Не възпитавам детето си по "метода на тоягата"

Получихме това много хубаво писмо от една майка, която не е психолог, нито учител, но въз основа на собствения си недотолкова приятен опит като дете, си е създала стройна система от правила, които й позволяват да отглежда детето си без викове и пляскане. Струва ми се, че може да ви е полезно и го споделям с вас. Съвършени родители няма и всички грешим, но също така и всички се развиваме и израстваме всеки ден. Също както и децата ни.

Прави ми впечатление, че доста родители изглежда смятат, че не съществува начин детето да отрасне възпитано и да не бъде разглезено без „метода на тоягата“. Твърдя, че това не е вярно от позицията на някой, който е отглеждан от различни хора, прилагали най-различни измерения на насилието, както и от позицията на майка на 4-годишно дете, която напълно отхвърля подобни методи и разбирания.

Първо е важно да се дефинира понятието „невъзпитано и разглезено дете". За мен това е дете, което вследствие на възпитанието си е станало неспособно да се съобразява със социални/институционални/семейни правила и норми, както и неспособно да вижда отвъд собствените си желания и интереси.

По темата с шамарите

22f8149d30db4895b7f3ed99ae79f326 XL

От раждането на моето дете се стремя последователно да следвам няколко принципа:

1. Ежедневно да й казвам и показвам, че я обичам, като не допускам поведение, което противоречи на това. Да й обяснявам всяко свое поведение, което може да й изглежда като противоречие (например, когато нещо се отказва на детето, обясняваме защо). Да й създам усещане за сигурност и неизменност що се отнася до чувствата ми към нея.

2. Да изградя условия, в които детето да ми има доверие. Да не я лъжа, дори когато това е по-лесният начин. Да й казвам истината, дори когато това може временно да я разстрои, защото в дългосрочен план детето винаги ще знае какво да очаква от мен, което му дава незаменимо спокойствие.

Мисля, че благодарение на горните два принципа, детето ми не е имало проблем с постъпване в детски ясли и градини, нито с гостуване при бабите си. Вероятно защото е сигурна, че я обичам, че няма да я изоставя и че ще я взема точно когато съм казала. Не си позволявам да й кажа, че ще я взема първа от градина, когато ще я взема последна, нито че ще я прибера след 2 дни от къщата на баба й, когато това ще се случи след 4 дни.

3. Позволявам й всичко, което не е вредно за нея и околните. Когато налагам правило, винаги обяснявам защо и как даденото поведение може да навреди на нея или околните. Обяснявам го всеки път, когато е нужно и колкото пъти е нужно. Правя го откакто се е родила, дори когато беше бебе. Вследствие на това на година и нещо детето вече без проблеми приемаше правила, които имат логично обяснение.

4. Когато детето много иска нещо, предлагам алтернатива и избор. В резултат то има мнение по повечето въпроси и ежедневно взима самостоятелни решения.

5. Много често обръщам внимание на нуждата да се съобразяваме с околните. Обяснявам как точно нашето поведение може да навреди/подразни/натъжи околните. Детето има това предвид и почти никога не е правило сцени на публично място, в детски градини и пред роднини. Имала е редки пристъпи на емоции, но едва ли могат да се класифицират като „сцени".

От друга страна, е имала такива случаи пред нас, родителите й, вероятно защото пред нас си позволява да изразява чувствата си без да се контролира във всеки момент. Това не значи, че не се контролира през повечето време.

Когато детето изпадне в неконтролируемо емоционално състояние, чакам афектът да отшуми, като периодично питам дали иска вече да се прегърнем и успокоим. „Не" - продължавам да чакам. „Да" - прегръщаме се. След като вече се е успокоила, обсъждаме защо такова поведение е неприемливо:

1) Ако причината за негативните й емоции е в мен: „Разбирам, че това те ядосва/натъжава/друго, но можеш да ми обясниш спокойно.“ Извинявам се за грешката си.

2) Ако нямам нищо общо с причината/сама не знае причината: „Разбирам, че си уморена/гладна/спи ти се/ядосана си на… но аз нямам вина и не е честно да се отнасяш така с мен". Обикновено сама се извинява.

Този метод е доста трудоемък и изтощителен, но води до това, че детето си взима реална поука, защото в нито един момент не се чувства унизено и онеправдано. Продължава да знае, че е обичано. А само тогава е способно да се замисли над себе си, да признае, че не е право и да се стреми да не повтаря грешката.

Най-важните умения

855e2c5ce3022dc94b2a6dd974e0bacf XL

6.  Когато аз греша, се извинявам. Случи се да повиша тон и дъщеря ми да ми каже: „Мамо, няма нужда да викаш, обясни ми спокойно.“ Веднага се извиних и обясних защо съм ядосана. Детето ме погледна и каза: „Няма нищо, мамо, всички правим грешки.“ Но аз съм й се извинявала и всеки път преди това, когато съм повишила тон. Искрено съм се извинявала. И тя проявява разбиране към недостатъците ми, както аз проявявам разбиране към нейните.

7.  Нямаме теми-табу. Обсъждаме всичко, което детето или аз искаме да бъде обсъдено. Тук няма да влизам в детайли, защото може да се напише книга.

Според майка ми и баба ми, моята дъщеря е много лесна за гледане, не създава никакви проблеми и с нея можеш да разговаряш като с възрастен човек. Те отдават това на вродения й характер. В известна степен може би е така, но съм убедена и че изброените ми принципи във възпитанието имат решаваща роля.

Същевременно, детето е активно – тича и подскача много, върви километри. Логична и разумна е, но има и страхотна фантазия. Играе сама с часове, рисува, изрязва и лепи, реди пъзели и конструктори. Редовно подрежда куклите си и им измисля приказки с неочакван край, понякога абсурдни, смешни или тъжни. Детето ми се смее много и често, проявява чувство за хумор. И казва, че е щастливо. А аз не забравям да го питам как се чувства.

И не, невинаги е лесна за гледане. Понякога съм обяснявала и повтаряла до пълно изтощение. Била съм преуморена, изнервена, била съм на ръба да се пречупя. Невинаги се държа правилно. Но не ми минава през ум да я нараня или унижа. Просто не го разглеждам като вариант. И се надявам, че това ще й помогне да изгражда стабилни и пълноценни отношения в бъдеще. Защото отлично знам какво значи да имаш твърде много комплекси, бариери и защитни механизми, за да допускаш хората до себе си, и да си неспособен да общуваш свободно и естествено.

Препоръчваме ви още:

Майките знаят

Такива бяха времената

Свободните деца имат свободни родители

Последно променена в Вторник, 26 Февруари 2019 08:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Убиецът Хелоуин

Убиецът Хелоуин

31 Окт, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам