Заведох дъщеря си на ясла и имах чувството, че съм я изоставил

Авторът на този текст Никеш Шукла е писател, автор на романи и сборници с разкази, многодетен баща. Надяваме се много мъже да прочетат разказа му, защото в наши дни ролята на таткото наистина се променя и е съвсем нормално бащите да проявяват нежност и загриженост, както и да споделят с майката грижите за детето от първия му ден. 

Тя плаче. Оставям я и излизам на улицата, чувствайки се ужасно. Трябва да призная, че началото на ясления живот е тежък етап. Неотдавна дадохме по-малката си дъщеря на ясла и макар че там й харесва, ми е много сърдита. През последната година между нас се изгради особена връзка. На първо място заради слинга. През първите два месеца след раждането дъщеря ми спеше на гърдите ми, от 8 часа вечерта до 4 сутринта, ако имам късмет и до 6. Това лято в Бристъл беше доста горещо. Всяка вечер я слагах в слинга и тръгвахме на разходка из града, да изследваме новите улички и кътчета. Тя спеше, а аз слушах онлайн радиостанции. Смисълът на тези разходки беше да осигурим възможност на останалите членове на семейството да поспят, а и тя самата се нуждаеше от сън.

Великото завръщане на татковците

291936 P6RE ok

Разбира се, случваше се да не ни провърви, ту дъжд ще завали, ту малката ще изцапа любимата ми тениска така, че да се наложи да я изхвърля и да тичам към къщи полугол… Особено забавно беше, когато се натъквах на колеги, които бяха излезли да пообиколят пъбовете. Гледаха изумено към мен полуголия, придържащ към гърдите си спящото дете с пълен памперс. А имаше и забележителни дни, в които дъщеря ми се запознаваше с шведската певица Нене Чери или се натъкнахме на концерт на Jonny and the Baptists.

С времето, щом заплачеше, беше достатъчно само да я взема на ръце и да я гушна, за да се успокои. Дотолкова беше свикнала да спи на гърдите ми. После разходките ни спряха. Но особената връзка между нас се запази. До момента, в който не я дадохме в ясла.

За да облекча адаптацията й, реших да спазвам един и същ ритуал при воденето и прибирането. Например сутрин идваме винаги в едно и също време, първо отвеждаме по-голямата дъщеря в нейната група, после отиваме в стаята на малките, където предавам дребосъчето на възпитателите. Винаги й казвам "довиждане", за да знае, че сега тръгвам, но после ще се върна, и че тя може да се довери на възрастните, с които я оставям. За вечерта имаме специална процедура по прибирането. Тези ритуали в крайна сметка работят и й помагат да се адаптира в яслата. Ходи с удоволствие, както и по-големите ни деца, които приучих по същия начин.

Откритията, които правиш, когато станеш баща

189498 ok

Но откакто сме разделени по цял ден, връзката ни в някаква степен отслабна. Може би така и трябва да бъде. Дъщеря ми прави първите стъпки към независимостта си. Но, дявол да го вземе, толкова тъжно ми става, когато тя се отскубва от мен, избутва ме и побягва. Разбира се, невинаги е така. Но все едно промените са забележими.

Точно така беше и с по-голямата ми дъщеря. Спомням си, че когато я заведох за първи път в яслата и я оставих, плачеше така силно, че я чувах чак на улицата. Тежко ми беше да мисля, че я оставям там сама. Възпитателките ме успокояваха, че това няма да продължи дълго и наистина, когато дъщеря ми си намери приятели, тичаше в групата си преди да съм свалил якето й. Трудностите бяха зад нас.

Разбирам, че после децата ще тръгнат на училище, ще имат свой собствен живот, ще се формира тяхната неповторима личност, ще създават приятелства, ще отстояват независимостта си. Но докато най-малката все още се адаптира и приспособява към новата обстановка, аз имам усещането, че съм я изоставил.

Знам, че всичко се променя. Знам, че вече никога вече няма да правя своите походи из Бристъл с малкото вързопче на гърдите, нашепвайки му своите монолози. И все пак, и все пак… За мен тя винаги ще си остане такава.

 

Препоръчваме ви още:

Бащите, които пълнят морето

Момичето на тати

Баща на тийнейджърка

 

Последно променена в Неделя, 24 Юни 2018 18:25
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам