И родителите са хора

Темата за прегарянето е актуална за много професии, свързани с активно общуване, емоционални реакции и голяма отговорност. Възпитанието на собствените деца е работа, която включва същите елементи. Въпреки това, ние родителите, често не осъзнаваме реалната причина за пълното си изтощение. Игнорирайки всички сигнали продължаваме да носим кръста си на възпитатели, пренебрегвайки здравето, а понякога дори и способността да мислим трезво. Прегарянето е страшно не толкова с това, че губиш интерес към всичко, което правиш. То има по-дълбоки корени и е свързано с любовта ни към детето. Вечният стрес и натискът, които съпровождат родителството, може да доведат до загуба на емоционален контакт и агресия към детето. Знаем, че когато мама е в добро настроение, много по-леко понася детските пакости, но всичко се променя, ако има проблеми и депресия. Тогава всяко действие на детето се възприема драматично. Можем да предположим какво ще се случи, ако мама непрекъснато е в такова състояние – уморена, тревожна, напрегната. В живота на родителите има стрес в излишък. И никакви технологии не могат да го компенсират.

Как да се справим

Повечето млади родители са чували думите: „Бабите ви са раждали по 10 деца, а вие с едно не можете да се справите.“ Всъщност културните норми, очакванията и изискванията към родителите и към децата днес са значително променени. Ако по-рано бебето е лежало по цял ден в люлката, залюлявано от време на време, полугладно и в мокри пелени, докато майка му се грижи за животните или работи в градината, сега изискванията към грижите за него са други. Още повече, че от родените 10 деца в ония времена едва са оживявали и половината, а всяка трета жена е умирала при раждане. Днес ние не се опираме на естествения подбор и знаем, че всяка наша стъпка, всяка грижа се отразява на съдбата на детето ни и дали ще успеем да запазим връзката си с него, когато порасне. Това създава огромен натиск върху майките и бащите – правилно ли го храня, правилно ли го държа, дали избрахме правилната детска градина? Така се ражда родителският стрес, усещането за безсилие, безпомощност, а понякога и за агресия към детето. Как да се справим? Ето няколко полезни идеи.

Правилото за първите три минути

00908ae81f682520916a87e6d06e7322 XL

Създаването на нови значими отношения, на взаимодействие с другите хора, помага да се снижи нивото на тревожност и да се преодолее усещането за самота. Особено препоръчителни са дългите, бавни разходки в компания 1-2 пъти седмично. В този случай има няколко фактора, които снижават стреса – усещането за близост в диалога, физическата активност, сензорната стимулация.

Акцент върху позитивните сигнали в поведението на детето. Много често се фокусираме върху това, в което детето не успява, тревожим се за бъдещето му, заради затрудненията, които изпитва. Особено типично е да обръщаме прекалено внимание на думите на възпитатели и учители за проблемите му (за постиженията обикновено по-рядко се говори), а това води до укрепване и възпроизводство на негативните емоции. Ако акцентираме повече върху силните страни – „той е упорит, може да защитава позицията си“; „хитър е умее да излиза от трудна ситуация“; „зачита мнението ми, винаги се съобразява със съветите ми“ - тогава страхът и тревогата се снижават.

Концентриране върху добрите новини – особено върху тези, които ни касаят пряко. Колкото по-близо сме до добрите новини, толкова по-добре. Включването в социални събития, празненства, благотворителни акции, които се провеждат близо до нас (в квартала) е много полезен опит. Подобен тип общуване и размяна на информация снижават стреса, засилват усещането, че живеем на добро, безопасно място или поне за това, че можем по някакъв начин да разнообразим монотонното си ежедневие и да разсеем непрестанната тъга.

Да не се опитваме да предвиждаме бъдещите опасности – изследвания показват, че обикновено предсказанията ни не се оправдават, което ни създава допълнителни неудобства впоследствие. Затова пък можем да планираме от какво ще имаме полза. По-добре е плановете да се правят не за да снижим дискомфорта, а за да си създадем комфорт в най-скоро време.

Родителите-хеликоптери вече не са на мода

72754b70fe6beee440ef38686ca1c17b XL

Добавяне на +50 % време към очакваното при планирането на каквото и да било. Един от най-мощните източници на стрес при родителите е натискът на времето. Майките са много по-уязвими от бащите, при които по-силен е финансовият натиск. Освен това за децата времето тече по-бавно – те по-бавно реагират, по-бавно се концентрират и по-бавно се включват в каквато и да било дейност. Обикновено майките, децата и бащите живеят в три времеви линии – най-дълга е на детето, малко по-къса е при бащите и най-къса е при майките, които трябва да успеят във всичко. Това провокира конфликти и раздразнение, и много често точно липсата на време е причината за срив при жените. Затова е най-добре да живеем по разписанието на децата и да забавим темпото.

Неприятни неща се случва, неизбежно е. В подобни ситуации по-добре се справят родителите, които умеят да премислят случилото се, да го погледнат от друг ъгъл. Ако всичко върви наопаки, а не както би ни се искало, можем да направим следното – да изречем мислите и чувствата си и да помислим какви възможности ни е създала въпросната ситуация – можем ли да си помогнем. Ако успеем да си създадем този навик, ще снижим нивото на стрес осезателно.

Различните видове емпатия. Много често родителите са подложени на афективната емпатия – чувстват същото, което чувства и детето. В това има плюсове, но този тип емпатия е много опасен, ако детето е озлобено, изплашено или травмирано. Родителят изпитва същото – плаши се, разстройва се и се озлобява, което (макар да звучи парадоксално) рефлектира върху детето. Много по-ефективна е конгнитивната емпатия, при която не се фиксираме в това, което изпитва детето, а напротив – мислим какво би му помогнало в дадената ситуация. Така изключваме източника на негативни преживявания и започваме отново да се отнасяме към него като към обект на грижа.

Как инуитите учат децата да контролират гнева си

2873bf5d70e48463b04385f06e01b6bf XL

При проблемно заспиване на детето, понякога е по-добре да го оставим да се справи само. Много родители с основание смятат, че дългото приспиване краде от личното им време, защото тези 1-2 часа, в които детето се опитва да заспи, често са единственият промеждутък, в който оставаме свободни за малко. Понякога точно в това е трудното. Парадоксално е, но колкото повече сили хабим, за да сложим детето да спи, толкова повече стрес и проблеми провокираме у него и пречим на процеса. Уморени сме от опитите да сложим детето да спи? Тогава е най-добре да си легнем да спим ние самите.

Да правим това, което ни доставя удоволствие. Децата имат проблем с домашните? Това е важно. Помогнахме ли им? А сега е време да направим нещо за себе си. Точно сега. Нещо, което много обичаме. Да потанцуваме, да попеем под душа, да се разходим, да излезем на терасата и да погледаме вечерния град с чаша вино. Нека пуснем в деня си радостта, насладата и удоволствието – колкото са повече, толкова по-малко е стресът.

Спорт, танци, всичко свързано с движение, което ни харесва. Снижаването на стреса по никакъв начин не е свързано с отслабването – достатъчни са 10-15 минути, за да се почувстваме по-добре.

Източник: ihappymama


Препоръчваме ви още:

7 разлики между обикновения и мъдрия родител

На какво ме учат децата

Родителите също "прегарят"

 

Последно променена в Неделя, 02 Юни 2019 10:19
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Как уча децата да взимат решения

Как уча децата да взимат решения

19 Юли, 2019 Образование

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Една Неда

Една Неда

21 Юли, 2019 Истории

Мама я няма

Мама я няма

25 Юли, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Тиганът, без който не можем

Тиганът, без който не можем

17 Авг, 2019 Забавно

Страшна късметлийка

Страшна късметлийка

15 Авг, 2019 Блог

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Бели малини

Бели малини

10 Авг, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам