Искам да съм добър!

Автор: Мая Цанева

Преди няколко дни баща ми и синът ми ходили до Руската църква в София. Той не пише добре сам и помолил дядо му да напише желанието му. А то било: „Да бъда добър“. Дано с това споделяне не разваля добрата промисъл, но тази случка ме разтърси. 

Зарадвах се, че хлапето ми не иска мобилен телефон,тротинетка или маратонки, а нещо лично, от сърце. Смутих се, защото се запитах дали в старанието си да го направим добър човек, не го лишаваме от правото сам да намери своя начин да бъде такъв, какъвто иска да бъде: добър. 

Ние не сме добри родители. От една страна, и тримата – аз, баща му, а и той, сме хора с мнение, на което държим и отстояваме всеки по неговия си начин. Освен това от малък му говорим като на възрастен, но в същото време по-скоро го поставяме в ситуации с готови решения, отколкото да му оставяме да направи избор. Всъщност кой не крещи по детето си: „Внимавай с нея/него!“ и не го лишава от свободна воля с: „Дай играчката на сестра си веднага, за да не плаче!“. От загриженост или защото е по-лесно, ние го учим да е добър, така както разбираме това ние.

Преди няколко месеца имахме неприятен инцидент тип „играчка-плачка“ с друго дете. Хлапето получи леко нараняване, а ние изпаднахме в шок от твърдение, че момчето ни е агресивно. В крайна сметка се оказа, че децата не са преценили силите си, не е имало злонамереност, и са готови отново да играят заедно. След случката той беше разстроен, не само защото чувстваше вина, заради причинената болка на приятелчето му, а и защото ни беше разочаровал. В онзи момент – във водовъртежа между нашата и неговата вина, и усилието да достигнем до истината по най-подходящия за децата начин, осъзнахме, че не можем да го контролираме напълно, камо ли обстоятелствата извън нашия обсег.

Постъпихме като стандартни родители – с множество предупреждения да стои далече от другото момче, да внимава с всички около себе си, и вероятно засилихме усещането му колко е лош. Оставихме го без право на избор в много ситуации, в които можеше сам да реши какво е добро и какво лошо. Отне ни време да му дадем свободата отново се почувства уверен да прави сам избора да е добър. И тогава дядо му ми разказа това. И аз се почувствах зле.

Не искам детето ми да се чувства длъжно да е добро заради нас. Искам да го усеща като собствен избор. Разговорите с нас, книгите, животът ни ли стоят зад решението му наскоро да напусне препирня за нещо си, с обяснението, че умният човек е по-силен от този с пръчката? Отвътре ли му идва да пуска монета на всеки уличен музикант на пътя ни и на просяк наоколо? Защо всеки ден ми подарява любимия ми сладолед от пясък?

Неговите малки жестове към нас и към приятелите му в неочаквани моменти са това, което ме кара да смятам, че не взима решения по команда, а възоснова на собственото му мнение. Това е и най-логичното обяснение защо всеки път, щом излизаме на разходка, ми се налага да го разубеждавам да не носим и споделяме всички мечове и пушки с приятелите му. Или защо храним колония от калинки в буркан на терасата. 

Тези дни гледахме „Добри поличби“ по Тери Пратчет и Нийл Геймън. Гледахме го тримата. Шестгодишното ми хлапе, разбира се, хареса приключението, но ни зададе и няколко важни въпроса: Защо ангелът и дяволът са приятели? Кога хората разбират, че са добри?

Отговорихме му, че никой не се ражда добър, а се учи, докато прави избори. И дяволът, и ангелът ни помагат да пораснем добри, ако искаме – дават ни цял свят да открием какви искаме да бъдем. „А ти си добър, защото знаеш, че винаги имаш избор да бъдеш добър“, завърших аз. Или както пише в книгата: „И тъкмо си помислиш, че са толкова зли, че и Адът не може им излезе насреща, изведнъж вземат да проявяват такова милосърдие, дето Раят не го е и сънувал. Често — от страна на една и съща личност. Разбира се, всичко е заради онова там — свободната воля.“

Прочетете още:

Ти можеш

Моят разказ за доброто

Последно променена в Четвъртък, 08 Август 2019 09:56
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам