Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Мая Цанева

Ще започна с кратко предисловие. Има Хипократова клетва. Наскоро чух, че и в Софийския университет юристите завършват, произнасяйки „клетва“ с принципи за работа. Когато сключваме граждански, църковен брак, произнасяме с вяра или с едва напушващ ни смях думи-обещание. Защо не правим същото, когато се сдобием с деца?

Спомням си малко неща от раждането на сина ми. Светлосиният, пронизващ поглед на лекаря, който ме караше да напъвам, а аз не чувствах нищо от кръста надолу заради упойката. След това бебето се роди, огледа се, „замисли се“ и след няколко секунди започна да плаче. Отдъхнах си, че е добре, а когато го положиха на гърдите ми, го погледнах и забравих всичко. Обещах му света, без да имам никаква идея как ще го направя.

Няколко години по-късно животът ни е интересен, на моменти труден, но за мен този миг, на неговото раждане, ме свърза с него, сина ми, по-силно, отколкото който и да е подпис или ритуална целувка биха могли. Съпругът ми е адвокат и когато работи по семейни дела, казва на клиентите си, че бракът им може да се разтрогне, но детето им ще ги свързва за добро и зло, независимо какво ще правят занапред.

Затова реших да „сглобя“ моята майчинска клетва, обет, наречете го както желаете. С него аз не обещавам бъдеще на сина си, а му казвам, че аз, неговата майка, ще му помогна да намери своето място в света.

Писмо до 16-годишния ми син

ded0d43f607a3e2a36eed8deb9a6add0 XL

Дете мое, благодаря ти, че те има. Ти си моята най-голяма и трудна любов. Появи се с вик от гняв и възторг в свят, който не познаваш, и се възхищавам на смелостта ти да го опознаваш, променяш, отричаш и издигаш на пиедестал. Ако знаех какво ще преживееш, вероятно щях да те спра, за да не се нараниш.

Казват, че детството е най-трудното време, но ние, възрастните, забравяме това бързо. Кой иска да помни как го боли коремът след всяко похапване, или как те сърбят венците на зъбите например? А първите стъпки? Или първото броколи?

Аз не помня нищо от това, но ако знаех, вероятно щях да те спра, за да ти е по-лесно.

Възхищавам се на смелостта ти. Катериш се на оградата, на сливата до най-високите клони, бягаш по склона, без да мислиш, че гравитацията и високата скорост не прощават. Ние, възрастните, сме страхливи, и аз изтръпвам всеки път, когато приемаш предизвикателства. Ако знаех, че ще правиш това, вероятно щях да те спра, за да не паднеш.

С теб вече се познаваме достатъчно добре. Когато ми се сърдиш и ме гледаш втренчено, с гръмотевици в погледа, виждам себе си. Знам, че не мога да те спра да направиш собствените си грешки, не мога и да ти предам уроците, които сърцето научава от опит, който понякога боли, друг път те въздига до небето, а трети път те променя изцяло.

Прости ми, когато ти се гневя за постъпки, които правиш, за да покажеш колко си голям. Понякога виждам в теб своето безсилие и слабости, друг път се страхувам, че не мога да овладея призраците на всички майчини страхове. Аз също се променям, понякога по трудния начин, за да порасна колкото теб и да те настигна. Друг път треперя от ужас, че не мога да те сложа в рамката на съвършен свят без проблеми.

Прости ми, че невинаги разбирам твоите малки радости като това да изградиш дворец от кинетичен пясък върху килима. Понякога възрастните, „взирайки се в дървото пред нас, не виждаме гората зад него“. Аз принадлежа към свят, в който твърде много се тревожим за дребни неблагополучия и не съзираме хоризонта на твоя свят.

Не мога да ти обещая бъдеще. Ако някой ти каже обратното, те лъже. Бъдещето е нещо лично и зависи само от теб. Аз ще вървя до теб и ще ти помогна да се справиш с предизвикателствата, които моят несъвършен свят ти предлага, без да си ги искал.

Много бих искала да кажа, че ще ти дадем всичко. Или сладолед през зимата. Не мога да ти обещая, защото вярвам, че щом сме заедно, ще взимаме и получаваме един от друг, и вероятно винаги сметката няма да излиза.

Много специален подарък

66b1b24d763bdbc28884b7c2e27f9c2c XL

На моменти ти ще ме целуваш с най-нежните ласки, а в други ще ме гониш с „Мразя те!“. Аз ще те гушкам като последен пристан на моята надежда, но и вътрешно, а и на глас, ще искам да съм сама за малко. И така балансът никога няма да е точен, но ние ще се обичаме по най-трудния, всепоглъщащ и съзидателен начин. Защото както аз те родих, така и се родих с теб.

Дете мое, ако знаех в какъв свят ще живееш, в моя свят, вероятно щях да те спра. Понякога се чувствам виновна, че няма как да ти дам живот като от приказка, но... чакай, истинските приказки не са кратки, винаги има приключения, триумфи, успех, така че май ще изживееш своята приказка!

Аз не мога да я напиша сама. Нито ти, сине. Ще я съчиняваме заедно, докато ни е писано. Обещавам ти да съм до теб, зад теб, пред теб, но не мога и не искам да изживея твоя живот. Ще ти дам само „Имало едно време... “ и ще ти благодаря, че съм част от твоята приказка.


Препоръчваме ви още:

Мили сине

Да отгледаш син без предразсъдъци

Някой ден ще имам син...

 

Автор: Мария Пеева 

Ден първи

Моите хора изчезнаха. Вече трета нощ ги няма. Идва една добра женица, която ми оставя храна и почиства старателно, въпреки че упорито отказвам да й позволя да докосне височайшата ми особа. Но истинските ми хора се изгубиха. Взеха и кучетата ми. Тъжно ми е за тях най-вече, то няма кой да те ядоса в тая огромна, празна къща.

64325649 472393216860630 3578019812711858176 n

Скучая.

Излизам в градината и наглеждам съседите, но не е същото.

Дали да не отида да ги потърся? Даже бебето ми го няма, надали са отишли много далеч с него, то не може да ходи, само пълзи напред-назад. Това е, защото иска да ходи като мен. И с право, на два крака е толкова по-трудно. Но хората винаги са били доста глуповати същества, добре че сме ние, котките, да се грижим за тях.

61771762 304205980520926 3074112409636438016 n

Нощта на ден първи

Край, настъпи най-хубавият час на деня, а аз няма дори кого да събудя.

Излизам на разходка.

Виж ти, колко е интересно нощем на улицата. Появиха се и други котки. Никоя не е красива, силна и умна колкото мен, разбира се. Сега ще се поразходя при тях, за да установя превъзходство.

Колко съм голям, когато козината ми настръхне.

Възхищавам се от себе си.

Чакай малко, какво е това? Ограда? Дали ще мога да я прескоча?

Просто не мога да повярвам колко е голям светът извън нашата градина. Има огромен паркинг и някакви високи сгради.

Нещо затрещя.

Олеле, бягам!

Ден втори

Случи се нещо ужасно снощи и дори не разбрах какво.

Някой се опита да ме убие. Някой от небето започна да ме замерва със светлини и после се опита да ме удави.

Изплаших се и хукнах.

Проблемът е, че къщата ми се изгуби. Аз знам къде точно съм, защото съм тук, на скрито в един огромен гараж. Но не чувам познати гласове и не знам къде изчезна моята градина и моята къща.

Ще се наспя и все някой ще дойде да ме потърси и да доведе къщата ми при мен.

Имаме си коте

5fa21cd9e0d2531a2f1dfdffbab46f70 XL

Ден трети

Снощи ядох от кофата.

Какво унижение за един джентълмен от благородно потекло.

Но беше вкусно.

Може би не е лоша идея да се пробва по-екзотична кухня от време на време.

Къщата ми все още е изгубена, както и хората ми.

Ще се наспя и тръгвам да ги търся.

Нощ четвърта

Светът се оказа още по-голям. Някъде там е моята изгубена къща с моите изгубени (дали да не кажа "загубени") хора и кучета. Ще трябва да преодолея неприязънта си към открити пространства и да я потърся. Не че не мога да се справя и тук, но сигурно и тя е тръгнала да търси хората ми. Къщата върви с хората, а аз вървя с къщата. Ще трябва да възстановя реда във вселената, кой, ако не аз, Фройд Великолепни.

Първа задача - да пресека огромното пространство, по което фучат коли. Спрете, коли, не искам да изскоча пред някоя от вас и да ви подплаша.

Нощ пета

Ще трябва да си призная, че май не мога да намеря тази къща. Намирам всякакви други - непознати, но точно моята къща с моите хора, я няма, а аз, колкото и да съм горд, изглежда малко съм се привързал към тях. Обичам да ме гушкат, обичам да ги наказвам, когато не слушат, обичам да играя с кучетата, тези глуповати, огромни същества. 

Може би ще трябва да си намеря нов приятел куче.

Съветите на Фройд за щастлив живот

e9ad9fee9d0bc73e0b2c055eb0b268ce XL

Нощ шеста

Лежа и ближа рани. Слава богу само психически. Снощи се опитах да се сприятеля с един уличен симпатяга, който малко приличаше на моя Цезар, а той грубо поруга добрите ми намерения и се опита да отнеме опашката ми. Защитих се достойно, като избягах в трънака.

Сега някакви малки същества са ме налазили и нарушават правата ми над собственото ми тяло. Не е лесно да си котка на този свят.

О, боже, те ме хапят!

Ще ме изядат жив! Ясно ми е колко съм сладък, но това не значи, че може да ме схрускате! Бягам от това място!

Нощ седма

Вчера се запознах с едно малко същество, което приличаше на един от по-малките ми домашни човеци - Алекс. Той първо ми даде кренвирш (боже, какво унижение, но вкусът не беше лош, събуди родовата ми памет и ми лъхна на мишка). После джуджето ме погали и реших, че заслужава внимание. Върза ми връвчица на врата. Сигурно иска да съм още по-красив, ако изобщо е възможно. Появиха се и други малки човеци, започнаха да се смеят и да ме дърпат.

Заболя ме и изсъсках, а те продължиха да ме дърпат.

Довтаса една жена и им се скара, изсъсках и на нея и избягах.

Все пак котката си има достойнство.

Няма да общувам повече с непознати.

Утре ще се наспя и издирването продължава.

Нощ осма

Дори котките не могат вечно да се крият от истината.

Моите хора ужасно ми липсват, старият ми и доста скучен живот ми липсва.

Искам си купичката с гранули.

Искам си чистата водичка.

Искам си кучетата.

И хората си искам, особено тази, която всички наричат “мамооооооо”, единствената женска, която ми обръща внимание.

Искам вкъщи.

Къде сте, хора?

Ами… ако не са се изгубили те? Ако всъщност аз съм се изгубил?

62233322 378364609692537 3729033169236656128 n

Ден девети

Повече не издържам. Крачето ме боли от прескачане на огради, целият съм нахапан и съм мръсен по непривичен за мен начин. Козинката ми е непоправимо сплъстена. Изпитвам известни опасения, че не ми личи, че съм толкова красив, колкото съм.

От мен виси връвта, с която децата ме бяха вързали и се заплита постоянно в разни странни места.

Ха, една жена се появи да храни уличните котки, които, впрочем, изобщо не зачитат превъзходството ми и ме игнорират напълно. (Снощи не поискаха дори да разделят мишката си с мен. Егоисти!)

Ще се появя пред тази жена, може пък да заслужава вниманието ми.

Тази човешка особа се оказа добро попадение. Има всички качества на жена, която един котарак с положение би харесал. Мирише хубаво, разполага с храна и гали приятно.

Нахрани ме и ме прибра, но сега съм затворен. Какво ще стане с мен?

Олеле, чувам познат глас.

Появи се моят човек! Този, дето много не ми обръща внимание, но се грижи за кучетата ми добре. Как му се радвам, макар че съм му и малко сърдит. Къде беше досега, човеко?

Боже мили, този глупав човек ме заведе при ужасните ветеринари. Страданията ми нямат край! Искам просто да се наям и наспя ВКЪЩИ, досадни хора!

Подстригаха ме. Унижението ми е пълно. Мразя ги.

62154261 330716937624730 2185140735840354304 n

Нощ девета

Най-после у дома, най-после. Ужасно съм им сърдит на всички - кучета, хора, къща. Да избягат така от мен. Повече няма да ги погледна.

Ох, колко е вкусна тази храна…

Галят ме, говорят ми нещо, реват.

Откачиха ли тези хора?

Не знам защо мъркам.

По-силно е от мен.

Ден десети

Тази сутрин стигнах до едно прозрение.

Да не дава Господ да живееш в интересни времена.

Мда, неслучайно се казвам Фройд.

Никакво излизане повече, никакво издирване на изгубени хора и къщи. Да се спасяват.

Всеки уважаващ себе си котарак трябва да се грижи преди всичко за себе си. Така е, откакто свят светува и моя милост няма никакво намерение да променя вселенския ред.

Уморих се от толкова приказки.

Време е да се пооближа и да се отдам на сутрешна дрямка на моето любимо място под слънцето - дивана.

Един диван и малко обич, какво повече му трябва на котарака, за да е щастлив? Ако някой ви каже друго, не му вярвайте.

Фройд знае най-добре.

За вас преведе от персийски Мария Пеева.

Благодаря на всички, които помогнаха за издирването на този хаймана! Да сте живи и здрави, мили хора, които видяхте обявата и ми писахте!
На жената, която го намери и писа в групата, ще съм завинаги задължена!


Препоръчваме ви още:

Историята на Рижко, който ми даряваше обич и мишки

Житейските уроци на вашата котка

Мерки при нашествие от бълхи

 

Автор: Светослава Павлова

За мен лично притеснителното е, че изобщо тръгна някакъв "дебат" в обществото, отнасящ се до ОТНЕМАНЕ на права на някаква група в него. В случая тази група са жените. На хората, които подкрепят идеята за "забрана на абортите" искам да им кажа да си помислят защо я подкрепят. Защото за тях абортът е неприемлив акт. Това го разбирам, те имат това право, независимо какви са личните им причини да не одобряват тази практика.

Една част от тях по физиологични причини никога не могат да изпаднат в ситуация да се чудят "аборт или не", защото са мъже. Друга част не биха направили аборт в никакъв случай и по никакъв повод, защото религиозните или личните им убеждения не допускат това. И те са ОК с това да бъде отнето едно право на немалка група в обществото, защото те лично никога не биха се възползвали от неговото наличие. Което ЛИЧНО за тях омаловажава това право, понеже не са му ползватели и никога няма да бъдат. Напълно им стига, че ако то бъде отнето като право на потенциалните му ползватели, не би засегнало техния живот. "Нали аз няма да пострадам, ако има такава забрана, да му мислят другите, проблемът си е за тях, не е за мен".

Безумието в Полша - затвор за аборт
и жестоко погазване на правата на жените

8189f1ddd635b762706679fa5e6def1b XL

Това е чудовищен егоизъм, но обвиненията в егоизъм идват от тях и са насочени към хората, защитаващи НЕотнемането на права. Та правото на аборт тях хубаво не ги засяга лично, но те са ползватели на един куп други права, които са им много важни и те вече лично биха се засегнали, ако бъдат отнети. А стигне ли се веднъж до прецедент да бъде отнето право на дадена група хора, това означава, че може да се случи същото за други групи хора и други права.

Има една хубава поговорка за такива случаи: "Ако в двора на съседа ти вилнее мечка, не се радвай, защото тя може да влезе и в твоя двор." 

Фактът, че аз не съм правила аборт и няма да ми се наложи да правя, не ми е достатъчен аргумент, за да лиша от това право хора, на които ще им се наложи все пак. Все едно по каква причина.

Това, че съм пушач и в студения сезон имам доста дискомфорт, защото не мога да пуша на закрито, не ми е достатъчен аргумент, за да подкрепя опити (има такива) - да бъде отнето правото на непушачите да бъдат защитени от моя цигарен дим.

Това, че не съм хомосексуална, не ми е достатъчен аргумент, за да не подкрепя исканията на хомосексуалните хора, свързани с правните неуредици, които към момента нанасят ужасни щети в живота на тези двойки.

Та правата, мили хора, следва да се мислят и осъзнават на ниво, надхвърлящо мисленето дали ЛИЧНО АЗ ще се възползвам от право Х някога в живота си, дали няма. Помислете си наистина по въпроса, защото нямате гаранция, че утре някой няма да се опита да отнеме ваши права, които са ви много важни. Ако се случи такова нещо, аз бих се борила наравно с вас да си ги запазите, нищо че лично за мен те нямат никаква стойност. Те имат за вас и това напълно ми стига да не допусна някой да ви лиши от тях.

За аборта сме писали и друг път - защото не бива да забравяме, че абортът не е пиене на кафе и метод за конттрацепция, а сериозно и тежко решение за една жена.


Препоръчваме ви още:

Ако ние спрем, светът спира!

Ева на третия етаж

Все пак светът е мъжки

Седях на леглото, разсеяно гледах в телефона, превъртайки лентата на Instagram с постове на успешни майки. От прегърбената поза гърбът започна да ме боли, но вече не можех и да седя удобно. От детската стая се чу тънък гласец: "Мамо, не мога да спя." Всичко, което можах да изтръгна от себе си, беше: "Добре, скъпа." Нито помощ, нито някоя утешителна думичка, защото ми бяха свършили и силите, и думите. - споделя блогърът Даяна Сполдинг в платформата mother.ly.

Милият ми съпруг внимателно ме попита: „Добре ли си?“

Замислих се какво да му отговоря. Превъртайки в главата си масата неща, които трябваше да свърша (това, което сега наричат „умствено натоварване“), почувствах обичайната тревога, вина и стрес. Замислих се как познатите ми жени отговарят на този въпрос. Не с фразата: „Отлично! Прекрасно!“, която произнасяме твърде бодро за по-голяма убедителност. Честният отговор, който даваме, когато се чувстваме приети, звучи така:

Скапана съм.

Нямам никакви сили.

По-добре не питай.

Всъщност грехота е да се оплаквам. В това отношение много ми провървя. Обичам да съм майка. Харесвам живота си. Затова вместо да призная всичко и да покажа своята уязвимост, отговорих на мъжа си:

- Добре съм. Просто днес беше… тежко.

- Добре, хайде да планираме този уикенд така, че да можеш да си отделиш няколко часа – отговори той.

Мъжът ми знае, че обичам да пиша статии за това колко важно е за майките да намират време за себе си. Той уважава тази идея и ме подкрепя както може. Истината обаче е, че само грижата за себе си не е достатъчна. Време е да престанем да убеждаваме жените, че маникюрът през уикенда ще реши проблема с майчиното прегаряне. Проблем, чиито корени са в социалните очаквания от тях.

До майката, която се крие в банята

c7f06923f7757ccddc9a4a0717631f6c XL

Никаква вана с пяна няма да заглуши постоянната тревога в душите ни.

Никакви епизодични срещи с приятелки в почивните дни не компенсират постоянната социална изолация в първите месеци след раждането на детето.

Няма сън, който ще възстанови загубената в лавирането между майчинство и кариера енергия.

Няма чаша вино, която ще ни избави от детските здравословни проблеми, които имат способността да се натрупват като снежна лавина, защото не успяваме да ги обсъдим с лекарите.

Майките "прегоряха" и обществото трябва да започне да се грижи за тях.

Изследване проведено през 2019 година от американското издание Motherly сочи, че 51% от жените не се справят със стреса на майчинството. Една трета от тях се оплакват от здравословни проблеми – както физически, така и психически. 85% твърдят, че не усещат обществената подкрепа за майчинството.

Осемдесет и пет процента.

Обществото ни предлага да се грижим за детето в среда, която не се грижи за нас. Затова, скъпи майки, моля, чуйте ме – прегарянето не е измислица. И не е по ваша вина.

Вие прегаряте, защото от момента, в който съобщите за бременността си или за намерението да осиновите дете, започват да ви бомбардират с непоискани съвети и истории колко ужасно е това, което ви предстои.

Вие прегаряте, защото ви се е наложило да се върнете на работа, преди да сте готови, докато слушате укори, че не кърмите достатъчно дълго детето си.

Вие прегаряте, защото изпитвате необходимост постоянно да се оправдавате, че сте напуснали добре платената си работа.

Вие прегаряте, защото обядвате каквото ви падне.

Вие прегаряте от постоянните опити да съвместите качествено прекараното време с детето с чистия и подреден дом.

Вие прегаряте, защото след цял ден суетене с двегодишното ви дете от вас се очаква да бъдете бодри и сексуално привлекателни за партньора си.

Вие прегаряте, защото всяка новина ви разстройва и изкарва от релси.

Вие прегаряте, защото не минава ден, без нещо да ви напомни, че така и не сте възстановили предишната си форма след раждането. Къде се дяна идеалната ви фигура?

Вие прегаряте, защото постоянно четете и слушате съвети за „най-добрите методи на възпитание“ и се опитвате да ги съвместите с противоречивите наставления на близките си.

Вие прегаряте, защото колкото и да сте пестеливи, не успявате да намерите начин да се справите без дългове.

Вие прегаряте, защото знаете, че детето не бива да гледа още едно филмче, но не можете да приготвите вечерята иначе.

Вие прегаряте, защото третата бавачка за последните два месеца иска да напусне, а опашката за детска градина е невероятно дълга.

Вие прегаряте, защото тъгувате за приятелите си.

Вие прегаряте, защото се раздавате от толкова време, че сте забравили какво е да оставиш нещо за себе си.

Момичета, не бъдете просто майки!

e514404a8056d1fd816f3352e8f1c779 XL

Вече съм го казвала и ще го повторя: Майки, вие правите всичко както трябва. Просто днес майчинството е наистина трудно. И това, че сте прегорели, не е по ваша вина. Някои от изброените проблеми са решими, но повечето не. Защото не сте ги създали вие. Това са социални стереотипи и очаквания, от които майките се чувстват зле. Те са неверни, несправедливи и трябва да ги променим, защото никой друг не смята да го направи. И ще ни помогнат не ваната с пяна или чашата вино преди лягане, а решимостта да бъдем уязвими. Когато престанем да се съгласяваме с натрапената концепция за идеалната майка или идеалната жена. Когато решим да бъдем себе си, дори ако за това е нужно да признаем, че сме прегорели. Когато поискаме да бъдем честни.

Ако все още не сте се запознали с гледната точка на Брене Браун, която говори за уязвимостта, настоятелно ви препоръчвам да го направите. Тя твърди, че е смело да бъдеш уязвим. През 2013 г. в едно от своите интервюта казва: „Уязвимост е да се покажеш какъвто си и да позволиш на другите да го видят. Трудно е да се направи, ако се ужасяваш от мисълта какво виждат или си мислят околните. Когато ни ръководи страхът, от мнението на другите или от гласа на вътрешния ни критик, който нашепва: „Не си достатъчно добър.“ – тогава е много трудно да се покажеш какъвто си. В крайна сметка ние започваме да се оправдаваме, вместо просто да се приемем.“

Но, майко, какво би станало, ако просто приемеш, че си достатъчно добра? Дори в дома ти да цари безпорядък. Дори детето ти да се търкаля на пода в магазина? Дори, ако ти се струва, че всичко върви наопаки?

Какво ще стане, ако сред целия този хаос ти запазиш чувството си за достойнство и ценност?

Като кажеш не.

Като поискаш помощ.

Като признаеш от какво имаш нужда, без да се извиняваш.

И като подкрепяш другите майки в същото.

Да, първоначално може да те игнорират. Да хвърлят коси погледи по теб. Но решавайки да бъдем уязвими, открито и честно да изживеем майчинството си, подкрепяйки другите майки, ние ставаме по-силни.

Да бъдеш уязвим е много неудобно и изисква мъжество. Добрата новина е, че на тази планета няма по-храбри хора от майките.

Позволи си да се отпуснеш, майко. Няма да ти бъде лесно, но твоята смелост ще вдъхнови още една майка и докато се огледаш, промените в обществото ни ще започнат да се случват. И тогава наистина ще можем да се насладим на ваната с пяна.

Препоръчваме ви още:

Как се справяте?

Майка за един ден

Най-сетне невидима!

На лагер с деца при мечките в Кутерево

Автор: Диляна Гюрова

Доброволец съм отпреди да имам деца. През последните години работя усилено и така си обяснявам защо мина толкова дълго време от последното ми участие в доброволчески лагер. Един прекрасен ден през 2016 г. в главата ми се зароди хрумката, че децата ми всъщност вече са готови да дойдат с мен на лагер. Разбира се, вече нямаше места, а и моята програма беше запълнена, но за 2017 г. планът просто го „заковах“ – кандидатствах още през февруари, децата започнах да подготвям от март (голяма игра падна с първия спален чувал, наистина!) и така, в един прекрасен съботен ден през юли, тримата се озовахме във влака София-Белград и с билети до Загреб по пътя към Убежището за мечки в село Кутерево, планината Велебит в Хърватия.

Start 12

Развълнуваната група в началото на пътя ...

Start 21

Мъжът ми ни изпрати и остана верен хроникьор и слушател на нашите истории + бек-ъп офис,
когато ни потрябва хотел в Белград или информация за ГКПП-тата на връщане

След приключенско пътуване, включващо нощен влак, ранно ставане, местене между гара и автогара, а и допълнително удължено от закъснението на влака и решението ни да пренощуваме в Белград, все пак в слънчевата понеделнишка сутрин се озовахме в градчето Оточац, откъдето ни взеха за последната отсечка до село Кутерево. Още две доброволки от нашия лагер пристигнаха по същото време, така че дори не се наложи да се червим пред строя за закъснението. За моя, а и на децата, радост, в групата имаше още три майки – две полякини на име Каша със синовете си Гутек и Бруно на по 4-5 г., Силия от Испания с 11-годишната Лусия и, разбира се, аз с чудесните млади доброволци Доротея на 10 г. и Деян на 7 г. Освен тях имахме и следните колеги-доброволци – Ева от Словакия, Мария от Барселона, Бруно от Испания, Тибо от Белгия и Елена от Азорските острови/Португалия. Типична група доброволци на SCI – от различни държави, с различен предходен опит, от различни възрастови групи, но всички с мотивация за нещо различно от просто ваканция.

Лагерът ни се казваше Bear the Peace 2 и една от основните задачи бе изрисуването на голяма графити-рисунка на мирна тематика, която да стане един от мостовете за разбирателство между жителите на съседните села, а и да упътва любопитните туристи към убежището за мечки. В допълнение организаторите бяха обещали възможност за включване в редица от обичайните дейности на убежището, за да се докоснем до света на мечките и до историята и атмосферата на проекта.

Lifestyle 31

Цялата група имахме лошия късмет да останем без координатори – симпатягите Клоуи и Силвио, които трябваше да са нашите лидери, се наложи да си заминат по спешност за Франция още във вторник, което доведе до леко забавяне на някои от планираните дейности. Предвид креативната насоченост на работата обаче това не бе голяма драма – някои от най-добрите скици на художниците от групата се родиха в уж неработните часове след вечеря.

Въпреки езиковата бариера – децата ми учат немски в училище и не могат свободно да общуват на английски език – постигнахме добро сработване в работното и в свободното време: малко преводи от мен, малко интуиция и вслушване от тях, малко толерантност и жестомимика от страна на останалите доброволци. Вечерните игри са любимо занимание в нашето семейство и бяха особено приятни и на лагера – игрите с рисуване или на карти винаги се котират.

Gipchilli1

Кулинарията бе особено интересна за нас тема – лагерите в Кутерево са като цяло вегетариански, а някои дори и вегански. Ние обаче си похапваме и месо и за мен това бе едно от предизвикателствата на участието ни – доколко ще се справим с тази нова ситуация. С две приготвания на таратор плюс една крем-супа се изчерпва специалното ми отношение към Деян, а Доротея прояде с апетит и удоволствие повечето от непознатите до момента блюда, приготвяни от другите доброволци. Включвам нови рецепти в семейното меню и скоро ще мога да бъда видяна да приготвям португалска калдерада или пък каша/гречка.

Lifestyle 21

Работата ли? Та то си беше живо удоволствие и почивка, за човек с моите трудови навици и работен ритъм действително разтоварващо и изключително приятно, даже по-скоро леко странно и изнервящо „ама тия хора защо не ни карат да работим повече?“. След известно забавяне покрай отпътуването на координаторите групата получи купчина дървени сувенири за декорация, което бе първата креативна задача и даде възможност за изява на артистичните заложби на всички доброволци. Тук имахме и първата (и единствена) драма за Доротея – по думите на новата координаторка Мая тя бе изключена от рисуването, редом с малките деца, защото сувенирите били много важни и трябвало да се декорират прецизно и внимателно, за да няма похабяване на материали.

Lifestyle 11

Честно казано, аз също се ядосах в тази ситуация, защото младата дама е доста сръчна и способна и е правила чудесни неща в Школата за изобразително и приложно изкуство, в училище, а и вкъщи за удоволствие. Но пък беше полезна житейска ситуация за Доротея, все пак децата трябва да минат и през моменти, в които не получават, каквото искат. Накрая тя тайничко изрисува едно дървено мече и остана наистина доволна от нелегалната си дейност, а и получи и други възможности за креативна изява – благодаря и на Елена от Португалия, която бе просто страхотно внимателна и мила към Доротея. Междувпрочем точно Елена я очакваме съвсем скоро в София, защото ще участва в международно обучение тук, излишно е да казвам колко се вълнуват децата...

Team Gipchill1i

Графити-рисунките – тук си признавам, че имах съвсем спомагателна роля. Първото голямо рисуване съвпадна с мое дежурство в кухнята и не можах да се включа в най-грубата и сериозна по обем работа. После обаче „намазах“ малко от изографисването на буквите в едната рисунка, буквално до отмала на дясната ръка. И получих добър поглед „от кухнята“ – графити-артистът Тибо и художниците Каша и Елена имаха водеща роля, а останалите се включвахме под техните инструкции и беше наистина впечатляващо да видим как крайният резултат се гради стъпка по стъпка и щрих по щрих. Тук децата имаха паралелна програма – боядисваха огради, камъчета и каквото се сетят, а Доротея тайничко си изрисува и една тениска. Разбира се, бъркаха бои, мацваха от време на време и по голямата рисунка, разнасяха материали и въобще бяха си част от екипа по един сладък, детски начин, при това без да пречат на художниците.

Mural painting 11

Mural painting 31

Mural painting 21

За нас тримата конкретно приключенството бе навсякъде – от спането на спални чували (нямаме опит в палаткуването) през слънчевите душове и компостните тоалетни, но най-вече редовните разходки до убежищата на мечките и качването нагоре в планината в другия бивак на Доброволческия център Кутерево. При посещеие на съседното село, където също имаше стена за (проектиране) и изрисуване имахме уникалния шанс да се возим като по филмите в ремарке, теглено от лек автомобил – доста адреналиново возене за майчинското ми сърце, но безспорна атракция за децата. Така се случи, че именно в ремаркето се разпяхме с майките и децата от Полша – те запяха детска песничка за дини (звучеше доста забавно), а ние отговорихме с детския хит „Отпред, отпред на каручката“. След време някъде по белия свят може да срещнете един от двама млади полски левенти, отгледани с тази песен – това ще са порасналите Гутек и Брунек, които страшно много харесаха песента и до края на лагера не спряха да я пеят.

В доброволческите лагери на SCI има и малък елемент на учене – съвсем логично той бе посветен на живота на мечките. Тук бях наистина привилегирована – човекът-мечка (и основател на Убежището) Иван Црънкович Павенка е хърватин и не говори английски, но за сметка на това владее чудесно немски език, та още в началото се разговорихме и някак неусетно се озовах в ролята на преводач, когато дойде да разкаже на нашата група за своя живот и за живота на мечките. Павенка е псевдоним, който Иван си е избрал и е името на растението зимзелен / Immergrün / evergreen – вечнозелено и от символично значение за него.

ceremonia Deyan1

ceremonia Doti1

Основната мисия на Убежището в Кутерево е да осигури жизнена среда за мечки, които поради различни обстоятелства нямат шанс за оцеляване в дивата природа – били са отглеждани в зоопаркове или просто са попаднали в човешка грижа, което ги е лишило от възможност да развият естествените си умения и инстинкти. Иван дълбоко вярва в силата на природата и в естествената мъдрост на мечките – любимият ми негов цитат е обяснението за мечките, които не са дарени с особено силни зрение и слух, което обикновено в дивата природа ги прави неособено наблюдателни към детайла от голямо разстояние, но за сметка на това им позволява по-скоро да наблюдават общата картина и да се взират в конкретното, едва когато то се доближи на съвсем малко разстояние от тях. Това е изразител и на философията на самия Иван за нещата от живота – понякога наистина детайлите нямат значение и е съществено да се следи общата картина – простичко, но и някак проникновено.

Мечките в Убежището

Слаби, неподготвени за живота и недохранени, те идват в Убежището след като са били изоставени от хората да умрат от глад или след среща с добри хора, които са ги хранили и с това са им направили „мечешка услуга“, защото така са ги откъснали от естествената им среда. Осиротелите мечки много бързо свикват с човешката среда и губят основния механизъм, който им осигурява сигурна дистанция от хората и им дава шансове за оцеляване. В Кутерево те получават възможност да живеят в специални ограждения, включващи полянки, храсти и дървета, хралупи и басейни, редовно, но не прекомерно внимание от доброволци и посетители. Храната си получават всеки път на различно място, така че да не губят инстинктите си да търсят препитание...

И минутка за впечатленията на децата:

Deyan risuva Kuterevo1

„Къщата, в която живяхме, оградата към гъските, беседката“ през погледа на Деян, 07.2017 г.

Doti sachinenie 2017 07 Kut

Кратък разказ от Доротея, 07.2017 г.

 

31.07.2017 г. Диляна


Прочетохте ли

За децата и техните приятели на четири крака

Какво говореше онази жена, бегунката

(откъс)

- Клати се, движи се, върви. Само така ще му се изплъзнеш. Този, който управлява света, няма власт над движението и знае, че нашето тяло в движение е свято, само тогава му бягаш, когато се движиш. Той властва над всичко неподвижно и мъртвешко, над всичко безволно и безсилно.

Значи движи се, клати се, люшкай се, върви, тичай, бягай, à си забравила и си спряла, à са те сграбчили ръчищата му, ще те превърнат в кукла, ще те задуши дъхът му, вонящ на дим и изгорели газове, и на големите извънградски сметища. Той ще превърне твоята пъстра душа в малка плоска душичка, изрязана от хартия, от вестник и ще те заплашва с огън, болести и война, ще те преследва, докато не изгубиш покой и не те замъчи безсъние. Ще те дамгоса и ще те впише в списъците си, ще ти даде документи за падението. Ще наблъска мислите ти с маловажни неща, какво да купиш и какво да продадеш, къде е по-евтинко, къде скъпо. И ще почнеш да се вълнуваш само от незначителни въпроси – цената на бензина и влиянието ѝ върху изплащането на кредитните вноски. Ще се мъчиш всеки ден, сякаш живееш за наказание, но никога няма да узнаеш кой и кога е извършил престъплението и какво е то.

Някога, много отдавна, един цар опитал да промени света, но претърпял поражение и светът паднал направо в обятията на антихриста. Бог, истинският, добрият, бил изгнан от света, съсъдите с божествената сила разбити, тя попила в пръстта и изчезнала в дълбините. Но когато говорил шепнешком от скривалището си, го чул един справедлив човек, войник на име Еуфемий, и запомнил тези слова. През нощта хвърлил пушката, съблякъл униформата, разул партенките и събул обущата. Изправил се под небето гол, както го Бог създал, после избягал вдън горите и наметнал връхни одежди, тръгнал от село на село да огласи тази мрачна вест. Бягайте, излезте от домовете си, вървете, бегуни, защото само така ще се спасите от клопките на антихриста. Всякаква открита борба с него е обречена. Зарежете каквото имате, зарежете земите си и тръгвайте на път.

Защото всичко, дето има постоянно място в тоя свят, всяка държава, църква, правителство на хората, всичко, запазило формата си в този ад, е на негово разположение. Всичко, що е определено, що е от тук до тук, що е затворено в рубрики, записано в регистри, прошнуровано и пронумеровано, каталогизирано, заклето; всичко натрупано, представено на показ, етикетирано. Всичко, което задържа: домовете, фотьойлите, леглата, семействата, земята, сеитбата, засаждането, наблюдението на растежа. Планирането, чакането на резултатите, съставянето на графици, спазването на реда. Затова си изгледай децата, щом така лекомислено си ги родила, и тръгвай на път: погреби родителите си, щом непредпазливо са те пръкнали на света – и върви. Избягай далече, извън обсега на диханието му, извън кабелите и проводниците му, антените и вълните, за да не те открият чувствителните му прибори.

Който спре – ще се вкамени, който се задържи, ще бъде закарфичен като пеперуда, сърцето му ще бъде прободено от дървена игла, ръцете и краката му - продупчени и приковани към прага и пода.

Точно така умря този, който се разбунтува. Хванаха го, приковаха тялото му към кръста, да не мърда като насекомо, на показ пред човешките и нечовешките очи, особено обаче пред нечовешките, щото те най-много обичат всякакво театро; не е чудно, че го пресъздават всяка година и се молят тържествено пред едно мъртво тяло.

Тъкмо затова всички тирани, слуги адови носят в кръвта си омраза към номадите – затова преследват циганите и евреите, затова насила изселват и разместват по земята свободните люде, дамгосват ни с адрес, който е присъда за нас.

Искат да създадат мъртъв застинал ред, да направят така, че времето да тече само привидно. Дните да се повтарят, уеднаквени. Да направят огромна машина, в която всяко създание да заеме определеното му място и да извършва привидни движения. Институции и бюра, печати, циркуляри, йерархия и субординация, степени, заявления и откази, паспорти, номера, карти, резултати от избори, промоции и събиране на точки, колекциониране, размяна на едни вещи за други.

Да забодат света чрез баркодове, на всяко нещо да турят етикет, да се знае какво е и колко струва. Нека този чужд език бъде неясен за хората, нека го четат машини и автомати, нека нощем в големите подземни халета си правят фестивали на собствената кодирана поезия.

Движи се, върви, не спирай. Благословени вървящите.

COVER Beguni1

За книгата

Новото издание на романа „Бегуни“ от Олга Токарчук, определян като феномен в европейската литература, е вече на книжния пазар с логото на издателство ICU. За него полската писателка е удостоена с престижната награда Man Booker International за 2018 г., както и с обичта на читателите в редица страни, включително и България. „Бегуни“ е книга за същността на пътуването, за неговата психология и за човешката анатомия.

Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век.

Георги Господинов

Заглавието препраща към руската старообрядническа секта на бегуните, които вярват, че съприкосновението със злото може да бъде избегнато чрез непрестанно движение в пространството. Останеш ли на място, си уязвим; движиш ли се, душата ти може да бъде спасена.

Токарчук извайва множество истории с различни герои и различна дължина – от няколко изречения до цели страници. Читателят следва пътешествениците от век във век, от пристанище на пристанище и от летище до летище. Това физическо пътуване е предпоставка за едно друго, по-дълбоко и напълно непредсказуемо пътешествие - навътре към глъбините на собствената ти душа.

Общото между всички истории е копнежът по свободата и търсещият дух. Реални исторически фигури като холандския анатом Филип Ферхайен или препараторът Фредерик Рьойс съжителстват с герои, родени от въображението на Токарчук. Ферхайен изучава и рисува собствения си ампутиран крак, благодарение на което открива Ахилесовото сухожилие и тази наглед суховата материя е превърната в колоритен и запомнящ се епизод в романа.

Художествено и реално се преплитат, а до тях се нареждат разсъжденията на Токарчук по най-разнообразни теми: козметика за път; структура на летищата и тяхното въздействие върху човешката психика, маорите, Уикипедия, и още, и още… Съвършено преплетени разкази, предназначени за пътуване, както и размисли на тема човешкото, животът и смъртта. Олга Токарчук повежда читателя отвъд повърхностния пласт на модерността, все по-дълбоко и по-дълбоко, до сърцевината на човешкото.

olgatokarczuk

За авторката

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша. Едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. Сред престижните призове, на които е носителка, е Man Booker International 2018 за английския превод на Бегуни (Flights), дело на Дженифър Крофт, наградата Нике (четирикратно), наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски и др. През 2004 г. е финалист за международната награда IMPAC, през 2012 г. е номинирана за Нобеловата награда за литература, а през 2019-а е финалист за Man Booker International. Психолог по образование, Токарчук е последователка на Карл Юнг, чиито произведения сочи за свое вдъхновениe. Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място - заради философската дълбочина на творбите ѝ.

За преводачката

Силвия Борисова е завършила СУ Св. Климент Охридски и курсовете по полски език към Полския институт. Дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Била е кореспондент на bТV във Варшава. Сред превежданите от нея автори са Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Превела е няколко книги на Олга Токарчук, като настоящото издание на Бегуни в неин превод е второ и преработено. Носителка на две награди на Съюза на преводачите, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература.


Препоръчваме ви още:

Какво ще четем през лятото

За "Страх от обичане"

Светлина в пукнатините

Вероятно за някои родители идеята да изпратят детето на лагер е твърде екстремна – много страхове и съмнения са свързани с този вариант за почивка. От друга страна, перспективата да осигурим на детето си интересно преживяване, да го откъснем от компютъра и телевизора може би си струва риска. Какво предлага летният лагер?

На първо място това е опитът в общуването и комуникацията в нетипична обстановка, с различни хора. На децата им се налага не просто да общуват на живо, без есемеси и месинджър, но и да се научат да се споразумяват, да живеят заедно, да споделят стаята и шкафчето си с други, да разрешават спорове и да правят компромиси. Най-важното е, че за този период те създават нови приятелства.

Второ, това е опит в придобиването на самостоятелност и отговорност. Когато остане за по-дълго време без мама и тате, детето взема решения само, понася последствията от думите и постъпките си. В лагера се учи да се справя с битовите трудности, създава си навици за самообслужване и придобива първия си опит в разрешаването на сложни житейски ситуации.

Трето, това е възможност за каляване – както физическо, така и нравствено. Обикновено в лагерите се спазва режим, храненето е здравословно, отделя се много време на физическата активност на открито, което укрепва здравето. Спазването на изискванията за вътрешен ред дисциплинира; уважението и признаването на авторитета на по-опитните и възрастни лидери формират адекватни, здравословни житейски принципи.

Почивката в летните лагери винаги е с интересна и наситена програма. Това е среда, в която детето се учи на нещо ново, проявява интелектуалните, творческите и организаторските си способности, открива и развива талантите си.

Летни лагери 2019

6f7f325422aed3822cba90f577abcf28 XL

Родителските страхове

Лагерът може да има минуси. В повечето случаи те възникват заради страха на родителите да изгубят контрола върху детето, да го оставят да се справя само. Да, далеч от мама и тате може да се разболее, да се разстрои, да се скара с някой връстник… Но всичко това може да се случи и на детската площадка, на двора или на всяко друго място. Достатъчно е да се убедим, че лагерът разполага с компетентен персонал, който може да окаже помощ в случай на нужда.

Да изпиташ себе си

Детските конфликти и сблъсъкът с лошото влияние на другите, от които толкова се страхуваме, рано или късно се случват в живота на детето. Колкото по-рано се научи да изгражда отношенията си самостоятелно, да не се поддава на въздействие, да разбира кое е добро и кое лошо и да се противопоставя на чужд натиск, толкова по-защитено ще е в бъдеще.

Минус може да бъде и адаптацията към новия режим на хранене и психологическия климат. Някои деца трудно свикват с новата храна, с необходимостта да се подчиняват на правила, да лягат и стават по команда, но това им формира правилни и здравословни навици. Стрес може да предизвика раздялата с близките, дома и приятелите, макар че много често наситената програма бързо отвлича вниманието му.

Иначе казано – не бива да се концентрираме върху страховете и лошите си предчувствия. За да успокоим тревожността си, можем да отделим повече внимание на избора на лагер. Полезно е да изясним какви са условията в действителност, какво хранене ще се осигурява на децата, да се запознаем с програмата, да съберем отзиви за лагера и екипа, който ще го провежда. Здравословно е да се отнесем към лагера като към житейски опит – детето ни получава възможност да провери себе си самостоятелно, а ние - да опитаме да приемем порастването му със съответната доза доверие.

Как да подготвим детето за лагер

8390aa5ce8e50f32cee2f668a00694aa XL

Не-лагерното дете

От казаното дотук излиза, че лагерът е едва ли не най-добрият вариант за лятната ваканция. За много деца това е отлична алтернатива на гостуването при баба, но не за всички. При някои трябва много внимателно да се претеглят плюсовете и минусите, преди да бъде взето решението.

Първото, с което трябва да се съобразим, са медицинските показания, за които педиатърът трябва да предупреди родителите. Освен тези показания има и някои особености на детското развитие, неврологични симптоми и т. н. (например заекване, нощно напикаване, аутистични тенденции), които могат сериозно да затруднят адаптацията на детето на новото място и дори да влошат състоянието му. Освен това трябва да се отнесем много внимателно към желанието и готовността на самото дете. Ако то е категорично против, трябва да разберем какви са причините за тази нагласа. Психологични проблеми като агресивността, конфликтността, тревожността в отсъствието на обичайните правила и граници могат да генерират негативен опит. В относително по-свободната среда детето може да се травмира, да се превърне в източник на неприятности за останалите. От друга страна, прекалено тревожното, стеснително, чувствително дете също може да се чувства неуютно.

Дори за не-лагерното дете може да бъде намерен подходящ вариант – градски лагер с дневно пребиваване, лагер с определена насоченост според интересите му, лагер в компанията на близки, съученици, приятели.

5 признака, че детето не е готово за летен лагер

3bd383cdf9446912a35458166e99234d XL

Време ли е, или е рано?

Възрастта не е най-точният показател за готовността на детето за лагер. Макар че 9-10 години е подходяща възраст за начало, при всяко дете има моментът е индивидуален. Някои деца по-лесно свикват с режима на лагера, а за тийнейджърите това е начин да се отърсят от родителския контрол. За да разберем дали детето ни е готово за самостоятелен отдих, можем да обърнем внимание на следните неща:

Желанието – добре е, когато му харесва идеята за такава почивка, дори да знае, че ще е в компанията на непознати, на чуждо място. Задължително е да може да се обслужва само.

Дисциплината – за да си починеш на лагера, а не да се прибереш принудително по-рано, трябва да можеш да следиш за вещите си, за времето, да приемаш спокойно режима и да се подчиняваш на правилата.

Здравето – не е добра идея да изпращаме детето, когато е в период на обостряне на хронично заболяване, в сезона на алергиите, когато е с отслабен имунитет след продължително боледуване.

Уравновесеност – за първото лагеруване е добре да се избере период между възрастовите кризи, когато няма пряка опасност от кризи, нервни сътресения и прекалена чувствителност.

В повечето случаи раздялата с децата може да е напълно оправдан ход, защото в замяна те получават интересна и разнообразна почивка, израстват личностно и развиват своята самостоятелност.

Източник: parents


Прочетохте ли

Градско лято

Митко е българчето, което финишира първо в своята възрастова група, на маратон за събиране на средства за изследване на раковите заболявания в Чикаго. Той е страстен почитател на всичко, при което има движение и на… Minecraft. Майка му Анета Братованова казва, че е от хората, които тичат вместо да ходят. Ето какво още научихме от нея за осемгодишния „вечен двигател“.

Маратонът, в който участва, е Northwestern Medicine. В него вземат участие 180 отбора, с над 3000 души. Очакваните средства от благотворителната проява са над 300 хиляди долара. Училището на Митко участва с клуба си по бягане, който е организиран от родители и учители-доброволци. Децата имат занимания два пъти седмично. Той се включва и в бягания, организирани през съботите в близкия парк. През лятото, когато гостува в България, тренира в клуба по ориентиране „Brown Team“ в Лясковец. Митко не се разделя с българския си спортен екип. С него е на всяко спортно събитие в училището, по време на маратоните и когато ходи на ориентиране.

IMG 20190602 100426

Училището

Учи в Decatur Clasical School, в трети клас, класическо училище, с изучаване на латински език и програма, в която учениците учат интензивно с две години напред математика, английски и наука спрямо другите училища в щата. Програмата е същата, различен е подходът, за да може децата да получат повече познание. Тези училища са с изпити по математика, английски и логически въпроси. Освен че вземат по-рано учебния материал, те трябва да поддържат и определен минимум в оценките. Т.е. едната идея е, че учениците са на сходно ниво, което улеснява учителите в преподаването на този по-голям обем информация. Нямат домашни до четвърти клас, но правят много проекти, работят в групички. Не наизустяват, учат се в процеса на преподаване, трябва да могат да организират работата си, да я завършат, да се сработят с другите ученици, да дискутират и презентират проектите си и това се оценява. Нямат дебели, стресиращи учебници, просто усвояват определени познания и умения. Учителите избират как ще им ги преподадат. Понякога различните групички учат за различни неща или четат и обсъждат различни книги, а после ги презентират на съучениците си. Имат свободата да се движат, в стаята, в училището. Ако са приключили с това, което работят, отиват да четат книжки. Във всяка стая има библиотека (освен училищната) и така не се пречи на другите. Много често не седят изобщо на масите си, а някои от „столовете“ са просто големи топки. Нямат право да носят в училище каквито и да било електронни устройства, а и повечето родители са свели до минимум използването им и вкъщи.

61939645 2724542044222852 3041950333019357184 n

Митко е единственият, роден извън щатите, и английският му е втори език ( за приема единият изпит е по английски език), но има деца на емигранти, многообразие на етноси, религии, празници. Всички се приемат с разбиране, без да се толерират само заради това. Учат за емиграцията и проблемите, с които се сблъскват емигрантите, заложено е в един от учебните предмети.

Социални умения

В програмата е предвидено време за обсъждане на различни ситуации в общуването и как би трябвало да се реагира. Многообразието е голямо и училището е фактор в това да учи децата на конкретни социални умения, на толерантност, на разбиране към другия. Едно от тези социални умения е дарителството, но не просто за да се вземат пари от родителите. Децата трябва да съберат средствата, разисква се идеята защо се прави това, учат се да организират тази благотворителност. Тази година са избрали да подпомагат набирането на средства за изследване на раковите заболявания. Правиха кутии, които всяко дете трябваше да постави, където реши. Някои от децата направиха клипчета в различните платформи за събиране на средства. Част от тази дейност е участието в маратона. Организират съревнование между класовете и победителите имат награда, която често е символична – примерно обяд с директора на училището.

Друг път тичат около училището и трябва да дарят толкова, колкото обиколки са направили. Така събираха пари за закупуване на оборудване в училището. Благотворителността също се изучава. Учиха се как се прави митинг, един ден правиха плакати и после си представяха концепцията пред другите класове в двора на училището. Това са може би дребни неща, но ги учат как да станат част от общество.

62144084 900968550295169 4188845289840312320 n

Пред старта на лятото

Учебната година е до 20-и юни, но вече почти са приключили с оценките и доста се забавляват. Дворът на училището им например беше превърнат в зоологическа градина с животни, с балони, рисуване по лицата и пикник. Нямат задължителни книги за ваканцията, нямат конкретни задачи, но това изобщо не означава, че не четат. Четат и то доста, но това, което им харесва. Библиотеките са пълни и децата обожават книгите.

Ваканцията на Митко

Разбира се, ще сме си в България при баба, дядо и братовчедите, при приятелчета. Ще бяга, ще плува, ще лови попови лъжици в реката, ще ходи на село, на лагер, ще учат с един страхотен батко програмиране и неща свързани с роботи. Ще отидем със сигурност на римския фестивал в Никополис ад Иструм. Пътуваме постоянно - затова е лято, да правим каквото си искаме и да ходим където си искаме.


Препоръчваме ви още:

Божидар, който ще сбъдне мечтите си

Емили, която рисува с ноти

Валерия, която прави икони и обича гимнастиката

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Летният лагер – плюсове и минуси

Летният лагер – плюсове и минуси

18 Юни, 2019 Развлечения

Жената, която направи дом

Жената, която направи дом

16 Юни, 2019 Отношения

Имало едно време...

Имало едно време...

15 Юни, 2019 Истории

Къде е мястото на децата?

Къде е мястото на децата?

14 Юни, 2019 Възпитание

Не убивайте Моцарт

Не убивайте Моцарт

14 Юни, 2019 Възпитание

Нашето доброволческо лято

Нашето доброволческо лято

13 Юни, 2019 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам