Писмо до майката, която крещя на детето си вчера

Автор: Мария Пеева

Здравей, сестрице по съдба,

Много ми се искаше да ти кажа нещо вчера, докато крещеше на сина си пред Лидл в Младост. Усмихнах ти се, не знам дали ме забеляза, беше толкова притеснена и гневна, и засрамена. 

Защо?

Защото на сина ти му се допишка и нямаше къде да отиде, и се наложи да си свърши работата на жълтата трева зад кофата. И ти му се развика колко е лош, и проклет, и как вече си му напомнила у дома, а той не е искал, и как сега всички ще го видят, и колко е срамно и грозно да се пикае на улицата.

Права си, и е срамно, и е грозно, но не и когато си малко момченце на 4-5 годинки.

Знаеш ли какво си мисля? Че се засрами не толкова заради него, а заради укоризнените погледи на хората, които минаха покрай вас. Защото те ще си помислят, че си лоша майка, която учи сина си да пикае на улицата.

Аз не си го помислих. И съм почти убедена, че и те не си го помислиха. А ако са си го помислили, най-вероятно не са имали деца или са забравили какво е да имаш малки деца.

Не си лоша майка, защото синът ти се е изпикал на улицата, или е повърнал, или се е тръшнал, или е хукнал, или се е държал невъзпитано. Това се случва понякога.

Не си лоша майка и защото си му се накрещяла. Това също се случва. Всички сме просто хора, и както на детето може да му се допишка, така и на теб може да ти се докрещи. Не вярвам да има някъде по света майка, която никога, НИКОГА да не си е изпускала нервите. Не вярвам да има и дете, което никога, НИКОГА да не е пишкало на обществено място.

Знаеш ли какво ми каза веднъж едно от моите момчета?

"Мамо, когато крещиш, не те чувам."

Вече не помня защо му крещях тогава и сигурно е имало сериозна причина. Но помня усещането да се видиш отстрани през неговите очи. Не се харесах.

Знаеш ли какво правя оттогава, когато съм изтощена, и изнервена, и ми се струва, че целият свят е срещу мен, и когато си изпусна нервите и се разкрещя на детето?

Извинявам се.

Прегръщам го и се извинявам. Казвам му, че мама е човек, а хората понякога грешат. И мама сгреши, че се развика.

После му казвам, че следващия път ще се опитам да не крещя, а да обясня какво не е хубаво и защо не е хубаво.

А после наистина се опитвам.

И знаеш ли, успявам.

Все повече и повече.

Защото не съм лоша майка.

И ти също не си.

Прегръщам те!

От жената с дънки и тъмносиньо яке, която пушеше цигара вчера пред Лидл в Младост и събираше сили за поредното изтощително пазаруване и поредното приготвяне на поредната вечеря за едно безкрайно шумно, весело, каращо се и сдобряващо се, и също така ужасно изнервящо я семейство. Семейство, за което във всеки един миг би дала живота си.

Още по темата:

Крещите ли на детето?

Всичко знам, сестро 

Последно променена в Сряда, 30 Октомври 2019 13:06
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Дайте ни избор

Дайте ни избор

28 Апр, 2020 Здраве

Панелна рапсодия

Панелна рапсодия

09 Май, 2020 Истории

Как работим у дома

Как работим у дома

30 Апр, 2020 Кариера

Осъдени

Осъдени

30 Апр, 2020 Истории

Моята желязна лейди

Моята желязна лейди

10 Май, 2020 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам