Най-хубавите думи

Автор: Яна Пеева

Миличък мой, 

Когато се роди, душата ми затанцува танц, който дори не подозирах, че знае. И преди съм си мислела, че съм щастлива, но нищо дори не стъпваше на пръста на това, което изпитвах през първите седмици с теб вкъщи. Не можех да го облека в думи и единственото, което правех, е да се втренча в баща ти и да повтарям до откат: “Ужасно съм щастлива, много го обичам. Много ми е хубаво.” Дори не подозирах, че мога да събера толкова много обич в себе си. А тя се увеличаваше всеки ден. И продължава да се увеличава. 

Още не ме познаваш, мен, личността Яна, но нямам търпение да ме опознаеш. Не само ръцете ми, които те прегръщат, гъделичкат и държат твоите ръце. Не само краката ми, които тичат след теб, които ползваш за катерушка, за които се държиш, докато снова из кухнята. Не само врата ми, в който се сгушваш вечер, и раменете ми, върху които отпускаш глава, когато се измориш. Нямам търпение да се смеем заедно, да спорим заедно (или един с друг!), да те гледам как се изумяваш от света, който ти показваме с баща ти. А след това как ние се изумяваме от света, който ти показваш на нас. 

Преди да се родиш, Боби, бях много смела. Всъщност, никога не бях изпитвала страх, истински страх. Даже не знаех какво е. Никога не ме е било страх от високо, от дълбоко, от буболечки, от нищо. С теб обаче се появи и страхът. Едно гадно лепкаво чувство в дъното на съзнанието ми, което си седи там и само отвреме навреме, късно вечер, в тъмното, когато е толкова тихо, че чувам как сърцето ми бие, се прокрадва и човърка в душата ми, а после си тръгва колебливо, когато мъничката ти ръчичка хване моята големичка ръчичка и тихичко изсумтиш и се сгушиш в мен.

Някой ден ще ти разкажа за април 2019-а година, ще ти покажа белега и ще те похваля колко си бил смел и силен. Ще ти кажа как си се закачал с докторите, как си се разхождал из болницата, как заспиваше, вкопчен в пръста ми, а аз седях часове наред, втренчена в теб, вкочанена на стола в интензивното, слушаща непрестанното пиукане на машини и апарати. Няма да ти кажа колко ме е било страх, няма да ти кажа как не можех да гледам хората в очите, как физически ми ставаше лошо, когато някой ме заговори, как сърцето ми хем биеше, хем беше пред пръсване, как исках да се свия в точица и да изчезна, но и как се мразех за това. Научих нещо - да си смел не значи да не те е страх. Да си смел е обратното на това да се свиеш в точица. Да си смел значи изведнъж да станеш много голям. По-голям от най-голямата ти плюшена играчка, по-голям даже от планина. Сърцето ти да порасне, да стигне размерите на вселена и да продължи да расте, за да успее да събере цялата любов и грижи, и хубави мисли на света. Да си повтаряш във всяка секунда как всичко ще бъде наред, как винаги всичко ще бъде наред, как дори и да не бъде, ще трябва да си силен, много силен. 

Плевел и плява

59178100 426770137887955 6335688416482557952 n

  Този Великден посрещнахме в болницата, но поне бяхме заедно. Както обикновено. 

Разбрах, че е много лесно да си смел, когато някой те обича. Защото нямаш друг избор. Когато някой те обича, трябва да си смел, защото смелостта е заразна и се разпространява, полепва по хората, прави и тях големи, светли и добри. Разбрах също така, че някак по пътя си в живота с баща ти сме събрали около себе си цяла армия хора, големи като планини, които ни правеха много, много смели. Така и не разбрах с какво сме ги заслужили, но цял живот няма да ми стигне, за да им благодаря и да им дам толкова обич, колкото те дадоха на нас - на теб, Теди и мен. 

Онзи ден повторих на баща ти същите думи, които повтарях всекидневно през седмиците, след като те родих. “Ужасно съм щастлива, много го обичам. Много ми е хубаво.” Казах му, че не мога да повярвам, че съществува нещо на света, което да ме направи по-щастлива от това, че си се родил, а той ми каза най-умното нещо, което някога някой ми е казвал - “Няма нищо по-хубаво от това да разбереш, че няма да загубиш нещо, което никога не си си представял, че можеш да загубиш.” 

Така че, миличък мой, ако понякога те прегръщаме малко по-силно, гледаме малко по-втренчено и ти повтаряме малко повече от нормалното, че те обичаме, то е защото някога много много много ни е било страх. Не мога да ти обещая, че теб никога няма да те е страх. Но ти обещавам, че имаш зад себе си цяла армия хора-великани, които ще те научат как да бъдеш смел, ако се наложи. 

И последно - винаги помни нещо, нещо, което ни напомниха бабите и дядовците ти, когато най-много имахме нужда - няма никакво значение на колко години си, прегръдката на мама и тати винаги прави чудеса. И никога не е срамно да си я поискаш. 

ПС: Никога не съм предполагала, че най-любимите ми три думи на света ще са “Не е рак”. Но ето и това се случи. Преживяхме един изключително сюрреалистичен месец - един април, който никога няма да забравя. Благодаря ви, прекрасни, прекрасни хора, които мислехте за нас, които се грижихте за нас, които ни пращахте обич и подкрепа. Мила моя прекрасна майчинска секта, знам, че обещах никога да не пиша за вас, но ето, правя го, защото ви обичам - вие сте най-яките, най-прекрасните, феноменални страхотни жени! 

Прочетете още:

Синът на моя син

 

Последно променена в Събота, 04 Май 2019 19:42
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам