logomamaninjashop

Аз пазя теб, ти пазиш мен

  • 01 Апр, 2020

Автор: Бени Хюбнер

Преди няколко дни гледах интервю с българин, прекарал карантината в Китай. Спокойно разказваше за взетите мерки там – проследяване чрез телефон, строги ограничения на периметъра и времето на придвижване, глоби за нарушителите, измерване на телесната температура при влизане и излизане от жилищния комплекс. Разбира се, попитаха го как населението е приемало всичко това. Спокойно, каза той. Спокойно и дисциплинирано. Носели маски, каза, но те по принцип си носели. И пак повтори – те са много дисциплинирани.

„Дисциплинирано“ е определението, което винаги ми убягва в контекста на поведението на съвременния средностатистическия масов българин. Мисля, че думата дисциплина стана нелицеприятна в момента, в който се сдобихме с така лелеяната демокрация. Натовари се със значението на несвободност, на ограниченост, на нахлуване в личното, на отнемане на изконното право да правя, каквото си искам. Дисциплинирано, т.е. макаренковско. Дисциплинирано, т.е. соц. Дисциплинирано, т.е. – не, благодаря, не употребявам, аз съм свободен човек!

Днес разбирам, че свободата е най-важната ценност на българина. Свободата да ходи където си иска, когато си иска и с когото си иска. Не на протести, разбира се – нито на такива на медиците, нито на нуждаещи се групи от населението. Не! Искаме си сбирките на по бира, искаме си полянките в парка и пътеките на Витоша, искаме си спорта, който бяхме решили да започнем от понеделник. И без маски, много моля! Свободата, Санчо... е на върха на копието. А върхът на копието е много остър и при едно невнимателно движение по пътя на свободата, можем да нараним някого...без да искаме или нарочно. Защото нашата свобода, колкото и лично да я усещаме, колкото и да смятаме, че тя ни е даденост, нашата свобода е част от обществената такава. И нашите права, личните, свършват точно там, където започваме да нарушаваме чуждите.

Винаги сме имали свободата да изразяваме волята си – законово и обществено, но това винаги през годините ставаше все по-тихо и тихо, и тихо. До днес, когато светът е изправен не пред политически враг или териториален нашественик, изправен е пред миниатюрен невидим противник, който опустошава телата, отнема здравето, застрашава живота. До днес, когато изведнъж се сетихме за всичките свободи, които ни се полагат законово, политически, морално, емоционално. И от комфорта на защитените си домове, в уюта на семейното си бездействие, пожелахме да бъдем на улицата. Без маски и с грим. Свободни. 

В същото това време, в което ние се присетихме за важността на свободите ни, една група хора от нас се опитват да ни оцелеят. Правят и невъзможното в невъзможни условия.  За медиците ми е думата, за фармацевтите, за продавачите, за полицаите, за доставчиците, за доброволците. Тях попитахте ли ги какво мислят за свободите си? Защото, ако те се разбунтуват... ако те си потърсят човешките си права точно сега, ще стане страшно.

Прочетете още: Как да говорим с децата за коронавирус

Последно променена в Сряда, 01 Април 2020 11:45
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

Ранно пиле, рано пее

Ранно пиле, рано пее

04 Юни, 2020 Забавно

Филмът "История на пластмасата" безплатно онлайн

Филмът "История на пластмасата…

03 Юни, 2020 Образование

Добрата клюка

Добрата клюка

03 Юни, 2020 Отношения

Моите рестарти

Моите рестарти

03 Юни, 2020 Кариера

Кога да отидем на терапия?

Кога да отидем на терапия?

01 Юни, 2020 Добра форма

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам