logomamaninjashop

Сега ще видим тази работа

Автор: Мария Пеева

Вчера мъжът ми се обади развеселен:

- Знаеш ли, Мерче, че ме помислиха днес за Робърт де Ниро?

- А стига бе! - казвам. - Как така?

- Ами ей така. Паркирам - казва - колата да си купя цигари. Плащам и се обръщам, и една жена ме спира.

- Ще ме закарате ли до Студентска поликлиника?

Огледах я, не изглежда като да ражда, нито болна, нито ранена. Ама пък жена е, може да има нужда от помощ. Какво да правя?

- Ако е спешно, ще ви закарам, но и аз бързам за работа, да ви кажа.

- Сигурно е много близо. - казва жената, и ме гледа изпитателно.

- Да, близо е, не съм съвсем сигурен къде точно, но знам, че е в района. - отговарям и продължавам да се чудя сега на тая жена лошо ли ѝ е, че иска да я закарам, щото не изглежда като да е толкова зле, пък на мен ми е неудобно да я попитам.

- Ще ви дам 5 лв - изведнъж заяви тя и съвсем ме обърка. И в тоя миг видях, че зад моята кола има такси паркирало, празно, и се светнах, че жената ме е взела за шофьора на таксито.

И затова, Меро, заключих, че приличам на Робърт Де Ниро от филма. И то на млади години.

Посмях се на историята му, пък го попитах:

- Е, закара ли я?

- Не - казва - нали и таксито трябва да изкара някой лев днеска.

Та да знаете, че моят мъж чужди жени не вози. Освен ако раждат. Но покрай случката на мъжа ми си спомних една стара моя история, която не съм ви разказвала.

Тръгнах един ден да си търся черно поло в мола, но то може ли една жена да тръгне за поло и да не премери поне няколко блузки и рокли покрай него. Огледах магазина от край до край, заредих една съблекалня с дрехи за пробване, почнах да меря, ама нещо не ми допадна как ми седи полото, аз обичам хубаво да го изпъна и отвсякъде да го напълня, не да ми шупти. И тъй като наоколо нямаше консултантка, излязох да взема един номер по-малък. Рових, рових, не намерих по-малко, но се хванах да сгъна дрешките, щото вътрешното ми чувство за ред не позволява да оставя купчинката разхвърляна. И не щеш ли, в този момент ме доближи едно симпатично младо момиче със закачалка в ръка и ме попита:

- Прощавайте, дали имате от тези рокли в по-тъмен цвят?

Веднага ми стана ясно, че ме взе за продавачка и точно се канех да ѝ отговоря, че не съм, когато момичето добави някак неуверено:

- Или всъщност, оставете, то и без това сигурно няма да ми седи добре. След раждането все не успявам да вляза във форма.

Това ли трябваше да ми каже? Огледах я внимателно - заобленка, наистина. Косата, хваната с ластик, дънки и широка блуза отгоре. Тази книга всички сме я чели - родиш дете, качиш някой килограм и самочувствието отива по дяволите. А ако питате мен, няма по-добро лекарство за ниското самочувствие, от една красива нова рокля. Една красива нова рокля веднага ти сваля поне два килограма от теглото. А като се харесаш, почваш и повече да излизаш, и повече да се движиш, и повече да си обръщаш внимание. И двата килограма надолу току-виж станали десет.

- Защо мислите, че няма да ви стои добре?

- Ами… Толкова съм напълняла, че каквото и да облека, приличам на слон.

О, момиче, не знаеш на кого си попаднала, си казах наум. Мерката няма да остави сестра по съдба в нужда и страдание.

- Сега ще видим тази работа. - усмихнах ѝ се окуражително и запретнах ръкави.

След пет минути девойката беше в пробната до моята, заредена догоре с рокли, панталони и блузки. Казвам ви, докарах я като кукла. Тичах из магазина, сменях номера, сменях модели, оглеждах критично, давах съвети и предложения, докато девойката не се хареса. И пътем метнах още една-две рокли в моята пробна. Да си консултант, оказа се, е много скъпа професия.

Накрая от пробната излезе едно щастливо момиче, което се понесе към касата с червена рокля, чифт тесни дънки и два красиви, ярки пуловера. Ухилено до уши и доволно от живота.

Аз, също толкова ухилена и доволна, влязох в моята си пробна и продължих да меря. Какво си купих вече не помня, но черно поло нямаше със сигурност.

Спомних си я вчера тази история и казах на мъжа ми:

- Мило, поне знаем, че ако работата нещо се закучи, двамата с теб гладни няма да останем. Ти ще караш такси, аз ще стана продавачка.

А ако това момиче случайно прочете и се разпознае, да ми пише непременно. Намаленията почват и другата седмица пак ще ходя до мола.

Вижте още: 

Друго си е да си туриш капелата

Кожена рокля

Ангелче ли? Жив дявол

Последно променена в Петък, 18 Октомври 2019 13:45
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Мъж на диета

Мъж на диета

16 Юни, 2020 Забавно

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

Писмото на една майка

Писмото на една майка

21 Юни, 2020 Отношения

От къде си?

От къде си?

17 Юни, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам