плюсове и минуси

Летният лагер – плюсове и минуси

18 Юни, 2019 Развлечения

Жената, която направи дом

Жената, която направи дом

16 Юни, 2019 Отношения

Имало едно време...

Имало едно време...

15 Юни, 2019 Истории

Къде е мястото на децата?

Къде е мястото на децата?

14 Юни, 2019 Възпитание

Не убивайте Моцарт

Не убивайте Моцарт

14 Юни, 2019 Възпитание

Нашето доброволческо лято

Нашето доброволческо лято

13 Юни, 2019 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам