Да си поговорим за любовта… отново

Автор: Мария Пеева

Някога, много влюбени и млади, прекарвахме часове в разговори за любовта с моя Иван. Сега не мога да си представя какво толкова сме си говорили и имало ли е нужда от това, след като и двамата осъзнавахме, че той е мой и аз съм негова. Завинаги. Но явно ни е било хубаво да си го повтаряме отново и отново.

Едно от нещата, в които се уверявахме тогава, до безкрай, беше, че винаги ще се обичаме “такива, каквито сме”. Че няма да искаме един от друг нищо повече. Че той е абсолютно съгласен с моите малки лудости, а аз - с неговите. Че не му пречи, че съм разпиляна, небрежна и егоцентрична. Че напълно приемам неговите футболни мании, крайна принципност и обсесивна подреденост. Че никога няма да изискваме един от друг да се променяме по какъвто и да е начин. Такава, каквато съм, такъв, какъвто си - това беше нашата мантра.

Имаше един Иван

54386856 336770737184121 7181804283828895744 n

Но мина време, оженихме се и един ден, докато се опитвах да вляза в старите си дънки, осъзнах, че вече не съм такава, каквато бях. Вече не бях палавото, петдесеткилограмово 19-годишно момиче, лудата глава, която се разхожда по парапета на терасата и може да танцува цяла нощ на 10-сантиметрови токчета, след което да се прибере боса у дома, заливаща се в смях и готова за нови подвизи. Бях солидно заоблена наскоро родила матрона с дълбоки сенки под очите и равни обувки. Той също не беше вече същият. Моето смело и силно момче се превърна в притеснен млад мъж, който работи на две места, за да издържа семейство и вечер се прибира изтощен, за да заспи, докато вечеря.

Едно не се промени обаче и у двама ни и то е най-важното — решимостта да се борим за любовта си. Обърнете внимание - не любовта, а решимостта да се борим за нея. Ние се променихме, любовта ни се промени, но остана тази вяра, че “ние” го има, че “ние” е по-силно от всички обстоятелства, които искат да го разрушат, по-силно от света.

Разказвам ви тази история, защото се страхувам от липсата на вяра, че има такова чудо на света.

Хората вярват, че може да си щастлив сам и вероятно е така.

Хората вярват, че може да си щастлив с поредица от връзки или с няколко връзки едновременно и вероятно е така.

Но когато кажеш, че си щастлив с един човек в продължение на 30 години, изведнъж им се струва невъзможно.

Днес в групата ни обсъждахме проблемна семейна ситуация и от коментарите установих колко малко хора искрено вярват, че любовта може да съществува в една дълготрайна връзка - без значение дали е семейство или не. Струва им се твърде романтично, сантиментално дори. Не вярват, че любовта може да преодолее проблемите, с които неминуемо се сблъсква всеки човек. И до известна степен са прави. Любовта не може да преодолее личните кризи на нито един от нас. Тя няма да реши проблемите ни в офиса, зависимостите, травмите от тежкото детство или кризата на средната възраст, няма да ни излекува от нито една болест. Любовта обаче може да преодолее всяка една криза, с която се сблъскваме ДВАМАТА. И може да реши всеки един проблем, който е “НАШ”. Защото тук идва голямата разлика - едната битка я водите сам или сама, а партньорът ви наблюдава отстрани и не участва в нея. В зависимост от изхода ѝ, той ще реши дали да остане с вас. Другата битка е за двама - може да победиш или да изгубиш - но той ще е с теб и в двата случая. Защото те обича и ти го обичаш и нищо извън вас двамата не може да промени това.

Жега

54257717 2668287439911623 1963867942055575552 n

Любовта е битка за двама, не е двубой. Единият от нас е болен - борим се заедно. Единият от нас фалира - другият не го оставя да затъне в депресия. Единият от нас е съкрушен, другият го подкрепя и понася болката му. Не, никой от нас не може да реши проблемите на другия. Но може да продължи да го обича и когато е слаб, и когато има нужда от помощ, и когато е паднал. И когато вече не е “такъв, какъвто е”, защото животът ни променя - искаме или не. Много е лесно да обичаш някого, когато е млад, красив, богат, силен и здрав. Тогава всички го обичат. Въпросът е дали си готов да го обичаш и тогава, когато любовта изисква усилие. И дали той на свой ред ще положи това усилие за теб.

Защото хората не сме перални - когато някой се счупи, просто го заменяш с друг и готово.

Хората не сме и животни - да избираме партньорите си по това кой е най-силният в глутницата. И ако не вярваме в това, дори да срещнем най-страхотният човек на света, няма никакъв шанс да създадем трайна връзка с него. По простата причина, че той няма да е винаги най-страхотният, защото животът не работи така. В живота има върхове и спадове, и всички ние имаме своите слаби моменти. А колко е хубаво да не ги преживяваме сами и да има кой да ни подаде ръка, когато паднем.

Някой каза, че такава любов е нереалистично очакване. Нереалистично очакване е да вярваш, че партньорът ти винаги ще е прекрасен, винаги ще е “такъв, какъвто е” в момента, когато си се влюбил в него. Нереалистично очакване е, че ти ще си винаги “такава, каквато си”. Нереалистично очакване е да не си готов на известни компромиси, а да ги очакваш от другия. Нереалистично очакване е и той да изисква от теб компромиси, а да не ги прави за теб. Нереалистично очакване е, че никога няма да се скарате, че за всичко ще сте на едно мнение, че няма да има недоволство и разочарование. Нереалистично очакване е, че проблемите ще се решат някак от само себе си, без да ги изговорите, без да ги преборите, без да положите усилия. Защото любовта не е статична и хората не са статуи, замръзнали завинаги в красива прегръдка, вечно млади, вечно прекрасни. Истинската любов не е просто да обичаш някого “такъв, какъвто е”, а да обичаш начина, по който се променя. И съответно ти да полагаш усилия да се променяш достойно. Любовта е развитие. Тя ни прави по-добри хора, тя стимулира най-хубавите ни качества. Тя израства и ние растем с нея. Тя остарява и ние остаряваме с нея. И ако сме истински щастливци, някой ден с нея ще си умрем.

Най-обикновена случка

640bd259ffdced90830152d1191e7a38 XL

Не ми обяснявайте, че живея в любовен роман. В нашия живот дори няма време за романтика, навсякъде около нас скачат деца и кучета, едва успяваме да избягаме за малко, за да си кажем две думи как е минал денят ни, да си откраднем целувка и миг усамотение. Каква ти романтика, какви любовни романи. Ние сме обикновени семейни хора с куп задължения и много грижи. Хора, преживели кризи и загуби от всякакъв вид, без да престанат да се обичат, не защото са уникално красиви, уникално добри или уникално умни и изобщо специални по какъвто и да е начин, а защото вярват, че “ние” го има и е по-важно от “аз” и “ти”.

Наскоро той ми подари букет с лалета за рождения ден на сина ни. Аз обожавам лалета, това са ми любимите цветя, а той винаги ми подарява рози - от 30 години насам. Прекрасни червени рози с дълги стебла, елегантни и скъпи, толкова не мои. Аз съм човек на лалетата - пролетен човек, обичам шаренко, обичам весело, обичам непретенциозно. Но сърце не ми даваше да му кажа, защото толкова се радваше едно време в тежките ни години, че си е дал половината заплата за някой огромен букет рози. И така си остана - на празник винаги получавах рози. На този обаче се появи с лалета. Разсмях се, целунах го и му благодарих.

- Меро, извинявай, че не са рози. - ми каза. - Но днес осъзнах, че ти не си човек на розите. Мисля, че всъщност си човек на лалетата и това са твоите цветя. Просто видях този букет и някак ми просветна.

- Ванка, - отговорих. - След 30 години най-после се сети, че дори не харесвам рози особено.

- Ама ти защо не си ми казала досега? - ме попита.

- Защото на теб толкова много ти харесваше да ми ги подаряваш.

Мисля, че тази съвсем елементарна случка обобщава по-добре от всичко изписано досега какво е любовта за мен.

Любовта е онова тихо щастие, което изпитваш, когато правиш него щастлив, докато той си мисли, че прави теб щастлива.

Да, има го това щастие дори в най-скучния делник. И си струва да вярваш и да се бориш за него - в добро и в зло, докато смъртта ви раздели.

Пък който ще да си мисли, че съм сантиментална.

laleta


Препоръчваме ви още:

Петък 13

Уроците, които научих

Някой Божи ден...

 

Последно променена в Сряда, 20 Март 2019 09:43
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Бели малини

Бели малини

10 Авг, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам