Емпатията – вродена ли е способността ни да съчувстваме?

Много е писано за това колко важно е днес да възпитаме у детето умение да съчувства и съпреживява. Можем ли да го научим на това? И как да го направим? Както във всичко друго и тук най-важен е личният пример – потвърждава го и психологът Тара Бейтс-Дюфорт.

Пред няколко години паднах от стълбата в офиса. Пораженията – счупен глезен, охлузвания по лицето, синина под едното око. Когато най-сетне ме изписаха от болницата, и с нечовешки усилия успях да допълзя вкъщи, моите дъщери ме гледаха втрещени. На лицата им бяха изписани страх и объркване.
Като видях колко са уплашени, се опитах да ги успокоя, че вече се чувствам добре, че просто съм паднала от стълбата и че всичко ще бъде наред. Добрах се до дивана, съпроводена от уплашените им погледи. Навярно съм заспала почти веднага, безпаметно. Когато се събудих, видях, че върху разбитата ми вежда има лейкопласт, на масичката ме чака чаша чай и парче от любимия ми ябълков пай, а моите момичета седят край дивана и очакват събуждането ми.

Малчуганите имат вродена способност към съчувствие. Те интуитивно съпреживяват чуждата болка и тъга. С порастването у тях започва своеобразна вътрешна борба – емпатията се конкурира с егоизма и все още неразвития самоконтрол.

 

Децата са напълно способни да се научат да бъдат търпеливи и да мислят за другите, ако ние, родителите им, подпомагаме развитието на тези качества у тях.

 

Повечето от нас са били свидетели на истериите, които завихрят децата, когато са уморени, гладни, изпитват дискомфорт или когато не получат това, което искат или не им разрешаваме да правят това, което желаят. С времето те се научават по-добре да понасят тази неудовлетвореност.

Много важно е с поведението си да ги учим да бъдат търпеливи и да съчувстват на другите. Това са най-убедителните уроци. Ние се учим на съчувствие цял живот и затова трябва да започнем да възпитаваме това чувство у децата си от най-ранна възраст. Можем да започнем разговори за това. Важно е да не бягаме от „трудните“ отговори и открито да обсъждаме индивидуалните си различия.
Децата са любопитни и често задават въпроси за хората, вещите, за света, въпроси, които понякога ни удивляват: Как въобще се сещат да питат за това? Как изразяват своите емоции, как реагират на конфликтни ситуации и на чуждите преживявания в голяма степен зависи от темперамента им.
 

Devochka pomogayet malchiku 620x420
Стъпки към емпатията

- Поощрявайте любопитството и страстта им към опознаване на околния свят.

 - Учете ги да се грижат за другите и за себе си.

- Не подхранвайте в тях егоизма, не поощрявайте грубостта.

- С примера си показвайте как да проявяват съчувствие, загриженост, съпричастност.

- Откажете се от двойните стандарти: не се отнасяйте към определени хора по-различно, отколкото към всички останали.

- Научете ги правилно да преживяват грешките си: те са неизбежни, всички ги допускат, но е правилно да ги признаеш, да поемеш отговорността за тях, да се извиниш. Ако грешката е наша, на родителите, трябва да покажем правилна реакция с примера си.

- Следете да спазват правилата, които сте установили заедно. Ясните неизменни ограничения помагат на децата да разберат как поведението и постъпките им влияят на околните.

- Обръщайте внимание на ситуации, в които децата проявяват доброта, съчувствие, хвалете ги: „Браво! Хареса ми, че помогна да приятеля си да стане и събере нещата си! Точно така се прави! Ти си добро дете и добър приятел!“

- Поощрявайте в децата желанието им да помагат на другите.

- Не допускайте да поставят етикети на околните и да говорят лошо за тях.

- Не оставяйте лошото поведение безнаказано.

- С порастването, децата започват все по-добре да разбират важността и ценността на състраданието, особено ако ги въвлечем в благотворителна или доброволческа дейност. Състраданието им помага да развиват и други важни личностни качества, които ще са им особено необходими, като възрастни, и ще им помогнат да бъдат толерантни към другите.

За автора
Тара Бейтс-Дюфорт е американски психолог, психотерапевт, специализирал в семейната терапия и работата с психологически травми. Препоръчваме ви и статията за емоционалната интелигентност в брака.

 

Последно променена в Вторник, 18 Април 2017 17:53
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам