8 решения на детските кризи

Автор: д-р Гергана Маркова

Доста често ние възрастните имаме склонността да хабим енергия като повтаряме едно и също нещо по няколко пъти. През преживяването на последствията децата учат, а ние искаме да ги предпазим от този урок. Всъщност, доста често, по този начин спъваме процеса на учене през личен опит. Ще опиша няколко случая от работата ми по време на индивидуални консултации и с колегите в детските ни центрове и градина, които са показателни за грешките и решенията на някои от най-често срещаните кризисни ситуации, в които изпадаме в отношенията си с децата.

Ситуация 1: За всички нови деца в градината имаме процес на адаптация - майката и детето са заедно в градината няколко седмици. По време на този процес, в присъствието на майка си едно от децата – момиченцето Б.  на няколко пъти посегна към устата си с пясък. Интересно беше, че това се случваше закономерно - всеки път, когато майката на Б. решеше да се отдалечи, да седне на пейката или да влезе в градината, момиченцето започваше да поднася към устата си пясък. Също така закономерно всеки път, когато виждаше детето си да прави това, майката се втурваше, сядаше до нея, и повтаряше: „Спри! Мръсно е! Не в устата!” и др.

По този начин детето разбра, че така може да привлича вниманието на майка си през цялото време, докато са навън.

Решение: След известно време, когато детето започна да ни допуска до себе си, ние, аз и колегите от екипа на детската градина, бяхме изправени пред същата ситуация. Но реагирахме по различен начин. Намесихме се като използвахме естествените последици от избора си на поведение. 

И така, когато Б. посегна към пясъка, за да види как ще реагирам, аз я оставих. Тя го вкуси и разбра, че е неприятен. Погледна ме и видя, че не реагирам по начина, който очакваше. След тази случка повече никога не посегна към пясъка. Оставих природата сама да свърши работата си. Не говорих за случилото се, не насочих вниманието й отново там, просто я оставих. Това в индивидуалната психология и демократичното възпитание наричаме „естествени последствия“. Разбира се, съществуват ситуации, които не позволяват използването на този метод, например като ги да оставим да направят нещо твърде опасно. Но пък е толкова ефективно в много други моменти. 

49 фрази за успокояване на детето

 93867685 m

Ситуация 2: Pодителите на две деца - едното на 6, а другото на 9 години, ме попитаха по време на консултация как да спрат „завихрянето“ на децата си по време на пътуване с автомобил. Те ми разказаха как всеки път, когато тръгнат на път, децата им започват да викат, да се карат, да хвърлят различни предмети в колата по време на движение. 

Решение: Посъветвах родителите следващият път, когато децата им започнат да се държат по този начин, този, който кара колата да им каже, че подобно поведение е опасно и ако продължават да се държат така ще спре и ще излезе от колата. Ако спорът продължава, родителят просто спира колата и излиза от нея с обяснението, че ще се върне, когато са готови. Излиза навън, може да се обърне и да не ги гледа, може да вземе вестник или книга и да започне да чете, но да не ги наблюдава и да не им говори.

След всеки следващ път, когато това се случва, на родителя няма да му се налага да изтъква последствията. Децата ще са наясно, че когато това се случи, шофьорът просто ще спре и ще  излезе от колата. След няколко повторения на действие и последствие, децата ще спрат да се карат и да създават хаос по време на движение. По този начин ние, като родители, учим децата си как да завършват спорове по своя воля и да понасят последствията. Това е техният избор.

След известно време майката ми се обади, за да ми каже, че повече нямат проблеми от подобно естество.

Ситуация 3: Типичен и доста често срещан проблем са скандалите между родител и дете в магазина. По време на регулярния час за обратна връзка с родителите в нашата детска градина, една майка ме помоли за помощ. Тя  ми разказа, че детето й доста често започва да прави сцени, вика и крещи, когато са заедно в магазин. В тази ситуация обикновено става въпрос за  опит за привличане на внимание от страна на детето.

Решение: Аз я посъветвах да опита да отвлече вниманието на детето като го покани да й помогне с избора на плодове или продукти за вкъщи и му даде възможност то да избере покупките.

Още на следващия ден, майката ми сподели, че е изпробвала съвета ми. Детето веднага се е включило и е помогнало. По този начин то се е почувствало значимо, а неговото мнение зачетено. Много често подобни ситуации се коренят в  силната нужда, която малкият човек изпитва от позитивна връзка с майка си.

93862697 m

Ситуация 4: Синът ми много обича да рисува и до ден днешен може да седне и с часове да рисува. Когато той беше по-малък, имаше няколко случая, в които изпитваше огромен порив да рисува по стените.

Решение: Със съпруга ми въведохме правилото, че с боичките и фулмастерите рисуваме само на масата върху листа. Обяснихме му, че ако избере да рисува по стените, масата или на нещо различно от листа боичките и фулмастерите ще изчезнат. Той се съгласи, но някак случайно на следващия ден беше забравил. Спокойно му припомних къде е редно да се рисува и му казах, че  може да опита отново утре. Той се ядоса, след това се разплака, премина през различни емоции, но така и не получи боичките в този ден. На следващия ден той рисуваше на указаното място. След известно време отново се опита да провери дали това правило все още е актуално и се увери, че е. Децата обичат да проверят нас родителите дали наистина спазваме правилата, които поставяме. Понякога минава много време, понякога веднага след последствието, но важно е да спазваме това, което казваме и да не даваме двойни послания

Ситуация 5: Имахме ситуация с едно дете, което един ден дойде в особено настроение -  често ходеше до каменната oграда и много силно я риташе. Притеснихме се, че може да се нарани. Наблюдавахме го известно време, след което специалист от екипа ни се приближи до него, клекна и го попита какво прави. Детето отговори: Чупя камъните.

Решение: Обяснихме му, че камъните са много здрави и с крак трудно би ги счупил. По-скоро би си счупил крака, ако продължава да рита прекалено силно. Насочихме го, че с тези силни крака може да рита топка, а ако е ядосан, могжем и да да поговорим за това как се чувства.

Тази техника се нарича „пренасочване на интереса“ и постигна ефект. Момчето спря да рита камъните, а в следващите дни този тип поведение намаля значително.

Ситуация 6: Една сутрин, едно от децата плачеше много когато пристигна в градината. Баща му сподели, че това се случва всяка сутрин, когато идват на градина, защото все “забравят” по нещо и за да се успокои синът му, те се връщат обратно до дома им, вземат това, което детето е забравило и отново се връщат в градината. Но тази сутрин бащата бързал и нямало как да се върне, затова и детето  плачеше пред нас.

Решение: Благодарихме за тази така ценна информация и след като бащата си тръгна,  се обърнах към детето с думите:

- Виждам, че си разстроен. Искаш ли да ми разкажеш какво се  е случило?

Детето се опита да  каже нещо, но през сълзи и не се разбираше.

- Така като говориш, докато плачеш, ми е трудно да те разбера. Поплачи си, явно имаш нужда. Когато се успокоиш, ми кажи какво се случва (След около 20 секунди, детето се успокоява).

Детето: “Няма ми сандалките в чантата, мама не ми ги е сложила”.

- Тя може да ги е забравила, но ти подсети ли я?

Детето:

- Не.

- Предлагам ти следващият път ти да си оправиш чантата, за да си сигурен, че всичко е вътре. Това е твоя отговорност. 

Детето се успокои и влезе в групата. Децата имат нужда да им се делегират отговорности, така им гласуваме доверие, а те се чувстват способни и свързани.

39908595 m

Ситуация 7: В детската градина е време е всички деца да се приготвят да излязат навън и да играят на двора. Всички обуват обувките си, по-бързите изчакват по-бавните, за да излязат заедно. Едно от децата решава да разхвърля всички пантофи и необути обувки. 

Решение: 

- Виждам, че губиш търпение. Може би си забравил, че излизаме навън, след като всички се обуят и сложат пантофите в шкафа..... Всички сме готови вече и излизаме, но виждам, че ти имаш все още работа. Когато подредиш разхвърлените пантофи, ще те очакваме навън за игра.

Първоначално детето се сърди, но когато вижда, че всички излизат навън без него, бързо започва да подрежда разхвърляните пантофи.

Чрез това поведение, детето играе танц за привличане на внимание, но когато не среща очакваната реакция, променя поведението си. Сблъска се с логичното последствие „Когато разхвърляш – подреждаш“.

Ситуация 8: В детската градина, следобедната почивка е свършила, децата се преобличат, приготвят се за следобедна закуска и игри. И. се е преоблякъл, но иска помощ за обуването на пантофите, които знаем, че може да обува сам. Смисълът на проблема е в търсенето на внимание от страна на детето, най-вероятно основаващо се на обезкуражаване и липса на принадлежност. Методите за решаване на проблема са комбинация от логични последици, обучение в независимост и окуражаване.

Решение: Казахме на И.: „Ти можеш да обуеш пантофите си сам, И.” След това обявихме на всички деца, че е време да направим влакче и така да отидем до т.нар. гара “Закуска”, за да се подкрепим с нещо вкусно и  после да поиграем. На И., който не правеше никакъв опит да се обуе, обяснихме: „И., слизаме по стълбите с пантофи на краката си, ако избереш да стоиш бос, няма да можеш да слезеш с влака.” И. продължи да стои безучастно. Всички тръгнахме, а И. се разплака още по-шумно, настоявайки някой да го обуе. Нищо не последва.

След няколко минути И. се беше обул и се присъедини към групата си сам – без подканяне. В резултат  получи окуражителните думи: „Поздравления, ти си се обул! Ти можеш сам, мило дете! Ела да си измиеш ръцете ...” В следващите дни И., след ставане от сън, сам си обуваше пантофите и излизаше заедно с децата. 

Нека се "опарят"

62373439 m

Като социални същества ние непрекъснато се стремим да намерим своето място в социални групи, където сме значими или се чувстваме такива. Развиваме чувството си за принадлежност само тогава, когато знаем къде е мястото ни и усещаме безусловното ни приемане от групата. Семейството е първата социална група в която детето попада след раждане. Една от задачите, които си поставих в детските градини и Академия за ранно детско развитие „Бобче-Топче“ е да помогнем на родителите да развият усещането на децата си за принадлежност. Така насърчаме родителите да търсят силните страни и способности на децата и да помагат да ги проявяват. По този начин те ще се почувстват като част от семейството и ще заемат своето място и роля в отбора и ще сътрудничат за постигането на общите цели.

Авторът на тази статия д-р Гергана Маркова е преподавател в Тракийски университет и основател на Академия за ранно детско развитие „Бобче Топче“. Като специалист по ранно детско развитие следва принципите на Ричард Драйкурс за демократично възпитание на детето. Те водят началото си от методите на  индивидуалната психология, възникнали с разработките на психолога Алфред Адлер преди повече от 50 години в Австрия. Ако искате да разберете повече и да зададете своите въпрсои, можете да се включите в Дните на индивидуалната психология на 16 и 17.11.2019 в София. Заедно с водещи специалисти от Израел и България ще говорим за еволюцията на родителството и правилата и кризисните ситуации, с които се сблъскваме всеки ден.

Вижте още:

Що е то адлериански родител?

Последно променена в Вторник, 12 Ноември 2019 09:19
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Фреди

Фреди

20 Ное, 2019 Любимци

За братята, сестрите и кръвта

За братята, сестрите и кръвта

23 Ное, 2019 Отношения

Четвъртото дете

Четвъртото дете

21 Ное, 2019 Татко Калоян

Само да му дойде времето!

Само да му дойде времето!

17 Ное, 2019 Забавно

Депресията не е дупка, а връх

Депресията не е дупка, а връх

25 Ное, 2019 Добра форма

Стискайте ни палци!

Стискайте ни палци!

18 Ное, 2019 Здраве

Имиджът ми сред жените

Имиджът ми сред жените

25 Ное, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам