a/s/l pls или среща с непознат

Един интересен разказ за зората на онлайн срещите освен че ме върна 15-20 години назад, предизвика любопитството ми и ме накара да потърся малко статистика за съвременните онлайн запознанства. За България не успях да открия данни, но намерих за САЩ. А в това глобално село, което обитаваме, дали разликата ще е огромна? Ето и фактите. Дръжте се да не паднете.

През 2005 г. само 10 процента от младежите 18-24 г. са търсили запознанство онлайн.

Днес този процент е нараснал тройно. Интересното е, че процентът на онлайн запознанствата за възрастова група 55-64 г. също е нараснал – двойно при това. Е, за любовта няма възраст, но ето че и поколението, което не е отраснало с технологиите, вече е склонно да им довери интимния си живот.

И ето нещо, което вече наистина ме изуми. 5 процента от американците, които имат брак или съвместно съжителство споделят, че са намерили половинката си онлайн. И то не от случайно запознанство през общи приятели в социалните мрежи, а с помощта на платформа за онлайн срещи. Няма лошо, важното е хората да се намират. Не всеки има щастието да срещне половинката си при пътно произшествие, като двама наши приятели, които се влюбиха, след като се блъснаха на светофара. Сега имат прекрасно семейство и никога не съм ги чувала да се карат. Явно каквото имат да си казват, са си го разменили на първата среща.

А за онлайн запознанствата – май не е чак толкова чудно. Знаете колко много хора се притесняват да не бъдат отблъснати. Може би е по-лесно да приемеш отказ онлайн, отколкото да поканиш някое момиче/момче на среща и то да ти откаже в очите. Но все пак позволете на мама нинджа да ви даде един съвет. Изчакайте да навършите поне 18 за онлайн запознанствата. Преди това наблягайте на реалните.  Защото в интернет не се знае кой е срещу теб – дали е на твоята възраст или е набор на баща ти, нито дори дали е мъж или жена.

 

Ето и разказа на Дубони, която не е стигнала до брак, но пък е изпитала тръпката на сляпа среща с виртуален познат.

Автор: Дубони

Годината е някъде в края на 90-те. Бях на около 13-14. Дете! Много по-невинно от днешните деца. И все пак…

 

Беше зората на Интернет в България. Всички се връзвахме чрез телефонни модеми и тези от нас, които все още не бяха преминали на цифров телефон, а ползваха аналогова линия, все едно имаха шестица от тотото. Под масата, или по-точно под чиновете, се предаваха бележки с логин и парола за нечий чужд акаунт, най-вероятно откраднат, но на кой ли му пукаше! Нали щеше да ти даде тъй желания достъп до  mIRC!  Да получиш подобна ценна информация от момче беше повече от букет рози! Да успееше да изпревариш някой от десетките ползватели на същия краден акаунт и да се закачиш на клонката, си беше плод на няколкочасово нон-стоп набиране. Все още пазя спомена за онзи пронизителен, нечовешки звук, когато твоят модем успее да достигне до този на интернет доставчика. Разговор между полубожества! Ура!

С бързината на опитна машинописка бързах да се ‘логна’ в чата. С опитно око минавах през юзър-листата да видя кои от обичайните ми събеседници са онлайн.

В началото за повечето ми съученици интернет завесата беше спусната. Някои дори нямаха компютри у дома, а какво си говорим за интернет и чат. Но в осми клас аз вече бях натрупала опит. Бях натрупала и доста часове онлайн, предимно нощем, изцъклила очи пред яркия екран в тъмната стая. Тракайки на изтритата от писане клавиатура, но безпогрешно натискайки винаги правилните клавиши. Дори на сън знаех коя буква къде се намира, и все още знам. Сега си давам сметка, че това си е било класически пример за пристрастяване, но тогава родителите ми си имаха своите си проблеми, а аз бях отлична ученичка. Т.е. никой не смяташе, че правя нещо нередно, а какво остава за идеята, че е опасно. Та нали аз си седя у дома, на топло и сигурно, къде да я срещна тази опасност.

 

Та от толкова седене пред компютъра имах и вече доста онлайн приятели. Повече от тях напълно непознати. Живеещи незнайно къде. Изглеждайки незнайно как. Всеки разговор с непознат започваше с дежурното „“zdr a/s/l pls““ (от zdravei age/sex/location  please). В повечето случаи си измислях самоличност. Бях ту на 15, ту на 18, от Варна, София, Димитровград и Полски тръмбеш. Веднъж руса, веднъж черноока …. но никога обвързана. Говорех си празни приказки с непознати, понякога дори до ранни зори. Случвало ми се е тихомълком  и на косъм да се размина с баща ми, който ставаше в 5 за работа. Лягах за час и бързах за училище да разкажа с кого съм се запознала нощеска. Цифрови фотоапарати все още нямаше, та за да имаш снимка на компютъра, трябваше да разполагаш със скенер, което също беше лукс. Та в повечето случаи как изглежда събеседника ти си беше чиста проба плод на собствената ти фантазия. Естествено всеки ти се искаше да изглежда като Брат Пит или Браян Адамс!

Та така, странствайки из онлайн чатовете веднъж, един зимен следобед, убивайки скуката, се запознах с някакъв младеж, живеещ в моя град. Изведнъж ме обзе приключенски дух! Какво пък ако се срещна с него! Проблемът беше, че  като една примерна осмокласничка, разбира се, имах вечерен час, а излизанията ‘по тъмно’ бяха единствено с придружител – сестра ми, три години по-голяма от мен. Единственият шанс да осъществя плановете си беше да вербувам сестра ми да излезем заедно. За мой късмет тя също скучаеше. Примамих я да си чатим заедно с Младежа. Казахме му, че сме две сестри и че искаме да се запознаем на живо. Той остана очарован! Веднага намери за компания негов приятел и не след дълго срещата беше уговорена. Облечени, кикотещи се и изпълнени с нетърпение за предстоящото приключение със сестра ми набързо излязохме от вкъщи. По пътя обаче ни обзе съмнение. Ами ако не приличат на Брад Пит и брат му? Какво правим? Трябваше ни резервен план и то бързо! Решихме, че ще изиграем  сценка. Уж ще се обадим вкъщи да кажем, че ще закъснеем и уж майка ни ще ни се скара и ще ни нахока да се прибираме веднага, защото видиш ли, баба е дошла за вечеря и ни чака!

И така, с още по-лека крачка и развети дълги коси от зимния вятър се отправихме към мястото на срещата. Там обаче ни чакаше изненада! Ние, разбира се, се бяхме представили за по-големи, което визуално беше издържано. Но и Младежът и неговият приятел се бяха представили за не това, което са. Отидохме на среща с уж 18-годишни момчета, а ни чакаха двама мъже, може би около 24-25 години. На всичкото отгоре, и за наше щастие, на външен вид изглеждаха ужасно! Още помня, че бяха с черни кожени якета, така модерни по онова време. Усмихнахме се, запознахме се, от благоприличие. Започнахме уж да обсъждаме къде ще пием кафе и те предложиха да отидем с тяхната кола, колко удобно, имаха кола, в някакво квартално кафене. Спогледахме се със сестра ми и без дори и дума да си кажем, дори намигване не се наложи, бързо изкарахме резервния план. „О, кафене в квартала, супер, само минута да се обадим у дома, че ще закъснеем“. Изтичахме до телефона, а младежите услужливо дори ни дадоха 50 стотинки да се обадим (телефоните все още бяха от ония металните, с шайба и стотинка). Сестра ми изигра ролята си брилянтно! Младежите предложиха да ни закарат, а ние свенливо отказахме и се качихме на първият възможен автобус, макар да живеехме само на две преки от мястото на срещата. Слязохме на следващата спирка и кикотейки се, си отидохме двете да пием кафе.

И дотам беше със срещите с непознати! След това успях да я накарам да излезем на още една такава сляпа среща, но с въпросното момче си чатехме близо година преди това , а и му бях виждала снимка. От тази среща излезе едно добро приятелство, както и от още много други запознанства из мрежата. Но винаги ще си спoмням къде през смях, къде със свито сърце за онази най-първа среща, от която по чудо се измъкнахме без последствия.

 

 

Сега като майка се ужасявам от мисълта, че моята дъщеря може да бъде подведена по подобен начин. Минала по този път, знам колко опасен може да бъде интернет и днешните социални мрежи. Досущ като в мрежа дори и най-опитния потребител може да се оплете. Затова аз лично много говоря с децата, разказвам им истински истории, дори и тази, и се опитвам да ги предупредя за какво да внимават. Надявам се, докато достигнат възрастта да ползват без надзор мрежата, да съм успяла да им предам поне част от моя личен виртуален опит . А до тогава ще ги държа колкото може по-далеч!

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 11:16
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е страх, отговорност е!

Не е страх, отговорност е!

10 Мар, 2020 Истории

Майки и бащи

Майки и бащи

07 Мар, 2020 Здраве

Неочаквана ваканция

Неочаквана ваканция

10 Мар, 2020 Истории

Карантина

Карантина

20 Мар, 2020 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам